:)))

Ела сама- без памет и без думи, без спомен за пресъхнали сълзи, без болката от неизгряла вечер, без мисълта за мен дори. Прозорецът на любовта ми е отворен, отключени са всичките врати… Звездите ти изпращам – да те вземат, луната ти изпращам – да ги води, сърцето си оставям – да те чака…

сама съм, толкова сама... изгубих пътищата си, забравяйки коя съм. назад или напред вървя е без значение - умирам... готова съм, отказвам я проклетата душа, на първото по пътя се отдавам. единствено се моля да узнам дали последният ми пристан приема ме преди да изрека: "Любов, прекрасна си, но за смъртта последно ще намеря сила, в мига, преди да се предам ще бъда истински щастлива."

Сега сме двама с теб, нали? И нищо, че тревите избуяват... Сърцето е сърце за да боли, сълзите са сълзи за да ни давят...

НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ СЪЛЗИ НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА СТРАДАМ ДОРИ СЪРЦЕТО ДА БОЛИ ЛЮБОВ И ЩАСТИЕ ЩЕ ДАВАМ :-)))))

На f. Ще дойда - себе си забравила и час след тебе ще остана. Ще избледнее в тебе спомена, а в мене ще звучат камбани. Ще те потърся в блясъка на утрото, ще се измия в сълзите на нощната вода. И пътят ще ме води, но ще бъда ли по-хубава, по-умна, по-добра?

:))) много ми хареса f. аз ли съм?

си ти, да! ама не се шашкай! :))

тогава! и няма да се шашкам - обещавам :))

...хубаво е, но понякога пустите звезди отпрашват на някъде с луната и само космическият вятър остава за да опее мъката на сърцето 'дето ще си чака за лудо. :-)