За донорството
15 отговора
4 прегледа
За донорството
Преди време имаше дискусия в обществото - дали да се иска съгласието (предварително, естествено, докато е жив човек) за вземане на органи за присаждане. Щяха да слагат някакви отметки из паспортите. Ама, българска му работа - така и нищо не се разбра. В документите, които попълвах за новия паспорт, пък изобщо нямаше въпрос за донорство.
Мисля си, значи, следното (не съм сигурен, че съм прав):
Като пукна, аз ставам никой. Защо да не помогна на някой??? Да ме вземат целия даже. По-добре, отколкото да ме ядат червеите! И защо да се иска съгласието на роднините ми? Те откъде да знаят моето мнение по въпроса? Пък и да го знаят - може да не разрешат.
За донорството
Когато "пукнеш", ти не си отиваш...а оставаш тук, на земята,в съзнателно състояние,още 40 дни.Ти обикаляш около тялото си, като обран евреин и гледаш какво си направил, защото тялото ти е твоята "дипломна" работа.По тази работа, получаваш оценка от "създателят си" и осъзнаваш пропуските, които си допуснал.ПРопуските, се отстраняват в следващото ти прераждане на земята.Този процес се нарича реинкарнация.
Той като резултат, довежда до усъвършенствуването ти, и до момента, в който "тялото ти",стане съвършенно и може да стане вечно.
Прекъсването на процеса,на реинкарнацията, може да стане по много начини, единия от които е създаването на склуптури и мумифициране, а друг начин, това е трансплантацията на твои органи в чуждо тяло.
Така се нарушава кармата-закона за наследственост и то в негативен план.
Всяко прекъсване и измяна на този процес/кармата/,се плаща с много страдания и това е наградата ти за това, че не си осъзнат.
Няколко неща,които би следвало да знаеш.....
Ти, трябва да знаеш, че тялото ти не е твое.То ти е дадено за временно ползуване,без правото да го убиваш или раздаваш на други лица.
Как можещ да подаряваш нещо, което не е твое.Когато казвам че тялото ти не е твое, веднага ти казвам,че ти си "откраднал" това тяло от Земята и то е на Земята.Ти си придобил това тяло без да помолиш и без да си получил разрешение от нея, в този смисъл, тялото ти е крадено.Затова и страдаш...толкова тук.
Защото си крадец, но неосъзнат крадец...тожва е простено, защото като "животно", ти не си осъзнал греха си.
Вибрациите, които си създал и съхранил в тялото си, през живота са уникални.Смесването на твоите уникални вибрации, с вибрациите на друг организъм, е крайно противопоказно.
Защо? Защото с тези вибрации, предаваш причината,кода за твоята смърт, на друго същество.По този начин, ти заразяваш със смъртта си и това същество,и то поради незнанието си.В същото време, това същесто е болно и тези негови болестни вибрации, те поразяват и теб, в следващия ти живот.
Хората са глупави и това е нормално.Живота им, е предопределен за да понесат страданието си, с цел да се осъзнаят и върнат към изходната си форма-Божествената.
Объркването е нарушаване на програмата за развитието им, просто си помисли върху това.....
Използуването на телата като "вторични суровини" , принизява човека до механизъм работещ с части втора употреба.
Някога човекът е бил механизъм, робот...но сега нещата, поне по част от хората са промемени....поне за цаст.
Ако си робот...проблема не твой, защото робота няма право да взима решение за разкомплектацията на тялото си.
Ако не си робот,проблема е твой, защото разкомплектацията на тялото ти , ще те осакати.....много сериозно е това, което може да стане......
За донорството
Мулешки писания нямам намерение да чета.
Ще ми се да си кажете мнението, без да се съобразявате със това, какво пишело в законите и без много-много философстване.
Съгласен/а ли си да вземат органи от теб след смъртта, без да питат никой?
Гаден въпрос, ама, живот - к'во да го правиш.
За донорството
Ако ми вземат някой орган, ще прекарам червяците.
По малко ще плюскат от мен.
Пък и някой ще поживее още 5 - 15 години или колкото може.
А с кармата е лесно - ще се справям когато му дойде времето.
И ако има БОГ който е против човешката взаимопомощ по всякакъв начин - майната му.
Ако мога да помогна post mortem, ще го направя, ако не ще се опитам да се избъзикам.
За донорството
МУЛЕ, ако за детето ти е жизнено необходимо да му се присъде бъбрек от друг човек /или нещо друго, няма значение какво/ ти против ли ще бъдеш? детето, което толкова много обичаш, на чиито първи стъпки и ново зъбче се радваш от цялото си сърце? то има нужда да бъде нарушено неговото тяло, да му присадиш нещо чуждо. както ти казваш - ще нарушиш кода му. иначе то ще умре.
как ще постъпиш?
в отговор на едно ку-ку
#11
За донорството
Куку, проблема с твоето дете и твой.Ти си причината, ако с твоето дете нещо се е получило не както трябва.Това не ти дава основание да гледаш към чужди бъбреци.Чуждия бъбрек е чужд...той не може да стане твой или на детето.Винаги е чужд.Пък и не смятай, че хората, с мижавите си умствени възможности-4 процента от възможните 100,могат да преценят ефекта от това, което мислят и решават.
Толкова за написаното...такова дете е просто наказание за теб, което трабва да изживееш като родител.Така отвъдния свят те учи на нещо, което ти липсва фатално...
Никой не може да се бори със съдбата си...така че въпросът , как ще постъпя....е некоректен.....
За донорството
напротив въпросът ми е съвсем конкретен!
ако на твоето дете му се наложи да му се присади бъбрек ти ще се съгласиш ли?
представи си (дано не ти се случва де), че то си играе в градината пред вас и някакъв луд минава и стреля по него. и в резултат на това - му се налага горната операция.
какво си виновен ти за това което се е е случило, че да бъде наказание за теб?
ти си постъпил като добър родител - пуснал си детето с приятели на вън, да става социално общуващо същество, да изразходва енергията си в игри, а не в поразии и.....
та пак поставям въпроса си.
не си изобщо убедителен в твърдението си, че не ми е коректен въпроса.
За донорството
Засега е така за съжаление.
Казвам за съжаление, защото чуждият орган си е чужд и организмът го отхвърля в по-голяма или по-малка степен.
Сега след като прочетоха генетичния код на човека, предполагам ще се научат да отглеждат "резервни части" от наши си клетки.
Те ще се приемат 100%. Така че този проблем едва ли ще стои още много дълго.
Ти какво ще умосътвориш по въпроса, Муленеце?:)))))))))))