Съдба ли е...?
4 отговора
6 прегледа
Съдба ли е...?
С всеки следващ божи ден
все повече се убеждавам,
че на душата си във плен,
с живота аз се разминавам...
Широк и прав асфалтов път,
по него водят пътни знаци,
а вечер светлини горят -
понятно даже за глупаци!
А сила тайнствена във мен
по други пътища ме води -
в тъмна нощ и в светъл ден
душата ми в горите броди...
Вървя по козите пътеки
и храсталаците ме драскат,
целуват ме листенца меки
и прилепи съня ми стряскат.
Но в девствената тишина
вървя напред, вървя безспир,
след слънцето, след бялата луна -
единствен мой ориентир.
Прощавай шумен, бляскав път,
прости алейо безопасна,
краката ми сами вървят
по моята пътека тасна...