Улево

Отбий във лятото в горещината топлите крави душата не чака Разкъсай вимето плачи формално изсмуквай вимето тотално Ах колко грозно преструваш се на прост ах невъзможно е да върнем виното да повърнем в шибания грозд Любовта е кошмар любовта е писък Тя е внимателност И неочакван дрисък Крещя преграквам лешояди озадачени кашляйки грачещ привличам ги към мене. Аз те обичам краката подкосяваш устни полуотворени мойта обич не ебаваш.

Имаше грозно. Имаше драйф. Скропульозно го наричахме лайф. В очите ти имаше лещи обичам те ти си насън Целувахме се горещо в шибаната жега навън. В очите ти бавно и гадно прииждаше чуждия мрак. Лъжата без да искам прокарвах целуни ме обичай ме пак.

Камъните плачат за динамика безжизнена те рязко свърват насам и заминават След тях се лутат любовите безсмислени приют намират и сами остават. Камъните викат от болката на мислите неясни никому внезапни като хала.

Кратко усмихна се лятото. Гримаса ни подари. Забравени го отминавахме. В тъмнината двама бяхме ти. Не можеш да си помислиш, дори колко те обичам пръстите вцепенени в дланите развличам. И в здрача на храстите очите ти пробляснаха отминах ги прибързано и гледах нанякъде. Замаяно утрото те съблича а аз се правя че не те обичам. Примигвайки утрото те обича а аз се правя че само те развличам.

Бог е известен търговец. Естествен

гадно ми е, гадно, гадно, гадно, гадно гадно гадно гадно......... ама не зная думите, с които да го кажа :((

дзвере,втасал си я братле

направо ме разби!

Ти сеа като ми знаеш името да не ме умагьосаш.

Колко противно!

Ще взема един фен клуб да ти направя дзвере, та да не съм само аз улигавен. Ама ме кефи тая идея, щот си мисля, че няма да си тъй благ като мене след това. А инак стиховете ми допаднаха, наъ-вече първия.