Спомен
1 отговора
8 прегледа
Спомен
Вървя по златните листа
на късна ноемврийска есен
и си подсвирквам със уста
забравена отдавна песен..
Бях малък, весел бях, безгрижен,
и мислех си, че ей така
смеха ще върна на човек угрижен,
щом само махна със ръка.
Звездите, че ще стигна, твърдо вярвах
и мислено на някоя от тях
щастливи часове прекарвах -
с приятели, в обич и сред смях.
Когато пролетното слънце
превръщаше нощта във ден,
бях сигурен, че туй е зрънце
от общата любов към мен,
коята вятърът, водата,
безбрежносиньото небе
даряваха ми във отплата
за моите крехки рамене,
за детската усмивка чиста
и за безоблачния ден,
в две очи изгрял -
родил се в мен...
Вървя по златните листа
на късна ноемврийска есен,
подсвирквайки си със уста
една...изпята песен...