НАТАТЪК

Sorrow Sorrow is the sip that someone thirsty takes, A faded photo that we keep for when we're old... It is a hospital, a graveyard and a railway station, In which the tracks are two... It is like red and yellow dunes An outright hangman with no hood. Two lips, just drooping like a hand That's reaching from behind the bushes... It's death and blood, a flag, a smileless kite with pricked-out eyes. ...A night-time classroom for anatomy at the high school of our puberty... And at the end it is a short, a tiny melody, played by a whistling mouth and women's heels...

много ме радват, обаче мисля, че другите се отегчават от това.... Е, здрасти и в понеделник, но до сряда има голяма вероятност да не бъда онлайн, поради едни причиниии тук.....

...не разбрах явно идеята на вашия клуб...поезия всеки пише или преписва...защо не и да превежда....мислех си... Няма значение, ИЗВИНЕТЕ ВСИЧКИ, АКО СЪМ ВИ ОТЕГЧИЛА..... Оттеглям се огорчена, но това си е моя работа...

Аз обичам твоите преводи на моята поезия! Просто се питам - дали нема некой да измрънка за нещо, 'щото ние си говорим само:))))