Пет червени рози

10 отговора 8 прегледа
#1

Пет червени рози

Обичам те, скъпа, обичам те, когато се смея, обичам те, и плачейки също обичам те, когато сънувам, обичам те, за тебе живея, обичам те, живея, защото обичам те!
Отговор
в отговор на С.Печев #2

Пет червени рози

От обич живея и дишам. От твоята обич и сила, и взор. Твоята обич ме прави щастлива. Щастлива и мила за твоя живот.
Отговор
в отговор на kukumi #3

Пет червени рози

И двама вървим в тишината, без думи, без вопли, ръка за ръка. В очите ти виждам зората и винаги ще те помня така...
Отговор
в отговор на С.Печев #4

Пет червени рози

Вървиш до мен ръката ми във своята събрал засмян, ведроок и гальовен. Пиян от любов и надежда
Отговор
в отговор на С.Печев #5

Пет...

Взех вълшебното стъкло, през което виждах света в детството, и погледнах наниза от думи... Светът се преобрази - Заискриха чисти сълзите като камъчета безценни. Видях едно пораснало момче под дъжда да се скита... И си казах: нека е благословено... Не е забравило своите сънища, Не се е отрекло от мечтите... Не е забравило да обича... Магическа гледка
Отговор
в отговор на С.Печев #6

Пет червени рози

Как искам да докосна лицето ти… С върха на пръстите си само да те докосна! Да се зарея в безпорядъка на косите ти, на устните ти пламъкът да ме погълне, и да заспя, и да забравя…
Отговор
в отговор на С.Печев #7

Пет червени рози

Фино докосване, допир, милувка... Вятърът носи на всички ни благословени известия... Птици чертаят в небето открехнато като прозореците пролетни свойте загадъчни, тайни, магически знаци... Кой ги разчита? Само сърцата човешки и облаците...
Отговор
в отговор на С.Печев #8

Dreams...

Автор: Spring Дата: 09.03.00 12:42 Сънища - нощни приумици Гонят ги в мрака злите бродници-безсъници към смълчания вир... Но от мастилените дълбини заедно с капките на блещукащите звезди измъква ги Луната нежно със своята сребриста мрежа, която хвърля, за да хване в нея влюбените. После Светлоликата разрошва косите на спящите земни чеда небрежно вплита в тях уханни стръкчета цветя, които изгревът разтваря на разсъмване в горите тилилейски, Тя милостиво прави го, за да ни омае с уханните им обещания за да повярваме отново в своите най-съкровенни и невъзможни блянове. Сетне си тръгва, а с нея - и нашите сънища
Отговор
в отговор на Spring #9

Кажи ми

Щастливи ли са птиците, отлитащи оттук, накацали по жиците, поемащи на юг? Щастливо ли е лятото със синьото небе, на слънцето със златото, с пенливото море? Щастлива ли е розата с усмивка на дете? А мравката, мушицата, щастливи ли са те...???
Отговор
в отговор на С.Печев #11

Кажи ми

Надявам се, пролет!:))))
Отговор