Време

Текат минути,часове и дни в безспирен бяг безследно отлетели. Как страшно в тези четири стени ти блъскаш свойте мисли посивели. И чакаш някого.Но идва ден, когато по пътеки осветени, от блясъка на слънце озарен, с изопнати от дъжд прохладни вени. Ще спреш за миг внезапно покосен от мисъл:Младостта е изживяна, и как ли ще признаеш ужасен пред себе си,че тя е пропиляна...

A stiga be....nikoga ne se byah seshtala ,che moje da ima izopnati ot dujd prohladni veni........No mi haresva strashno

Hubavo e, Tedi! Samo che ne bydi takyv pesimist - mladostta nikoga ne e propiljana. Vinagi ima neshto,koeto lipsva, vinagi za neshto ne e dostignalo vremeto, no dori samo zaradi tozi stih si struva da smjatash, che mladostta ne e propiljana. Povjarvaj na edin 33godishen dyrtak, kojto mnogo neshta e propusnal, no i mnogo ne e...