Дали да замина?

Имам възможност да замина за Европа с осигурена работа за 4 години. Колебая се да взема решение - дали да напусна тук работата си и установеното си положение /не че е кой знае какво, но не съм и зле/ и да рискувам. Не съм първа младост /30+/ и доста ме е страх. Дайте ми вашето мнение, моля!

Моля пояснете: 1) толкова ли е страшно, дали това непременно е свързано със загуба на тукашната работа? 2) дали това ще прекъсне по един фатален начин тукашната Ви кариера? 3) нали днес заминаване в чужбина не е равнозначно на доживотна емиграция без възможност за завръщане в БГ? 4) имате ли тук близки и приятели, които оставяте? семейството Ви може ли да дойде с Вас? 5) т.нар. осигурена работа в Европа какво ще Ви донесе - пари, престиж, знания, кариера? и други подобни въпроси...

1. Свързано е със загуба на досегашната работа :( 2. и 3. Са свързани със загубата на работа. Трудно се намира сега работа, знаете... 4.Семейството може да дойде, но въпросът с намирането на работа на втория човек не е ясен. Трябва разрешително за работа при всички случаи, макар да става дума за търсена специалност - IT. 5. Тази осигурена работа ще ми донесе по-скоро възможност за пребиваване там 4 години, пари много малко, престиж - да. много труден избор и аз просто не мога да реша..... :((((

Ако парите са малко къде е смисъла?

Смисъла го виждах в шанса за устройване там В Европа трудно ни пускат

Парите били малко, рискът бил голям, тогава наистина, какъв е смисълът? Само за да докажем пред познатите, че сме пробили желязната завеса?

Труден вьпрос наистина, ама 1. какжо сте стане с вас ако останете тук?! 2. Засто се ограчавате само с мисли за това там- заминете, а vuzmognsoti boll.... koi vi kara da si stoite na edno miasto - tova go pravite i tuk. Men ako me pitate na takiva kolebaesti se kato vas sudbata vi dava samo edin sans, no za sugalenie vinagi go prezakvate a sled tova si skubete kosite. Da ne e lesno, nito ste murzeluvate po zial den, akkto go pravite tuk. Togava se pita zasto voobste si tursite rabota v tzuzbina, akto tui ili inatch ene gelaete da zaminavate, i zapotchvate, oh, ami sega ...... Tolkova li e trudno da s evzeme reshenia - Palite Korabite sled sebe si o tolkoz - tia rosdnini nito ste vi narahiat, nito ste vi pomognat .... ako imate deza si pomislete dali iskate i te da givejat kato vas - PULNI MIZERNITZI!

Може би имате право, че на такива като мен съдбата дава само един шанс... :( Колебанието ми идва от няколко момента: 1. Не съм наясно какви са реалните възможности за устройване на работа в Европа - макар да има глад за ИТ специалисти, проблемите с разрешителните за работа са сериозни май. 2. Изгарянето на корабите е лесно да се каже, но когато си на 33 години е трудно да се реализира със замах. Човек се страхува да напусне клетката си и да започне наново...

ne znam tochno v tazi oblast kakva e potrebnosta, otnosno paleneto na korabi si e taka nezavisimi ot vuzrasta, a reshenieto se vzima mnogo lesno - ili zaminacvvash i se ustivash an miasto, ili si sedish tuk ...

Прочетох един кош празни приказки по въпроса. Ясно, че се колебаете. Тогава стойте си тук! От вас емигрант не става! В работата също няма да ви бива. Ще прехвърлите колебливата си натура и там. Стойте си тук и спестете сума ти неприятности както на вас така и на близки, роднини, бъдещи работодатели и т.н.

Та това е великолепна възраст! Доста по-голяма - вече слагам на кантара знания, опи, връзки, здраве - и - колкото и да е странно - започвам да мисля за промяна на пространството. В случая възрастта като аргумент отпада

А деца? Трябва ли да водиш?

Не, деца нямаме.

Сигурно сте прав :((

е, тогава е много по-лесно.

I vse pak kakvo reshi nakraja :)

Niakoi hora na 30 g. sa veche startsi, a drugi na 50 sa po-mladi ot tiah.

Az bih zaminal. Ako ima veroiatnost da ostanesh v Evropata, sas sigurnost - zaminavai, 99.99% naima da sazaliavash, osobeno kato imash usigorena rabota.

Реших да остана тук, макар че ми е много кофти от взетото решение. Надделя страхът от неизвестното - и в чужбината, и от евентуалното безславно завръщане в БГ без работа... Трудно се започва от начало на христова възраст... Много важен момент беше и че половинката ми беше против емигрирането. Та така - ставам за статия в "Демокрация" със заглавие - не съм избягал :(((

Не съжалявайте. Щом не сте го искали с цялото си сърце, 100%, тогава е добре, че сте решили да не заминавате. В повечето случаи обаче, обикновено не може да се уреди всичко предварително - имам предвид работа за половинката ви и т.н. Това обикновено се урежда по някакъв начин в последствие, когато вече сте там, стига да го искате много, вие и половинката ви. Но във всички случаи, щом не сте го искали достатъчно, за да заминете, по-добре, че сте останали където сте. По-добре така, отколкото да живеете някъде на чуждо място, да се чувствате несигурен/а, и с една вечно мърмореща половинка... :-) И да се чудите какво би станало, ако си бяхте стояли на мястото. Желая ви успех!