Ако можех...

- да отида в друг град, някъде, където никой не ме познава; - да започна всичко отначало; - да вървя с изправена глава; - да се чувствам жива; - да имам самочувствието, че съм умна, млада и красива; - да срещна любовта; - да бъда... да бъда просто АЗ. Ако можех...

4 пъти съм го правил - не помага. Проблемът е точно в това че чи ние отиваме там - носим си нещата в себе си и проблемите също - но иначе звучи добре - наистина ;-)))

НАПРАВИ ГО! НЯМА НАЧИН ДА НЯМА НАЧИН! Всеки преживява тежки моменти, но животът продължава!

Да, но КАК? Откъде да взема поне малко самочувствие и кураж? Как и защо да вярвам в себе си? Да, животът продължава... Но не искам да го живея така. Искам просто да живея!!!

Но защо? Защо да не мога да забравя? Защо трябва да нося в себе си болката и тъгата? Защо? При теб защо не се получи?

Преди всичко от себе си. В тебе е, просто трябва да намериш пътечката към него. В приятелите, в близките, в красотата, около тебе... Просто си отвори очите и най-важното ПОИСКАЙ!

тъй и тъй сте тръгнала да споделяте*, ха разкрийте и какво се крие зад вашето "ако" ;)

Да намеря пътя към себе си... :( Но нещо не се справям, дори не зная какво изпитвам към себе си в момента - омраза, отчаяние, болка, тъга

Не се крие нищо. "Ако можех", т.е. в момента не мога. Няма как да зарежа всичко. Има хора, които са ми оказали доверие, други, които зависят от мен, не мога да ги изоставя, за да търся себе си.

оправданийце. Помислих че нещо по-смислено ще да е.

Марш до денонощната будка да набавиш шоколад - килограмка. И да набиваш. Ефектът вероятно ще блокира паниката "напълнявам".

Виж сега, при различните хора депресията се проявява по различен начин, но определено всекимо да я срещне. Според човека е и изхода от нея, по-важното е че изход винаги има. Паниката и самосъжалението, затварянето в черупката на порочния кръг "не мога - значи не трябва да искам, не трябва да искам - значи не мога" е най-лошия възможен вариант. Примиренчеството също! Поискай нещата да се оправят! И пак ти повтарям, няма безизходни ситуации!

Колко пъти в живота си си правел/а нещо за някой друг? Колко пъти някой е бил зависим от теб? Поемал/а ли си отговорност за някого?

Разбираш ме... Често ли си търсел пътя към себе си? Успявал ли се да се справиш сам? От къде намери сили? Да, ти ми каза - от себе си, но как събра кураж?

имах на разположение Ръж, Пропаст, и Деца - играещи наоколо, може би щях да дебна на ръба за да ги спася, евентуално, ако тръгнат да падат. Нямам, обаче. (ръж, пропаст и деца на разположение). И съвсем не се изживявам като неизживян не-спасител.

-аж за множествено число ли е ?

Знаеш ли, само преди няколко минути слушах The Show Must Go On на Queen. Една от най-хубавите им песни е според мен. Фреди я пееше, когато вече знаеше че е болен, неизлечимо, неспасяемо, неминуемо... , че е обречен, че съвсем скоро всичко ще свърши и все пак я пееше, защо според теб?

Не ставай груба и цинична, pls. не ти отива!

- да се будалкаш ;)

Направо настръхваш, нали? Поне аз реагирам така Защо ли? За себе си, и най-вече за тези, които остават