Предизвикателствата...

Предизвикателствата пред националната сигурност на България Има опасност армията ни да експлодира и с това да настъпи краят й Несъстоялата се дискусия за националната сигурност преминава в груб монолог на властта. А обществото непрекъснато се спъва в изолирани случаи - ту генерал се осмелил да каже нещо за ликвидирането на подопечната му армия, ту световно неизвестен премиерски съветник по сигурността уж бил в бар с проститутки и набил там късоглед бизнесмен; ту шеф на криминална полиция се оказва психопат, който изнасилвал убитата си дъщеря и убийцата й сестра; ту президентът се кълне, че никой янки не си е и помислял да ни иска военни бази, а на заранта правителството вече дава нужното разрешение... Златно време за дебат по рушащата се, тежко болна българска национална сигурност! Време, без място за капка оптимизъм. Ала песимизмът е реализъм, който си дава сметка, че нещата вървят на зле и нищо хубаво няма на хоризонта. Песимизмът е здраво чувство, което позволява изработване на адекватно поведение пред лицето на острите предизвикателства. Само алчните и безхаберни управляващи могат да пърхат в неизтощим оптимизъм, водени от кредото си за националната сигурност: Няма нищо страшно! Предизвикателството все още не е заплаха. Дали ще стане такава, зависи от отговора, който като народ ще му дадем. А основните предизвикателства пред националната ни сигурност са свързани с 10 наистина ключови проблема. 1. Проблемът с региона Нашата орис е да сме завинаги частица от Югоизточна Европа - регион със стратегическо значение за континенталната и глобалната сигурност; регион с тревожни огнища на конфликти. В него се възраждат стари похвати на великите сили от времето на Версай и Ньой - да сблъскват своите интереси; да говорят едно, а да вършат друго - като разсичат хладнокръвно територии, народи и съдби; да насъскват държавите помежду им; да изолират региона от същинска Европа, превръщайки го в неин заден двор и сива зона; да налагат в него не силата на правото, а правото на силата; да експериментират нови визии за бъдещо устройство на света и управлението на конфликтите. Всъщност какво се разбира под Югоизточна Европа - дали южната част на Източна Европа, която бе отдадена доброволно в сферата на влияние на СССР, за да служи като санитарен кордон, отделящ Запада от комунизма; или източната част на Южна Европа - зоната на стратегически интереси за Запада, чието присъствие в НАТО, а по-скоро присъствието в която на НАТО, не се дискутираше независимо от характера на управляващите режими, нивото на демокрацията и спазването на човешките права в нея... А може би пък регионът ни е в най-уязвимото сечение на главните цивилизационни противоречия Север - Юг (богати и бедни) и Запад - Изток (демократични и недемократични) - като част и от Юга, и от Изтока едновременно? 2. Проблемът с новия световен ред Еднополюсният геополитически модел с една-единствена суперсила САЩ е неустойчив и недемократичен. Търсят се негови плуралистични алтернативи: както отгоре - от държави като Франция, Япония, Китай, Русия; така и отдолу - от несъгласните и унижените (контрареволюция на слабите), които ще бъдат все по-радикални, безкомпромисни и терористични в битката си със статуквото. Затова са сериозни съмненията в курса, поет от нашите управници - да отдават България по всички възможни начини в служба на единствения полюс, когато светът ще възстава срещу еднополюсното господство. 3. Проблемът с глобалния икономически модел Налагащият се икономически модел се основава на абсолютизацията на пазара и частната собственост, на тоталната либерализация на икономиката и оттеглянето на държавата от нея, на преследването на икономически ръст. Този модел изяжда невъзстановимите ресурси и околната среда. Най-важното - той не е универсален, защото е твърде добър само за т.нар. златен 1 милиард богати и сити хора. Ала е твърде лош за останалите 5 милиарда бедни и гладни хора. За тях е отредена участта на втори сорт население. Отново може да се прогнозира, че тези хора ще се съпротивляват неистово срещу подобна участ; ще се опитват всячески да споделят бедите си с охолния свят и да го държат отговорен за тях. Той пък ще се отделя от новите варвари (а ние нима не сме сред тях?) чрез нови берлински и китайски стени. 4. Проблемът с демокрацията Както в Западна, така и в Източна Европа демокрацията се изражда във формална процедура, а политическата класа се изолира от реалните тежнения на обществото, натрупвайки почти съвършени умения да се възпроизвежда във властта. Различна е само причината за умората на хората от политиката. На Запад те стават инертни и безразлични поради презадоволеност и висок стандарт, а у нас - следствие на немотията и битието, превърнало се в борба за оцеляване. Така в едната крайност демокрацията отслабва и ерозира, а в другата вземат връх авторитарните методи срещу опозиция, медии, съдебна система. Укрепва терорът на пасивните и доволни мнозинства - там, или на радикалните и агресивни (да не се разбират само етнически) малцинства - тук. 5. Проблемът с националната държава Под влиянието на паралелните процеси на глобализация и регионализация добрата стара национална държава е смачквана отвън и разпаряна отвътре. Тя става твърде малка за големите проблеми и твърде голяма за малките проблеми. Същностни понятия като суверенитет, независимост, териториална цялост се изпразват от изконното си съдържание. Засилва се влиянието на външни интереси върху вътрешните процеси. Обществото все по-рядко се самовъзприема като единен организъм с общи цели, интереси и идеали. Отговор чакат редица сложни въпроси: Дали държавата е физическо пространство, или ще се превръща все повече в духовно пространство? Кои от днешните държави ще ги има и след 50 - 100 - 150 години? Колко суверенитет и независимост да пренесем в идните десетилетия, за да ни има и по-нататък? Какво е най-ценното от България, което трябва да се съхрани на всяка цена? 6. Проблемът с престъпността Основна причина за генезиса му е влошаващата се икономическа ситуация, която ражда мизерия, отслабва задръжките и обезценява човешкия живот. Обществото е отчаяно от неспособността и нежеланието на политическата клика да решава проблемите с многобройните криминални заплахи - улична, организирана престъпност и тероризъм; грабеж на национално богатство; корупция; наркотици; пране на пари; проституция, износ на бели робини и др. Вместо да опазва сигурността, държавата сама ражда несигурност и става инструмент за насилие срещу отделния човек от страна на управляващите. 7. Проблемът с информационното общество През третото хилядолетие светът навлиза в епохата на информационното общество. Държавите, които изпуснат влака стрела, водещ към тази епоха, ще си останат немодернизирани, заклещени в XX век, Тофлърови информационни бедняци - тънещи в деинтелектуализация, обезмозъчаване и компютърна неграмотност. В тази посока, след края на електрониката ни, върви и българското образование. Не на последно място - в резултат на налагана отвън визия за бъдещето на нашия народ и неговите златни деца. 8. Проблемът с Българската армия Армията е не само институция, която брани страната от въоръжена атака, но и интегрална част от самата държава. Освен чисто отбранителни нейните функции са и социални, културни и свързани с идентичността на обществото. На българските политици и военни им липсва както обща,така и разумна представа каква армия трябва да бъде нашата. Изглежда, ние никога няма да искаме армията, която имаме, и няма да имаме армията, която искаме. Ала е време вече да се бие тревога за това, което под външен натиск става във военното министерство. Там се вихрят такива цивилни спецове, че версиите са само три - те или са отчайващо несведущи, или са обзети от Бакърджиева разрушителна мания, или им се плаща от някого в зелено. Ако това безумие не бъде вкарано в поносими професионални рамки, армията ни просто ще експлодира и с това ще настъпи краят на нейната славна и горда история. Иначе въпросът за ролята на въоръжените сили е безусловно сериозен. Той трябва да бъде анализиран както през призмата на европейските (но не и американски) стандарти, традиции и приоритети, така и с мисъл за нашия регион. Съчетаването на националните интереси с регионалната специфика и европейските принципи изисква висш политически и военен пилотаж. 9. Проблемът с идентичността Най-важните елементи на идентичността ни - православието, славянският произход, българският език, кирилицата, са под натиска на обективни процеси и субективна воля. Те все по-често са подлагани на отрицание, осмиване и хули. В устрема си да докажат, че сме досущ като Запада в цивилизационно отношение, управляващите са близки до мисълта, че това, което ни отличава от него, е резултат на историческа заблуда, на ход в задънена улица, на грешен стратегически избор, на варварство или на все неща от този род. Особено беззащитна е българската история. Несъмнено тя се нуждае от нов поглед и преосмисляне, но това не означава да се отрекат тотално нашите 13 века и с тях всичко, което отдавна се е просмукало в същността и гените ни. Ние сме такива, каквито сме. Илюзия е, че без него ще станем по-добри европейци. Така само ще продадем на безценица идентичността си, без да получим в замяна повече почит и европейски шансове. Нашият народ има ясна цивилизационна идентичност и тя не е прекъсвана и унищожавана през цялото време на съществуване на българската държавност. 10. Проблемът с емиграцията на младите хора С шумна пропаганда може да се докаже всяка теза, прославяща мъдрото синьо управление. Но срещу един тъжен факт то не може да извади никакъв контрааргумент. Младите хора бягат с всички възможни средства и по всички възможни пътища от България. Така те гласуват с краката си срещу тъпотата, в която ги тласка властващата клика. Бягат, защото не искат да бъдат слуги, на които се изтръгва всичко, което може да ги съхрани като човеци и мислещи същества. Настоящи и бъдещи учени, умни хора или просто добри специалисти, студенти - всички искат да отидат или отиват, за да останат там. На подобна селекция и изтичане на мозъци трудно ще издържи която и да е държава... Безспорно, предизвикателствата, които гледат България право в очите, са плашещи и прекалено рискови. България може да ги преодолява само ако има визия за собственото си бъдеще и собствените си интереси, ако умее да се съпротивлява, да се бори. Всеки жив организъм това и върши - съпротивлява се, бори се, защото се стреми да оцелее. България трябва да прави същото. Не го ли стори, значи тя не е все още жива. Или вече не е организъм. НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

"...Младите хора бягат с всички възможни средства и по всички възможни пътища от България. Така те гласуват с краката си срещу тъпотата, в която ги тласка властващата клика...." Не бягат от тъпотата на управляващите. Или поне не толкова заради тяхната тъпота. Бягат от тъпотата на 50% че и повече от своите сънародници, които продължават вече 10 години редовно да гласуват с червената бюлетина или упражняват "наказателен" вот.

Това и аз съм го установил! И много от познатите ми, които искат да напуснат България посочват това като главна причина.Според мен това е най-голямата самокастрация на българската нация от времето на Първата Световна Война насам. Жельо Желев го каза преди години - Няма нито един българин, който да е станал световно известен живеейки в България. В момента се разиграва в САЩ допитване за най-големия учен на 20ти век на Америка и в челната позиция се разиграва името на Професор Джон Атанасов.

Bez izkljuchenia. Takav e i samia Slatinski, mezhduvprochem.

Ех, Тони... Не разбра ли че народът е червен... ДС не е накарало насила толкова хора да гласуват по определен начин. Заговор няма. Има овце.

Za politcheskata klasa, podbrana ot "ДС". Bez izkljuchenia. --------------------------------------------------------------------- Прахосаха студентския кредит Местни изводи ’99, или защо община “Студентска” пасува Ива Рудникова В изборната вечер сигурно доста зрители са реагирали на информацията за ниския процент гласували в столичната община “Студентска”. Обявите на социолози и комисии течаха монотонно: “Средец”, “Илинден”, “Възраждане” и изведнъж - бам! Най-слабата активност на гласоподавателите се оказа засечена в най-младата община. Съобщение, което изкънтя в ушите дори на задрямалите пред телевизора. Интерпретацията на сините, че избирателната вялост е комплимент за тях, защото страната е демократизирана и спокойна, не е много сериозна. Българите все още са ненормално политизирани, иначе миналата седмица нямаше да се чуе дружеския въпрос “За кого не гласува?” Обяснението, че местните избори не са важни, също издиша - тогава защо беше тази агресивна и кичозна кампания. Ако законодателите бяха намерили и начин вместо бюлетина да се пуска жълт картон, вероятно участието на изборите нямаше да е толкова анемично. Пасивността на избирателите носи послания. Едното е, че управляващите си повярваха. Другото, по-страшното е, че няма с кого да ги сменим. За СДС би трябвало да е много болезнено, че точно студентите, които им подариха зимния си протест през 1997, днес обидено мълчат. “Не виждам смисъл”, “Бях сигурен, че Софиянски ще спечели”, “Разочарован съм” са най-повтарящите се признания във вилаета на автобус 94. “И аз, и приятелите ми не гласувахме. Непрекъснато се сблъскваме с проблеми, бюрокрация, лошо отношение. Ядосваме се от всички неуредици в държавата. Не виждаме шансове за себе си в България и аз лично не вярвам, че вече нещо може да се промени. Просто не виждам подходящ човек или партия”, казва студентка от УНСС. Неин колега-филолог задочно добавя, че “на България е нужен нов политически елит”. “Едно време бяхме най-лудите. Защо? Сега всичко си е по старому. Нека се стреснат”, е мнението на младок, изхранващ се от търговия с щепсели и отрова за хлебарки. Тези, които нямат барикадна памет и не се чувстват предадени, са локални в аргументите си: “Познавам тукашния кмет - Ненков. Ей го там, най-дебелия на плаката. Дето прилича на мутра. Никога няма да гласувам, като знам, че той ще отиде по-нагоре, в голямата община”. Героите нямат кауза Част от студентите, които са гласували, са свежи пълнолетници, поддали се на чара на гражданското “сефте” - “защо да не използвам едно от малкото права, които държавата ми е дала”. Нищо, че е на местни избори, и то във време, което вече не преживяваме като историческо. Немалко спестили своя вот млади избиратели твърдят, че при съдбовност на изборите и със същите кандидати биха застанали пред урните. Партийците от СДС едва ли могат да се гордеят с това, че двете им години във властта направиха така, че мотивът за гласуване да мутира от “вярвам им” в “те са по-малката злина”. Студентите от окупационните стачки отдавна са завършили, на път да се дипломират сигурно са и фигурантите от антивиденовите шествия. “Не гласувах, защото този мач вече съм го гледал, защото Антоан Николов ми е по-неприятен от Велко Вълканов, защото няма алтернатива” - мнението е на млад мъж, който както много други добре помни нощта на Добревите сопи. Държавниците прахосаха студентския кредит. Синият лидер неведнъж им обеща подмладяване на администрацията, възможности за реализация в България и т.н. Но стажантите на “Дондуков” 1, с които премиерът Костов си говори, премитането на администрацията в стила на Тагарински и трудоустрояването на няколко хиляди “заслужили” не е промяна на средата, не е създаване на условия, в които кадърните млади хора да се чувстват достойно, полезни и професионално предизвикани. “Аз съм асоцииран директор на банка в Лондон, никога няма да се върна, за да стана началник-отдел в Министерския съвет”, обобщи един от 700 000 българи, напуснали страната. Спомените за събитията, които доведоха СДС на власт, само вгорчават картината. На тогавашните мирни демонстрации студентите първи спечелиха доверието на улицата. Всъщност те бяха улицата дни наред. После сините лидери с пуловери и плетени ленти на главите се монтираха във фронт-линията на шествието, като по стар български обичай се опитаха да йерархизират протеста и да започнат да налагат условия. Новото в онази зима беше, че студентите не се изживяваха като политически субект, а като граждански фактор. Те обявиха, че предсрочните парламентарни избори няма да бъдат тяхната победа, а само началото на промяната, която искат. Преди преждевременния парламентарен вот най-радикалното искане на зрелостниците беше за операция “Чисти ръце”. Те настояваха настоящите депутати да подпишат декларация, че не са били, не са и няма да бъдат в отношения със силови застрахователни, охранителни фирми и икономически групировки, които нарушават закона”. Младите тогава декларираха, че едно от основните послания, оформило се в хода на протестите, е именно нуждата от морал в политиката. Тогава дори президентът Стоянов прие да бъде гарант на “законната и демократична политика в България, провеждана от некорумпирани и компетентни политици”. Уникалното в протестите през 1997 беше, че тийнейджърите дадоха заявка за по-добро бъдеще. Плакатите “Искаме да живеем в България - Не ни гонете “Омръзна ни да гледаме живота на другите”, “Не искаме да сме емигранти в собствената си страна”, “Искаме да живеем, не да преживяваме”, изместиха със сериозността си познатите класики на площадния фолклор. В правителствената “Програма 2001”, която студентите пък и авторите й едва ли препрочитат, сините са разсъждавали, че “един от главните проблеми на страната е, че държавата в условията на преход от тоталитарно към демократично общество не създаде условия за младите хора да намерят достойна реализация в страната...” Те са си записали като поръчение младите хора да се превърнат в постоянен участник в цялостния процес на реформата... Ето защо още през първата година ще извършим следното:... “ и започват да се точат обещанията за създаване на едни съвети, едни комитети, едни центрове, които да анализират проблемите и да предложат варианти за решаването им. Кога? Преди две години бъдещи прависти, икономисти, политолози, журналисти поседяха в стола на президента, държавният глава им пя Imagine на Джон Ленън, а после изпроводи гостите си на студентския купон в клуб “Ялта”, където ди джей Ал Бож им пускаше музика, а просветният министър Веселин Методиев танцуваше. Играта с публиката вече не върви. Ако преди някого е трогвало да види отблизо масивния пръстен на Евгений или добре отгледания нокът на кутрето на Муравей, днес политическите и управленческите пасиви и на двамата министри не позволяват снизхождение. Младите фенове имат нужда от нов отбор. Рейтингът на управляващите увяхна. Лошото е обаче, че те откраднаха вярата, че нещо може да се промени качествено, че един ден ще можем да избираме за мениджъри на държавата добронамерени професионалисти, които са чели книги, говорят езици и не са корумпирани. Засега обаче няма други, които да привлекат младия вот. “Гергьовден” тепърва ще доказват, че са по-добрата партия, а не по-доброто шоу. Вицепремиерът Бакърджиев обясни ниската избирателна активност на местните избори с това, че хората “отпрашвали от София с коли кой за гъби, кой на село”. “Всички гъби се ядат, някои - само веднъж” - това гласи стар мастилен надпис на една стена в студентско общежитие. Съвсем отвлечен от политическия момент, близък по-скоро до прозренията от лексиконите едно време, този графит може би скоро ще бъде преработен, пак в контекста на Бакърджиев. Примерно: “Цялото доверие се печели. Губи се само веднъж.”

По отношение на активността в изборите не виждам нищо по-различно от това, което става на местните избори в европейските държави. 30% активност при тях е нещо обикновено.Обаче за България такова отношение е малко прибързано. Всеки е свободен да тълкува резултатите. За едни те са предупреждение към управляващите, за други - те отразяват реалното настроение, а за трети - точно защото българинът съзнава, че друго управление не е възможно и сигурен в победата на тези, които удобрява, не смята за нужно да пусне бюлетината. Само, че последното носи неприятни изненади на хора, критически настроени и пълни с амбиции за страната и за собственото си благополучие. ------------- А що се отнася до статията на Слатински за разглеждане приоритетите на националната ни сигурност, не ми е се струва уместен тона на противопоставяне на Европа и Америка. Да, търси се геополитически модел на равноправни сили, но със САЩ, а не срещу САЩ. Търси се и глобален икономически модел - с основна цел вземане на мерки срещу бедността или глобално облагане на трансакциите. Очевидно е доминирането на икономиката над политиката и затова се говори за световен политически център за решения. Сложността на процесите е такава, че Ньой, Версай и насъскването на държавите от великите сили имат място само в учебниците по история. Та несъвместими ли са европейските и американските стандарти за армията? Не, те са допълними. --------------- Кой иска да отрече 13-те века история? Идентичността ни е много силна, нашият мит е победата/Шипка/, а не поръжението/Косово поле/. Затова сме и толератни и амбициозни. Авторът правилно казва, че най-ценното трябва да се съхрани от България.Всичко трябва да се съхрани. Проблемът с изтичането на мозъци е световен. Европа се изпразва от специалисти, привлича ги динамиката и възможностите на Америка, това, че им се предоставят условия за развитие и им се плаща в stocs options. Една от причините за разширяването на ЕС на изток е именно възможността в бъдеще да попълнят с кадри от страни като България и Румъния. Това е едно голямо предизвикателство за тези, които управляват страната, но мисията е почти невъзможна без участието на всички. ------------ ------- ------------- След като описва международната обстановка и посочва десет проблема не се разбират конкретните приоритети на националната ни сигурност, нито отношението на автора към реформата на Българската армия. Мога да ви изброя приоритетите на европейски държави, пък и дори на САЩ, но за България не разбрах. А толкова е важно. Перла

Снощи на пресконференцията след изборите Костов направи едно наистина важно изявление.В смисъл, че ако останат в този си вид предварителните условия за поканата за преговори с ЕС, това може да се окаже неприемливо за България.И че правителството не е готово да ползва националното съгласие по енергийната политика като разменна монета. Веднага след това на пресконференцията на БЕЛ Томов рязко го разкритикува. В редкия случай когато управляавщите рашиха да се изправят, опозицията побърза да заеме характерната гърбом наведена поза. Ето го простото обяснение на проблема на нашето общество - че политическата класа като цяло предпочита служенето на други господари, нежели на собствения си народ.Защото опита й я учи, че властта не се дава от нацията като суверен, а се подхвърля отвън като награда за кучешка преданост, изразяваща се в управление, диаметрално противоположно на националния интерес.

"...политическата класа като цяло предпочита служенето на други господари, нежели на собствения си народ.Защото опита й я учи, че властта не се дава от нацията като суверен, а се подхвърля отвън като награда за кучешка преданост, изразяваща се в управление, диаметрално противоположно на националния интерес" Savsem tochno! Samo bih dopulnil, che GOSPODARITE (Moskva v nashia sluchai) PODBIRAT "политическата класа" da e takava. Podborat stava na pricipa na nekadarnostta i kradlivostta. S drugi dumi - otricatelna selekcia. V tozi smisal, ot tiah ("политическата класа") drugo ne bi moglo i da se ochakva.

"Европа се изпразва от специалисти, привлича ги динамиката и възможностите на Америка, това, че им се предоставят условия за развитие и им се плаща в stocs options." В Германия също се плаща така и то в новите им телекомуникационни фирми. Даже четох за служители милионери и т.н.. Но с друго не съм съгласен във форума. Да се обвинява правителството, че получавало инструкции от вън. Пак ще дам пример с Германия. Те от 50 години нямат нито външно, нито военно, нито финансово министерство. Всичко се командва от Вашингтон. Даже в спомените на Хелмут Кол се споменава, че му било винаги неприятно да слуша американските монолози, без нищо да може да промени или в нещо да повлияе. А това е най-силно развитата европейска страна. Представете си как се чувстват немците, които имат самочувствието на най-великата нация.

Da se pozovava chovek na statia na tolkova kompromentirana lichnost, vjiviala se v roliata na "ekspert" po natsionalnata sigurnost, kato Slatinski, ne e mnogo dobro reshenie spored men. "Младите хора бягат с всички възможни средства и по всички възможни пътища от България. Така те гласуват с краката си срещу тъпотата, в която ги тласка властващата клика. Бягат, защото не искат да бъдат слуги, на които се изтръгва всичко, което може да ги съхрани като човеци и мислещи същества. " kazva vseznaikoto s neestestveno goliamata glava. Az puk shte mu otgovoria da ne mi obiasniava toi na men az zashto zaminah ot Bulgaria. Purvo - ne sum izbiagal. Vtoro - problemut s jelanieto na mnogo bulgari da emigrirat izobshto ne e ot vchera - toi si sushtestvuva ot mnogo godini, prosto komunistite biaha zatvorili granitsata. Na nego li, koito se pisheshe za otiavlen privurjenik na SDS, kogato tam bukashe s hora na DS, triabva da mu pripomniam kakvo stana sled 10 noemvri - kolko hora napusnaha Bulgaria, putuvaiki prez Kuba za Kanada, naprimer, dokato se zatvori kanala? Viarno e, che mnogo hora zaminavat za da si otvoriat po-dobri perspektivi, no za izkliuchitelno tejkoto polojenie na Bulgaria, kolkoto i banalno da stana da se povtaria, sa otgovorno predi vsichko razgrabilite stranata komunisti i tehnite lakei, sred koito se narejda i Slatinski, i edva sled tova - segashnite upravliavashti s vsichkite im kusuri i greshki. Taka che Slatinski e mojel da ne pishe deseta tochka. Shto se kasae do deveta - tia sushto e dosta neudachna: "Най-важните елементи на идентичността ни - православието, славянският произход, българският език, кирилицата, са под натиска на обективни процеси и субективна воля." Nai-vajnite elementi za identichnostta ni, sa narodnostnite ni i natsionalni harakteristiki (ne znam zashto tozi psevdoekspert ne e poglednal zaglavieto, koeto si e izbral), koito se bazirat na ustoichiva obshtnost na teritorii, ezik, obichai, nravi, religia, obshtestveno ustroistvo, ustanoveni pravni normi i moral. A ne, kakto pishe Nikolaicho - "православието, славянският произход".Tazi teoria moje da si ia izlaga ili v pensionerskite klubove po interesi, ili sus spetsialista po pravoslavie s ruska (KGB)zakvaska - tovarisht Zahariev. Izkushavam se, cheteiki i tochka osma, i osobeno: "Ала е време вече да се бие тревога за това, което под външен натиск става във военното министерство. Там се вихрят такива цивилни спецове, че версиите са само три - те или са отчайващо несведущи, или са обзети от Бакърджиева разрушителна мания, или им се плаща от някого в зелено." da popitam Nikolaicho: abe vseznaiko, ako tova tolkova te trevoji, ti kude beshe puk, kogato onaia otkachalka Valentin Aleksandrov beshe v tova ministerstvo, a onzi cherven general razsipvashe armiata ni kato nachalnik na Generalnia shtab? Iskam da spomena i oshte neshto - Slatinskata tochka 6: "Основна причина за генезиса му (Проблемът с престъпността) е влошаващата се икономическа ситуация, която ражда мизерия, отслабва задръжките и обезценява човешкия живот. Обществото е отчаяно от неспособността и нежеланието на политическата клика да решава проблемите с многобройните криминални заплахи ..." E ako i tova ne e predubedenost, zdrave mu kaji. Nikolaicho ne vijda genezisut v tova, che tolkova godini prestupnostta beshe izdignata ot BKP v rang na durjavna politika, ne e vidial i kak chervenata mafia organizirano ograbi stranata ni, suzdavaiki borcheski i kakvi li ne drugi prestupni strukturi, ne vidia kak militsiopnerite ot bivshata DS uspiaha i da svaliat zakonnoto bulgarsko pravitelstvo, i da dosusipiat durjavata ni, kak se podgotviaha i pruknaha ot DS t.n."kreditni milioneri"... Nikolaicho, samo dve dumi bih ti kazal - bokluk si i takuv shte si ostanesh.

Vse oshte li ima hora, na koito litseto Aleksandur Tomov da ne im e iasno? I za kakva politicheska klasa izobshto moje da se govori, kogato se vizira t.n.Evrolevitsa? Fakta, che oshte ima takiva izmisleni formatsii v Bulgaria, chrz koito deputatstvat v parlamenta i otiavleni kriminalni prestupnitsi, militsioneri, komsomoltsi i ortatsi na kreditni milioneri krasnorechivo govori za tova shto za demokratsia sme, kakto i za horata, koito podkrepiat takiva polupoliticheski, polukriminalni strukturi. Takiva hora ne mogat da budat polititsi v normalna durjava, neje li puk da gi svurzvame s dumata "klasa".

Да, Великите сили разсичат хладнокръвно територии и държави в нашия регион. Най-пресният пример е откъсването на Косово от Сърбия. Единственото, което можем да направим е да се опитаме да разберем мотивите на тази политика, за да не попаднем сред жертвите й. От статията лъха неприкрит антиамериканизъм. Като емоционална реакция е разбираем, но като линия на поведение е самоубийствен за всяка една нация. Засегнати са много теми и нито една не е поне скицирана като хората. Затова ще кажа две думи само за външнополитическата ориентация. Първо - Европа или Америка. Това не е някава измислена алтернатива както твърди Перла, за която светът е не арена на безмилостна борба за оцеляване и господство, а някаква безметежна хармония, където всички хора са братя. Европа е съюзник и едновременно потенциален съперник на Америка. Икономически ние сме в европейската зона, но както показа и войната в Косово, политическите решения за това какво да става и какво не, не само на Балканите, но и в цяла Европа, се вземат във Вашингтон. Европа е безгласна политическа буква. Ето и сега чета, че Франция и Германия са готови да окажат по-значима хуманитарна помощ на Сърбия, Австрия е готова да разчисти Дунава, а Унгария да достави през територията си руски газ за Сърбия. Но нито една от тези страни не прави това, което е готова и иска да направи. Защо? Ами защото Америка не им разрешава. Икономистите твърдят, че участието ни в ЕС е икономически изгодно за България. Добре. Но от гледна точка на това да бъдем съпричастни към вземането на решения по политическите проблеми ( вкл. по най-важните въпроси за войната и мира), за нас е по-важно приемането ни в НАТО, от една страна, и изграждането на близки съюзнически отношения директно с Америка, от друга. Не против Америка, а заедно с Америка към светло бъдеще! Що се отнася до компрадорския ни политически елит, Америка не ни е виновна, че винаги избираме боклуци да ни управляват. Америка не ни е виновна, че се самоотричаме от миналото си и от традициите си. Америка не ни е виновна ако съсипваме образованието си. Стига сме търсили все някой друг, който ни е виновен за всичко. И за доброто, и за лошото, което ни се случва отговорността си е НАША.

За образованието мисля, че не си прав. ЕС ни определя параметрите и то доколкото разбирам малко гадно. Мисля, че Генерала беше писал нещо по този въпрос. Явно Франция ще продължава да играе негативна роля в нашата история............

"Днес имам писмо от едно младо и прекрасно момиче, което в изблик на ясновидство признава, че още поне 20 години ще живее в двустайното им жилище с още шест души, като не се брои тричленното й семейство (общо прави девет маймуни на 71 квадрата). Тя не гласува на тези избори, никой от двустайната им комуналка не го направи. Вече и в Господ не вярват. Има нещо много просто, което биха могли да предприемат (може и да не помогне, но е някакво действие), но са като угаснали и живеят ден за ден. От тези 55% негласували българи, 90% живеят така, че по добре да не живеят изобщо. Тяхното равнодушие не е протест, то е начин на живот."

Не е много приятно да се интерпретират неправилно мисли на събеседник, за да се остойностяват собствени твърдения. Икономическото състезание, здравата конкуренция между САЩ, Европа, Азия са напълно нормални и това е мотор за развитието на човечеството. За щастие, това не значи непримирими враждебни отношения. Това, че американския консуматор не иска да яде френско сирене от непастьоризирано мляко или европеецът не приема американското месо с хормони, не значи война. Как не си забелязал същественото, че всичко се постига с преговори. Европа не се стеснява да го напомня на презокеанския си съюзник и да сключва договори за милиарди с Китай например.

А какво ще постигне това младо момиче с негласуването си? Няма да си разшири жилището, а още повече ще омаловажи себе си. Може да се гласува за личности, не за партии. Толкова ли няма привлекателни личности? Може да се възприеме Полезния вот вместо протестно Негласуване. Всъщност защо хората не гласуват? 1. Или от безинтерес към публичните въпроси, мислят си, че не носят никаква отговорност за публичните блага, собственост, за себе си. 2. Или от огорченост, което значи "аз ще ги накажа тези" 3. Или от фатализъм, което е равно на " ех, и без мен може" 4. Или от прекалена увереност в резултата. Докато не се научим да вземаме позиция, нещата няма да се променят в желаната посока. Перла

Браво Перла, невярвам че някой друг ще напише толкава верни и логични мисли.

Благодаря ти за думите и за по-горната тема, даваща първите новини за следизборните коментарии. Точно си желаех някой да проговори за резултатите. Днес и тук в Швейцария гласуваме и неделята мина в очакване на резултати. Все още не са дефинитивни, но тенденцията е, че десницата отнема места на социалистите, а центъра си е здраво стъпил на краката. Колкото за България: интересни са думите на думите на Президента за търсенето на отговорност. Жалко, че е малко късно, но по-добре късно, отколкото никога. Поздрави Перла

Перла, привлекателни и свестни личности има във всички партии. Проблемът е, че те биват смачквани от партийните машини и или влизат в партийния коловоз и гласуват "по партийному" (както се изрази г-н синият депутат Илия Петров) или биват натикани в 9-та глуха, отлюспени, изключени от листите при следващите избори ("нека съвестта им ги издига", каза пак споменатия господин). А освен това, последните промени в законодателството правят от кметовете (мажоритарно избрани) едни обикновени фигуранти с твърде малки възможности. За да реализират каквато и да е политика, те са силно зависими от областните управители (назначавани от МС) и общинските съветници (избрани чрез подредените в партийните централи листи). Та, такива ми ти работи...