Какво се случи

Всъщност случи се това, което трябваше и което се очакваше да се случи. България скъсва връзките на част от международната икономическа мафия, успяла да заеме през годините доста силни позиции в страната. Лошото е, че обществото ни пак остана в неведение за истинските є политически връзки, намерения и игри. Съвсем обяснимо е, че нищо от нейните действия не беше нито разкрито, нито изтълкувано по някакъв начин от родната уж независима преса. Защото част от тази преса, дори по-голямата част, си беше съвсем зависима именно от нейните подмолни икономически връзки. От безхаберното национално радио също никой смислен човек не би могъл да очаква разумно разяснение на събитията. Националната телевизия за съжаление не се възползва от огромната си разяснителна и журналистическа мощ и позволи на безхаберниците и користните коментатори да тълкуват какво и защо се случва в България. А иначе всички журналисти и коментатори още през септемри-октомври миналата година знаеха за връзките на Бонев с Майкъл Чьорни, както и за политическите щения на вътрешния министър да застане на премиерското място. Знаеха и за смехотворните му намеци, пробутвани из заинтересувани вестници, че именно него Западът искал за премиер. И за никого не беше изненада уволнението на Бонев. Освен за хората и общественото мнение. Защото и шепата добронамерени, осведомени и почтени журналисти не обелиха и дума по въпроса. Едно, защото Бонев беше на върха на славата си. Друго, защото се надяваха, че Костов знае какво прави и иска да си свърши работата без излишни скандали. И Костов наистина си свърши работата. Но не успя да избегне скандалите. Бонев не си затрая, както се очакваше, а се включи активно в компроматната война. И се стигна до нелепицата именно човекът, който носи отговорност за „бръмбарите“ в жилището на главния прокурор да сипе обвинения срещу правителството и тайно да се хвали из кръчмите колко хитро си е изплел кошницата. Обществото пропусна и едно друго важно изявление на Костов, направено преди около три месеца. Че ще унищожи вдъхновителите на компроматната война. Тогава уж независимите журналисти разтръбиха, че се готви покушение срещу пресата. Макар че добре знаеха за какво става дума: да се лишат компроматните хитреци от нелегалните си икономически източници и да се откажат от прикритите си политически мераци. Точно това се случва в момента със забраната на петимата съмнителни бизмесмени да въртят далаверите си в България. Но хората пак не могат да си обяснят какво точно става. Което означава, че правителството не може да разчита нито на пресата, нито на радиото, нито на телевизията за обяснение на политиката си. През последните дни всички средства за масова информация без изключения почти изобилстват с изявленията на Чорни, с обясненията на Чорни, с обвиненията на Чорни и с мненията на неговите съучастници, съмишленици и адвокати. С умилителни впечатления за това колко добри били жените им, какви прекрасни семейства си имали и колко прекрасни били те като хора. И никой не обръща внимание, нито пък се стряска особено от фантастичните им брътвежи за лов на вещици, за антисемитско и расистко поведение на властта и дори за някаква антируска политика. Никой не се сеща, че част от сведенията за дейността им идва именно от руските антимафиотски служби. И което е най-важното – никой от така прехвалените независими вестникарски и радиожурналисти не прави това, което е условен рефлекс за всеки професионален репортер, та дори и за начинаещите – да проследи чрез публикациите в световната преса какво наистина се знае за дейността им. Като се започне с това, че Чорни например е прикривал и името си. Защото се оказва, че той не е Чорни, а някой си Михаел Шерней. И че е гражданин поне на три държави – Русия, САЩ и Израел. Така че и в трите може да си намери защитници. Както и обвинители, разбира се. А на безусловна подкрепа май може да се радва единствено и само в България. Защото тук са парите. Никак не е случайно това, че в последното си изявление Денис Ершов, един подканените да напуснат страната ни, хвали независимата българска преса и изразява увереност, че тя ще го подкрепи . И между другото сипе благодарности към кредитния милионер и медиен манипулатор Емил Хърсев. И повтаря старите слухове за корумпираността на правителството. И се заканва, че ще се върне на бял кон, когато то падне. Пък после има хора, които се чудят кой и защо организира компроматната война и какви интереси се крият зад нея. Затова, ако все още не се знае дали прогонените бизнесмени са част от руската или световната мафия, то може вече спокойно да се предскаже, че те ще бъдат подкрепени не само от опозицията, но и от „общественото мнение“. И може би единственото противодействие на законовите органи и политическата власт е да бъдат по-откровени, дори с риск от нови скандали. Още повече че те при всички случаи са неизбежни.

"...И за никого не беше изненада уволнението на Бонев. Освен за хората и общественото мнение. Защото и шепата добронамерени, осведомени и почтени журналисти не обелиха и дума по въпроса ..." Ами защо, питам се, добронамереният, осведомен и почтен г-н Иво Беров или неговите колеги не го направиха? Да ни бяха уведомили, вместо да ни оставят да тънем в неведение защо бяха сменени някои от министрите. "И което е най-важното – никой от така прехвалените независими вестникарски и радиожурналисти не прави това, което е условен рефлекс за всеки професионален репортер, та дори и за начинаещите – да проследи чрез публикациите в световната преса какво наистина се знае за дейността им ..." От едното любопитство пуснах едно търсене за "Чорни" на сайта на в."Капитал" и в резултат излязоха доста материали за въпросното лице, някои от които са точно резултат от проследяване на публикациите в световната преса. Намерих обаче и някои любопитни констатации: "...Като основен спонсор на генералското движение в БСП чрез “Юкос петролиум” Чорни не стои на страна и от процесите в столетницата. Освен старите му контакти с Любен Гоцев той има широки връзки с лидери на социалистите. Смята се, че пак заради бизнеса на “Юкос” той е бил близък и с Красимир Премянов. Кръгът на контактите на Чорни в СДС също не е малък. Много от известните лица на управляващите като Христо Бисеров, Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски и Йордан Цонев по различен повод са били свързани със структури, имащи общи интереси с Майкъл Чорни. Миналата година вънтрешният министър Бонев и Чорни са били забелязани на една маса по време на рождения ден на съпругата на Грашнов - Лора Виденлиева. На партито в курорта “Ривиера” (собственост на Емил Кюлев - бел.ред.) е бил и вицепремиерът Евгений Бакърджиев . Твърди се, че Иван Костов тогава е направил независимо собствено разследване на сбирката. Столичният кмет Стефан Софиянски също може да бъде видян в компанията на Чорни на приемите в столичния ресторант “Планета 088”. Изисканият ресторант е любимо място и собственост на хората на Майкъл Чорни в България. Според някои източници благодарение на Йордан Цонев “Юкос” е запазила водещата си позиция в рафинерията и при правителството на Иван Костов. Слуховете твърдят, че на Йордан Цонев и на Христо Бисеров се дължи и благосклонността на шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков към “Юкос петролиум” при сделката за “Петрол”. Това разположение на силите показва, че Михаил Чорни и неговите хора в България и Москва залагат и на червено, и на синьо и по този начин си осигуряват стабилна политическа подкрепа за сделките независимо от това коя партия управлява България в съответния момент." Явно, че поне едно издание е направило това, което съветва г-н Иво и то не след, а доста преди изгонването на Чорни. Чудя се обаче къде е спал в. "Демокрация" та не е предупредил президента, че основен спонсор на неговия Роженски събор е фирма, свързана с Майкъл Чорни?

Cetoh vuv vestnika ce edinija ot pomolenite da napusnat se zakanval ce ste ni se stuzhni zhivoteca. Dali da go vzemame na seriozno?

Вие от прессекретариата на СДС не спите ден и нощ и се чудите каква простотия да измислите за да отклоните обществения интерес от собствените си ЧЛЕНОВЕ първенци!