Безтегловност

Но с добър ден да те срещна аз не мога… Н.Захариева, "Може би" Хеликоптерът приближаваше площадката за кацане и Крон вече виждаше тълпата възторжени посрещачи. Не можеше да различи отделните фигури и лица, но знаеше, че сред тях са почти всичките му приятели и роднини. Почти всичките, включително и Хелън. Само след броени минути те щяха възторжено да го приветстват, него - човекът прекарал най-дълго време в условията на космическа безтегловност. Щяха да го носят на ръце, всички щяха да се стремят да го докоснат, а Хелън щеше да го гледа със сияещ поглед. Но как ли щеше да я погледне той? Когато му съобщиха че е избран за участие в експеримента, Корн беше готов да откаже. Шест седмици без да я вижда? Струваше му се недопустимо, невъзможно, нямаше да издържи… Хелън го убеди да приеме. "Представяш ли си, скъпи - говореше разпалено тя - ти ще си първият в света човек, останал толкова време в космоса, името ти ще облети света… това ще е една сбъдната мечта, един венец на усилията ти за всичките тези години в космическия център. Ти винаги си искал да си най-добрият, първият, ето сега ти се отдава тази възможност, това е твоят шанс и ти нямаш право да го изпуснеш. Знаеш ли колко ще съм горда със тебе?" В процеса на подготовка на полета, психолозите успяха да наложат провеждането на още един експеримент - Крон нямаше да има право да общува пряко с нито едно човешко същество по време на полета - интересуваха ги проблемите на самотата в космоса. Обмяната на информация с центъра щеше да става само писмено, при това всяко съобщение щеше да е ограничено до максимум десетина думи и да се задържа преди изпращане по няколко часа, за да няма практически диалог. Не му разрешиха да вземе със себе си никакъв предмет от къщи, нито талисман, нито снимка… нищо. Нямаше да има право да слуша човешка реч, музика… Пълно откъсване, пълна изолация, абсолютна самота. Можеше да търси директна връзка само в екстрени ситуации. От центъра щяха да наблюдават реакциите му непрекъснато и в случай на опасност за здравето му незабавно да прекратят полета. Най-много го плашеше раздялата с нея. През изминалите три години, откак бяха заедно не се бяха разделяли за повече от три дни. В редките случаи, когато не се виждаха говореха дълго по телефона. И сега изведнъж… шест седмици… Корн беше ужасен от чудовищността на изпитанието, на което искаха да го подложат. И отново тя го убеди. "Това ще е едно изпитание за любовта ни, миличък, ще видиш, че като се върнеш ще се обичаме още повече…" Усети болката от раздялата още преди старта, веднага щом металният люк го отдели от света. За да се пребори с нея започна да и пише малки писъмца в една тетрадка, която смяташе да и подари след завръщането си. Към всяко писъмце и рисуваше и картинки. Забавни и красиви..Беше и рисувал и друг път и знаеше , че тя много харесва сътвореното от него. Говореше си мислено с нея. Вечер преди да затвори очи и пожелаваше лека нощ, сутрин преди да ги отвори и казваше добро утро и сякаш виждаше прекрасните и усмихнати и очи, сякаш чуваше мекия и глас, усещаше аромата и топлината на тялото и. Често извикваше на помощ спомените за щастливо прекараното заедно време и те го връщаха отново там, с нея, живи и реални. В края на третата седмица от началото на полета с него започна да се случва нещо. Може би беше започнало по-рано, но тогава го усети. За пръв път заспа, без да и пожелае лека нощ. Продължаваше да мисли за нея, но сякаш по малко по-друг начин. Спомените бяха започнали да избледняват, и да губят краските си, сякаш бавно се покриваха с фин прашец, който отнасяше свежестта им в небитието - бавно, но неотменимо. Те сякаш се превръщаха в епизоди на стар, гледан отдавна филм, в нещо като красив но позабравен вече разказ. Сякаш не беше ги преживял той с Хелън, а съвсем други хора… А дали наистина не беше именно така? Най-накрая Крон осъзна, че просто беше престанал да я обича. Мисълта за това първоначално го потресе. Та нали той не можеше да си представи живота без нея. Мъчеше се яростно да съживи мъртвите чувства, но нищо не се получаваше. Продължаваше да и пише и да и рисува картинки, но сякаш вече машинално, по инерция, а не защото изпитваше необходимост. Отначало се опитваше да си внуши, че това е временно и се дължи на особената обстановка, в която живее, че на следващият ден, всичко пак ще е по-старому, но овладялата сърцето му пустота изобщо нямаше намерение да си отива. След това започна да се убеждава, че щом стъпи отново на земята, щом чуе гласа и, щом я види всичко ще си дойде на мястото. Най-накрая просто се предаде и си призна очевидното - любовта му към нея беше мъртва. През останалите дни до края на полета мислеше само върху едно - как ще и каже за случилото се. Как да и обясни, че тя за него вече не е ТЯ, единствената, любимата, най-скъпата жена на света, а само една от многото познати? Как да и каже, че всичко между тях двамата е свършено? Какви думи да намери, за да обясни трансформацията а огромното, почти необятно и изпълнено със съдържание НИЕ в две миниатюрни и нищо не значещи ти и аз?… Машината докосна земята и шумът от моторите започна да заглъхва. Оборотите на витлото падаха. Вратата се отвори и Корн направи усилие за да се изправи и стъпи на стълбичката водеща го към земята. Вървеше с обичайната си стегната походка и изправена фигура към очакващото го множество, но не смееше да вдигне закованите си в земята очи, за да не би да срещне погледа на Хелън, а сърцето му сякаш беше смазано от безтегловността на пустотата.

Мини с това в клуба Култура и изкуство / Литература и най-вероятно ще избиеш рибата.Не знам какво точно очакваш тук с това ,но там определено ще те оценят по достойнство с някоя реплика от сорта "супер е" .

Това май наистина е най-тежкото. ;-(( Спомените могат да са много сладки, но никога не са достатьчно хранителни, за да сьхранят жичнеспособни чувства. Народа казва "Очи, които не се виждат, се забравят". А понякога именно защото се виждат се забравят, но това е друга тема и не е породена от безтегловност. ;-Ь Здравей, Екс! Ти нали си здраво стьпил на земята? ;-)))) > Но с добър ден да те срещна аз не мога… Аз пьк МОГА! ;-))))))))))

Пак го няма моето <следва> :( И пак се почувствах излъгана. Хайде, пиши по-бързо продължението!!! Хареса ми!

Тук е: "Края остава за вас!" ;-)))) И дори: "Края е ясен!" ;-Ь

десетката.

dobur den na vsichi (mejdu drugoto ;-) ex-a, opisva tipichnite simptomi na tejka depresia ot (samo)nalojena izolacia. pacientite otnachalo haliucinirat obshtuvaneto (risunkite i mislenite razgovori), posle se zatvariat v sebe si i imat chuvstvoto, che sa pred praga na sudbonosno reshenie... tozi stadii chesto proticha sus zaguba na apetit i useshtaneto za ( veroiatno ne bez osnovanie) bezteglovnost. pacientite neriadko se nastroivat vrajdevno kum obekta na svoia neosushtestven kontakt i tursiat povod da go naraniat.... s edna duma, spored mene produljenie shte ima. podoziram, che shte se kazva "prizemiavane" , "privodniavane" ili neshto podobno ;-)) pozdravi za vsichki i specialni pozdravi za tebe, ex. okazva se, che nito jegite, nito pojarite sa sposobni da te otkloniat ot izbranoto poprishte. ;-)) ivancho

Някой казвал ли ти е, че те мрази? Държа да ти го кажа в очите!

Там е за професионалисти, а аз съм аматьор.Освен това изобщо не се нуждая от суперлативи. Бъди здрав.

Дори и да описваш типичните симптоми на депресията, това което си написал, не е глава от учебника по психиатрия. И ти си го знаеш... А и ние го знаем. Обичам да те чета. Много.

Мисля че съм стъпил, макар че тя понякога се люлее под краката ми. Нали всички сме от кал и грешни.... То и аз мога, особено на тебе :-)))))))!

Дамата е права, краят остава за вас... За всеки, какъвто си го харесва. Напиши ти как би трябвало да изглежда според теб!

А стига бе... както се казва върви ми като на глупак. Спомням си, че първият ми в живота удар на боулинга беше лъки страйк... Както се казва, коментарът е излишен :-)))))

Ами то се поразхлади малко... поне при мене :-)))))).

Случвало ми се е, въпреки че не е приятно, ама какво да се прави, не може да те харесват (обичат) всички. Впрочем ти мен ли мразиш или Крон?

Нямал съм за цел да пиша учебници... особено по психиатрия. И аз обичам да те чета, ама ти нещо си се умълчала май. Я си вземи бележка!!! ;-)

А за теб сьм сигурна - не само си здраво стьпил, ами и си тежиш на мястото ;-)))) Може да сме от кал, но сме с чисти души и помисли, нали? ;-)))

Понякога тежа.... Мисля че сте... :-))))) и с едното и с другото .

Аз и теб или по-точно теб имах предвид. ;-))) макар да си грешен ;-)))

Ти Rossa ли си? Много искам да знам ;-)))