Христо Иванов

Какво мислите за това което каза днес депутата Христо Иванов в Народното събрание? nick

Какво е казал?

С две думи казано ,човечецът изрече следното: Ако докажете корупция ще гласувам за вота.Ако не докажете против.Преди това направи предложение.сегашното народно събрание да приеме с гласуване следващото да е Велико. При следващото да се промени конституцията така ,че президентът да е с увеличени правомощия.Полупрезидентска република.Парламентът да е с две камари.Горна и долна.Едните да се избират по мажоритарен принцип а другите както досега.Счита ,че сегашния обществен договор не отговаря на ситуацията. поздрави от nick

Честно казано, с повечето предложения не съм съгласен. Широки правомощия на президента и горна камара на парламента. Каква е ползата? Аз нямам никакви съмнения, че партийно-клиентелистките структури биха контролирали всеки избор.Такова ново устройство на законодателна и изпълнителна власт не би представлявало създаване нови центрове на власт и взаимен контрол. Така или иначе ВС и НИС (или техните наследници) ще бъдат истинските политически центрове на власт. Всъщност, в дъното на проблемите, които лавинообразно се стоварват върху обществото ни в последните десет години стои липсата на всякакъв контрол, на всякакъв възспиращ механизъм спрямо партизанско-мафиотските политически образувания. По дефиниция тези функции би следвало да принадлежат на съдебната власт. Следователно решението е в усилване на тази власт посреством създаването (със съответни конституционни промени) на действителна, а не просто декларирана независимост. Това би могло да започне с предоставяне на правото за назначение на основните фигури в тази власт, занимаващи се с наказателно преследване (т.е. главен прокурор и началник на следствената служба) на институция, наконтролирана от партийните централи (каквато сега е ВСС). Тази институция не може да е президента. Впрочем, президентската институция в сегашния си декоративен вид е напълно излишна, а ако се натовари с допълнителни правомощия може да стане направо вредна. Моето лично становище е, че такава институция може да бъде единствено монархическата.

1984, благодаря за отговора.Нямам намерение да коментирам отговорите на моя въпрос. Мисля ,че монархията не може да се справи с нашата ситуация и съм го заявявал вече.Споделям и се радвам ,че и други мислят като мене за това,че въпросът за отговорноста е сега основен въпрос за нас.Лично аз не съм мислил за казаното от Христо Иванов,но тъй като то се откроява от другите е добре да видим ние пристрастните тук какво мислим за него. поздравява те nick

Участвал съм в разработката на един от проектите за Конституция, внесени в ВНС. Доколкото си спомням това беше единствения проект залагащ на президентска република в нейната чиста форма (САЩ). Десет години по-късно продължавам да твърдя че това е единствената ефективна форма на държавната власт в днешно време, и може би единствения начин донякъде да се предотврати партизанщината и да се ускори съзряването на гражданските институции в България. Полу-президетски републики стил ала Франция или Русия биха били гибелни за нас. Монархията е невъзможна в България, а пък и е безмислено да се връщаме към такава форма на парламентарна демокрация, която е адекватна само в западноевропейските страни където имат вековни непрекъснати традиции в развитието на монархическия институт. А от друга страна, парламетарните демокрации, без да са монархии, са всъщност само мутации и развитие на монархическия институт. Ключов момент и при двете е наличието на развити и зрели граждански общества. При нас обаче пораженията върху обществените институции от 50 години социализъм са такива, че в много отношения ние сме в много сходна ситуация с обявяването на независимостта на САЩ от английската корона. И там също са започвали от нулата. Затова е по-добре да се ориентираме към чиста президентска република. Не е вярно, че в нея партийните върхушки продължават да бъдат доминиращите политически центрове. Американската практика, както и нашата собствена, показва че президента дефакто формира нов властови център, който по силата на своите правомощия, е независим от партийната йерархия и често развива политика, която има по-широки обществени основания. Също така не мога да се съглася че обществения договор се пази от съдебната власт. Съдебната власт е арбитър в обществото, но тя не може да изпълнява тези свои функции, ако няма преди това изграден и действащ политически паритет. Откъсването й от контрола на обществото не само няма да я направи по-ефективна в изпъление на нейните функции на арбитър, но дори ще я направи много по-податлива самата нея на корупция. Ако другите власти не могат да се намесят за корекция на съдебната власт, когато е необходима, то тя ще бъде институционално и законово недосегаема, но на този свят още не се родил човек който да е неподкупен. Тоест най-вероятно ще имаме ситуацията корумпирани съдии с неограничени пълномощия. Ето защо акцентът трябва да пада върху взаимния контрол на властите и баланс. А в това отношение американската президентска република е просто перфектна. Всяка една от трите власти наистина е равнопоставена на другите две и може да ги контролира. Затова винаги има и паритет между тях.

1."Монархията е невъзможна в България..." Защо? Какви са недостатъците на монархическия институт в сравнение например с президентския (в българските условия)? 2."Полу-президетски републики стил ала Франция или Русия..." Какво е това "полу-президентска" република? В Русия президентът е с такива широки правомощия (т.е. изцяло му е подчинена цялата изпълнителна власт), че е много по-близко до американския, отколкото до френския.Следователно, ако в руския пример се виждат съществени недостатъци, то те показват недостатъците именно на пренасяне на амрикански модел в посткомунистически условия. 3."...обявяването на независимостта на САЩ от английската корона. И там също са започвали от нулата." Не са започвали от нулата, поне не в смисъла, който ние влагаме в това с оглед нашите си условия. Много съществено е това, че частноправната регулация отпреди независимостта се възприема изцяло.Запазва се и съдебният процес в практически същия си вид. Нова е само публичноправната регулация, но и тя не изниква на голо поле - самоуправлението на колониите е доста добре развито и установено - вниманието се съсредоточава върху федералните институции.

1. Какви са недостатъците на монархическия институт в сравнение например с президентския (в българските условия)? Монархическия институт в Западна Европа е резултат от естествена еволюция на обществените отношения в продължение на векове, при което се създава доста сложна формално и неформално регламентирана тяхна структура. Политическите действия и постигането на обществен консенус се базира на специфична кастова и класова солидарност. Понятия за чест, достонство и т.н. там не са абсатрактни понятия, а едва ли не физически присъстващи. Всъщност тъкмо те играя ролята на регулативен механизъм за баланс (или спойка) между трите власти - на монархическия институт е делегирано общественото доверие. Самата граница между законодателната и изпълнителната власт е размита (по-точно последната е функция на първата), което пък води до силно влияние на партийните структури във формирането на държавната политика. Не случайно в цяла Западна Европа винаги ще намерим ясно изразени партийни йерархии, докато в САЩ имаме една доста аморфна от организационна гледна точка политическа класа. Тази недефинираност на границата между законодателна и изпълнителна власт в Западна Европа обаче не води до уродливи явления, тъй като самата политическа класа се саморегулира със средствата на онази обществен морал, наследен или останал от монархическия институт. Тъкмо и за това хората в България гледат обществената практика в Западна Европа и си изграждат идеята, че ние трябва да бъдем като тях - достатъчно е на власт да дойдат честни, неподкупни и благородни политици и всичко ще се оправи. Да, ама не. България се различава драстично в исторически аспект от западноевропейските демоктации. При нас монархическия институт е насаден отвън след Осовобождението. Ние нямаме естествено развита и формирала се аристокрация, която в исторически план е инкубатора на съвременния обществен морал в западната цивилизация. Донякъде това е било компенсирано от присъствието на българската интелигенция, която поне за България е имала висок морален авторитет в обществото, но тя е била доста ефективно неутрализирана от естесвеното навлизане във властта на новобогаташите (Бай Ганьо). Така че в България никога не е имало истинска монархия. Защото монархията не е само един цар, а цяла обществена структура на чийто връх е той. Простичко казано, в нашата обзорима история ние никога не сме имали благородници. А какъв ще е този цар, без своите благородници? За последствията от управлението на комунистите да не говорим. Едно от тях е откритата омраза на поне 20% от електората към монархията, а друга част е индетефернтна към нея. За какъв монарх ще си говорим, ако няма неговия най-важен компонент - обществения консенсус, чийто изразител е той? А тъй като, както казах вече, парламентарната демокрация е нещо като мутация на западно-европейските контиуционни монархии, ние се озовахме отново в позицията да сме ни риба, ни рак. Ние искаме да имаме ефективни и отговорни държавни институции, без да имаме обективните условия за тях - приказката как се отглежда английска ливада. На този фон, президентския институт би бил далеч по-прагматичен и по-ефективен в нашите условия, тъй като той дефинира в експлицитен вид механизма на саморегулация между трите вида власти, а не го оставя това на нещо колкото конкретно (не за нас обаче), толкова и аморфно като обществен морал генериран в продължение на столетия. Ние просто последното го нямаме. 3. Не са започвали от нулата, поне не в смисъла, който ние влагаме в това с оглед нашите си условия. ... Измествам т.3 напред, тъй като отговора й донякъде се съдържа в по-горната точка. Ние също не започваме от съсвсем на чисто, ние също имаме изградена някаква правна система. Но не това е същественото. Същественото при САЩ е че те съзнателно и целенасочено се отказват от монархическия институт и аристокрацията, като полагат много усилия това да бъде закрепено в констутуцията им завинаги. Те го правят това по свои си причини (най-вече става ясно че ако аристокрацията е ОК за Острова, то в колониите тя се превръща в спирачка за общественото развитие - не случайно всички бивши колонии, които остават до късно под влиянието на метрополията, развиват доста хилави държавички, макар че имат едва ли не същия, ако не и по-голям природен потенциал, от този на САЩ), но приликата с нас е точно в това - те съзнателно отхвърлят монархията и я заменят с прагматичната президенстака институция, а ние обективно никога сме си имали монархия. 2. Какво е това "полу-президентска" република? Там където имаме хибриден модел - нещо като кентавър, между парламентарна демокрация, президенстака република и абослютна монархия - зависи какъв акцент имаме в отделните страни. Но при всички случаи нямаме ясно изявен паритет и разделение на властите. Или президента притежава пълномощия които са присъщи на абсолютната монархия (Русия), или пък изпълнителната власт хем се излъчва и съставя от парламента, хем пък се одобрява от президента. Това всъщност си е пак мутация на монархията - не случайно Франция така и не успя никога да се отърси от монархическите си рецидиви и забежки назад в историята. При тези полу-президетски републики отново имаме острата необходимост от морални обществени регулативни механизми, тъй като самите механизми сами по себе си отсъстват дефинирани в експлицитен вид. Ето защо във Франция тази система работи (те не успяха да си обезглавят аристокрацията, колкото и да се стараеха :)), докато в Русия това не работи - след 80 години целенасочено изтребване на руската аристокрация и там, както и в България, няма благородници. Има само търгаши (новопоявила се буржуазия :)

Доста материали съм чела по тези въпроси и впечатлението ми е, че има голямо единодушие за канадския, британския, германския и американския режими на управление. Френският модел си е чист абсолютизъм - съдържащ "недостатъците на монархията и анархията". Според мен опасно е да се отнеме авторитета на първия министър и се повери на Президента. Той да си го назначава и издига както иска, после Премиерът да управлява с министри, които негово Величество Президентът/ повече от монарх/ е определил и одобрил. Защото няма как да е другояче. И между другото - сигурно от най-придворните. Тогава вместо да управляват, ръководени от премиера, министрите ще наблюдават настроението и жестикулациите на президента. Съгласна съм с 1984 - по-добре монарх, поне над него стои Бог и църква и неговият двор е по-малоброен. Не е сигурно, че американската система ще се наложи по-лесно в България. Верно, че при нея контролът и равновесието между властите е ефективен, но пък американската съдебна система не е толкова перфектна. Какво сме били векове наред от създаването на българската държава ? Монархия. Прекъснати са традиции? Да. Те са в гените и се възстановяват. Нямаме благородници? В една модерна монархия, отсега нататък ще се отличат най-благородните и те ще бъдат рядки и институцията ще струва далеч по евтино на българския данъкоплатец. Друг е въпросът, че пропуснахме шанса.

Перла, моля ти се, къде са тези благодорници в България? Аристокрацията е резулат от вековни икономически и културни фактори, а не просто група благородни хора. Не случайно споменах за английската ливада. Това за гените, извинявай, но не е сериозно. Ако питаш мен в гените ни има много повече от Андрешко отколкото от Цар Иван Шишман. Прекъснати традиции? Те въобще са били унищожени. Просто нищо не е останало какво да се възстановява. Защото аритокрацията и монархията имат за своя икономическа основа поземлената собственост, а българите точно от това са били лишен в продължение на 5 века. Депърва да възстановяваме нещо което не сме го имали в продължение вече на 6 века, във времената когато светът се развива с бясни темпове към нови форми на обществото, извинявай, е меко казано утопия за която няма кой да плаща. За съдебната система в САЩ също не мога да се съглася с теб. Но това е друг въпрос. Това е проблем по-скоро на ВЪТРЕШНАТА организация на съдебната власт, а не на нейната комуникация с другите власти. а в Бълагария хората непрекъснато вече говорят за мажоритарни избори. Кое е по-мажоритарно от една президентска република? Хората много по-бързо ще ч възприемат и ще са доволни че нещата са относително ясни и винаги може да се посочи кой не си изпълянва и в какво обещанията които е дал.

Хората искат мажоритарни избори заради недоверието си в партийните централи. Те се надяват, че тяхната (на избирателите) воля би била достатъчна като контрол и коректив на корупцията (разбирана в широк смисъл - злоупотреба с власт в частен интерес).Защото сегашното опосредстване на този контрол - чрез партийните структури очевидно работи в обратната посока - насърчава и прикрива злоупотребите. Подобни надежди са наивни и безпочвени. Очедидно е, че когато има безусловно делегиране и липса на ефективен текущ контрол, няма никакво значение механизма на избора (на законодателното тяло или на държавния глава). Да не говорим, че самите избори по правило е много по-лесно да се спечелят от партийна, отколкото от независима кандидатура. Ако не се надяваме чрез един какъвто и де е избор да намерим хора, заслужаващи да им се даде неограничената (както е в нашите условия) власт, макар и за ограничен период.Много по-просто е да дадем доверието си не за управление, а за текущия контрол върху управлението на личност, ценностно формирана още с произхода си. Забележи, аз не предлагам да се даде управлението в ръцете на монарха, нито да му се предостави възможност да се бърка на изпълнителнатъа власт по въпроси, касаещи ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА на нейните актове. Аз предлагам да се възложи на авторитета на тази институция защитата на независимата съдебна власт - съответно контрола за ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ на актовете на изпълнителната власт (а също и надзора върху личните дайствия на хората в тази власт).

Там е работата е че тази "личност, ценностно формирана още с произхода си" е екзотика за България. Ами какво ще правим ако по една или друга причина монарха си отиде - било физически, било защото му писне от простащината върлуваща около него? Какви са гаранциите че наследника му ще има същите качестава? Ами наследника на наследника? Дори в класическите монархии винаги е стоял на дневен ред кой ще бъде следващия крал и дали той ще е годен да бъде такъв. Но там има естествен резервоар от негови заместници - аристокрацията. За да ти покажа че проблемът е много реален, ще ти дам пример от 20 век и то с кралство Великобритания. През 30-те години, изведнъж на монарха (май Джордж 8-ми беше, не си спомням точно името) му хрумва че му е писнало да бъде монарх, че обича повече една американска кабаретна актриса и доброволно абдикира от трона. И тъй като той е нямал преки наследници, на трона идва таткото (а може би чичото беше) на днешната кралица. Представи си в един момент, че Симеон го стегне чепика от общуването с нашите чаровни политици и реши че е по-добре да си ходи в къщи. А синът му изпадне в шок че ще трябва да оправлява онези диви балканци от които е избягал дори кроткия му татко. Ние какво ще правим? Ще пускаме обява в западните вестници в разделите Employment "Търсиме си, цар. Трябва да е с добродетели и търпелив"?

Кой е този? Вероятно поредният известен с това, че е световно неизвестен.

Извинявай, но това не е сериозно. Не аристокрацията, а династията е "естествен резервоар". Както можеш да се сетиш, наследник на абдикиралия крал е станал неговия брат. Българската царска династия има достатъчно наследници. П.С. Впрочем, историята с абдикацията на крал Джордж V (не съм съвсем сигурен за поредността) е поучителна с още нещо. Този човек не погазва обичаите и законите.Той не тръгва да съвместява несъвместимото - за запази короната и да не се подчинява на правилата, които в крайна сметка са неслучайно създадени - за да гарантират абсолютната безупречност на личността, заемаща престола. Защото оттам започва всичко останало. И нека сега направим една съпоставка с поведението на един избран президент преди година-две.

Династията не пада от небето. Защо не попитате синовете на Симеон биха ли изоставили добрите си кариери и място в онова общество и да се юрнат да се занимават с държава, чийто език не говорят, не са свързани с нея чисто човешки, с лични емоции и спомени? За баща им този сантимент може и да е валиден, но за тях едва ли. Пък като гледам и той вече се отнася крайно скептично към възстановяване на монархията в България. Той не е глупав или сляп и вижда какво става. Ще отворя отделна тема за президентската институция и защо тя би имала антипартизански ефект за общия политически живот. BTW, Борис III, една личност която безспорно заслужава уважение, предотвартил ли е присъствието на Бай Ганьо в политиката? Не мисля. За мен самата идея че един цар може да ни оправи е доста наивна. Ние не живеем в приказките.

Изобщо не става дума да ни "оправи" . Пак подчетравам, че не поставям въпрос за управляващ монарх или за ограничаване правомощията на правителството като основен орган на изпълнителната власт. Защо постоянно заобикаляш въпроса като го прехвърляш в съвсем друга плоскост?

Хората наистина много отдавна искат мажоритарни избори, но онези не дават.:(( Но, не мога да се съглася, че в моменти като днешната политическа криза хората биха пренебрегнали "личността" за сметка на поредната безлична - лилава фигурка (разбирай партийна).От 10-те години пропадане би трябвало да сме се поучили, но ако не сме, то аз сериозно заебвам всичко, щото не виждам бъдеще там в тая държава с тия хора ...Но не вярвам, България ще я бъде! Колкото до гражданина Симеон - ученото си е учено, а и човекът има вяра в себе си, което е най-важното.Съвсем сериозно, съгласен съм той да се върне като "цар", но само при положение ако до няколко години статуквото в страната не се промени, защото вече ще сме сигурни, че в България, ако няма някой от горе да ги контролира тия мошеници и да ги засрами малко ( познавам българи, които започнаха да кръщават децата си с некви невероятни имена, и особено българите в чужбина имат афинитет към това - от куртоазия ли, не знам.Но нека се засрамят от имената, които Симеон е дал на синовете си ...) няма оправия. Това засега.

Според мен стоиме точно в тази плоскост, която е съществена и от която започнахме. За мен монархията в България няма обективни предпоставки. Идеята тя да бъде нещо като гарант на съдебната власт, която от своя страна пък да се бори с "многоглавите" партийни лами е доста наивно. За да може монархът да назначава съдебните органи и да бди за тяхната неподкупност и безпристрастност на него най-малкото ще му трябва солиден административен апарат, който да събира информация, да я обработва и да я представя пред него за подпис. Това си е нова държавана структура, която освен че не се вписва в твоята идея че монарха нямал да се меси в упралението (това за мен не е толкова съществено противоречие), но и тя ще бъде точно толкова податлива на корупция и партиен натиск, колкото всяка една друга държавна администрация. Самата идея че личния морал на един човек (или всички негови наследници) могат да предовратят корумпирането на съдебната власт е меко казано абсурдна. Лично за мен в момента имаме проблем не толкова с някакви орязани пълномощия на съдебните органи, колкото с морала на хората в тях, мнозинството от които са възпитани в съвсем друга обществена система и носят всички добродетели и недостатъци както всички останали българи. Но има и нещо друго. Според мен ти се фокусираш върху проблеми, като изхождаш от презумцията че те са уникални за България. Но това което наричаш "партизанско-мафиотски структури" го има по цял свят и се счита за напълно нормално политиците по един или друг начин да бъдат обвързани и да бъдат под влияние на икономическите кръгове и да изразяват техните интереси. Политиката е продължение на икономиката. Голяма част от политиците на запад са бивши икономисти или юристи, свързани с бизнеса, а не малка част (ако не и подвляващото мнозинство) от бившите политици намират моментално място в корпорации след края на своята политическа кариера. Назначването на свои хора в корпорациите или хора близки до политическите кръгове, от които зависи даден бизнес, е също толкова разпространено на Запад, колкото и в България. Аз досега не съм срещнал тук фирма, в която по един или друг начин няма за основата си определена фамилия. Тук никой няма и да му дойде на акъла да прави на въпрос, че зетят на Президента бил в съдружие с някой си, който пък купувал банки. За прочутата корупция вече приведох някои изказвания на западни бизнесмени и политици, които въобще не смятат че това е някакакъв особен проблем за България. Когато говоря че баланса на властите трябва да бъде защитен от партийни влияния аз имам нещо съвсем друго впредвид. работата е че министър-председателя в парламентарните демокрации е един вид заложник на партийните структури. Той непрекъснато трябва да се съобразява и да балансира между отделните крила в партията, защото в противен случай рискува първо криза в партията, след това криза в парламентарната група, оттам следва парламентарна криза и много вероятно падане на кабинета. Тъкмо тясното обвързване на изпълнителната власт със законодателната е проводника на нестабилност и натрупване на напрежение в политиката и обществото. Не ви ли е хрумвало, че примерно Иван Костов дори да вижда и да знае за сделки, които са ощетили държавата и са нарушили закона, той няма много голям избор за действие, освен тихом мълком да разчисти неудобните хора. Защото открито действие срещу тях би довело до верижната реакция която описах по-горе - вътрешно-партйина война, разпадане на парламентарната група, а след това и падане на кабинета. Аз не сматам че заради престъпленията на няколко човека, дори и вископоставени, заслужава страната да бъде хвърлена в непрекъснати парламентарни кризи (защото и опозицията не е цвете за мирисане). Нещо като в Италия - 50 кабинета за 40 години. От друга страна при президетската репубклика, държавния глава, който е и изпълнителната власт, е незеависим точно от тези вътрешно-партийни боричкания, тъй като той един път избран, е независим от баланса на силите в Парламента, а оттам и от партините структури. Неговото преизбиране вече зависи не толкова от усилията на партията, която го е издигнала на власт, колкото от политиката която води като президент. Ако той е добър президент и партията ще върви след него. Ако той е лош президент, партията може да се отръпне от него, но ще трябва да докаже на избирателите че тя предлага алтернатива. Ако партията изпадне в криза, самия президент ще се дистанцира от нея, тъй като неговото преизбиране ще зависи не от издънилите се в очите на хората партийни босове, а от самите хора, които гласуват за него или против него. Въобще целия процес става много по-прозрачен и ясен за наблюдение от избирателите, а оттам и за съобразяване на политиците с техните настроения - върши ли си президента работата, всички ще са добре. Не я ли върши, просто няма да бъде преизбран, или пък няма да се ползва с авторитет и след оттеглянето си от поста (това е много съществено, примери от историята на САЩ има бол). И ключът към тази гъвкавост и прозрачност на отношенията в политиката е разделението на властите.

"Аз нямам никакви съмнения, че партийно-клиентелистките структури биха контролирали всеки избор." Излиза, че проблема е в избирателите, а не в избранниците. Щом позволяват "партийно-клиентелистките структури" да им се подиграват. Както е казано: "прост народ - слаба държава".