Шепот от Студения град

Всяка нощ над Студения град изгрява звезда и блести скованата в лед тишина и Двореца от мечти и печал построен лумва в своя огън студен и тогава в скалистия бряг се разбива вълна и превръща Кралицата в малка, солена сълза.

И сълзата солена и малка се стече по моята буза. Остави следа и падна на сухата почва. И в миг тя умря.

Да, умря,,, но живя за секунда една по твойто лице, за секунда една в твоите ръце, за секунда една с твойто сърце...

Живя, но за миг, а секундата свърши. Но лицето ми виж се някак пробуди. И от тази сълза аз разцъфвам отново като млада лоза ще напъпя на пролет.

Студеният град е преобразен - щом напъпилата лоза го превзе...

:)))

Този град вледенен е все още във плен и навява там преспи мрака студен. И мълчат високите, градски стени, и тъгата дебне от сивите му ъгли. И морето солено го целува с очи и вълните безбрежни го заливат с милиони красиви, синьозелени сълзи. Там в Студения град, незнайно точно къде една малка, чудновата лозница расте и протяга към него своите ръце. Ще го стопли ли за малко поне?

Vo ambisot dolu glasovi chkripat bushuvajki maglini ora, zar Neon svetlina izgubil vo vojna so Sodom i Gomora. Izludeni veshterki mladi ko prilepi vo nokni skalila, simfoniska sina pelena lelek i shepot zaspivat. Krilje angelski vidov al dushata odsutna beshe, po doli devetiot krug studenila croi... Apolon

Всяка нощ над студентски град изгравя луна мълчаливо но студентът впиянчен я вижда мъгливо със бира и водка, коняк и ракия опитва се черния дроб са убие, защото има си той мечта проста, банална, която на него се вижда монументална да мине поредната сесия някак и с тройка и след това алкохол и поредната бройка!