Какво става днес

Какво става днес? ... все още много хора, и то от различни поколения, ме спират по улиците и питат: „Какво става?“. И аз се чувствам длъжна да обяснявам какво именно става днес, според мен. Защото ние, българите, се оказахме прекалено консервативни за приемането на новото. Едни нови обувки да си купи човек, и те в първите дни не са му удобни, стискат му, убиват го, докато краката му свикнат с тях. Не може всяко ново нещо да се приема негативно… Това започва да ми намирисва на патология. Недопустимо е да носим в себе си едно негативно поведение и да очакваме всичко да тръгне по мед и масло. Това е поведение, заредено с лоша енергия. А лошата енергия носи само негативизъм в живота. На всеки един от нас. Което значи – на всички заедно! Започнахме да подражаваме на онези, които слушат само чалга, и да се съмняваме във всички културни и човешки ценности. Дали няма да се усъмним в очакваното от повече от пет поколения свободно пътуване в Европа и влизането в ЕС. Какво ни става? Каква е тази носталгия по безвъзвратно отишлото си минало? Защо викаме своята късопаметност на показ? Как забравихме толкова бързо всичко: затворените граници, забраните, страха, цензурата, дългите опашки. А помните ли, че имаше показни магазини за домати? Ужас! Е, сега има всичко, но не всичко може да се купи. Така е, но за три години как може да стане всичко едновременно. Нека да излезем на улицата, да си отворим очите и да видим свободните млади хора, добре облечените жени и мъже, бебетата в пъстрите колички. Един познат лекар ми каза, че тази година са се родили много повече от миналата. Новите къщи, които се строят. Дори чакащите коли пред бензиностанциите. Въобще животът си тече и се чудиш, когато прочиташ в някой вестник за предстоящ апокалипсис, и то написано с удоволствие и сянка на разочарование, ако не се състои. Животът си върви, а медиите водят една апокалиптична политика, да се чуди човек за същата държава ли става дума. Колкото и да ми е неприятно, но трябва да кажа, че тук е една от големите грешки на СДС. Нещата трябва да бъдат обяснявани достъпно, разбираемо, за да стигат до всеки. Без да се заиграва с чуждици, терминологии и високопарни фрази. Ами обясни, че пенсиите и заплатите са малки, защото сме във валутен борд. Обясни, че до този борд са ни довели именно онези с „показните“ домати. А ако Иван Костов е популист, той може да отвори една печатница за пари и да повиши пенсиите. А после? После пак връщане назад. Така трябва да се обяснява. Не е приятно, че живеем в най-трудния период на прехода. Хубавото е, че той отминава полека-лека. Но всички трябва да помагаме. Кой с каквото може и доколкото може. И последно: медиите в цивилизованите страни помагат на реформите, а не ги минират, ако обичат родината си. С голи фрази за корупция може да бъде набеден и оскърбен всеки човек. И е трудно да се защитиш. Ако има факти, че някой е корумпиран, аз първа бих отишла и бих извикала „У-у-у“ в лицето му. Обаче да се говори изобщо е доста несериозна работа. Иначе Костов си знае работата и най-малкото аз мога да му дам съвет как да управлява държавата. Важното е, че аз му вярвам, нали съм гласувала за него. Както вярвам и на президента. Нали затова пеем с Васко в една песен: „Планини ще вдигнем, когато сме заедно...“ Бездуховен ли е българинът в последното десетилетие? Толкова, колкото е бил винаги. Но първо трябва да се върне вярата в Бога и в семейните добродетели, да се върне вероучението в училище и да престанем да спекулираме с ерзац културата, която все хленчи за пари, а тя е най-добре платената. Истинското изкуство, култура и духовност винаги си намират място. А управляващите? Харесвам ги и им вярвам. И по-често да ходят по улиците. Именно тогава и хората, и управляващите ще разберат, че са единни. А лъжите ще увиснат като ненужно и забравено старо пране. И най-важното – трябва да се намери верният тон на посланието към хората. Защото фалшива музика никой не слуша и не обича.#

Вие в България ли живеете,или само четете официалната преса?"Харесвам ги и им вярвам"-Ваше право,но нещо много хора взеха вече да не ги харесват и да им вярват.Защо ли????

Защото четат жълта преса.

Обувките, ако човек знае какви иска и от къде да си купи никога няма да му стискат или убиват.Единствените обувки който са ме убивали някога през живота са войнишките с който не съм имал никакъв избор.По време на вярната си служба , спомням си скъсах 3-4 чивта кубинки . Точно когато краката ти свикнат с неудобството те вземат ,че се разкъсат и край.Взимаш новите и пак рани по краката ти ... Никои не е къспопаметен до сега винаги нещата вървят на добре според всички държавници който помним.Винаги им е виновен предишния . Голите фрази за корупция, ако са наистина голи изобщо не е трудно да се защити човек. Последния държавник който съм виждал по улиците беше Желев но днешните с тези царски свити по 20 души охрана явно имат основания да не се показват много много, и за тях се спира ежечасно движението в центъра щом някой ескорт от мерцедеси се запъти към парламента. Е и друга песен ще ми запееш няма да ти е за пръв път. Поздрави!

Ами да я забраним със закон а?

Може би става все по хубаво за тези,на които върнаха фабриките.Но дали става хубаво за онези,които са почти перманентно безработни,или те не са "добри същества"

Колкото до обувките то и старите, изсъхнали, изкривени, деформирани и миризливи са неудобни и правят рани по краката, но тях можем да изхърлим /ако има от кой контейнер да извадим по сносни/, докато на новите им се радваме и надявами че ще се утъпчат и станат удобни. Май с тази надежда си оставаме.

глупаците какво да правят! Нали знаеш глупаците като останат без работа какво праявят?

Уважаема г-це/г-жо Богдана, Отдавна не бях чел в този форум толкова разумни и човешки думи. Те действително би трябвало да предизвикат размисъл и преосмисляне у мнозина. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

.

Абсолютно право имаш да харесваш и гласуваш за управляващите. Но и аз имам същото право да Не ги харесвам и да НЕ гласувам за тях. Мисля, че правителството прави каквото може, че друго правителство ще прави почти същото и резултатите ще бъдат аналогични. Тогава наистина какво става? Ами строим капитализъм в една бедна страна - това е. Ресурсите ни позволяват само 10 до 15% да живеят сносно. В едно богато семейство и да откраднат една от колите, на другия ден ще купят нова - по-добра. В бедното , ако някой в тъмното се добере до хляба - на другия ден семейството ще гладува. И друго - наистина трябва да се обясни - кога можем ние, българите, да достигнем стандарт приличащ на европейския. И защо Гърция, непознаваща комунизма, е най-бедната в ЕС, въпреки дъжда от помощи от фондовете на ЕС. А за нас - когато влезем - този дъжд ще е само капки. Така че, трябва да се замислим какво става, и закъде и как да вървим.