Моята муза

Моята муза ------------ Не, не мърдай - ще ми подплашиш музата ще се натроши момента, и ще литне лъча ти слънчев от бузата. Стой, не извъртай към мен очите сега, плашлива ми е музата - Ще трепне тя и разпилее тази красота. А толкова искам да ти вдъхна косата! Но ще подскочиш стреснато и музата ще се гмурне пак в тъмнината. Дали да кажа двете думи - времето да спре? Веченост да погали мига. Но на музата капризна едва ли ще й понесе. Ама, остави я мойта муза - глезена е тя... Подари ми поглед... И пак огрей с усмивки ярки моята душа! С ароматен смях омайвай моето съзнание! Музата ревнива е, но как ще се мери с твойто нежно обаяние? Да, и ми говори! Раздавай настроение! Така! Не спирай... Знаеш ли всъщност точно ти си мойто вдъхновение!

Pisha tixichko, za da ne stesna Muzata... Ako bjax edin kritik, shtjax da napisha edna dyyyyyylga recenzija. Ama ne sym. Moga samo da kaja, che mi xaresva. Poneje predi malko ti otgovorix v "Literatura", njama pak da se povtarjam. I m/u drugoto ot moja gledna tochka, mnogo mu otiva na edin Muz da pishe za Muza :-))

Ха такааа! Верно си е - друго е Муз да пише за Муза!:))) То дет се вика "опит казва думата":) А ето ти още едно парче от моята, тромавка поезия...:) /все още ;o)/ Пролетна светкавица ----------------------- А когато пролетта настъпи ще те удари светкавица, ще се обърка мисълта ти - и ще разцъфнеш в красавица. В очите на някой много плах или пък объркано дърдорещ, с който само ще ти е до смях и няма да искаш да спориш... Усмихната ходи сред хората, Оглеждай се за красота... И виж там - точно до тополата те чака той и носи ти цветя. С планина от искрени усмивки и сърце по тебе тръпнещо, запленен от твоите извивки, чакащ смутно и преглъщащо. От вълнение останал без сили и зареян нейде из небесата, но потънал в очите най-красиви, скован от реалността на мечтата... 30.03.2000

Седи до тебе денем и припява музата ти пламенна. С коси от злато или абоносов водопад, примамва те след себе си нетърпелив, омайната събужда в теб неутолим със думи глад. Седи до тебе нощем и нашепва музата ти тайнствена. С трептящи в погледа следи от слънчев път, разказва ти за своята съдба тъй дълго нейде пазена, единствена за теб пресътворена в жива плът. Подръж очите си в нея само вперени и спри дъха си - постой с нея в този кратък миг с любов обвзет. Изтрий неверието бързо, смело и със сила от лика си, на нея дай от себе си живот - бъди поет!

Ex i ti! "Tromavka" bila! Na men napravo mi se piiska da sym Tja, za kojato pishesh, a pyk ti - tromavka... Otivam da ti pisha na mail-a.

:)