Нещо в душата

На пръсти оттук в тишината потъвам. Следи не оставям, земата поглъща безрадостна мрака, през който пътувам, в очите ме гледа, глава не отвръща. Дарява ме с нещо, в което със радост душата си скривам. Проникваща болка ума ми разсича, през бялата сянка на Луната прелитам вървейки, монашеска риза навличам и стискам в ръцете си нещо, с което по пътя душата си аз преокривам. Не викам и бързо през мрака се движа, назад не поглеждам, там всъщност загивам от нещо, в което душа не намирам.

ide mi da go zapeja...mnogo e melodichno

"Дарява ме с нещо, в което със радост душата си скривам. ........ Huuubaaavoooo, naistina :-) в лилитучево навярно странни неща се случват, а ?

днес лилитучево ми е отесняло, та се вихря тук не знам кое странно, кое не... важното е да се ражда нещо... нещо в душата благодаря за думите п.с..... пустите му думи :)

:-)

peia i se smeja smeja se i peja da vidim dokoga obache ti ne izprati li neshto na konkursa? - ako ne si da izpratish ej, shte se nakefia - imash mnogo gotini neshta neka gi udariat po cheloto onez unaci i devojki ot jurito. :)

i