Като от докосване
тръпки преминават
по тила ми.
Като ухание
гласът ти
се губи по стените
на моята стая.
Като отражение
минава ликът ти
по устните ми.
И аз отпивам с тях
тъгата от теб.
Самотата
от теб.
Липсата ми
на теб.
Кукумчо, всички страдаме от липсата на идеала ни в това измерение. А тези по които страдаме - те пък страдат от други. Но продължавай, продължавай страданието - това е единствения път към истината тук.
