h. Ivan Vazov

Privet vam! Tazi sybota sreshtu nedelja spah na h. Ivan Vazov i sega shte napisha njakolko reda za neja. V sybota trygnah ot Centralnata planinska shkola i se kachih do vr. Maljovica. Sklonovete sa dosta tvyrdi, no novijat snjag e pozamaskiral zaledjavaneto (koeto, obache, kovarno debne turista otdolu). Imashe gysta mygla i slab snegovalezh. Ottam do h. Ivan Vazov se preminava prez Dodov vryh, na kojto vinagi se obrazuva ryb (mnogo rjadko kozirka). Sledvat Vazov vryh (starata Damga), Razdela - i - h. Vazov. Ponezhe chesto naprolet kolovete se zatrupvat i pri mygla orientiraneto e zatrudneno, dobre e da se znae, che ot razdela do Vazov posokata po kompas e TOCHNO zapad. Posochenijat prehod e dosta kratyk, zatova napravih i malka razhodka prez Otovishki vryh, Razdela, vr. Vyrla i pak Vazov. Na hizhata njamashe hizhar, koeto e goljamo izkljuchenie. Posreshtna me samo kotarakyt Maco, kojto e edin ot naj-dobrite planinari, koito poznavam. Dyrva i vyglishta ima. Na drugija den - pak obikolka prez Vyrla, Razdela, h. Sedemte ezera - h. Rilski ezera i rano-rano v Sapareva banja. @@@@@@@@@@ Do h. Ivan Vazov se dostiga ot slednite mesta: 1. po Zeleni rid, 2. ot Sedemte ezera prez Haramijata i Razdela, 3. ot Rilskija manastir po rida Baucher, 4. ot Maljovica, 5. ot Rilski ezera po ryba na Otovishki vryh, 6. ot s. Bistrica po dolinata na r. Bistrica, 7. ot s. Bistrica prez Cherni vryh, 8. ot s. Samoranovo prez vr. Kabul, 9. ot gr. Rila prez vr. Kalin, 10. ot gr. Dupnica prez vr. Kalin, 11. po r. Drushljavica, 12. po r. Eleshnica. Vyzmozhni sa i drugi kombinacii. Bih klasificiral marshrutite za zimata taka: 1:3 - lesni i obshto vzeto, kratki - preporychvam gi i na po-neopitni, no dobre e da ima poznavasht pytja v letni uslovija. 4:6 - kratki, no snegyt trjabva da e dobyr. 7:10 - mnogo interesni, no malko po-dylgi; opitna grupa vinagi gi minava bez problem pri jasno vreme. 11:12 - zhivo samoubijstvo - samo s kaska i parashut i pri napisano zaveshtanie; N11 te izstrelva pravo v kostnicata na Rilskija manastir! Ljubimi sa mi marshrutite ot hizhata do gr. Rila i gr. Dupnica, zatova shte se spra na tjah: Ot hizhata se preminava vododelyt mezhdu r. Bistrica i r. Eleshnica i se izkachva pyrvijat ot dvata vyrha s imeto Kalin, naj-dobre ne napravo, a leko vljavo, kydeto sklonyt e ne tolkova strymen (no i tam sym vizhdal padanija). Minava se prez vyrha, sled tova prez drugija Kalin (chesto se zaledjava, no ne silno), i nad jazovir Kalin se izkachva venecyt na vr. Polich. Ottam se sledva posoka zapad i se sliza do sedlo predi vr. Malyk Polich. Poslednijat uchastyk mnogo chesto e v mygla, trjabva da se sledi posokata. Na vr. Malyk Polich se obrazuva kozirka, no sklonyt mu e shirok i njama opasnost. Tam se razklonjava pytjat - nadjasno za Dupnica, naljavo - za gr. Rila. Za Dupnica se sledi biloto i sled kato se premine sledvashtijat vryh - Mursalevica - ima njakloko varianta, no naj-dobre e da se sleze po dolinata ot sedloto sled Mursalevica v posoka zapad, kojato pokraj izostaveni koshari stiga do cheren pyt, kojto se sledi. Toj izvezhda do asfaltov pyt nad grada. A za gr. Rila - ot Malyk Polich se poema po rida naljavo (jug), minava se po slabo izrazenija vr. Karaul i tam biloto se razklonjava. Poema se nadjasno (zapad) i ot vr. Kalajdzhijski kamyk otnovo se zaviva naljavo (pokraj vkusni shipki) kym vizhdashtija se dolu cheren pyt; do grada se dostiga po nego, izbjagvajki mnogobrojnite zavoi po preki pyteki. Snegyt rjadko e problem sled Malyk Polich poradi izlozhenieto na sklonovete. Obiknoveno i prez zimata, i prez ljatoto s dobra kompanija tezi marshruti otnemat okolo 8 chasa.

Zdravej, radvam se, che sym te zainteresuval! Eto kakvo mislja za opasnostite v planinata: Za zavisimostta na lavinnata opasnost ot naklona na terena i vremeto, za izstudjavashtata sposobnost na vjatyra i t. n. e pisano mnogo. Zatova predpochitam da spodelja moite nabljudenija za tova kak samite hora si syzdavat opasnosti. Eto njakoi syobrazhenija: 1) Pyrvo, i naj-vazhno, nishto ne izvinjava chovek ot zadylzhenieto mu da misli. Vinagi trjabva da si precenish sam dali mozhesh da minesh po daden marsrut, ili ne. 2) Chesto v grupi s tvyrde razlichni vyzmozhnosti na uchastnicite v pohoda se sluchva slednijat paradoks: neshtastieto zastiga naj-opitnija ot vsichki. Sutrin toj chaka ostanalite do kysno v hizhata i neobmisleno gi povezhda po pyt, kojto sam mozhe bezproblemno da mine. Kogato stane kysno, poema bagazh na po-slabite i se pretovarva i iznervja dopylnitelno. Obikalja naljavo-nadjasno, za da tyrsi inache dobre poznatija mu pyt i... taka na Nova godina e zaginal mojat poznat Tashko Vylchev na bezimennija vr. mezhdu Georgijca i Sinanica (a ne na Georgijca). Taka otkrihme na Koleda predi tri godini do h. Eho zamryznal vodachyt na grupata i oshte dvama dushi - toj do posledno gi e spasjaval, vmesto sam da izbjaga do namirashtata se samo na 300 metra pod vr. Jumruka gora (koeto veche si e glupost). 3) Dori pri tiho vreme myglata e mnogo opasna i pri poznat pyt, zashtoto se sliva pred pogleda sys snega i v nerazlichimata belota ne mozhe da se razbere sledvashtata krachka vyrhu snega li e, ili v propastta; mnogo pyti mi se e sluchvalo - prosto trjabva neprekysnato da se opipva pytjat pred teb. 4) mezhdu podsichaneto i minavaneto prez edin vryh vinagi po-bezopasno e izkachvaneto - azbuchna istina. Chesto se sluchva da trygnesh da podsichash, a snegyt kovarno stava vse po-hlyzgav i zaleden. I ako ne si s kotki, idva moment, v kojto naj-dobre e da se vyrnesh, OBACHE zavyrtaneto na 180 gradusa e mnogo po-opasno ot zakantvaneto s obuvki pri prosto podsichane na sklona. 5) Chesto po vyrhovete i shirokite dolini snegyt e idealen za hodene, no v tesnite, dylboki i zatvoreni dolini mozhe da e nad 2 metra - i tunel sym pravil v Goljam Ibyr mezhdu klekovete... I nikakvi snegohodki i ski ne pomagat. Tuk da otbelezha neshto, svyrzano s mnenie, izkazano tuk po-predi: SHTEKITE MOGAT DA TI POMOGNAT, NO PIKELYT DA TE SPASI. Pone na men mi e mnogo po-udobno da hodja s dylyg pikel, kojto mozhe da se izpolzva i kato bastun, no mozhesh vyv vseki moment da se zahvanesh s nego. 6) I mojat syvet e - ranicata trjabva da e vyzmozhno naj-leka, v neja da njama absoljutno nishto izlishno. Zashtoto hodeneto po nashite planini ne e kato Afrika na Sesil Rouds - shtraknesh s prysti i dvadeset negyra poemat nosilkata... I v zakljuchenie - chovek i da znae pravilata za bezopasnost, chesto e sklonen da mahne s ryka. I az njakolko pyti sym minaval ot vr. Kanarata kym h. Ribni ezera prez april v toplo vreme po sklona s ljatnata silno lavinoopasna pyteka, obeshtavajki si: njama poveche; padal sym po ochi nadolu prez zimata po severnija ryb na Vihren, zashtoto ne sym vnimaval s kotkite; kachvali sme se na vr. Vihren v topjasht se snjag PRAVO nagore ot hizhata (ne prez cirkusa Kazana) - i vse: njama poveche. NJAMA POVECHE.

Здравей АГМ, Описанието ти на маршрута до х. Иван Вазов е действително интересно и личи едно отлично познаване на Рила, което без да ти правя комплимент, почти не съм срещал. Изключително ми е интересно това зимно преминаване на маршрутите, тъй като аз рядко съм ходил по високото през зимата (освен на Витоша). Тогава обикновенно ходя по по-ниските места - по тези интересни малки планини, които не са подходящи за посещение през лятото, предвид жегите. И интересно, че колкото повече ходя и повече места опознавам, разбирам, че вси повече и повече не знам! Това е пародоксът, но не съм го открил аз. Но е хубаво така човек да използва свободното си време и може да е сигурен, че ходенето из планините ще му възвърне многократно положените усилия при трудните преходи. Пишеш, че преходът "ЦПШ-х. Мальовица-вр. Мальовица-х.Ив. Вазов" е доста кратък, което ме учудва. Горе-долу ЦПШ-то е на 1700 м.н.в, вр. Мальовица е на 2729 м, а х. Иван Вазов - на ок. 2400. И цялата тази обща денивелация е около 2000 м (всички слизания и изкачвания). Общо взето това разстояние при едно добро средно темпо би трябвало да се вземе за около 7 часа. За да пишеш, че е достатъчно кратко, би трябвало да си го взел за доста под това време. За колко го взе? И имаше ли ски? Ще ми бъде интересно (и не само на мен) как си екипиран за такъв преход? И тази разходка за запълване на времето през От. Връх, Раздела, Дамга и Върла в допълнение на всичко! Сигурно си в много добра физическа форма! Как я поддържаш? Всъщност отдавна ми се е искало да отида на вр. Върла, гледайки купенообразния му лик от хижата. Друг път. Описанието ти на вариантите за посещение на х. Иван Вазов е много добро, но бих добавил още три: 1. От х. Мальовица през Мальовишките езера и Урдиния циркус 2. От с. Говедарци (респ. ЦПШ или х. Вада) по Урдина река и през Урдиния циркус 3. От гр. Сапарева баня през вр. Каменна мандра (преди Ташмандра), вр. Кабул и Отовишки връх. Не се минава през Паничище, а по един рид, мисля че се казваше Бор, но не съм сигурен, понеже нямам карта пред себе си. За съжаление досега не съм минавал и по трите, както и по повечето, които ти описваш, но ще ги имам предвид. По последния маршрут искам да мина още от дете.Ти минавал ли си по долината на р. Елешница? Всъщност миналата година гледах началото на този маршрут от почти неизвестната х. Елешница в долината на Рилския манастир. Нямаше маркировка, както и пътека, но хижарят обясни, че долината е проходима. С уважение: Турист

Zdravej, Turiste! Pyrvo, za tazi sybota i nedelja: snegyt beshe dobyr - zatyvashe se samo do glezenite, taka, che ot Centralnata planinska shkola do hizha Vazov mi otne 5 chasa (s kompanija naistina e 7 chasa bez byrzane). Edinstvenata prechka beshe gystata mygla - na Dodov vryh i az poeh otnachalo po ridcheto nadjasno. I kak se hodi leko - ami prosto trjabva v ranicata da njama nishto izlishno: v mojta vinagi ima samo kotki, rykavici, shapka, rezervno tynko puloverche, voda, malko za pohapvane, fenerche, zapalka, nozh; tova e ne poveche ot 3 kg. Ski nikoga ne nosja, shteki syshto, no vinagi pohoden pikel. I ne e neobhodima njakakva koj-znae kakva ekipirovka - az pochti vinagi prez zimata sym s edin cherven pantalon ot gore-tex, zeleno debelo puheno jake i obuvki Salomon Authentic 9. Shto se otnasja do marshrutite - ot tezi, koito opisvam, mnogokratno sym minaval prez zimata po NN1-10, a po Eleshnica, Drushljavica i prez Urdinite ezera ne sym (a trjabva). No se setih vposledstvie, che sym minaval i po oshte tri: prez vr. Kabul po dolinata na r. Otovica do Samoranovo, prez vr. Kamenna mandra do s. Ovcharci i po rida Bor do Sapareva banja. Tozi do Ovcharci e dosta interesen; ot vr. Kabul se prodylzhava kym vr. Kriva sospa (tam naistina naprolet ima kriva "sospa" - prjaspa), ottam se zaviva na sever, presicha se malka vytreshna dolchinka s rekichka i se sledi jasno izrazena pyteka, kojato pokraj samata kamenna mandra (lichat dupkite v stenite, prez koito sa bili vkarvani prytite za biene na maslo) izvezhda nad Ovcharci, dokydeto se sliza po mnogo strymna pytechka blizo do Ovcharenskija vodopad. Po r. Otovica - sled vr. Kabul se stiga do kraja na rida i se zaviva naljavo po pyteka, chieto nachalo e markirano s golemi kamenni piramidi; izliza se na chernija pyt pokraj h. Otovica (no tam ne sym minaval prez zimata). A za rida Bor - na nego se izliza, vyrvejki po vr. Kabul nad dolinata na Skakavishkija vodopad i se vliza v gorata po rida po dostatychno dobre zabelezhima pyteka, kato se zaobikaljat njakolko vryhcheta; otklonjavame se nadjasno i po strymna pyteka slizame nad Sapareva banja na mjastoto, kydeto e vodohvashtaneto do asfaltovija pyt za Panichishte na markiranata pyteka pod restoranta Valjavicite (ne si spomnjam tochnoto mu ime) nad samoto selo. A pytekata po Drushljavica se vizhda kato na dlan ot vr. Teodosievi karauli na rida Brichebor (i za tam shte napisha neshtichko). I v zakljuchenie - govorejki za vsichkite tezi mesta, po koito sym minaval, edva se sdyrzham da ne zapochna da gi opisvam "kamyk po kamyk". Stremja se da napravja malko po-shematichno i stegnato opisanie; inache shte zadrystim foruma. A ima tolkova neshta za kazvane... Zatova shte se radvam, ako prodylzhavash da pishesh ocherci kato tozi za Maleshevskata planina, s istoricheski spravki i s lichno chuvstvo. Ima kakvo da nauchim ne samo za tam. Pozdravi, AGM

Съгласен съм напълно за р. Ибър, който е по-дълъг и пълноводен от Тиха Марица. Наистина болшинството от изследователите, включително Васил Миков, авторът на най-пълния сборник от географски топоними:"Произход и значение на нашите градове, села, реки, планини и места", издаден през 1943 г. смятат, че Ибър произлиза от древното име на Марица. Това го потвърждава и Живко Радучев, който се смята наред с Павел Делирадев за един най-добрите познавачи на Рила. Как обаче е станало изместването на началота на реката от под вр. Ибър до под вр. Маришки, не ми стана ясно.

Здравейте, Всъщност това са много интересни разсъждения, особено онова за водачът, който се грижи за цялата група, помага на всички, но изтощен загива... През зимата в планините има две условни области, между които разликата е както между небето и земята: частта от планината, в която има гора и частта, в която няма. Сигурно почти 90 % от туристите, които с лекота се катерят през лятото по върховете на нашите високи планини са заплашени от нещастни случаи през зимата, поради непознаване на особеностите на зимната планина! В гористата част от планината, дори и ако закъсаш, вероятността да преживееш до сутринта е значително по-голяма, отколкото на откритото. Иначе във високото единственият начин е да си издълбаеш "снежна къща" (иглу) и там да преспиш (в ниското може да избираш между мокрите дърва за огън и "снежната къща"). Това не го пише в ръководствата по оцеляване просто така, то е изпитано и трябва да се направи, защото друг вариант няма. Бяха ми разказвали за действителен случай, когато опитен "зимен" турист (като АГМ), прекарал една тежка зимна нощ по този начин някъде около Близнаците. Наричат го Павлето и може някой от Вас да го познава и да е слушал цялата история. Затова, който не е подготвен, да си ходи в ниското и да не му пука, че някой ще си помисли, че не е добър турист, ако не се катери по Вихрен, Кончето и другаде през зимата! Има толкова интересни и безопасни места, че няколко живота няма да стигнат на човек, за да ги обиколи. Пък когато дойде юли, тогава планината е на нас "летните" туристи! Не че тогава опасностите не ни дебнат отвсякъде, но опасно е навсякъде, дори в "безопасните" ни жилища. Както екс-Пешо, бе споменал преди време, важно е да знаеш кога да са се върнеш. Парадоксът е, че колкото по-опитен ставаш, по-трудно преценяваш този момент и по-лесно е да се контузиш или загинеш някъде. ЗА КОМПАСА И СВИРКАТА Има едно малко и много евтино "устройство", което върши чудесна работа и не е лошо всеки да се сдобие с него. Сигурно си мислите, че имам предвид компаса. За него всички знаят и през зимата без него не би трябвало изобщо да тръгваш (както и през лятото). Имам предвид обаче свирката. Да, точно такава, с която съдиите свирят по мачовете. Да е възможно с най-силен и пронизителен звук. Цената на една хубава свирка е около 5 лева. Когато закъсаш може да викаш, колкото "глас ти държи", но той няма да "държи" дълго и скоро няма да можеш (особено ако е много студено) дори да си прошепнеш името. Докато малко въздушна струя, подадена през свирката, върши чудеса! Тъй като и аз съм малко самоук турист, като АГМ, чета разни книжки от едно време и там прочетох това. Закачам свирката на китката на ръката си, но може да се постави и на друго удобно място. Когато се води група е най-добре свирки да имат първият и последният. Свирката ми свърши чудесна работа, превеждайки миналата година трийсет и няколко ученика екскурзионно покрай потъналата в мъгли хижа Планински извори в Стара планина. Бях предупредил даскалката по физическо, която ми беше спасител и вървеше най-отзад, че е нужна свирка, но тя кой знае какво си помисли...и не носеше. Въпреки, че беше опитна планинарка, не знаеше за толкова елементарно нещо ката свирката... Понеже групата се движи обикновенно в колона, един ако спре, групата се разкъсва. И тогава първият продължава да върви, а гласовете на последните не се чуват. Ако няма сигнализиращо устройство, може да стане голямо нещастие. И пак водачът ще е виновен...Тези, които са ходили на Пл.изв. в мъгла знаят, че хижата (по-точно обор), която е на самото било, се вижда почти когато се блъснеш в нея. Понеже и маркировката е кофти, а районът е равнинен и без характерни особености, има много случаи на феномена "въртене в кръг": чувството, че вървиш по права линия, а всъщност след известно време се озоваваш в изходна позиция. Спасението е в компаса. И както казва АГМ: "Мислете!" Мислете преди да тръгнете изобщо на поход. Мислете избирайки компания и маршрут. Нека мисълта ви да бъде готова за предизвикателствата на ситуацията, която в планината се мени за секунди. Мислете в колко часа да тръгнете, разчитайки точно времето до крайния обект. Помислете добре взехте ли някои неща, които са дребни, но биха ви спасили живота, като компас, свирка, фенерче, кибрит, някои елементарни лекарства и санитарни материали или пък лекарства от които сте зависими. Помислете дали сложихте в раницата си нещо сладко като лукчета и шоколад, защото изтощението е една от основните причини за "бялата смърт". Взехте ли със себе си дъждобран, дори през зимата, който не пропуска абсолютно никакъв вятър и може да ви спаси живота! Мислете и нека Бог да ви помага! Турист

По повод на мъглата в зимната планина искам да споделя един мой случай, макар че не съм толкова опитен в тези условия както АГМ. Все пак ми се струва, че и негативният опит може да бъде ценен - току виж някой го прочел и избягнал да прави същите грешки. Случката стана преди 12-13 години точно в Пазар-дере, по пътеката от х. И.Вазов към Раздела. Макар че беше 2 май, зимата си беше в пълната си сила. Имаше много гъста мъгла, така че коловете не се виждаха един от друг. От хижата тръгнахме 4-ма човека, които случайно се бяхме събрали там. В групата имаше един възрастен водач, на който обаче за съжаление съм му забравил името (май се казваше бай Гьорги, но не съм сигурен). Той тръгна най-отзад, а отначало аз водех отпред. В един момент обаче започнах да усещам нещо нередно тъй като поредния кол така и не се показваше от мъглата. Но най-изненадан бях когато след малко се натъкнах на прясна партина (през ноща беше валяло сняг). Естествено, най-близкото до акъла беше да се въренем по следите си. Но пък тези следи съвсем объркваха нещата, тъй като наоколо други пътеки няма и нямаше кой да ги е оставил тези следи на които се натъкнах. Тогава водачът ни каза че това са най-вероятно нашите си следи - просто сме се вътяли в кръг. Каза ни да се разтеглим по партината така че да се виждаме един друг. Почти веднага видяхме и кола който бях пропуснал. Оттам нататък вървяхме разтеглени така че първия търсеше следващия кол, а вървящия след него стоеше и му викаше ако вижадаше че следите му се отклоняват от правата линия. И така от кол на кол. Оттогава знам че когато има гъста мъгла и сняг, човек губи ориентирите си за посока и ако няма компас без да иска започва да се отклонява в посоката която е противоположна на силния му крак - ако е десния, неусетно завива наляво, ако е левия - в обратна посока. Просто инстинктивно сме свикнали да набиваме по-силно със силния ни крак и това води до отклонението в противоположна посока. Ако терена е достатъно равен, без клекове или други характерни особености (както е в Пазар-дере), най-вероятното е да направиш пълен кръг и да се натъкнеш на собствените следи.

Zdravejte, Turiste i ex-Pesho! Pyrvo, syvsem vjarno e tova, che kolkoto po-opiten stavash, tolkova poveche si sklonen da ne vnimavash (ili po-tochno, vmesto da se merish po prirodata, pochvash neja da merish po sebe si). Za svirkata - naistina mozhe da e mnogo polezna, az imam edna takava s vgradeno miniatjurno kompasche v neja i vryvchica za zakachane na kitkata. I mnogo pronizitelen glas. A Pavleto mnogo dobre go poznavam, lichno mi e pokazval mjastoto, na koeto e noshtuval (ne bih kazal "spal") - do pyrvija kol severno pod Goljam Bliznak: zavaljal strahoten snjag i zapochnali da padat lavini, taka, che ne bilo podhodjashto da se sliza nadolu... S nego njakolko pyti sme hodili zaedno, nishto, che imame edno pokolenie razlika, a vednyzh prez zimata se sreshtnahme na... vr. Vapa mezhdu Grynchar i Ribni ezera! I pak za myglata: tova, ex-Pesho, ne si go izpitval samo ti - osobeno okolo h. Vazov. Vednyzh s edin prijatel minavahme taka: Maljovica - Dodov vryh - Vazov vryh - i... pak Dodov vryh! Taka se bjahme unesli, che dori ne zabeljazahme, kak sme napravili kratko krygche i sme trygnali po sobstvenite si sledi, mislejki, che sa na njakoj drug (interesno, na kogo?). I che vjatyryt vnezapno si e smenil posokata, a sklonyt e dobil stranna orientacija. Bez nito edna duma, zasrameni ot sebe si, napravihme "krygom" i - kym Ivan Vazov. I sa mi razkazvali sluchai hora, spali na bukvalno deset metra ot Ivan Vazov, Grynchar i Ribni ezera v iglu - nishto chudno. I za Planinski izvori sym syglasen - signalyt, che si stignal, e kato se spynesh v tela, ograzhdasht hizhata. A kak e tam? Ot nachaloto na minalata zima ne sym minaval prez tazi hizha. Tam kolovete ot vsichki posoki pravjat njakolko ne ostri, no neochakvani zavoja v ravnoto (osobeno tazi otkym vr. Paskal) i chovek mozhe da si otprashi nanjakyde. I nakraja, ponezhe znam fakta, che chovek se zavyrta okolo po-slabija si krak, nesyznatelno se opitvam da kompensiram tova i samo stava oshte po-losho: posokata na dvizhenie stava nepredskazuema. A chovek ne trjabva da razchita za orientacijata si i na vjatyra, zashtoto gore toj mozhe da ima edna posoka, no, osobeno pri temperaturni razliki, da se zavihrja nadolu v dolinata i da izglezhda, che e ot tochno obratnata posoka! Oshte vednyzh - mnogo pozdravi i neka i drugi hora pishat tuk!

>Oshte vednyzh - mnogo pozdravi i neka i drugi hora pishat tuk! Здравейте AGM, Туриста и Екс-Пешо ! Като гледам само вие сте тук и затова рекох да се обадя. Аз съм в странство и не следя много редовно дискусиите, но тази тука е много 'квалитетна'. Какво мога да кажа...ммм като не ми е пред погледа.. 1. За водача дето се скапва най-много. Туристе, тези неща не са просто интересни разсъждения на АГМ, а факти. Неприятни за съжаление. Що се отнася до случая с Ташко, там имаме малко по-друго съчетание от фактори, малшанс + паника в групата поради зверски студ и вятър + твърде малко хора които имат лично отношение към човека. Но не е тук мястото да го бистря това. Във всеки случай много е вредно воденето на непознати, както и безхаберното приемане на непознати към групата, пътьом. Аз съм страдал от това и може да го разкажа друг път. 2. За свирката. Да много полезно нещо, съгласен съм , и аз имам макар да не съм я използвал. Тя е с резервоар вътре, дето си слагаш разни важни данни. Но белите хора използват още по благи работи - мънички портативни станцийки. Например до 4км обхват. 3. За хижата. Абе хора - защо не си го кажем направо - това си е най-свястната хижа, както заради това че е най-трудно достъпна, така и заради Венци. Що се отнася до 2400-то метра, Туристе, това си е фалшификация още от времето на бай Насьовото хижарстване. Искаше да я изкара най-висока. Но истината е че Мусала е най-високата - 2387, а Вазов е около 2300. Тва го знам от бай Илия. Но тва никак не и намалява очарованието. Пак ще кажа - най свястната хижа !!! Що се отнася до лавините и мъглата, пристигал съм на Вазов много пъти нощем, в мъгла и прочие. Единствената причина да не подсека Дамга е било лоша видимост...е който има претенции, че е майстор в поддържане на хоризонтал, може да се пробва, но при голям студ и изтощение, пробите трябва да се избягват. Мисълта ми е че никога не съм забелязал там да има лавинна опасност (не пречи да оспорите...) С две думи, ако не се затъва прекомерно, или в твърдия случай, не си си забравил котките ;-) подсичането на Дамга, пардон Вр.Вазов, си заслужава. 4. Имаше от двама май, споделено мнението че с годините, човек ставал по непредпазлив. Аз твърдо не се съгласявам с това. Водил съм група от 10-на из зимния Пирин по маршрут който никога не съм минавал - това си е пълна глупост и никога не бих го повторил, не искам да ви разправям как 4-5 човека висяха по скали 1-2 часа, благодарение на мойта глупост. Абе примери много - човек поумнява. Не изкарвайте че оглупява. Виждал съм хора да се сурнат по задник по лавинести участъци, и после като им се обясни това онова, не биха го повторили... тук се сетих за един образ... слизаме през лявата кралевдворска порта, тя си е лавинарник и 3/4,... аз обясних да се действа тихо кротко бавно, и един по един. Добре ама Колю на чул. И след като аз минах, давам знак а Колю се цепи от горе със все сила "да тръгвам лииииии". Аз му правя някакви знаци с ръце, той пак се дере... След което се втрурва да тича като ранен глиган надолу... Добре че не тръгна снега... После му обяснявах на Колю и айде стига че се отплеснах.. бъдете здрави, и тук си спомням нещо дето го беше казал Мснер по повод на успехите си, качването на 14-те и прочие - преразказвам в свободен стил - ами вика, като е кофти не тръгвам, ако пък тръгна и съм сбъркал - върна се. Като е добре - тръгвам и го качвам. поздрави !

Da, da, i az oshte vednyzh se presyglasjavam s tebe za bezhabernoto vodene na grupi ot sluchajni hora, kakto e v njakolko pyti spomenavanija po-gore novogodishen sluchaj, syshto i na h. "Eho", za kojto kazah, a i drugi, koito sym vizhdal, no ne sa chak tolkova fatalni (no za malko ne stanaha). I oshte vednyzh - da, naistina Vazov, pone na men, mi e edna ot naj-simpatichnite hizhi. No naistina nikyde ne pishe, che Vazov e na visochina 2400 m - to i kato poglednesh sklonovete, shte razberesh, che trjabva da ima njakakvo usukvane na prostranstvoto, za da e vyzmozhno tova... Vsichki iztochnici posochvat 2300 m (vkljuchitelno i tabelata na hizhata). Za lavinite - nad hizhata nikoga ne sym zabeljazval ni naj-malka; vizh, po-nadolu, na pyrvata poljana v Tiha Bistrica pod vodopada ima. No ne vseki den, estestveno. A Kralevdvorskite porti - chesto pri mygla se byrka djasnata s ljavata poradi konfiguracijata na ssklona; togava kato orientir mozhe da se izpolzva njakoj ot slednite fakti: a) na djasnata ima tabela; b) na ljavata ima ogromna nezatrupvashta se kupchina ot svetli kamyni; v) na vr. Momin dvor ima dve pochti ednakvi kupchini na 20 m edna ot druga; vr. Kralev dvor e mnogo "triygylen". g) malko leten spomen ne e izlishen... A, JEDI, ti da ne me poznavash? Ja, ako e taka, drasni njakoj i drug red na e-maila mi! Mnogo pozdravi

Здравей JEDI, Първо ти благодаря за снимката, която ми изпрати около Нова година. Дано и с теб някой път се срещнем някъде, както с АГМ! 1.За хижа Иван Вазов: прав си, че е на височина около 2300 м. Споменавайки височината, приблизително оценявах трудността на маршрута от х. Мальовица до х. Иван Вазов. Затова и съм написал около 2400 м. Установих и откъде съм я запомнил грешно: книгата Хижите в България от 1985 г. Там дословно пише - 2400 м. Във всички останали пътеводители и книги, единият от които ото 1958 г. - пише точно 2300 м. На най-новата карта на Рила, въпреки многобройните й грешки хижата е "поставена" на точното й място, съдейки по хоризонтала, прокаран в близост до естествения "репер" - река Дупнишка Бистрица, протичаща в близост до хижата. Благодаря за уточнението! 2. За непредпазливостта Моята теза е: начинаещият турист прави грешките си от недооценяване на опасностите, обикновенно поради непознаването им, а опитният - от надценяване на възможностите си. Обикновенно за любителя на силни емоции, каквито сме доста от туристите и почти всички алпинисти, пещерняци и други "екстремисти", покоряването на даден обект (връх, стена, пещера, тежък маршрут) ни изправя пред предизвикателството да търсим НОВ такъв, и при това обикновенно по-труден ( Ефектът е подобен на този при наркоманите - с времето имат нужда от все по-големи дози).Така, някои от нас прекрачват правилата (защото мислят, че се отнасят само за новаците) и стават жертва на планината. Това е едно много елементарно разсъждение, но в много случаи то е вярно. Поздрави: Турист

Абе тя се изтърка тая табела с времето. На бледожълт фон с червени букви пишеше 2400. Дали те познавам (AGM), как да кажа, като тука всички се правят на много секретни ;-) Аз веднъж поставях въпроса, ама само Краси откликна. Впрочем тия образи от дир.бг, защо не вземат да направят да се постват тук и картинки ? ОК, аз знам един друг начин, благодарение на пичовете от ACDSystems на които от години имам удоволствието да съм бетатестер. Ето тук само поствам URL, а пък там има албумче. Това е суперхитра идея, свалям им шапка. Снимките са доста стари, но нали е важна идеята... Повечето са около района за който се говори тук. [линк] Така че който не се е снабдил още с ACDSee - да вземе да се снабди и така може да обменяме снимки на интересни места. JEDI

[линк] както написах в един друг отговор преди малко, има един много елегантен начин за обмяна на снимки между много хора. Не е нужно да редактираш html нито да ходиш да пишеш пароли и качваш снимките собственоръчно. Вместо това, всичко става отсамосебе си. JEDI