Радиофобията

file fobiae.doc 18.09.96 4244 думи, 23695 знака Радиофобията - кратка история (допълнен вариант на статия публикувана в списание "Физика", бр.5/6, 1996) Емил Вапирев Физически факултет, СУ, катедра Ядрена техника и енергетика, emiliv@phys.uni-sofia.bg В съзнанието на повечето хора думите радиация, радий, уран, плутоний, цезий, стронций, кюри, бекерел, изотоп, бета-частици, алфа-частици, гама-лъчи, неутрони, ядрен реактор, ядрено гориво и много други професионални понятия предизвикват ирационален страх и в резултат отрицание на всичко, имащо отношение към тях. Страхът идва поради три причини - липса на елементарна ядрена култура (по подобие напр. на електрическата, химическата, транспортната култура), дълбоко наслоен страх от радиацията в резултат на Хирошима и Нагазаки и ядреното противостоене в периода на студената война и накрая - липсата на орган, с който да се чувства радиацията. Има и още нещо - недоверие към хората, професионално занимаващи се с измерване на радиоактивност и с ядрена енергетика, класирани под общото название "ядрена мафия". Отношението към радиацията има своята история и от откриването й досега е преминала през няколко периода, включващи дори и промяна на знака - oт безгранична еуфория до пълно отрицание. Период на еуфория и незнание В края на миналия век две последователни открития поставят началото на съвременната ядрена физика и ядрена енергетика. През 1894 асистентът на Дж. Дж. Томсон, Фредерик Соди забелязва, че фотографски плаки, намиращи се близо до вакуумните катодни тръби, се осветяват. Томсон просто му казва да държи плаките по-далеч от катодните тръби и така пропуска откриването на рентгеновите лъчи. През 1995 г. Вилхелм Конрад Рентген наблюдава фосфоресциращи екрани на разстояние от катодните тръби. Рентген закрива с черна хартия тръбата, но светенето продължава и той предполага, че при опитите си с вакуумни тръби се наблюдава ново, дълбокопроникващо лъчение - "Х-лъчи", "рентгенови лъчи". След като Рентген наблюдава костите на ръката си с новото лъчение и описва опитите си, започва възходът на рентгеновата техника в медицината. Еуфорията от новото откритие е огромна, въпреки необяснената серия от левкемии около 1905-1910 г. сред лекарите-рентгенолози в Берлин. Според съвременните знания дозите, получавани от рентгенолозите по това време, са огромни. Анри Бекерел, трето поколение физик и специалист по флуоресценция, прочита за откритието на Рентген и заключава, че Х-лъчите се излъчват от флуоресциращия екран и започва опити с редица вещества, за да изследва кои фосфоресциращи съединения излъчват Х-лъчи при фосфоресциране. Напълно погрешно предположение и съответно опитите са с отрицателен резултат - след облъчване на ярка слънчева светлина той поставя изложеното за известно време на слънце вещество върху обвита с черна хартия фотографска плака. Не се наблюава никакво изображение до опита с ураниева сол - уранил калиев сулфат. Урановата сол предизвиква почерняване върху плаката, след като е изложена на слънце - отново погрешно заключение. Според легендата в един мрачен ден, в който в Париж не е имало слънце, Бекерел поставя върху завитата с черна хартия плака ураниева сол в едно чекмедже. Защо след това я проявява? Защо просто не изхвърля плаката с ярко изображение от неизложената на слънце сол? Заключението му е, че необлъченият, инертен материал излъчва неизвестно проникващо лъчение. Анри Бекерел открива естествената радиоактивност. По късно, вече при опити с радий, Бекерел забелязва, че когато носи своя радиев източник в джоба на панталоните си, на същото място върху кожата се наблюдават петна като от изгаряне. Предполагайки, че това може да се дължи на радиевия източник, Бекерел само премества източника в другия си джоб. През 1903 г. Анри Бекерел получава Нобелова награда по физика за откриването на радиоактивния разпад заедно с Мария и Пиер Кюри, които изолират и откриват радия и полония. За да изолират милиграмови количества радий, Мария и Пиер Кюри прекарват през ръцете си тонове уранова руда. По-късно те получават Нобелова награда по химия (през 1911 г.) за откриването на радия и полония, за получаването на радий в метално състояние и за експериментите си с радий. През това време през ръцете им са минали много грамове радий. Един грам радий е радиоактивен източник с активност 1 Кюри. В лабораторията, в която работя, най-силният източник е една стотна от 1 Кюри и се съхранява в оловен контейнер с дебели стени. През 1933 г. на седмия Солвеев конгрес в Брюксел, семейство Кюри докладва за откриване на изкуствено предизвикана радиоактивност - по това време ръцете на Мария Кюри са в лошо състояние, носят следите на огромните дози, на които са били подложени. Мария Кюри е безнадеждно болна от левкемия. През 20-те години на настоящия век в много заводи за авиационно оборудване се използват светещи бои - фосфоресциращо вещество, примесено с радий. Алфа-частиците от радия предизвикват светене на фосфора и циферблатите се виждат ясно дори и на тъмно. Вероятно много хора си спомнят за циферблати на часовници, ръчни и настолни, които допреди 35-40 г. са се продавали. С радиоактивните светещи циферблати е свързана една история, неизменно публикувана в учебниците по радиационна медицина: Около 1920 г. сред работничките в един такъв цех в Ню Йорк започва необяснима серия от злокачествени заболявания по устата и устната кухина. Според историята на случая, жените в цеха често с уста са заостряли върховете на четчиците за по-тънко изписване на знаците върху циферблатите. Един доктор от Чикаго, Харисон Мартланд, предполага в една своя научна статия, че тези заболявания може би се дължат на радия и радиацията от радия. В редакцията е получено писмо на възмутен читател, в което се твърди, че само шарлатан може да приписва този ефект на радиацията, защото (според читателя) радиацията може да има отрицателни последици, само ако въздействието й е продължително и с големи дози. Авторът на това писмо по ирония на съдбата е Мария Кюри. Последващите открития на ядрената физика и приложението на рентгеновите лъчи неизменно е свързано с възторг и доверие към радиацията. От началото на века са известни радиоактивни лекарства с радий: капки с разтвор на радий за пиене - 2 микрограма радий на 60 ml вода, интравенозни инжекции с разтворен 5, 10, 25, 50 и 100 микрограма радий, компреси с радий с гаранции за ненамаляваща активност - действително ненамаляваща - периодът на полуразпад на радий-226 е около 1600 г. В съвременните лаборатории източници с подобна активност, макар и сравнително ниска, се съхраняват в хранилища. Защо трябва да се връщаме към началото на века, нали и сега се твърди, че някои води са лековити, защото са радиоактивни? Пил съм такава вода, но само след продължително разклащане, за да излезе радона от водата (радон-222, дъщерен продукт на радия). Може би действително е полезна тази вода, но това е вероятно заради разтворените в нея минерални вещества. През 1943-45 г. по време на създаването на атомната бомба в Съединените щати и по-късно и в Съветския съюз, всички дейности по урановата тематика са засекретени, засекретени са съответно и ефектите от радиацията и жертвите при разработката и производството на ядрените оръжия. В наскоро излязла книга за съветската атомна бомба се съобщава за над 2 000 случая на хроническа лъчева болест сред персонала на първия реактор за получаване на плутоний в Киштим (до Челябинск) и в завода за преработка на облъченото гориво и извличане на плутоний. За американския проект такива данни не са разсекретени, вероятно поради многото съдебни искове към правителството след 1980 г. от лица, подложени на радиация професионално или при опити върху тях. Неизвестността и ограниченото време са общ фактор и при двата проекта, освен това технически проектите са били сходни - например трите уран-графитoви реактори в Ханфорд, щата Вашингтон, охлаждани директно от водите на река Колумбия, са много подобни на реакторите в Киштим, охлаждани директно от водите на реката Теча. Не е съществено, че едните са с хоризонтални канали (американските), а другите са с вертикални канали. Вероятно и в историята на американската атомна бомба има подобни случаи. Страх и незнание - рязко обръщане на знака На 6 август 1945, в 8 часа и 16 минути, над Хирошима избухва първата атомна бомба, употребена срещу мирно население. Взривът е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12.5 килотона ТНТ). Непосредствено от взрива загиват около 100 000 души, жертвите до края на 1945 са около 140 000, 5 г. след взрива жертвите наброяват около 200 000 души. Бомбата е от обогатен уран-235, от оръдеен тип - снаряд от уран-235 в оръдейно дуло се изстрелва срещу мишена от уран 235, неутронния инициатор от полоний-210 и берилий, които са физически разделени върху снаряда и мишената започват да генерират неутрони в момента на контакта. Това е първият взрив на уранова бомба. На 8 август 1945 в 11 часа и 2 минути, над Нагазаки избухва втора атомна бомба, еквивалентна на 22 килотона ТНТ. Жертвите непосредствено от взрива са 70 000, до края на 1945 са около 140 000 души. Бомбата е плутониева, от имплозивен тип, с взрив, разположен около сфера от естествен уран (отражател), която съдържа в себе си металически плутоний около 8-9 кг и неутронен инициатор от разделени полоний-210 и берилий под формата на топче. При имплозията металическата плутониева топка намалява размерите си и увеличава плътността си над два пъти, като достига коефициент на размножение около 1.2-1.3. Такава бомба е взривена за пръв път в пустинното място Аламогордо, щат Ню Мексико, на 16 юли 1945 г. На 26 август 1949 г. на полигона в Семиплататинск, Казахстан, Съветският съюз изпитва атомна бомба от имплозивен тип. На 1 ноември 1952 на атола Ениветок е взривена първата бомба, освобождаваща енергията от сливането на леки елементи - водородната бомба. При сливането на двата изотопа на водорода - деутерий и тритий, се е освободила енергия, екивалентна на около 10 мегатона ТНТ. Един от островите на атола, Елугелаб, престава да съществува, кратерът е дълбок около 80 м, диаметърът е около 3 км. Тази бомба все още не е "бойна" - устройството е високо колкото 3-етажна къща и в същност представлява атомна бомба плюс огромен втечнител на водород. По-късно суха бомба от литий-6 + деутерий от линеен тип на принципа делене-сливане-делене е взривена от САЩ след хвърляне от самолет през пролетта на 1954. Съветският Съюз взривява бомба с частично сливане на водород през август 1953. През ноември 1955 г. в Съветския съюз е взривена водородна бомба, хвърлена от самолет. Атомните бомби по своя принципна действие са ограничени до максимум един мегатон, водородните бомби по принцип са неограничени по мощност отгоре. Въпреки че най-мощната взривена бомба е около 50 МТ (т.н."Цар Бомба"), то 100 МТ е един приблизителен технологичен предел. Започва ерата на ядреното противостоене Хората над 40 г. си спомнят за ядрените опити във въздуха, под водата, под земята. Ако човек се замислеше за ефектите от взрива на атомни и водородни бомби, то най-често го обхващаше ужас от безпомощността. Най-същественият за масовото съзнание поразяващ фактор бе радиоактивността. Всички си спомняха за Хирошима и Нагазаки и много малко си спомняха за Дрезден, когато на 13 февруари 1945 г. 1 400 самолета хвърлят 650 000 запалителни бомби и от пожари и задушаване загиват над 100 000 души, за Хамбург, когато на 17 юли 1943 загиват от бомбардировка над 45 000 души, за Токио, когато на 16 и 25 май 1945 загиват около 100 000 души и 1 милион са ранени, за десетките японски градове, бомбардирани и опожарени с аргумента, че се произвеждат части за оръжия по домовете. Основното, което остана в съзнанието на хората от моето поколение и по-възрастните от мен, бе радиацията, лъчевата болест, невидимата опасност. Отношението към радиацията, радиоактивността, изотопите и всичко свързано с тази тема си смени рязко знака, достигайки най-дълбокия минимум от откриването на явлението радиоактивност. По-късно, през седемдесетте години, това чувство бе донякъде притъпено. Строяха се енергийни реактори, съществена част от електроенергията се добиваше от 400-те ядрени реактора. Въздухът се очистваше от дим, прах, серни и азотни окиси. Чистотата и редът около атомните електростанции рязко контрастираше с опустошените области около термичните електростанции. И така до аварията на реактора в Три Майл Айлънд през 1978 г., последствията от която са всъщност икономически. След отказ на оборудване и две поредни операторски грешки се стига до разрушаване на активната зона на водно-воден реактор под налягане и изпускане на радиоактивни продукти в херметичната зона. Извън херметичната зона е изхвърлено малко количество йод-131, около 2 Кюри. Жертви няма, но е извършена евакуация на живеещото наблизо население. След аварията на тримилния остров започна постепенно съсредоточаване на общественото мнение върху сигурността на ядрените блокове. Това обществено внимание доведе до създаване на система за оценка на безопасността на ядрените централи. Радиофобията след Чернобил Повратна точка в бавно подобряващото се обществено отношение към ядрената енергетика е аварията на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г. в 1 часа, 23 минути и 48 секунди, малко след полунощ. Взривилият се реактор е тип РБМК, което е цивилната версия на реакторите близо до Челябинск за производство на плутоний-239 вследствие на залавяне на неутрон от уран-238 и два последователни бета-разпада. Реакторът е без корпус, от канален тип. Активната зона е с размери приблизително 7 м височина и 12 м в диаметър. Реакторът се състои от 2 000 тона ядрено чист графит и 196 тона уранов двуокис в 1693 вертикални канала, урановият двуокис е в циркониеви тръбички, по 18 във всеки канал. Каналите се охлаждат от вода, която в горната част на зоната кипи, парата се сепарира и постъпва в турбината - т.е. схемата е едноконтурна. Основните недостатъци на тези реактори до 1986 г. са положителният паров коефициент на реактивност (т.е. колкото повече има пара, толкова се повишава мощността на реактора) и наличието на голям брой слабо свързани една с друга "миниактивни зони", което усложнява управлението на тези реактори. Подобни по размери са газ-графитовите реактори МАГНОКС в Англия и усъвършенстваните газ-графитови реактори в САЩ и други страни. Основните причини за аварията са изброените конструктивни недостатъци, драстичното неспазване на редица правила на експлоатация на реактора и недостатъчната квалификация на персонала. Операторите добре познават техническата част на централата, но имат недостатъчни познания по физичните особености на конкретния тип реактор. Един от парадоксите на аварията е, че за непосредствена причина за взрива се счита натискането на бутона на аварийната защита от оператора след довеждането на реактора до крайно нестабилно състояние с изключени всички основни защити. Поради наличието на отражателна наставка в долния край на поглъщащите елементи, в първите секунди от спускането се подобряват условията за верижна реакция, "вкарва" се положителна реактивност, което е довело до парообразуване, повишаване на мощността, допълнително парообразуване, повишаване на налягането, скъсване на тръбички, общо кипване, отново повишаване на мощността. Ограниченията на верижната реакция са само поради обратната отрицателна връзка по температура на горивото. В резултат се получава пик по мощност (може би два пика) като в рамките на около период от около 1 с се повишава мощността около 100 пъти над номиналната. Като последица от повишаване на температурата е възможно и отделянето на водород от т.н. пароциркониева реакция и последващ химически взрив. Горната бетонна плоча на реактора (2000 тона) е повдигната и остава във вертикално положение, основната част от горивните касети са разрушени и огромни количества радиоактивни изотопи са изхвърлени в атмосферата и около реактора. Според съвременни модели на аварията след натискане на бутона ‘АЗ’ поради голямото импулсно натоварване на горивото е настъпило взривно разрушаване на топлоотделящите елементи с последващо повишаване на налягането в контура от разрушението на ТОЕ и взаимодействието на горивото с водата, масивно разкъсване на контура (паров взрив) и разрушение на активната зона. За кратко време - около секунда - коефициентът на размножение е достигнал стойности около 1.01 - 1.02, което означава неуправляема верижна реакция. Поради остатъчното енергоотделяне на останалото в реактора около 95% от горивото (около 30 MW няколко часа след аварията) постепенно се повишава температурата и в резултат на това се възпламенява графитът. Случва се възможно най-лошото - създават се условия не само за локално замърсяване около централата, но и за трансграничен пренос поради мощната гореща струя газове от горящия графит, която увлича част от горивото и в резултат на това се пренасят радиоактивни продукти на делене и трансурани на хиляди километри от централата. Аварията в Чернобил поставя горна граница за възможно най-тежка реакторна авария - отворен реактор, запалена зона и натрошено гориво. За късмет на България в първите дни струята е отнасяна в северна и северозападна посока. Най-тежко извън Украйна и Белорусия са засегнати страни на Скандинавския полуостров и отделни области от Централна Европа. През нощта на 30 април срещу 1 май вятърът се обръща и след 1 май след обяд в продължение на около една седмица върху територията на България се утаяват около 1.5 -3.5 кг ядрено гориво или около 1/1 000 от горивото, изхвърлено извън 20-километровата зона, около 630 230 г йод-131, рутений-103, рутений-106, барий-140, цезий-137, цезий-134. Според доклада на България на симпозиума във Виена през април т.г. по случай 10 г. от аварията в Чернобил общото средно индивидуално облъчване през първата година е оценено на 0.79 mSv, а за целия живот - 0.95 mSv (ефективна доза), като приносите на трите основни фактора - външно облъчване, вътрешно от йод-131 и вътрешно от цезий-137 и 134, са почти изравнени. При децата общото облъчване е с около 35 % по-високо, отколкото при възрастните. Много ли е това или е незначително? Какви могат да бъдат последствията от това замърсяване? Можеше ли нещо да се направи за намаляване на последствията? За една година средното облъчване на населението в България от естествения радиационен фон е около 3 mSv или облъчването от Чернобил е сравнимо с получената годишна доза от фона - около 1/3 от годишната доза от фона. Като се знае, че рискът за възникване на злокачествено заболяване от такава ниска доза (3 mSv) е приблизително равна на риска за злокачествено заболяване вследствие на изпушването на около 1/3 цигара, индивидуалният риск е пренебрежимо малък. За съжаление при население около 9 милиона важат законите за големите числа и с достоверност може да се предвиди приблизителният брой на заболяванията. Не могат да се кажат точно кои са, но приблизително се знаят колко са. Според доклада: "Прогнозираните късни стохастични ефекти, в т.ч.: фатален рак - общо 363 случая; и нефатален рак - общо 107 случая, или всичко 470 случая, както и сериозни наследствени ефекти - общо 80 случая, се очаква да се проявят през период, равен на средната продължителност на живота на едно поколение (50-70 години), като ориентировъчните срокове за проявата на максимумите само при случаите на радиационно индуциран рак на костния мозък (около 1991 г.) и на щитовидната жлеза (1995 г.) са преди 2 000 година. За всички останали канцерогенни ефекти те са след 2 000 г. Понастоящем в България случаите на фатален рак са около 16 000 годишно. Вижда се, че вероятните 363 случая на фатален рак (за 50-70 г.), индуциран вследствие от Чернобилското замърсяване, трудно биха могли да бъдат изявени статистически на общия брой канцерогенни заболявания с летален изход." След аварията до засегнатите страни освен радиоактивни изотопи под формата на аерозоли бе пренесено и ядрено гориво под формата на прашинки с микронни размери и известни под името "горещи частици". За България оцененото количество ГЧ е около 1.5 -3.5 кг. След откриването на ГЧ възникнаха редица въпроси, свързани с риска от тях: каква е вероятността за попадане и задържане на ГЧ в човешки бял дроб; капсулират ли се те по подобие на *-активните ГЧ; какъв е рискът при попадане и задържане на ГЧ в белия дроб в сравнение със същата, но хомогенно разпределена активност; възможно ли е да се оцени рискът от ГЧ за българското население; какви са мерките за защита на населението против този радиационен фактор? След многогодишни изследвания предвижданията за последиците се оказват много оптимистични. При оценката на риска от ГЧ в едно изследване, проведено единствено в България с максимално завишаване на риска, за цялото население резултатите са 1.5*4 случая фатален белодробен рак за 50-годишен период след аварията. В сравнение с очаквания брой - около 50 случая на белодробен рак поради външно облъчване, този брой е под интервала на грешката. Оценките от чужди автори са дори по-оптимистични. Има и песимистични прогнози, но разликите не са в порядъци. Въпреки тези оценки, споровете за риска от ГЧ продължават и 10 г. след аварията, поради което при появата им и първите съобщения за регистрирането им следваше да се приеме консервативна оценка за риска като при нов неизвестен радиационен фактор. През 1986-1987 г., след аварията бяха регистрирани аборти по желание с около 2 000 повече от очакваното. Една от възможните причини за повишения брой аборти по желание е страхът у жените да износят докрай бременността поради опасения от евентуално раждане на "увредено от радиацията" дете. Неродените деца са истинските жертви на Чернобил, като се има предвид, че не са регистрирани аномалии при новородените над обичайното или няма доказани новородени "увредени от радиацията". Знам, че последното изречение ще предизвика реакция, като си припомням слуховете от 1986-87 г. за "деца чернобилчета". Знам също, че дори и да цитирам съответните цифри , няма да мога да променя предварителното мнение. Вероятно само ще изгубя доверието на някои от читателите на тази статия. Аргументът "Те крият" е също част от вълната на радиофобия. Една основна последица, засягаща почти цялото население, е психосоциалният стрес Според доклада: "В резултат от Чернобилската авария се достигна до състояние, при което стотици хиляди души трябваше да живеят и работят в условия на трайно радиоактивно замърсяване. Отсъствието на официални указания относно необходимите радиационно-защитни мерки, както и обстоятелството, че беше подавана нередовно, минимална по обем, неясна, често в неточен вид информация относно радиоекологичния статус и радиационната опасност, доведоха до угнетяваща неизвестност, чувство за несигурност, подтиснатост, беззащитност и собствено безсилие. За това допринесоха и откъслечните, несистемни и несъгласувани мерки без обяснения за причините, предизвикващи тяхното провеждане или отменяне. В резултат се достигна до поява на силна вълна от радиофобия. Според едно изследване на общественото мнение през 1993 г., 38.8 % от българското население "се тревожи най-много от повишаване на радиационния фон". Това бяха предпоставките за зараждане на психосоциален масов стрес от Чернобил. Той е причина за възникването на редица "стресогенни" заболявания. Най-разпространените от тях са артериалната хипертония, миокардната исхемия, атеросклерозата, диабетът, астмата, язвената болест." Какво не бе направено? Не бяха взети елементарни организационни мерки, които можеха да намалят по-горните цифри за очакваните заболявания, поне за децата. Единствено в армията се вслушаха в препоръките на специалистите и войниците бяха защитени. Можеше поне с минимум усилия, с правдива информация и без влагане на никакви средства да се защитят от допълнително дозово натоварване децата. Един пример от доклада: "Особеност на радиационната обстановка в България беше допуснатото вторично замърсяване на хранителни продукти от животински произход, получено при изхранването на продуктивните животни с радиоактивно замърсени фуражи от първия откос през 1986 г., извършен наскоро след пиковото замърсяване, въпреки своевременно направените прогнози и препоръчаните насрещни радиационно-защитни мерки. В резултат от това вторично замърсяване се достигна до 30 % по-високо средно лъчево натоварване на населението." Огромният труд на специалисти от Софийския университет, Селскостопанската академия, Военномедицинската академия, Главно управление по хидрология и метеорология, Института по почвознание, БАН, Гражданска защита, остана до голяма степен познат само на специалистите. Поради недостатъчната и противоречива информация се загуби доверието на хората. Радиация - на кого вярват българите Известен е експерименталният факт, че хората вярват предимно на тези, които предсказват бедствия и страдания. Много хора с това си изкарват прехраната. При опит да изложиш теза, подкрепена с цифри, експеримент и други реални аргументи, която не е толкова катастрофална или дори оптимистична, доверието на повечето хора веднага се губи. Могат да повярват само специалисти в областта, които не са станали политици. Преди няколко години едно момиче от Разград донесе проби от изсипаните край града тонове тютюн, за да се изследва дали тютюнът не е радиоактивно замърсен. След гама-спектроскопия и бета-анализ на пепелта се констатира, че в пробите има само естествен радиоактивен изотоп калий-40. Не ми повярва и изгубих доверието й, след като не потвърдих предварително приетата теза. От наблюденията си върху хора, които наричат себе си еколози, стигнах до заключението, че еколог без специално образование не е еколог, а политик. Може да има физик-еколог по въпросите на радиомагнитни излъчвания, физик - еколог по въпросите на радиоактивността, химик-еколог, биолог - еколог и други специалисти - еколози. Всичко останало е или политика, или наивност, или пари. Ядрена култура? Всеки от нас притежава поне един минимум от т.н. електрическа култура. Знае се, че има напрежение 220 V и 4,5 V, че са необходими два проводника, за да протече ток, че гол, неизолиран проводник представлява опасност, че напрежението на автомобилния акумулатор не е опасно. Въпреки това нещастни случаи има много често. Всеки от нас има в по-голяма или по-малка степен т.н. транспортна култура. Известен е един закон в Англия от зората на автомобилизма, който предписва пред автомобила да върви човек с червен флаг, за да предупреждава пешеходците и да не стават инциденти. Оттогава досега много неща са се променили. Оглеждането преди пресичане, маркировката по пътя, светофарите, преценката за скоростта на автомобила са част от транспортната култура. В годините след построяването на аутобаните в Германия са ставали много нещастия, постепенно са изработени правила, хората постепенно приемат нововъведението. Въпреки това по улиците и пътищата има всеки ден инциденти. Вероятно хората постепенно ще придобият и една масова ядрена култура и ще могат да разграничават степените на радиоактивността. Най-подходяща мерна единица е естественият радиоактивен фон 0.1 -0.3 микросиверта в час (10-30 микрорентгена в час за хората, привикнали със старите единици) и естествената радиоактивност на тялото. Един бекерел на килограм (един разпад в секунда на килограм) много ли е? Не е, защото само поради наличието на калий-40 в тялото средно стават по около 50 разпада в секунда - 50 бекерела на килограм. Това означава, че в моето тяло всяка секунда се разпадат около 5 000 ядра на калий-40 и аз излъчвам около 500 гама-кванта с енергия 1.46 MeV. Колегата до мен също ме облъчва, наистина значително по-малко. Изводът от тези няколко страници е - не можем да се откажем от ядрената енергия, както не можем да се откажем от електричеството, колите, самолетите, корабите, защото тази енергия подобрява качеството на живота и като енергия и като приложение на изотопите в медицината и технологията. Остава нещо много просто: да придобием постепенно ядрена култура и да се изгради доверие между специалисти и неспециалисти. Проста работа, няма да минат и 50-100 години и ще имаме и ядрена култура и доверие. Важното е да се започне след тези периоди на големи приливи и отливи, на възторг, доверие, страх, отчаяние,........познание, доверие .

Извинете мойта ограниченост, но какво всъщност се опитваш да кажеш? (в 80 думи и 350 символа)

С огромен интерес прочетох статията Ви! Въпрос: що е DU и има ли /опазил ни господ/ почва у нас? Резултатите ми от net-проучванията до този момент: 1. General background information at See under Biosphere, and Social and Cultural eg Military Use of Depleted Uranium (DU) bibliography and Depleted Uranium WWW Links and also Radioactive Battlefields of the '90s Military Toxics Project, 1996/01/16 2. Rosalie Bertell: recent presentation to the HAP at и her US Atomic Veterans Testimony to US Senate 98/04/21 in Nuclear Incidents Section: Military subsection 3. Звучи като зловеща клюка: A well qualified (British-qualified) Iraqi pediatric oncologist claims that childhood leukemia has risen 600% in areas of Iraq where DU was used; + more relevant items including Pentagon map of depleted uranium armament expenditure in Iraq 4. 5. The depleted uranium case narrative, by Dan Fahey, Swords to Ploshare, March 1998, p.67 The report is available on the Internet at [линк], [линк] or [линк]. 6. Catalinotto et al., (1997) Metal of Dishonour, The detailed Pentagon cover-up over DU weapons, by a team of scientific experts.(details, and long review on [линк]) 7. Archives of NATO press releases: [линк]

Просто иска да се замислиш, преди да протестирате срещу АЕЦ-а с ex-Pesho. Прочетете още веднъж пасажа за автомобилите и вижте дали не сте в ролята на човека с кърпата, но пред едно BMW?

да де, ама май това е клуб "Политика", а не "Физика" (или "Психология") аз лично не протестирам срещу АЕЦ по технологични причини, а срещу държавната собственост и монопола в енергетиката

U nas naistina ima neobosnowan strah ot AEC. Toi se dylji nai-weche na neobrazowanost i na podatliwost kym manipulacii ot presata i drugite masmedii. Edno me trewoji obache. W bylgarskoto uchilishte ot 20 godini se prepodawat osnowite na qdrenata fizika, bi trqbwalo wsichki da sa naqsno che qdreni awarii toku taka ne stawat. Problemyt e che za razlika ot awtomobilite, elektrichestwoto i elektronikata, qdrenata energiq ne wliza direktno w domowete na horata, w tehniq bit i wsekidnewni trewogi. Qdrenata energiq e skrita wyw wisokotehnologichni centrali struwashti miliardi, sys stroga ohrana, kydeto rabotqt hora dylgi godini potili se w institutite po fizika. Za obiknoweniq chowek towa e powod da se proqwi sywremenna wersiq na shamanski sindrom - horata da se strahuwat ot neshtata koito ne razbirat i sa im daleche ot interesite. Емил Вапирев написа: ------------------------------- file fobiae.doc 18.09.96 4244 думи, 23695 знака Радиофобията - кратка история (допълнен вариант на статия публикувана в списание "Физика", бр.5/6, 1996) Емил Вапирев Физически факултет, СУ, катедра Ядрена техника и енергетика, emiliv@phys.uni-sofia.bg В съзнанието на повечето хора думите радиация, радий, уран, плутоний, цезий, стронций, кюри, бекерел, изотоп, бета-частици, алфа-частици, гама-лъчи, неутрони, ядрен реактор, ядрено гориво и много други професионални понятия предизвикват ирационален страх и в резултат отрицание на всичко, имащо отношение към тях. Страхът идва поради три причини - липса на елементарна ядрена култура (по подобие напр. на електрическата, химическата, транспортната култура), дълбоко наслоен страх от радиацията в резултат на Хирошима и Нагазаки и ядреното противостоене в периода на студената война и накрая - липсата на орган, с който да се чувства радиацията. Има и още нещо - недоверие....

Благодаря Емиле, безупречен си.

Благодаря.Все някой трябваше да им го обясни.Те не знаят какво правят.