Стихове
5 отговора
13 прегледа
Стихове
Понякога
Понякога протягаме ръка,
но никой в нощта не я докосва
и тя отблъсната,оставена сама
не се протяга вече - дори да я докоснат.
Понякога се чувстваме сами
без никой и без нищо
забравени,ненужни -
и отчаяние в душата ни крещи
и толкова сами сме,
че чак на себе си сме чужди.
Понякога животът ни е пуст,
като пустиня без оазис и миражи
и стиснали едно въже в юмрук
готови сме,примката на себе си да сложим.
Но...
Една любов ни чака може би?..
Или приятел?..
Като проклятие надеждата крещи,
за да ни спаси - от нас самите...
Нечут вик
Тъжно е,
когато теб те няма...
Боли,
когато очите ми не срещат твоите...
Ти тръгна си,а в мен остана -
нечутия от тебе вик
на моето страдание...
онези две
в долната тема - ме обсебиха - небичайно за стихове - и непреодолимо -
все едно аз самата...