Prznavam si.

Водачът на сините кхмери Иван Костов, рушителят на съвременна България закри армията, възкреси македонизма и изгради единствено мизерия, страх и омраза Във фундаменталния си труд “История на философията” Хегел има забележително определение за циническата теория: “Тази школа не може да отбележи нищо особено. Циниците имат малка философска култура и не са стигнали до система, до наука. Те издигат отрицанието в принцип. Късните циници (тези след Анистен и Диоген – бел. авт.), не са били нищо повече от свински, безсрамни просяци. Тази независимост, с която са се хвалили циниците, е зависимост.” Водачът на сините кхмери, рушителят и съсипателят на съвременна България е завършен, макар и рафиниран циник. Иван Йорданов Костов, отличникът по научен политически комунизъм, подобно на десетките си именити болшевишки съратници узурпира властта след метеж, суспендиране на Конституцията, пряко насилие над институциите и избори, предопределени от парите на Големия бял брат и “Отворено общество”. Всъщност човекът, който днес се движи заобиколен от дузина бодигардове даже и по коридорите на парламента, само преди девет години бе на косъм от решението да стане депутат от БКП, току-що преименувана в БСП. В изборите за ВНС Иван Костов бе предложен за червената листа от професор Ананиев и одобрен лично от Андрей Луканов. След като поиска два дни за размисъл, след драматични душевни терзания, той, все пак отказа офертата на покойния експремиер, който високо ценеше “експерта” Костов. Защо ли? Впрочем историята на днешния християндемократ, в който прерасна марксистът-ленинец от АОНСУ, е банална. Депутатът Венцеслав Димитров и до сега не може да си прости, че той е бил човекът, който завежда Иван Костов в СДС. След като през януари-февруари 1990 г. храни с омлети бъдещия Водач в ресторант “България” в трудните си опити да го приобщи към синята кауза, Венци успява през март същата година за първи път да го отведе на “Раковски” 134. Събитието е предшествано от прелюбопитен епизод. Бившият президент Желю Желев си спомня как при него, в битието му на лидер на СДС през зимата на 1990 г. идва човек с измачкан шлифер и му предлага магнетофонна касета с “ценни” мисли за бъдещото развитие на родната икономика, като му иска за нея 300 лева. Случката се разиграва в старата закусвалня до кино “Влайкова” на ул. “Иван Асен”. Желев отказва тази съмнителна финансова сделка и тогава Иван Костов (защото човекът със шлифера е именно той), успява да я продаде за същите триста кинта на Любомир Иванов – един от тогавашните лидери на Зелената партия. Горните следдесетоноемврийски факти не са самоцелно ровене в житейските противоречия на човека, който заедно с Милошевич и Туджман достойно се бори за прозвището Великият диктатор в гнусливите за лицемерна Европа балкански дебри. И чака своя Чаплин – за да го увековечи. Детайлите от живота на Водача в последните години са свидетелство за генезиса на управлението на сините кхмери, които милостиво не ни ликвидират физически и не ни затварят в концлагери – нас осемте милиона българи, които слугинстваме на сто хиляди, най-често полуграмотни еднодневки, които Костов нарече свои братовчеди. На Партията с главно синьо “П”, ние електоралните мишки: червени, розови, зелени, виолетови, пембени или просто безцветни “боклуци”, сме нужни гладни, но живи. За да множим имането на братовчедите и на тридесетина височайши разбойника, за които тоталната деструкция и разграждане на държавата са едновременно и цензорска стръв и сектантски фетиш. Докато агонизира в 81 г. от н.е. великият римски император Веспасиян Флавий, възкресил империята от руините, в които я оставя Нерон, неговият наследник- синът му Тит, го пита на болничното легло: “Как да управлявам?” Отговорът е уникален: “Обогатявай армията и преторианците и не обръщай внимание на другите. “Водачът на съвременна България спазва само втората част от тази изключителна максима. Това ще му изяде главата. Защото преторианците в платената му лична гвардия от партийни лакеи растат главоломно за сметка на умиращата армия. Премиерът трябва да е наясно, че тези близо сто хиляди достойни мъже на пагона, които той изритва, просвайки се върху изтърканото килимче на задокеанските си господари, няма да го забравят. И никакви подобия на “Ескадроните на смъртта” /определението е на д-р Константин Тренчев/ и на отрядите “ГАЛ” в Испания, които рекрутира с усърдието на един Фуше по бреговете на язовир “Искър” верният му Богомил Бонев, няма да му помогнат. Всъщност последният е добре да знае, че в момента двама бивши вътрешни министри на Мадрид от екссоциалистическо правителство на Фелипе Гонсалес са с дългогодиш6ни присъди в затвора, именно заради рекрутирането на “ГАЛ”. Създадени уж да трепят баските сепаратисти, а използвани впоследствие срещу политическите противници на Гонсалес. Като дойде реч за преторианците, тук му е мястото да се спрем и на така наречената “независима” съдебна власт. Наистина – от гледна точка на държавността и защитата на българина от бандитите, мошениците, убийците и крадците, от нея нищо не зависи. Защото висшата българска магистратура е единствено и само инструмент за политическите поръчки на синия Водач в последните години. Никъде в света например няма състав на Конституционен съд, в който половината съдии да са бивши депутати и лидери от управляващата партия, а другата половина-назначени от президента, избран от същата тази партия. Да се чака от тези хора друго, освен обслужване на СДС е нелепо- затова опозицията да забрави сезирането на този съд в този му състав. Не по-малко уникален е и случаят с новия главен прокурор Никола Филчев. Безспорно високоерудиран юрист и професионалист, той бе избран лично от Водача за главен обвинител на републиката. Така стана вторият в историята на човечеството /след Андрей Вишински, назначен от Сталин/ на този пост, който идва от състава на правителството – като заместник-министър на правосъдието. За начало Костов постави три задачи пред Филчев – да бъде унищожена Евролевицата, да бъде елиминиран политическият авторитет на ВМРО и минирани чрез обвинителски компромати най-печелившите кметове на БСП, издигнати за втори мандат. В тесен синхрон с ведомството на министър Бонев и сините областни управители резултатите не закъсняха. Депутатът Цветелин Кънчев сигурно не е светец. Няма човек в България в търговията с цветни метали, който напълно да тачи десетте Божи заповеди. Но фарсът, в разгара на който проправителственият германски печат и електронни медии измислиха мита за “дон Цеци” е примитивен. Кънчев бе показно разпънат, за да се разгроми ненавистната на Водача Евролевица. Защото ако не бе така, сините ментори трябваше да направят публично достояние фактът, че до средата на 1992 г., когато на власт пак беше СДС Цветелин Кънчев е кадрови служител на военното контраразузнаване, че заводът на Гара Искър е продаден на арестувания депутат с подписа на министър Божков – тоест по презумпция финансовите средства са проверени от МВР и министър Бонев и нищо нередно не е имало. И как така месеци наред народен представител е разработван и подслушван незаконно, а накрая му е снет имунитетът само въз основа на показанията на няколко ромски рецидивисти, които са с по десетина висящи присъди. Принципен въпрос! Защото същият този главен прокурор и споменатият Конситтуционен съд, да не говорим за Върховният административен такъв, допуснаха и сглобиха и втората част от сценария. Те благословиха с действие и бездействие най-антибългарската, най-лумпенизираната и най-противната сепаратистка сган, наречена ОМО “Илинден” – Пирин. Допускането на финансираната от Цървенковски и Милошевич македонистка организация до изборите, с позоваването на правни формули е гаргара за наивници. Тя цели компрометирането на патриотите от ВМРО, които, въпреки че са част от управляващата коалиция не са съгласни, както и ние, с Водача, обявил погребението на българският национализъм, за да пребъдат меркантилните му безродни мекерета. Издигането на кандидат-кмет от ВМРО в Пловдив, градът който Костов има за свое феодално именийце, де факто регистрира ОМО “Илинден” за изборите. Не закъсняха и прокурорските танкове срещу БСП. Водачът очевидно смята избирателите за кретени, като си мисли че с политически поръчки към прокуратурата може да провали очевидните за цяла България утрешни победи на Йоан Костадинов в Бургас, на Димитър Калчев в Русе, на Румен Петков в Плевен. Тези дни тихомълком бе възобновено и прословутото , неколкократно погребвано дело за помощите на братските компартии, за да може още веднъж ударена БСП в лицето на Александър Лилов. Тепърва ще стане ясно, че всички от опозицията са “врагове на народа”. Драгалевският Джугашвили няма задръжки в това направление. Няма проблеми и с медиите. Едни са му частна партийна собственост, други играят под моркова и тоягата, а БНТ, БНР, Нова телевизия са си лично негови. Всъщност в България в момента – след окупацията от страна на СДС на българската ефирна телевизия “Скат”, има само три независими източника на информация: “Монитор”, “Сега” и телевизия “7 дни”. “Дума” и “Земя” са опозиционен, но партиен печат и носят съответните тежнения. На този фон Първанов може само да е благодарен, че е бил едва пет пъти по-слабо отразен по Канал 1 от сръбския политически пубертет Джинджич, когото отвъд Калотина никой не взема насериозно. И който едва диша с 8% електорален кислород в западната ни съседка – благодарение на доларите на оня Бял брат, при когото той се приюти като жалък страхливец, докато същият сриваше с бомби страната му. Когато в началото цитирах Хегел за цинизма, не можех да се разделя с мисълта, че въпросната школа винаги е раждала примитивна мизерия от азиатски тип. Нейните завършени демагози, по правило са имали цялата власт. И пак по правило са я използвали за оня безсмислен труд, който копае пропастта между управляващи и управлявани. За Водача България е нищо, погледната като достойнство, икономически просперитет, национален суверенитет и сигурност. Той разглежда държавата като функция на Партията. Страната ни няма значение за Костов отвъд сините мистификации. И за разлика от Живков например, той не е в състояние да превърне сервилността на своя режим към Вашингтон в мимолетно дори облекчаване на тегобите на обикновения българин. Затова Костов ще слезе от властта по-драматично от Виденов. И ще бъде забравен по-бързо и от Червенков. Онзи ден, при откриването на поредната сесия на парламента един български турчин, депутат в Народното събрание каза с две думи много повече от тронното слово на Водача: “В Германия събориха Берлинската стена, за да се обединят, а в България съборихме мавзолея за да се разединим”. За това той бе наречен комунист от партизаните в синьо, тези мили партийни секретари от времената преди 10 ноември. Впрочем Господ дава, ала в кошара не вкарва. Иван Костов мрази интелигенцията и не чете стихове. Но до една строфа ще издържи. Толкова е дълго стихотворението на големия български поет Любомир Левчев, озаглавено “Притча”: “- Заповядаш ли да построят нова чешма владетелю, знай, властта удвоява човешките добродетели. Заповядаш ли да разрушават мостове над потоци, знай, властта удесеторява човешките пороци!”

Благодаря ! Свалям ти шапка ! Искаш ли това без съкращения и коментари да бъде публикувано - условията предлагаш ти ? Благодаря още веднъж.

Човече, ако ти си автора на това, което си публикувал, дай да ти стисна ръката!

Priatelio, idva kraia na nasheto upravlenie --- "gyrneto shte spre da vri" i togava strashno.Zatova i reshih da si praznaia - "Priznatata vina - poluvin vina" P.S. Avtora ne izvesten. Poblikuvano v "Monitor" tezi dni v *Analizi* - [линк] - ne sme edinstvenite, koito iskat rykata na avtora. :))) Pozdravi - priatel ot rubrikata " Kosovo"!

Уважаеми господа, моля ви упражнявайте малко автоцензура! Иначе ще предизвикате забрана на интернет в България!

Znam te a-a-az, znam te a-a-az!!! S oshte kakvo mojesh da plashish? Kaji naprimer silno ba-a-u! Ako za tova zabranyat Internet-a, hvala na Boga!!! Znachi vidi mu se krayat. Nali pomnish - "zatuy taka jestoko jilish, v predsmarten ujas moje bi". A inache moje da si mijiturkash spokoyno. Za vas vinagi shte ima Internet - i predi i sega...

защо не искаш да си публикуваш псевдонима от Косово? Вариантите са два, или страдаш от раздвоение на личноста, или не искаш да си разваляш имиджа, като покажеш истинските си възгледи.

V njakolko rubriki go kazah i pak shte povtorja- Komunistite gaz pikaete ot jad i zloba. A normalnite bulgari se veseljat s prijateli, pijat bira i posle pikajat na mjastoto na bivshija mavzolej ( Da se gotvi "shmajzera")

Наколенките ще ги раздават ли или сами ще трябва да си купуваме?

:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Zashtoto mi e kef!

Tova otlichava "normalnite" bulgari ot komunistite - komunistite piakaiat gas za nuzhdite na Bulgaria, dokato drugite lumpita zamyrsiavat gradinkite i obshtestvenite mesta v Sofia.

Очевидно авторът на това изпълнено с мъдри мисли и неизвестни факти произведение на орално-аналното изкуство е застаряващ алкохолизиран полковник, чиято партийна книжка не е повече гаранция за безметежно синекурство (това не идва от "син кур"). "Стоте хиляди" мъже на пагона, драги склеротико включват най-вече НАБОРНИЦИТЕ, които никак няма да се разплачат, че ги "изритват" от родната армия. А колкото до "достойните" офицери, към които навярно се причисляваш, доносниченето, поглъщането на големи количества долнокачествен алкохол и гледането на порно-филми на телевизора в поделението се превърнаха в единствено занимание. Към тях трябва да прибавим покупката на краден армейски бензин от старшината, тук-таме някоя невинна ангарийка и бай-ганьовски далавери с розово масло (ако служиш в Казанлък) или куфарна търговийка (ако си в Лом). И хич да не ми се оправдавате с ниските заплати. Ние, дето не сме офицери, да не получаваме повече. На мен прадядо ми е бил генерал, прачичо ми - генерал, дядо ми - полковник, дядо-вуйчо ми - полковник, ВСИЧКИТЕ мъже в рода ми са били запасни офицери. Само че по ОНОВА ВРЕМЕ, когато да бъдеш български офицер е било въпрос на лична чест и сериозна амбиция. Сегашните "мъже на пагона" сте най-вече представители на онази най-безпросветна плява от селско-предградското ни общество, която е влязла в армията, за да не работи, но за повече не е успяла да научи. Армията, това е най-големият позор за съвременна България. Така че "мъжете на нагона", пардон "пагона", да си ходят. И без това нищо не могат да свършат.... Пък най-малкото преврат да организират, хе-хе.

Твоето поколение построи нещо, което издържа само четири десетилетия и беше окъпано с толкова много кръв, лъжи и мъка. И логично се провали. Не можеш да надделееш над тенденцията, както умиращия не може да надбяга здравия. Зная, че нашата държава е далеч от образеца за една обществена система, но е проява на племенно мислене да насочваш вината към едно единствено лице. Предполагам, че тъй като проблема е в едно лице, за теб ИЗХОДА отново се крие зад едно лице. Това е проява на особен род кретенизъм - от една страна посочваш едно явление и твърдиш (не, крещиш), че е грешно, но като избавление посочваш същата система. Остава да ни го съобщиш името на този месия (що така си мисля, че е или Александър Томов или Георги Първанов) и да се превърнеш в "гъзолизач" на последния според твоя собствен кодекс. Сбогом

hehe , tova sto ne go izpratish v 'stqrshel'