До връх Миджур

Връх Миджур (2168 м.н.в.) е най-високият връх в Западна Стара планина и по границата ни с Република Сърбия. Намира се в Чипровската планина и най-удобния изходен пункт за изкачването му е с. Горни Лом (община Чупрене). Първо с влак отиваме до Гара Орешец (гарово селище на жп линията Мездра-Видин). Редовна автобусна линия свързва гарата с гр.Белоградчик (10 км). От автогарата в Белоградчик вземаме автобус за с. Горни Лом. След като пристигнем в селото продължаваме пеш срещу течението на р.Лом по асфалтирано шосе и за 1 час стигаме до бившата флотационна фабрика. Покрай оградата й е прокаран коларски път. По него, за около 25-30 мин отиваме до почивната база на "Млечна промишленост - Видин". Информация за телефоните, на които могат да се резервират места за спане, както и за автобусите отиващи до с. Горни Лом може да се получи от ТД "Белоградчишки скали"-гр. Белоградчик, тел. 0936/32-85. Рано сутринта тръгваме по коларския път, минаващ по левия бряг на р. Лом. За 15 мин стигаме до разклон. Табелка с надпис "Миджур" ни насочва по десния път. След още 15 минути стигаме до нов разклон и пак поемаме по десния път. На 10 минути оттук (40 мин от почивната база) е възловата точка на маршрута. На това място към р. Бърза, която извира в подножието на вр. Миджур, и е приета за начало на р. Лом, се влива неин ляв приток, водещ началото си от под Обов връх. По хребета, който се явява вододел на двете реки, е прекаран оскъдно маркирания с червена боя маршрут за вр. Миджур. Първоначално се тръгва надясно, пресича се притока на р. Бърза и след около 50 м се поема по хребета, покрай дебел чинар. Пътеката на места се губи, но правилната посока е по билото. За около 50 мин преодо-ляваме значителна денивилация и излизаме на характерна билна поляна. Оттук за около 1 час стигаме до ясно изразе-ната седловина между Обов връх (вдясно) и масива на вр. Миджур (вляво). От седловината, покрай граничната бразда, за около 1.30 часа излизаме на вр. Миджур. На върха е поставен триангулачен знак без надпис. Връщането може да стане и по долината на р. Бърза, която извира точно под върха, отначало без пътека, а в гората по коларски път покрай реката. За посещението на вр. Миджур е необходимо разрешение от Национална служба "Гранични войски", София, бул. Мария-Луиза (сградата до Паспортния отдел на МВР). Поздрави, Турист

Мерси, Туристе, още това лято, че тоя връх все го пропускам...

Здравейте!
Аз сам от София нао се чуствам горньеломъц , както биха казали в Горни Лом. Това място е дадено от Бога . Посетете го! Внимавайте с местните жители - те са и много добри и много лоши! Винаги са двете крайности. Това което мозжете да видите е уникално!
Владо Шошоров - за Горни Лом сам Мариин

Турист, тази информация е от десетина години. Беше публикувана във в. "Ехо" и едва ли е актуална, поне що се отнася до почивната станция. Доколкото знам сега там имало някакава хижа, но не съм много сигурен.
Ако някой знае нещо повече ще му бъда много благодарен да го сподели. И аз имам намерение в близкия месец да се разходя до там.

Ако може малко повече инфо за прословутото разрешение от гранична полиция.
Благодаря!!!
......какъв е шанса да те хванат ако тръгнеш без такова разрешително.

Доколкото ми е известно подобно разрешение, вече не е необходимо. А и граничните заграждения са премахнати.

В граничната зона не е необходимо, най много да ти проверят документите.

Но ако искаш да се шматкаш при самата гранична линия ти трябва.

имат и сайт със форма за контакт ако не ти се звъни:
[линк]

Имай в предвид, че миналата година Илиян като беше звънял в национала слъжба гранична полиция да пита какви документи му трябват се оказа, че е попаднал на служител който не прави разлика между граничната зона и граничната линия...

[линк]

Благодаря за информацията. Можеше да попадна в списъка на заловените нарушители на държавната граница.

търся катра на маршрут до Миджур от около половин година и все удрям на камък. ако някой има такава карта или въобще карта на Западна Стара планина нека да се свърже с мен, моля :) little_gbt@abv.bg миналото лято обикалях тоя район само с компас, храната свърши и не можах да изкача върха... ама през цялото време не видях никакви други хора ,камо ли граничари... :) :)

Виж тази:
[линк]
Иначе аз досега не съм виждал хубава карта на тоя район. Има една карта на Западна Стара планина с мащаб 1: 200000, която не върши кой знае каква работа.
Поне успя ли да стигнеш билото при този си опит?

ами да, стигнах билото. изкачих го откъм реката - сега разбирам че това е река "бърза" и от там е пътят кум върха. но тогава нямах карта и нямах никава идея нито къде се намирам, нито кой връх кой е всъщност. и явно малко съм се прецакала... :) но красотата на природата, на която се насладих компенсира това на 100% !

По повод на твоите въпроси ме заля вълна от спомени относно моя опит да изкача върха през сента на 2000 г. И така, един октомврийски предиобед нашата група се озова на селския площад в Горни Лом. Разрешение от въпросната институция нямахме и в това се състоеше интригата. Ама ние още
не го знаехме...
Та някъде малко над това китно селце се натъкнахме на застава и гранични полицаи, като достъпът ни беше категорично отказан. Нашият водач, Вальо,
който вече беше ходил на Гоцев връх и Калабак(и следователно се водеше за
врял и кипял по изкачвания на гранични планини), напразно се опита да води преговори с г-да полицаите. Беше толкова ентусиазиран, че ходи на автостоп до общинския център, с. Чупрене, за да се свърже по телефон и факс
с разни гранични шефове във Видин и в София. Но освен че не постигна нищо, допусна по невнимание и груба тактическа грешка-взел, че разправил
на някой от граничните началници как бил изкачил сума ти върхове по южната ни граница без никакви шибани разрешения, при което ония явно
решили, че ние сме групичка, чието хоби е нелегалното минаване на браздата
с цел създаване на смутове работа на граничните полицаи(а дали не бяха още гранични войски тогава?... Знам ли).
Та, както и да е, ония пичове страшно се впечатлили от думите на Вальо и решили да действат... То беше и едно такова никакво време. Американците
таман бяха свалили Милошевич, той пък се криеше, те го търсеха, в Косово
такава една никаква, остатъчна Югославия пред разпад, въобще мамата си е....о, и ние, некакви там изтърсаци, решили да ходим у Сръбско през Миджур,
и то без разрешение...Абе немам думи...
Та, някъде в късния следобед стана ясно, че тая с Миджура нема да стане,
и обявихме стратегическо отсъпление. Единствения военен в групата-майор от ВВС(съвсем невинен в случая) бе публично освиркан, заради своите колеги,
а ние поехме на автостоп към Чипровци. На другата сутрин, след напиване от мъка и посещение на местен килимарски цех, поехме към х. Копрен през някаква ловна хижа. Така и така всеки ден не се ходи на планина из северозападна(ла) България, поне да пообиколим там, където може и без разрешително. Естествено, на никой не казахме къде ще ходим и какво ще правим, най-малко пък на граничарите.
И хоп, таман излезнахме от Чипровци, така тапа-тапа кротко с раничките към Балкана и към нас дойде някакъв униформен тип с мотоциклет от ония руските, с висока проходимост, май че се казваха "Тула". Вие ли сте ония там, дето са за Миджур, вика. 'мииии не, 'къв Миджур, ние сме тука до Копрен, гушиме рамене ние. И като се залепи за нас с мотора, бдеше като майка орлица. По едно време изчезна. Отървахме се, рекохме си ние. След има-няма 15 минути, от някъде изскочи младо войниче с радиостанция и се залепи за нас. За разлика от оня с мотора, беше много паникьосано, кой знае
какво му бяха разправяли ония за нас. По едно време, някой от нашите, взе че го попита"Абе, оттука до браздата колко е?" и онова горкото взе да се тресе и само рече с треперещ глас" 'миии към 27-30 километра." и се отдалечи панически и взе да докладва по радиостанцията. Следобеда стигнахме хижата
и като че ли военно-граничните елементи ни оставиха на мира. След обичайното иху-аху вечерта, рано на следващата сутрин тръгнахме към някаква екопътека над хижата. То се оказа направо приказно-вековни букови гори, водопади, скали, панорамни гледки, абе разкош, даже и граничарите като че ли се бяха отказали от нас-никакви не се виждаха.
Стигнахме до една застава в края на пътеката, преустроена на заслон. Там малко почивка хапване и а-ха да тръгнем надолу, ама гледаме билото(и границата) на фона на синьото небе на един хвърлей от нас. Двамата с Валери се разбрахме почти с поглед. Останалите трябваше да слизат-беше неделя, а в понеделник бяха на работа; а ние двамата-давай нагоре, да си го върнем на граничарите. След заслона пътека нямаше и тръгнахме "по азимут"
към една седловина на билото, разположена непосредствено вдясно от три
големи скалисти върха-вр. Три чуки, както научихме по-късно. За няколко минути пресякохме една букова гора и след това си стана като в Рила и Пирин-морени, сипеи, стръмно, хвойнови гъсталаци...И красиво, ама страшно красиво, дявол да го вземе, още е пред очите ми. Нагоре Вальо удари страшно темпо, нали си е професионален водач, а пък аз малко по малко взех да изоставам. Точно под седловината имаше участък с елементи на катерене,
изкатерих го с последни сили и се пльоснах като амеба на горе на скалата, точно на браздата, краката в България, главата в Сръбско. Огледах се-от спътника ми ни вест, ни кост. Колкото по-нагоре се качвахме и колкото повече се изморявах, толкова повече се тревожех. И сега като видях, че горе няма никой, си рекох, край, сигурно са го хванали или българските или сръбските
граничари, а сега ме причакват и мене. Те ти сега висене по арести, съдилища
и двамата с Вальо да ни показват по "По света и у нас"! Тъкмо оглеждам къде може да са се скрили граничарите и ето го нашия човек се задава от близката чука. Изкачих тука няколко връхчета, вика. Напълно в негов стил! Снимахме се, разходихме се из сръбско, разгледахме грандиозната панорама и тъкмо да тръгнем, Вальо вика "Гледай, гледай!". И какво да видим-долу по пътя до хижата препуска нашия "приятел" с мотора. Ухилихме се злорадо, че колкото и да си препуска, ние стигнахме Сръбско напук на властта. Надолу слязохме
с бързо темпо. От хижата се спуснахме към най-близкото село-не му помня името. Там наляхме по бира в гърлата си в селския хоремаг и ...нова изненада-отново се срещнахме с нашите приятели от основната група, които все още чакаха транспорт. Избъзикахме се, че горе сме видели някакъв тип, поразително приличащ на Милошевич, да минава трескаво браздата, криейки се от нас. Май никой не повярва, но всички се смяха от сърце. Гранични полицаи повече не видяхме-явно онзи с мотора е докладвал на своите хора, че всичко е точно, след като е видял как слиза основната група.
Това е. Дано не е твърде отегчително;-)))

По отношение не разрешителното, както разбрахме от следващото ходене до
вр. Тумба в Беласица, ходи се в Седалището на НС "Гранична полиция" в София със списък на участниците в проявата(3-те имена+ЕГН) и оттам без особени проблеми се получава разрешително. На Беласица то важеше за точно определена дата и състав на групата(проверяваха ни личните карти).
Това беше през 2001 г. Сега може нещата да са се променили. Например това, че можеш да си извадиш разрешително по интернет много улеснява нещата.

Граничните райони северозападно от вр. Сребърна, на около час и половина от вр. Ком, до устието на р. Тимок, са си известни със зоркото охраняване. Чувал съм, че началникът, под чиято юрисдикция са, е доста свиреп. И пак оповавайки се само на слухове мисля, че спадат и става въпрос за РГС Белоградчик.
Там над м. Баба яга, над х. Копрен, където описваш, че имало нещо като заслонче, се излиза до билото за може би около час и половина - два, през трудно проходим терен, според мен точно под вр. Вража глава, на който ако правилно си спомням е гранична пирамидка 320-та. Селото, на което не си спомняш името и където сте хванали транспорт е с. Копиловци.
За вр. Миджур много ми се иска някъде през юни да се кача, а още по-голям ми е меракът за поход вр. Миджур-вр. Копрен, т.е. този участък на Балкана северозападно от вр. Ком, който според мен най си заслужава.
И накрая за граничните разрешителни: вече и по-факс се насландисват и трудно ги издават с доста кандърдисване, а камо ли пък по Интернет, за което едва ли можем и да мечтаем на този етап.
А дали наистина в Гранична полиция имат регистър на нарушителите на държавните ни граници, което звучи логично имайки предвид спецификата на работа им?

Върха си го бива, гранична полиция в района - също.
През лятото на 2004 се сдобихме с въпросното разрешително от Национална служба гранична полиция София. Имахме подпечатен списък с имена и ЕГН на всеки от групата, а най отдолу се мъдреше разрешение за ходене по описания маршрут след съгласуване с Гранична полиция Белоградчик. Накратко в Белоградчик ни дадоха отпор, защото трябва някой да съпровожда групата, а нямаше подходящ за наказания служител . Това беше втори неуспешен опит, първия- Ком-Миджур по билото се размина заради снега на 24 май 2004.
Това което мога да кажа като опит и впечатления от 2004 е:
- Качването от Горни Лом е най-пряко, но не и най-лесно.
-От Чупрене има маркирана пътека (червно), по-заобиколно, но шанса да срещнеш гранични е по-малък (за който рискува)
-Гранична полиция няма как да се заобиколи при Горни Лом, минава се покрай действащ пост над селото. Местните също работят за тях.
- Потвърждавам споделените впечатления по-горе, че в този район гранична полиция не се шегува
-Заставата е хижа и удобен изходен пункт, но нямам координати.
-Автостопът не въви, ама хич.
-Местните хора ходят за боровинки през август и имат транспорт нагоре към билото, но не знам дали взимат навлеци като нас. Тях никой не ги проверява за разрешителни
Ако някой има повче информация да споделя, че и на мен пак ми се ходи.
Поздрави!

Здравейте,

Съвсем нормално е информацията да е поостаряла 10 години след посещението ми и 6 години след поместването й в Клуб "Туризъм". Понеже виждам, че има някои недотам точни "пресни" твърдения, позволявам си по-надолу да дам дефинициите на някои термини, свързани с държавната граница, така както са регламентирани в нормативните документи:

1. „Държавна граница” е линията, която огражда територията на Република България. Вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра на страната (§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за МВР)

2. „Гранична зона” е територия с дълбочина 15 км, която на сухоземната граница се определя от линията на държавната граница, а на морската и речната граница - от линията на брега, и в която Национална служба "Гранична полиция" осъществява правомощията си по охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим (чл. 78, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР)

3. „Гранична ивица” е частта от граничната зона, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната граница, с дълбочина до 300 м, считано от линията на държавната граница. Островите и българската част от водите на граничните реки се включват в граничната ивица. Тази разпоредба не се прилага за река Дунав. Точното очертаване и определяне на дълбочината на граничната ивица се извършва от министъра на вътрешните работи съгласувано с областните управители и кметовете. Извършването на стопанска или друга дейност в граничната ивица се съгласува с началника на съответния регионален граничен сектор (РГС). (чл. 78, ал. 2-5 от Правилника за прилагане на Закона за МВР)

4. „Нарушител на държавната граница” е лице, пресякло или опитващо се да пресече държавната граница на Република България по какъвто и да е начин извън пунктовете за пропускане или в пунктовете за пропускане, но в нарушение на правилата за нейното преминаване (чл. 82, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР)

5. „Граничният паспортно-визов контрол” се извършва в граничните зони и в зоните на ГКПП (чл. 85д от Правилника за прилагане на Закона за МВР)

6. „Преминаване на границата” е пресичането на линията на границата на Република България (§ 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за МВР)

7. „Граничен контрол” е контролът, който се осъществява по отношение на лицата, превозните средства и стоките по повод преминаване на държавната граница или присъствието им в граничната зона (§ 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за МВР)


В новия Закон за Министерство на вътрешните работи (в сила от 01.05.2006 г.) е предвидено активите и пасивите на Национална служба "Гранична полиция" да преминат към новосъздадената Национална служба "Полиция"

Турист

Водач за българските планини

Ако ви трябва информация за този край посетете[url='[линк]']Тук[/url]

Връзка.

... не съм се смял така от доста време. Много свеж стил.

И на мен ми се ходи много из тоя край (и преди всичко ми се изкачва върха), но в момента нямам конкретни планове. Агенцията на Е. Динчев организираше изкачвания откъм Сърбия на сравнително достъпна цена, но не знам дали сега се организират такива. Впечатленията ми от 2000г. са , че откъм Сърбия склоновете са тревисти и по-полегати и имаше черни пътища, които стигаха доста близо до браздата, така че изкачването оттам сигурно е по-лесно. Но дали е по-красиво?
Тогава, през 2000г., след описаните приключения имаше идея да направим поход
Миджур-Емине, ама по много причини не се осъществи.
Не знам дали някой го е правил досега. Явно в този район граничарите са кръстоска между каракачанска овчарка и питбул;-)))) и не поощряват подобни мероприятия.
Изумен съм, че не са допуснали до върха и група с разрешително от ГП.
И се радвам, че разказа ми е бил увлекателен (поне за някои), защото мислех да напиша нещо кратко и конкретно-към 5-6 реда, пък се получи...

С приближаването на утрото, темата все повече ме вълнува.
Затова си позволявам да пусна един линк към стари постинги във форума Пък, който му се рови, сигурно ще си намери нещо интересно.