ME-109

CHUVAL LI E NIAKOI NESTO ZA NEGO. CHUVAL LI ME NIAKOI NESTO ZA EDIN OT NAI-DOBRITE IZTREBITELI PREZ 2 SVETOVNA

Te sa niakolko vida, usavarshentsvani po vreme na voinata. Japoncite i rusnacite gi kopiraha (ruskia LA i Japonski Mitsubishi). Nemski pilot s ME-109 ima nai-mnogo svaleni prez voinata. Samo edin iztrebitel e imal po-goliama ogneva moshnost i po-burz - amerikanskiat Lightning P-38 (dvutelen, dvumotoren).

Мой втори вуйчо е бил пилот на такъв. Над Германия. Много хубав изстребител. Най-масово произвежданият в света. (Даже руснаците нямат същата бройка от един модел.) Имал е своя дял недъзи. Колесникът се е прибирал към върховете на крилете. Значи, колесната маса е била далече от центъра на самолетната маса - и е увеличавала ротационната инерция около надлъжната ос. Лошо нещо, за едномоторен едновитлов самолет, който и без това трудно се крени по витлото. Освен това правело самолета нестабилен при приземяване. Особено ако е повреден от въздушен бой. Вуйчо ми разказваше за сума пилоти, прибиращи се за кацане, радио-докладват колко вражески самолета са свалили, и на кацане колесникът поддаде, изстребителят се обърне върху кабината - и пилотът убит. Освен това оръжието му е било, общо-взето, бавно-стрелящо. Тежко, да, с тези два канона, но бавно. Изисквало е много прецизно насочване и умения в дефлективна стрелба. До като Германия е можела да си позволи превъзходна подготовка на пилотите си - месершмитите са правели врага на реше. Но в ръцете на ново-печен пилот, както става към края на войната, бавно-стрелящото въоръжение е било минус. За разлика от това, британските Спитфайъ са били леко въоръжени (само с картечници), но пък пилотите им са можели да ръсят широк конус от куршуми. Никога не удрят тежко както МЕ-109, но пък удрят и в ръцете на посредствени пилоти. Сигурно има още много точки на сила и слабост за МЕ-109, но защо да повтарям хилядите анализи, писани по въпроса! Все пак, като цяло МЕ-109 е бил отличен самолет. Изобщо всички германски самолети, приведени в бойна употреба, са били отлични. На книга често са били надминавани от западни и руски модели. Но има голяма разлика между чертеж и построена машина. Мустангът, с великолепно ненадминато крило, на книга ламинарно, в полеви условия е имал доста обикновено обтичане и крилно изпълнение близко до МЕ-109 и Спитфайъ. (Говорим качество на изработка, на тенекиено формиране, на нитове, на повърхностен финиш, на боя, на полева поддръжка.) В пробата на летящи, действителни самолети германските са били образец. Примерно САЩ дълги години след войната мерят изстребителите си спрямо германските модели. Литературата е пълна с данни от МЕ-109. Даже стари аеродинамични наръчници от НАСА (тогава НАКА) го ползват като еталон. Учуден съм, че не можеш да намериш много неща за този самолет!

Плюс това използва турбокомпресор за двигателят, който кой знае защо е премахнат на самолетите изпращани за Англия, става въпрос за Р-38

Плюс това използва турбокомпресор за двигателят, който кой знае защо е премахнат на самолетите изпращани за Англия, става въпрос за Р-38. А за МЕ-109 имаше статии в криле ама беше в стари броеве, някъде около 87-88, доколкото си спомням.

Снощи разтърсих из бумагите ми по Ме-109. Двигателят е можело да бъде подменен за 12 минути. Крилно изпълнение равно на Спитфайъ и малко под Мустанг (и по-добро от останалите вражески изстребители). Въздушно съпротивление също като крилното изпълнение. Обаче Ме-109 е по-малък и по-лек от Спитфайъ и решително по-малък и по-лек от Мустанг. (Ме-109 към Мустанг е като спортна кола към пикап.) Съчетани с размера, аеро-динамиката на Ме-109 е наравно с Мустанг и тук-там бие Спитфайъ. Това за високи скорости. За ниски скорости най-аеробатичен е бил Спитфайъ, поради почти идеално-оптимизираното крилно натоварване, практически елипсоидно. Спитфайъ е бил насочен към посредствени пилотски умения - не само във въоръжението (както вече писах); следователно е бил по-лесен в режимите на общи пилотски грешки. За разлика от това Ме-109 е бил доста по-взискателен. Особено на излитане и кацане. Първите полети на прототипите са пълни с катастрофи и смъртни случаи. Съперник на Ме-109 е бил Хенкел Хе-112-б. Но поради разни политически игри (изглежда) месершмитът получава производствен контракт. Една формация с хенкели (прототипни модели) е служила при разправата с Франция. После Ме-109 бива надминат от Фоке-Вулф 190. ФВ-190 поема щафетата за борба срещу изстребители; Ме-109 бива насочен към борба срещу бомбардировачи, срещу които бавното му но далекобойно въоръжение го прави много добър. Но модели на Ме-109 продължават да се мерят с вражеските изстребители до края на войната. Българската военна авиация е ползвала Ме-109. Започва с модели Е. После получава и Ф. Моделите Е са били недостатъчни за борба срещу вражеските бомбардировачи (заради скорост и таван); обяснява само-жертвите на български летци, с тяхните "тарани"... Моделите Ф поправят положението срещу бомбардировачите. (Практически, български изстребители не са влизали в бой с вражески такива.) Горните данни са по четене между редовете в германски и американски параграфчета, споменали българските ВВС. Може последните да имат различни (и вярни) данни. Българската военна авиация също е имала Ме-108 Тайфун, като свързочни самолети.

dobre

iskash li da ti kaja zashto sa go mahnali? iskash ama niama da ti kaja !! nnnnn

abe ti da ne si avio maniak . ako si takuv da znaesh che i az sum takuv. ME 109 G e the best of the bests.com

Ами точно авиоманиак е силно казано, интересувам се от всякакво въоръжение, но просто информативно, да преди години доста усърдно се бях хванал с самолети, ракети и всичко що лети( то аз от доста работи се интересувам, ама най-сериозно се занимавам с електроника) ама вече от работа нямам време, но не пропускам възможност да понауча нещо ново.

stranno ,zashtoto i az sum kato tebe (pone s orujiata) . i znaesh li che na me-109 kolesnitsite sa vurhu krilete zastoto taka se uvelichava ploshta vurhu koiato moje da se dviji tsentura na tejestta . a otnosno orudiata - niakoi modeli sa s podfuzelajni kartechnitsi i sushto imat dobra skorostrelnost.

За центъра на тежестта да се движи върху повече площ: пробвай този аргумент в курс по инжинерство. Примерно на изпит. Двойка гарантирана. Външното сгъване на колесника на МЕ-109 е било предмет на критики от ден първи. И неизменно критиките са били следвани от обещания (даже от Вили Месершмит, лично), че в "следващия модел" колесникът ще получи вътрешно сгъване... Единственото добро качество на такъв колесник са късите хидравлични тръби за разгъване/сгъване, и възможността те да бъдат защитени вътре в полу-бронираната кокпит секция. Дали това заслужава увеличената инерция (сиреч по-бавна податливост и понижена маневреност) в крен (въртене около надлъжната ос) - за това може да се спори. Очевидно всички други самолетни замислители са предпочитали вътрешно сгъване, изглежда с по-общо приети аргументи. В много неща в живота, вкл. в самолетната замисъл, някой път се появяват глупости. Нелогични. Или никога не подлагани на логика. Пост-факто обяснявани логично, или псевдо-логично... Примерно, радиусът на носа на стреките под носовете на ДЦ-9 и МД-80 самолети. Повечето хора си въобразяват, че този радиус е специално-изчислен, че следва някаква аеро-динамична логика... Ха-ха-ха! Радиусът е мащабно увеличение на радиуса на... тока на обувката на един от инжинерите, изпитвали прототипни модели на ДЦ-9 във въздушния тунел на Пасадена (Калифорнийски Институт по Технология). Завихрен въздух от носа обтичал хоризонталния стабилизатор. Лошо. Инжинерът решил да постави стреки под носа; да подобрят обтичането при високи ъгли на атака. Обаче ръбести стреки не изглеждат добре. Та той загладил водещия ръб. Нямал кривка на момента, а разписанието за изпитанията бутало... Та инжинерът си свалил обувката, и с тока очертал водещия ръб... Моделът с ново-издокараните стреки показал отлични качества - и бил замразен. Заедно с радиуса на стреките... Които, при префасонирането на ДЦ-9 в МД-80 серийте, останали със същия радиус и на МД-80... Обратно към въоръжението на МЕ-109: да, имал е добавки и на допълнителни оръжия. Носил е комплекти с картечници, с оръдия (даже противотанкови модели), че и бомби. Под фюзелажа и под крилете. Но тези добавки разбиват "номиналните моделни линий", на днешен език. Самолетът започва да стреля по-бързо. Или дупчи танкове. Или работи и като лек бомбардировач. Но губи номиналното аеродинамично и двигателно изпълнение. По същия начин са били обкичвани всички изстребители, според нуждата. Но когато сравняваме един самолет с друг, за еталон ползваме номиналните моделни линий. Не "коледно дърво обкичвания" - друг днешен термин за отрупване на самолети с какви ли не джаджи - та аеродинамичните анализи трябва да наблягат първично на вдигане и съпротивление от формите на джаджите. Иначе МЕ-109 отдавна е отминал в историята. Както и хората, летяли в него. И хората, изтрепани от него. Единственото, с което все още е уникален, са неговите над 33 000 произведени бройки. Това за днешните производства е несънувано. Но ако сметнем цените на днешните изстребители - може би е добре, че подобни масовки повече няма.

какво е "стреки"?

Крилца, много тясни и дълги, нещо като метални ленти, стърчащи от фюзелажа. Подобни ленти на крилата, за контрол на завихрено обтичане, се казват "оградки". Общо казано, аеродинамични патерици. Последните включват и вортексните генератори. Елегантната аеродинамична замисъл няма нужда от такива патерици... Компромис между теория и практика. Тъй като си в България, погледни крилете на някой МиГ - за оградки. Старите модели Миг-ове; новите са добре. Сухоите доста наблягаха на оградки... Пак - старите модели. Но в България не е имало тъпаци да купуват старите Су - за разлика от Полша... Та значи, в българско обкръжение, търси ги по старите МиГ-ове. А за класически пример на вортексни генератори - нещо като Сухой за оградките - погледни отвесната опашка на Боинг 727. Олеле! (Б-52 също ги има. И Б-1, но само няколко, най-отзад в края на фюзелажа.) Аеробус се фукаха много с тяхните криле... Единствените истински чисти криле в света... Най-аеродинамично ефикасните... (обаче с напречно сечение по НАСА крилни профили, ха!) Най-това, най-онова... Напоследък нещо млъкнаха. Съмненията ми са, че и те са лепнали някое вортексно генераторче. Или може би редичка от такива... Да, перфекция няма на този свят...

Това, за което говориш тук се нарича "аеродинамичен нож" или "гребен", служи за изправяне на обтичащия поток и подобрвяване по този начин на попътната устойчивост. В България има достатъчен брой Су-22 и Су-25 - прекрасни ударни и щурмови машини. Доколкото знам аеродинамични ножове обикновено се слагат на крила с принципно нова конструкция, за да се заобиколят недостатъците им. В процеса на еволюция на конструкцията ножовете отпадат. Това за подметката на онзи младеж не ме очудва. В западния свят самолетостроенето е на занаятчийско ниво или по-скоро на ниво масово производство на играчки. Ако имаш аеродинамична тръба може да си направиш идеален в аеродинамичен аспект самолет, използвайки единствено метода на пробите и грешките. Фактори като якостни характеристики, баланс, устойчивост и т.н. разбира се са на заден план, тъй като са необходими много интензивни научни изследвания. За това изпитвам силен страх и ужас само при мисълта да се кача на самолет не-руско производство.

Strah me e da si pomislja, che ne se sheguvash.

Всичко е обърнато на 180 градуса! Започва от обобщението на стреки, оградки, и вортексни генератори в едни "крилни ножове". Това е лампичката. После за крилни ножове на нови конструкций криле. Обратното, те се поставят именно на старички криле, които не са замислени за тялото - или за промените в тялото. (Много, много скъпо е да се променят крилете!) И никога не биват махнати. Ако не друго, заради модификацийте в самолета (и разместване на съчетанието крилно изпълнение / тяло) тези стреки, оградки, и генераторчета биват добавяни и/или увеличавани... Много умела пародия! Г. Нанев има остър ум - добре ги обръща. Това със Су-22 е като украшение на пародията. Този летателен апарат (да не кажа самолет) едва ли може да излети без нужда от допълнителни резервоари, накачени под него... Поне руснаци и поляци летят така. Точно за такива обкичвания се лепят оградки и каквито други джаджи ти дойдат на ум... Су-25 е нормален самолет, даже руснаците показваха (едно време) в Париж един, "свалян" над Афганистан. Барабар с драскотините от избухналата земя-въздух ракетка. Е, със сменен двигател. Въпросът обаче сега е за аеродинамичните патерици. И Су-25 си ги има, та дрънка! А за не-руските самолети - много силно! Аерофлот купуват самолети от Боинг. Наскоро Юри Коптев (шеф на Руската Космическа Агенция) и Степашин (принистър-председател на Русия) бяха в централата на Боинг. Много весели. Били са разведени и по самолет, в процес на строеж за Аерофлот. Много доволни! Как не! Илюшин взе няколко-стотин милиона долара американски капиталовложения, в допълнение на руските основни!, и пет години за да удостовери Ил-96 по САЩ Федерална Авиационна Администрация стандарти. (Значи, да направи Ил-96 легален за употреба от американска авиолиния.) Едно е да буташ бумаги, друго е да можеш да ги намериш - или фотокопираш - или пази Боже да трябва да документираш и доказваш инижинерните анализи по тези бумаги! Американските производители взимат около година за същите удостоверения. И никой не ги води за ръчичка и не им срича по контрактните документи и стандарти. Та на мен ми беше много приятно да чета пародията. Добре беше. Ако г. Нанев знаеше повечко за аеродинамика и самолетна замисъл сигурно щеше да изтънчи нещата с по-резещи обрати. Но и така е приятна.

Az se pritesnih dosta, zashtoto g-n Nanev e umen chovek i izvednaz pochva da pishe stranni raboti. Az sam inzener, zavarshil "Hidravlichni Machini" v MEI. Znaja mnogo dobre Teorijata na krilata i pochti vsichko svarzano sas samoletite. Vsichki tezi aero i hidro statuki, dinamiki i t.n. Zatova se iznenadah tolkova. Pustijat mu Grigorij.

Брей, чудно нещо. Гледам си аз тук едни чертежчета - и какво се оказва? Стреловидните МиГ-15/17, МиГ-19, Су-7 (1-во и 2-ро поколение) имат аеродинамични ножове. Стреловидните МиГ-23/27, Су-24 (3-то поколение) нямат ножове. (не включвам Су-17, тъй като е модернизиран Су-7). Трапецовидните криле на МиГ-25 (3-то п.) имат ножове. Крилете на МиГ-29 и Су-27 (4-то п.) нямат. (не включвам МиГ-31, защото е модернизиран МиГ-25) Интересно как ще обясни тоз факт господин американския специалист. Су-17/22 е, както се изрази един тук, неприлично добър боен самолет. Всички, летяли на него изказват възхищение от качествата му. Участвал е в много военни операции, където се е утвърдил като изключително ефективна ударна машина. Това, за резервоарите, дето го плещиш са пълни глупости. Безсмислено е да спориш по-нататък, тъй като впечатленията ми са ПРЕКИ - говорил съм с пилот на Су-22. Су-25 надминава и най-розовите ви (или по-скоро черни) американски сънища. Щурмовик, много силно брониран, много тежко въоръжен. Ужас за врага. И ако ти, господин американецо, ми покажеш американска машина ОЦЕЛЯЛА и ВЪРНАЛА се в базата си след ПРЯКО ПОПАДЕНИЕ на РАКЕТА в ДВИГАТЕЛЯ, аз ще организирам публично шоу, оставайки в историята като първият човек собственоръчно отрязал главата си. Су-25 взима активно участие в Ирано-Иракската война. През 1986 г. след демонстрацията на самолета иракските емисари са категорични: "Точно това ни трябва". След покупката Су-25 моментално се хвърля в бойни действия. По време на интензивни фронтови операции от 1300-1400 бойни излитания 1200 са се падали на Су-25, натоварването е стигало до 15 излитания на ден. Невероятно, но факт. Известен е случай на самолет, поразен от ЗРК "Хок". Летецът успява да докара самолета до базата и успешно се приземява. Виждайки какво е останало от неговия Су-25, човекът реагира емоционално - хвърля се да целува машината, спасила живота му. Изобщо, фантастичен самолет. За Аэрофлот Горкия, чака го съдбата на тукашния Балкан. Явно най-ефективния начин да се срине една авиокомпания е да и се пробутат западни гробници, поддръжката на които струва купища пари, които се разпадат от най-лекия полъх на вятъра и за които трябва да се грижат цели армии от инженери. Балкан беше сринат и след това купен от ... евреи! Мамка им, бива ги в тези машинации. По дяволите, все пак Аэрофлот е близо до сърцето... Явно е време да се лее кръв. За Ил-96 Силно съм учуден, че РУСКИ самолет е сертифициран в САЩ. Ако наша машина е пробила абсурдната протекционистична стена, то за нея може да се каже само едно - тя е ИДЕАЛНА. За съжаление Ил-96 е твърде нов и нямам преки впечатления от него. Возил съм се на предшественика му - Ил-86. Отличен самолет, вози меко, изключително сигурен. От 150 произведени нито един не е катастрофирал, изключвайки инцидента на някакво летище, където една машина е била блъсната на земята от боинг . толкова за сега

da obache se opitai da katsnes na pistata kogato si razpolojen na po malka plosht i oste nesto ot IL 2 sa proizvedeni poveche -41 000br