Стихченценце...
2 отговора
24 прегледа
Стихченценце...
Мракът бавно обсебва площадите
Звездите се полюшват морно над паважа
Със стъпка котешка сънят ме изненадва
и впива нокти ледени във кадифената тъма.
Страхът от него гмурва се в кръвта ми
прокужда от очите уморени ситата вечерна дрямка
На коня вихрогон прибързано се мятам
И галопирам сред разбудената черна тишина.
Дано, любими, аз не те открия в бездната на мрака
дано не вляза в тъмната ти стая
Дано с копнеж и болка в теб не се притисна,
Защото ще те задуша от обич и притома...
Любими, бягай, щото знайш ли, че
нищо е кошмарът нощен
пред нежните и задушаващи окови
на мойта всепобеждаваща любов...
За твой късмет дори Пегас възмутено изцвили...
Тъмата дръпна се - остана поетичното безсилие...
Отново съм с теб и ти си с мен!
По челото нежно те докосвам с устни.
С ръце треперещи обхващам твоето лице
и вдишвам аромата на косите ти гъсти.
Тихо в тишината прошепвам: любими!
Сълза по лицето ми бавно се плъзна.
Не се събуждаш ти и аз, останала без сили,
до тебе притихвам уморена и тъжна.