против промяна

32 отговора 1 прегледа
#1

против промяна

Г-н Първанов днес ни заяви че БСП е против разширяване на президентските пълномощия и въобще против промени в конституцията.Това най- малкото означава,БСП да е против против продажбата на земя на чужденци.Според Първанов с тази конституция добра или лоша трябвало да караме докато ни приемат в ЕС.Тогава ако се наложело, можело нещо незначително да се промени.Прав ли е г-н Първанов?
Отговор
в отговор на nick #2

против промяна

По-интересното е как всички партии започнаха в дружен хор да защитават сегашната конституция и особено парламентарната демокрация. А иначе какво искаш от Първанов - той все още сигурно сънува че утре ще се събуди, ще си облече новия костюм и ще отиде на манифестация пред мавзолея, където бай Тошо ще му помаха приятелски от трибуната.
Отговор
в отговор на ex-Pesho #3

против промяна

Абе вийй може и да си имате вашите си основания, но аз съм против президентска република. А за Първанов - ами не мисля, че е от най-затъпелите и нагли комунисти, дори напротив. На фона на разните Първанови, Виденови, Пирински-Овчорови и т.н. той направо блести със такт, грамотност и добро възпитание ...... ;o)) Майтап бе, ама и не съвсем!
Отговор
в отговор на Vladoo #4

против промяна

Би било интересно да чуем твоите съображения против президенстката република. Все пак в спора се ражда истината :)))
Отговор
в отговор на ex-Pesho #5

против промяна

Spored mene komunisti4eskata partia ili kakto se preimenuvaha na sozialisti4eska e protiv promjnata pqrvo za100to te e priela poslednata konstituzia, vtoro te sa srestu promeni koeto mozebi ste uveli4i vanshno vlijnie. Tjhnata zel e da dokarat BG do razmirizi za da mogat da se varnat pak na vlast. Zalkoe 4e v poslednite 10 godini uspjha da izlazat naroda. Spored mene BG njma da varvi napred ako nenakaze spored zakona prestapnizite koito sa 4lenove na tazi partij. Tehnite prestaplenij sa: ograbiha pensionij fond, razoriha selskoto stopanstvo, razroshiha morala, susdadoha rasiski 4ustwa, unistoziha imeto na BG i Bulgarin, otneha ziwota na nevini grazdani.
Отговор
в отговор на nick #6

против промяна

Интересна е спекулацията, която ползват партийните играчи. Доколкото си спомням, президентът поиска "разширени правомощия" (впрочем, и досега не е обяснил кои точно и в каква посока правомощия иска да се променят и разширят). Отговорът на това звучи горе-долу като "няма да ставаме президентска република!". Видяхте ли разликата? Президентът не е поискал да замени парламента в правомощията му спрямо изпълнителната власт.Съдейки по изявления на хора в близки отношения с държавния глава, става дума за определени корекционни механизми като законодателна инициатива, контрол над специалните служби и пр. Партийците, обаче започват да говорят направо за президентска република, като се опитват да внушат, че всяка промяна в сегашното устройство води към личен режим. Впрочем, не е ли личен режим това, което наблюдаваме в последните шест години - властта на премиерите на двете партийни правителства от 94-та насам е неограничавана и наконтролирана (освен ако не броим за контрол котерийните боричкания на "Позитано" и "Раковска").
Отговор
в отговор на nick #7

Да си изясним нещата принципно

1. Президентът и нас не е власт. Властите у нас са класическите - законодателна, изпълнителна и съдебна. Президентът е само държаван глава и неговите функции са символични и представителни. Той подписва законите без да има възможност да не ги подпише, той е главнокомандващ на армията без да има оперативни командни права, той извършва формални действия по решение на изпълнителната власт (назначаване на посланици, произвеждане на военни, издаване на решения за българско гражданство и прочие). Предоставените му две ограничени и в крайна сметка също символични политически функции - да върне веднаж закон в НС за подобряване или да се обръща с изказвания към нацията, са нещо, което не е достояние на държавни глави в напълнодемократични и процъфтяващи страни, като Германия, Великобритания, Дания, Норвегия, Холандия, Швеция (в Швеция държавният глава не подписва законите и няма право на политически изказвания). Аз не виждам никакви причини държавният глава у нас да придобие каквито и да са допълнителни законодателни или изпълнителни правомощия - съответните власти си имат съответните правомощия. Не виждам смисъл в логиката, че ако объркаме властите, нещата ще се "оправят". Не трябва да забравяме, че днес имаме един приличен човек за президент, който едва ли ще злоупотреби с повече права, но утре може да дойде някой "по-инакъв". Конституцията не би трябвало да е конюктурна с оглед на днешните личности или краткосрочни нужди, а да може да служи поне 10-20 години напред. 2. В Европа има две демократични страни - Франция и Финландия, в които държавният глава, президентът, има и политически функции, специално във външната политика. Тези страни са пример на неуместна конструкция винаги, когато правителството и президентът са от различни партии, а понякога и дори когато са съпартийци. Най-страшният пример на конструкция "Не се знае кой пие, кой плаща" е Русия с президентската мощ да сменя правителството без отговорност за управлението, за което марионетно на президента правителство носи пълната отговорност без да знае дали и утре ще е правителство, а на парламента в много случаи е отделена церемониална функция. В други страни, като например САЩ, президентът е всъщност министър-председател (шеф на правителството), но изпълняващ функциите и на държавен глава. 4. Днешната българска конституция има доста дефекти, но те са безобидни - в мнозинството случаи се касае само за празнословия, които са беполезни, но не носят никаква вреда. Когато представителите на СДС във ВНС го напуснаха, това постави комунистите в скандално положение, в ситуацията, че те единствено носят отговорност за демократичността на конституцията, те бяха във фокуса на внимание на вътрешните и външните средства за информация. В тази обстановка те нямаха друг избор, освен да оставят в конституцията основните демократични принципи, вмъквайки само неподплатените с нищо упоменавания за СОЦиалната държава. Ако днешната конституция се спазва, тя според мен може да бъде основата на една прилична демократична държава. Въпросът е, че не се спазва. 5. Една конституция не бива да се мени преди да е "отлежала" достатъчно, за да се види нейната дългосрочна годност. Днес според мен ние нямаме никаква спешна нужда от промяна на конституцията. Ограничението за продажба на земя на чужденци е само от принципно и морално значение, но не и от практическо значение. Днес тези чужденци (ако действително има такива), които имат нужда от земя за селскостопанско производство или за строеж могат да наемат земя или за закупуват суперфиция (право на строеж). Твърденията, че Конституцията не допуска наказателно преследване и осъждане на депутати са също напълно неоснователни - депутатите могат да бъдат разследвани, следени, подслушвани, отвеждане за разпит за време, за което не се иска разрешение за задържане от съд, да бъдат призовавани да се яват на разпит или на съд и да бъдат осъждани, да бъдат ограничавани да напускат страната. Единствените две ограничения в Конституцията са, че те не могат да бъдат задържани в предварителен арест без одобрение на Народното събрание и че не могат без одобрение на Народното събрание да бъдат въдворявани в затвор за изтърпяване на наказание до края на последното заседание от мандата им (след което могат да бъдат незабавно задържани и въдворени да изтърпят наложеното им с присъда наказание). Иван Иванов, Упсала, Швеция
Отговор
в отговор на Иван Иванов #8

Поправка

Моля, четете "1. Президентът у нас не е власт." и не търсете "3." (изчезна в "малките" сънливи часове). Моля за извинение. Иван Иванов, Упсала, Швеция
Отговор
в отговор на Bqlgarin #9

Рапорт даден ...

.
Отговор
в отговор на Иван Иванов #10

Да си изясним нещата принципно

Уважаеми г-н Иванов, За съжаление, както знаете от предишните теми, аз не застъпвам Вашето становище относно качествата на сегашната Конституция. В общи линии вече изложих моите основни аргументи, но ще си позволя отново да подчертая най-съществените от тях. Първо. В България нямаме естветвената социална основа върху които се крепят парламентарните демокрации в посочените от вас западно-европейски страни. Тези социални условия са резултат на многовековно развитие на гражданските институции, които правят невъзможна злоупотребата с общественото положение от страна на политиците, а оттам и дестабилизацията на държавните институции. Компромати, клевети, демагогия и целия останал арсенал от недостойни похвати за борба с противника почти не съществуват тъй като хората, участващи в политическия процес там, имат за основен ориентир морални обществени правила на поведение, които са били възпитавани в продължение на поколения и те са истинската бариера пред мръсните удари под кръста. Могат ли да се използват там похватите, които в момента ние сме свидетели да се използват срещу настоящето правителство на България? Да, определено, винаги може да се спретнат кампании с полулъжи и очернистелство, които да нанесат вреда на противника, но да бъдат трудно наказуеми в съдебната зала. Но там такова нещо не става. И според мен причината е, че самата идея за такова политическо поведение, там се смята за абсурдна. А се смята за абсурдна, защото всеки знае, че опитът да използва такива приоми ще докара не вреда на неговия противник, а на него самия. Това е наследено още от времената на аристокрацията и нейните неписани правила на поведение. Не случайно парламентарната демокрация има стабилни позиции, в страни които имат силни и многовековни монархически традиции. Тъкмо тази обективна социална подплата на парламентарната демокрация липсва (и винаги е липсвала) в България. Тъкмо затова имаме парадоксалната ситуация в политическия живот на странта да са активни фигури, които би трябвало отдавна да са политически трупове. Второ. Липсата на естествено възникнали морални корективи в поведението на политиците, води и до парализа на две от държавните власти - законодателната и изпълнителната. По-точно казано, то е условие за прояваване на основния недостатък на парламентарната демокрация - липсата на ясно и точно разграничение между изпълнителна и законодателна власт. Това води, в нашите условия, до верижно предаване на конфликти и нестабилност по всички звена на политическия процес. Необузданите политически страсти вътре в самите партии, поставят баланса в парламента като заложник на задкулистни вътрешно-партийни или между-партийни игри, а оттам застрашават и стабилността на изпълнителната власт. Един път през последните 10 години това вече се случи - изпълнителната власт беше детронирана, точно с такива нечистоплътни машинации. В последствие страната се "управлява" две години от марионетно правителство, при което решенията се взимаха навсякъде другаде, но не и в министерския съвет. Последваха две години на партийно правителство на мнозинството, при което очевидната геометрична прогресия на кризата в България въобще не можеше да бъде спряна тъй като правителството се беше срастнало с парламента и нямаше институция, която да коррегира неговото поведение. Сега имаме друг вариант на очевидната нефункционалност на парламентарната демокрация в условията на нашата страна - правителство, което фунционира и достигна безпорни успехи в стабилизацията на страната започва да бъде атакувано поради вътрешно-партийни боричкания, интереси на групировки, и партии, на които единственото място им е в музея. Като причината за това е самата възможност, макар и теоретична, политическото пространство в парламента да бъде прекроено със задкулистни сделки, а оттам и правителството да бъде отстранено. За мен е очевидно, че ние винаги ще се въртим в този омагьосан кръг, докато в конституцията не залегне ясно и точно разделение между правомощията и задълженията на изпълнителна и законодателна власт. И накрая. Аз не мога да разбрера откъде се взимат спекулациите, че президентската република означава личен режим, край на представителната демокрация и отстраняване на партиите от политическия живот. Имаме нагледен исторически пример че това НЕ Е ТАКА. Никой не иска да повтаряме модела на Русия, Финландия или Франция. Единственото което смятам че трябва да се направи е да повторим модела на САЩ - неговата ефективност и функционалност се доказва непрекъснато вече в продължение на повече от 200 години. С уважение, и в очакване на плодотворна дискусия, ex-Pesho
Отговор
в отговор на Иван Иванов #11

Аман от надути всезнайковци

"В Европа има две демократични страни - Франция и Финландия, в които държавният глава, президентът, има и политически функции, специално във външната политика. " Иване,стига с дървената ти философия , профанските ти знания и безумното ти самочувствие! Как можеш да нареждаш президентите на Франция и Финландия на една редица по пълномощията и "функциите си във външната политика".Какво общо има Франция и Финландия!Президентите на тези две страни в своите конституцуонни права нямат нищо общо.Финландия е най-близка до Швеция,тъй като все още във Финландия използува старото шведско законодателство,а в ново време изцяло следва като модел и поведение Швеция.Финландския президент няма никакви политически функции във външната политика,а само представителни и символични,нещо като Силвия във Швеция. Стига си пълнил със глупости този форум! Втръсна ми да гледам излишно надути физиономии като твоята тук,с претенции на всезнайковци!
Отговор
в отговор на ex-Pesho #12

Да си изясним нещата принципно

С основните изводи съм съгласен. Но не смятам, че амариканската система може да се пренесе едно към едно. Просто мащабите са много различни. Неща който помагат при управлението на голям кораб, пречат при управлението на лодка. Американската система е добра защото за 200 години от нея е изхвърляно всичко което пречи. Това я е направило най-прагматичната и с най-ясно разпределение на правата и отговорностите между отделните власти.
Отговор
в отговор на Защо #13

Да си изясним нещата принципно

Основните моменти в разделението на властите не са били променяни от времето когато САЩ също са били лодка. Разбира се, че не бива да копираме буквално в детайлите и в самата вътрешна конструкция на отделните власти, но по въпроса за правомощията и задълженията на изпълнителната и законодателната власт и тяхната позиция към съдебната власт, смятам че си струва.
Отговор
в отговор на ex-Pesho #14

Да си изясним нещата принципно

Екс, знаеш ли че първата писана щатска конституция - тази на Роуд Айлънд е от 1680г. (приблизително). Пак се връщаме на един стар въпрос - Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ НЕ СА първите публичноправни актове. Бащите-основатели не почват на гола поляна. Стогодишните традиции помагат и получават своето естествено развитие. За разлика от нас, които трябваше да почваме отначало и да пренаписваме практически цялата си публичноправна система в посока ПРОТИВОПОЛОЖНА на една установена(не само в последните петдесет години) традиция.
Отговор
в отговор на 1984 #15

Да си изясним нещата принципно

Бащите-основатели не започват на гола поляна по отношение на вътрешното устройство на властите и съдебната система. Те взимат това което е ценно от кралството. Но по отношение на принципите на разделението на властите те започват от гола поляна. Дотогава никой не и е помислял държаваното управление да се базира върху равните права на всикчи граждани, а не върху върховната власт на монарха и наследствените права на аристокрацията. Род Айлънд, както и другите колонии преди това са се управлявали от техните си закони "дарени" и произтичащи от властта на краля (за времето си Chapter-a Род Айлън е бил много прогресивен и е бил в сила от времената на Чарлз II до средата на 19 век). И тъкмо кралския произвол върху законите и местните органи на властта, конституирани от самия него са били в основата на обявяването на независимостта. Тъкмо затова и амиериканската конституция още от самото начало, постановява такива, принципи, че да не е възможно да съществува диктат на изпълнителната власт, но в същото време тя да е освободена от подобен дикатат върху нея. По-същия начин и ние можем и трябва да запазим традиционния за нас нормативен характер на нашето законодателство (така както в САЩ са запазили традицинното за тях прецедентно право). Но традиция в разделението на властите ние никога не сме имали. Първо, пак подчертавам, никога не сме имали социалната основа на парламентарната демокрация (тотална липса на аристокрация). Второ, аз не мога да приема че е традиция нещо, което е изкопирано от кралство Белгия, под диктовката на руския император. Тъкмо то е било крайно неестествено за току-що освободилата се България. И ако се замисли човек, ако се вземат принципите на разделение на властите от САЩ това въобще няма да засегне нашите специфични, вече утвърдили се и доказали се принципи на вътрешна организация на властите. Пак ще си има министерства, пак ще си има парламент който гласува закони, пак ще има съдебна власт която ще следи за спазването на тези закони. Единственото което трябва да се направи е да се поставят изпълнителна и законодателна власт в паритет по отношение на правомощията и задълженията си, а двете заедно да конституират и да следят за независимостта на съдебната власт, при стриктно спазване пак на същия този паритет. Тоест става дума да се осовободиме от тетаралната фигура на президента, такъв какъвто е сега, и да дадем възможност изпълнителната власт да си върши работата, без да бъде заложник на ничий частни интереси.
Отговор
в отговор на ex-Pesho #16

Да си изясним нещата принципно

Само дето никой не може да ти гарантира, че самият президент в даден момент няма да се окаже заложник на нечии частни интереси.
Отговор
в отговор на Чавдар #17

Да си изясним нещата принципно

Президентът отговаря за своята политика лично пред избирателите. Ако той изразява нечии частни интереси и това се одобравя от обществото, той ще бъде презибран, ако не, няма. Освен това, всички важни актове на президента във външната и вътрешната политика се одобряват от парламента. Тоест президента има своите коррективи в законодателната власт и мажоритарния му избор. В същото време той не може да бъде шантажиран от парламента, на базата на междупартийни сделки. Тоест има гаранция че вотът на народа няма да бъде подменен. А ако той по някакъв начин престъпи закона в обслужване на нечий частни интереси, може да бъде отстранен от парламента, но затова трябват много сериозни и недвусмислени доказателства. С други думи, президентът отговаря и се съобразява с избирателите и с парламента, а не с игрите на този или онзи в неговата собствена или на някои други партии.
Отговор
в отговор на ex-Pesho #18

ами принципни

Вярвам, че колективното вземане на решения (или поне теоретическата възможност за такъв тип решения) е по-добро от индивидуалните такива. Да - индивидуалната отговорност е единствената истинска отговорност, да - правото на последна дума (индивидуално решение - отново на теория само) на един конкретен законно овластен човек е такъв тип управление, което като цяло е по-оперативно, в много ситуации и вероятно по-ефективно. Но все пак, да повлияеш (не казвам да купиш) на един единствен човек, да го изманипулираш знаейки и използвйки слабостите му е далеч по-вероятно и възможно отколкото да направиш това с цял екип.... Не става въпрос за конкретния човек, става въпрос за слабостта на всеки един човек, дори и на най-силния. В този смисъл съм и против изцяло мажоритарна система на избиране за парламента... просто няма независими хора
Отговор
в отговор на ex-Pesho #19

Да си изясним нещата принципно

Излиза, че проблемът е в системата на конституиране на изпълнителната власт - от парламента, а не директно от суверена.Което я прави зависима от партийните централи. С други думи, сърцевината на проблема според теб е във възможността парламентът да гласува недоверие на премиера?
Отговор
в отговор на Иво #20

Несрамуващи се от предишните си лъжи доставят нови

"Финландския президент няма никакви политически функции във външната политика" По-възрастните си спомнят президента Кеконен и си спомнят доколко неговата дейност бе "само представителна и символична" (имена на финландски министър-председатели едва ли някой в чужбина си спомня). Кеконен например беше този, който бе привикан в Москва през 60-те години (ако не ме лъже паметта за времето), който преговаря еднолично с поставилите му ултиматум съветски велможи за подписване на унизителен "договор за приятелство и сътрудничество" и който го подписа сам, без никакво участие на правителството. Тези, които нямат пълна амнезия от няколко години назад, си спомнят спора при влизането на Финландия в ЕС между финландския президент (Ахтисаари) и министър-председателя, кой от тях ще участва, преговаря и гласува в най-висшия изпълнителен (и съвсем не представителен и символичен) орган на ЕС. Тези, които нямат амнезия за поне две години назад сигурно си спомнят доколко "финландския президент няма никакви политически функции във външната политика" - действащият финландски президент г-н Ахтисаари бе ключова фигура в преговорите около Косово заедно с бившия руски министър-председател г-н Черномирдин, измествайки дори официално назначения посредник на ООН бивш шведски министър-председател Карл Билдт. Шведският държавен глава няма право да преговаря за каквото и да е, да подписва каквито и да са вътрешни или външни държавни документи, да прави каквито и да са политически изказвания. Ще повторя казаното в предишната подобна изява на един господин - някои нямат мярка на лъжите си и ще добявя, че и нямат капка срам и от това, че току-що са били разобличени в подобни нагли и безогледни лъжи ("Пазете се - лъжи без мярка", Иван Иванов, 18.05.00 00:57). Иван Иванов, Упсала, Швеция
Отговор