Хубаво е да се знае

Следва една интересна статия, която не бива да пропускате да прочетете! Няма само от руски сайтове да си даваме за пример! ........................................................................................................... България – надежда на Балканите-Магдалена СПАЛИНСКА Mon 30 Aug 14:19:45 1999 EEST Когато си мислим за Балканите, пред очите ни изплува образът на човек, забиващ нож в корема на съседа си, с когото още до вчера е пил вино в най-добро настроение. Този безумец подпалва след това половин село и с чувство на задоволство се връща вкъщи, където за ядене му е останал само къшей сух хляб. С други думи – жестокост, сляпа ненавист, беднотия. Несъмнено за този облик на Балканите са допринесли ужасните войни в бивша Югославия, а особено тези в Босна и Косово. „Режимът на югославския президент Слободан Милошевич е причина за отрицателния образ на Балканите и поради това ние страдаме“ – се оплакват българите. България е съвсем друга. Някои ентусиасти я наричат дори Швейцария на Балканите. Известният икономист Джефри Сакс от Харвардския институт за международно развитие заяви неотдавна: „В икономическо отношение България преживява великолепен и вълнуващ ренесанс.“ За щастие България се е освободила от прегръдките на Русия и решително е насочила своите амбиции към Запада. Българският национализъм не заплашва понастоящем турското малцинство и косовският сценарий тук е немислим. Най-противоречаща на балканските сценарии е политиката на България спрямо Македония, която до неотдавна беше класически пример на балканския иредентизъм. Обратът настъпва със смяната на правителството през 1997 г., когато изборите спечелва десноцентристката коалиция на Обединените демократични сили, сваляйки от власт посткомунистите, управлението на които довежда страната на ръба на разрухата – народът е застрашен от глад, а цените растат от ден на ден. През зимата на 1996 г. хората не издържат – излизат на улиците, свалят правителството и довеждат до насрочването на нови избори, като по този начин опровергават думите на своя революционер пророк Васил Левски, че „българите обичат свободата, но чакат някой да им я донесе на поднос“. Победилата през 1997 г. десница е различна от тази, която непосредствено след свалянето на комунизма през определен период управлява страната. Тя е по-зряла. Нейни приоритети са пазарната икономика, сближаването със Запада, политическият рационализъм и помиряването със съседите. Управляващите елити в София обожават думата бизнес. „Преди всичко искаме да бъдем стабилни – казва председателят на парламентарната Комисия по външните работи Асен Агов – изискан господин, говорещ с безупречен американски акцент. – Успяхме. България е най-здравият организъм на Балканите.“ „Проклятието на този регион са не толкова етническите конфликти, колкото вътрешните проблеми. Най-големият му кошмар са така наречените изпаднали страни, които не са в състояние да въдворят правен и обществен ред на своята територия“ – твърди политологът Иван Кръстев. Такива страни са преди всичко Албания, във все по-голяма степен Сърбия и в известно отношение – Македония. Друга група съставляват квазиколониалните структури – такива като Босна или Косово. Но в България администрацията функционира добре на основата на създадените демократични институции. Икономическият успех е възможен само в добре функционираща държава. Поляците, които са изпитали бремето на инфлацията, би трябвало да преценят добре страната, в която през декември 1997 инфлацията е била 578 процента, а дванадесет месеца по-късно – 1 процент. На 1 юни 1997 в България беше въведен валутен борд под егидата на Международния валутен фонд и курсът на българския лев беше приравнен към курса на немската марка в съотношение хиляда към едно. На 1 юли тази година българският лев изгуби три нули в резултат на извършената деноминация и сега 1 лев е равен на 1 немска марка. Сериозно е пристъпено към приватизация и страната най-после започва да привлича значителни западни инвестиции. „През 1998 г. положението беше сравнително добро, но през настоящата година то отново се е влошило“ – оплакват се жителите на София. Политиците се оправдават, че вина за това имали войната в Косово и нейните последици – прекъснатите международни пътища, нереализираните търговски контракти и страхът на задграничните инвеститори. Наблюдателите сочат, че това е твърде лесно оправдание, като подчертават, че не само войната е виновна за влошилото се положение в страната. Усилията и успехите на правителството заслужават възхищение, обаче мафията контролира голяма част от българската икономика, а корупцията и престъпността се ширят в големи мащаби. България е прекрасна страна за отдих, но за чужденците всичко е два пъти по-скъпо, отколкото за българите, поради което много задгранични туристи предпочитат за същата цена да почиват другаде и при по-добри условия. Когато собственикът на крайпътно заведение връща единствения по всяка вероятност през този ден клиент под предлога, че точно сега има обедна почивка – то премиерът Иван Костов е безпомощен, а Милошевич също няма нищо общо с това. Изказваха се опасения, че войната в Косово може да се превърне в първата плочка на доминото – че националните малцинства във всяка балканска страна могат да поискат независимост. „В България не съществува такава заплаха“ – твърди обаче Владимир Филипов – съветник на президента Петър Стоянов. Турците съставляват в страната около 15 процента от населението. През 80-те години режимът на Тодор Живков подложи турците на „побългаряване“ – те бяха принуждавани да си сменят имената, а религиозните им практики бяха възпрепятствани. През 1989 г. България напуснаха около 300 хил. турци. „В тяхна защита застана българската демократична опозиция – казва политологът Огнян Минчев. – Атаката срещу българските турци ускори упадъка на комунизма, защото на тяхна страна застана народът.“ В Сърбия беше иначе. След компрометирането на комунизма Милошевич опря своята власт на национализма, а сръбската опозиция подкрепи ограничаването на свободите на косовските албанци. В България турците се ползват със свобода на вероизповеданието и обучаването на собствен език и не се стремят към отделяне. Тяхната основна партия Движение за права и свободи е като политически балансьор на везна и беше вече в състава на едно от предишните правителства. „Помага в това отношение също разумната политика на Анкара. Идеята за „Велика Турция“ – за разлика от идеята за „Велика Албания“ – не съществува“ – констатира депутатът Лъчезар Тошев. „Не съществува заплаха от турска етническа експлозия по аналогия на албанската в Косово. Ето защо българите не се чувстват обкръжени и са по-толерантни“ – добавя Огнян Минчев. „Не навсякъде на Балканите нещата вървят зле“ – така започва своята статия специалистът по балканските въпроси г-жа Елизабет Понд в немския седмичник „Die Zeit“. Коментирайки по какъв начин могат да се освободят Балканите от националистическото проклятие, тя дава като пример отношенията между България и Македония. Територията на Македония е принадлежала в миналото на различни страни. В дълбока древност е била част от държавата на Александър Македонски. В средновековието се превръща в център на българската държава, а по-късно преминава под властта на Отоманската империя. Когато през ХIХ в. България придобива независимост, Македония е още под турска власт. През 1913 г. Великите сили я предопределят за Сърбия. По времето на Тито тя се превръща в република на Югославия. През 1992 г. Македония се отделя от Югославия. България признава нововъзникналата държава със столица Скопие, но поддържа, че не съществува македонска нация, е нейният език е диалект на българския, припомняйки, че именно маршал Тито през 1944 г. е заповядал македонският език да бъде признат за самостоятелен и да бъдат сменени българските имена, като им добави окончанието ски или ска, а на македонците да бъде признат статут на отделна националност. Македонците твърдят, че не се чувстват българи. И до днес в Македония е пълно със сръбски книги, вестници и касети, но български няма. Няма също железопътна линия между България и съседната є Македония. През 1999 г. премиерът на България Иван Костов подписа обаче с новоназначения премиер на Македония Любчо Георгиевски договор, с който македонският език се признава от София за самостоятелен, а названието Македония се признава като наименование на държавата (в ООН, поради натиска от страна на Гърция, тази държава е известна като FYROM – Бивша югославска република Македония). Същевременно Скопие престана да твърди, че в България има македонско малцинство. Така след сто години се стигна ако не до помиряване, то поне до сближаване. Прагматичните българи виждат в това „бизнес“: „Трябва да сме безумци, за да желаем дезинтеграцията на Македония. Това би възпламенило отново спора за Македония, в който освен България и Гърция би се включила и Сърбия, а вероятно и Турция. Тогава Косово би изглеждало по отношение на една такава визия като неделен пикник“ – коментира г-н Минчев. Българите вярват, че в стабилността на Македония се крие разковничето за стабилността на целия регион. Затова те са готови да забравят, че за много от тях Македония е същата национална люлка, както Косово за Сърбия. Българите се страхуваха от „руския сценарий“. Те не желаеха в Косово да възникне отделен руски сектор, защото това би означавало de facto разделянето на Косово на сръбска (руски сектор) и албанска (другите сектори) част. „Това би се превърнало в аргумент в полза на разделянето на Македония на две части – на македонска и албанска“ – коментира г-н Кръстев. Противопоставянето на София по отношение на московската политика на Балканите предопредели откъсването на България от руската сфера на влияние. За първи път след упадъка на комунизма България трябваше да избира между Русия и Запада. И избра. Откъсването от Русия не настъпи изведнъж – не само поради силната позиция на комунистите. По традиция Русия беше считана за страна, която е помогнала на България да се освободи от турско робство. Въпреки по-късното съветско робство,старата симпатия си оставаше. Не беше необходимо дори СССР да държи свои войски в България – дотолкова беше сигурен в лоялността на София. След упадъка на комунизма Русия искаше да замени политическия контрол с икономически. От страна на българските комунисти тя не срещаше съпротива, но на прагматиците от СДС това не се харесваше. Знаейки, че България е зависима от доставките на руски газ, „Газпром“ повиши на България цените на газа. Премиерът Костов започна да търси контрагенти на Запад. Газовият диспут се превърна за България в преломен момент. През време на войната в Косово за българите вече беше по-лесно да се противопоставят на Русия. Това също беше за тях „бизнес“. „От осем години в този регион има войни и квазивойни. Това разрушава икономиката и предизвиква вълни от бежанци. Подкрепата за НАТО произтичаше между другото и от това, че ние искаме да влезем в този пакт“ – казва г-н Филипов. „Оказахме такава помощ на НАТО (политическа подкрепа, предоставяне на въздушното пространство и непредоставяне на същото на Русия – заб. ред.), като че ли сме вече негови членове“ – подчертава г-н Агов. България изкушава пакта и с това, че тя (като никоя друга балканска страна) има добри отношения с всички свои съседи, в това число – едновременно! – с Турция и Гърция. България би могла да „погажда“ с НАТО тези два съюзника, които сърдечно се ненавиждат. Влизането на България в НАТО не се третира в София като въпрос на престиж. Г-н Агов подчертава, че когато настъпи моментът на приемането на България в НАТО, тя трябва да бъде по-добре подготвена, отколкото са били подготвени Полша, Чехия и Унгария. „Защото, ако в НАТО влязат слаби елементи, то и самата тя става по-слаба. А в такъв отслабен съюз не бих желал да членувам.“ По отношение на влизането в Европейския съюз България е значително по-далеч, отколкото влизането в НАТО. В София всички съзнават това. Това е план за по-далечно бъдеще. Известни (не много големи) надежди се свързват с планирания стабилизационен пакт на Балканите, в рамките на който част от предназначените парични средства би трябвало да бъдат предоставени и на България. Засега в София не се забелязва еуфория. В разговор с в. „Жиче“ премиерът Костов изказа доста големи съмнения по отношение осъществяването на балканския план. Други политици добавят, че източниците на финансирането на този план са твърде много (проектът е спонсориран главно от ЕС, но към него се присъединяват също САЩ, Канада и Япония) и всичко може да затъне в бюрокрация и празни приказки. Според мнението на г-н Кръстев главната заплаха се крие в това, че до този момент ЕС е свикнал да си сътрудничи със страни, които функционират. А тук (с изключение на България и може би на Румъния) стратегията за оказване на помощ трябва да бъде съвсем друга. „Това би трябвало да бъде „интеграционна шокова терапия“. Би трябвало да бъде създаден митнически съюз, в който митата да бъдат контролирани от ЕС, а бюджетите да бъдат компенсирани непосредствено от Брюксел. По този начин ще бъде елиминирана корупцията. Трябва също да се предприемат решителни мерки от страна на валутните бордове. Всичко това ще спомогне за укрепване на икономиките, привличане на инвеститори и увеличаване на конкуренцията“ – коментира г-н Кръстев. Проблемът е в това, че една такава терапия напомня донякъде за колониализъм. „Освен това – добавя г-н Кръстев – страните, които се решат на тази стъпка, би трябвало да имат право на гласуване в изборите за Европейския парламент и да изпратят там свои депутати без право на глас.“ Превод К. КАНЕВ Автор: ДЕМОКРАЦИЯ

"...Но в България администрацията функционира добре на основата на създадените демократични институции. ..." "...България е съвсем друга. Някои ентусиасти я наричат дори Швейцария на Балканите..." "...Нейни приоритети са пазарната икономика ..." "...Управляващите елити в София обожават думата бизнес ..." "...страната най-после започва да привлича значителни западни инвестиции..." Чета и се чудя дали живея в същата страна ...

Статията явно е предназначена за западния читател, затова информативната й субстанция не е чак толкова интересна, но...ех, Иванчо Кръстев! Да вземеш да спретнеш и на сегашните управници едни избори, та да те запомнят, както няма да те забрави Желю Желев. С неговите избори дисертация си направи, а сега може и хабилитация да стане.Да е жив и здрав Шорош!

По средата на "материала" мислех да му тегля една майна. Устисках неистово до края и сега вече съм спокоен. Смело мога да твърдя, че всички явни и скрити недостатъци на руския форум ми станаха "безпощадно ясни". Въпрос до Шорош - как не те домързя да преписваш толкова тъпизми събрани на куп с цялото им великолепие? Предложение до ex-Pesho - ти МОЖЕШ да го разфасоваш пункт по пункт.

Какъв Директор се пишеш и не знаеш, че с едно клик-че можеш да прехвърлиш цели страници. Сърби ли те, когато има нещо позитивно за България? Или само върху несгодите и злонамерени бълвания трябва да си чешиме езиците? Смятам, че Екс Пешо ще ме подкрепи. Шорош

Давай натататък, разкажи какво стана като се събуди.

" Спах и сънувах, че животът е право, събудих се и видях, че животът е дълг." Кант

Хубаво е да има нещо позитивно за България, ама само когато е истинско. Подобна "рекламна диплянка" едва ли звучи убедително за който и да е. Е, за вестник "Демокрация" такава статия е рутинна, но не подценявай, моля те, нивото на хората, които пишат тук. А ако предпочиташ да се дистанцираш от истинската българска действителност, превключи на "Хоби и развлечения". . .

Разбира се че ще те подкрепя. Много хора въобще не осъзнават, че на този свят не могат да съществуват само дълбоко аналични статии бичуващи недостатъците, а и друго нещо наречено реклама. Очевидно статията е предназначена за външната масова публика и от тази гледна точка си е много добра. Трябва да има такива статии. На България и липсва позитивен имидж и няма друго какво да ни го създаде освен добрата стара реклама. А иначе проблемите никога няма да свършат. В такъв случай какво - вечно да си се оплюваме? Това май е станало национална черта.

За теб може и да на звучи, но за чужденеца може и да е иначе. А иначе истинските неща докато ги чакаме.... Не знам на този свят дали някъде има място което е идеално, и е достойно за реклама според твоите критерии.

Никой не подценявам, а тези, които хулят постигнатото в България подценяват и нея и себе си. Режат дървото на което стоят.

...Въпреки непрекъснатите през последните 10 години нападки срещу мене, аз никога не съм занимавал публиката със своята биография... Из писмо на Маркс до адвоката му Вебер

Знаеш ли, от моя вече не малък опит в работата със западни клиенти твърдо съм усвоил едно правило - когато им даваш информация за продукта си НЕ ЛЪЖИ (или поне го прави така, че да не те хванат :)), защото иначе ще ти разгонят фамилията с искове за обезщетения за предоставяне на невярна или подвеждаща информация и няма повече да искат и да чуят за тебе. Та все си мисля, че положението с потенциалните чужди инвеститори (към които би трябвало да бъде насочена въпросната "реклама") е горе-долу същото. Дори и да допуснем, че някой ще прочете статията и ще се юрне да инвестира у нас без предварителни проучвания (как не!!!), колко време мислиш ще му е необходимо да установи на собствения си гръб какво точно представлява "добре функциониращата администрация" например?

Чавдаре, статията не е насочена към потенциални инвеститори. Статията е насочена към средния читател на вестници като Ню Йорк Таймс или Гардиън. И обикновенно такива статии служат за създаване на фон и обща нагласа към дадено нещо. България има толкова отрицателен образ в очите на масовата публика, че това спъва каквито и да е усилия на по-високо ниво в дипломацията или бизнеса. За инвеститорите има други статии, които говорят на съвсем друг език. Но за да възбудиш сериозен интерс на някой специалист първо трябва да се пребориш за вниманието му - най-малкото да е чувал името България и то да го е чувал в такава светлина като в тази статия. Същото е и с политиците - за да решат че си заслужава да се занимават с теб трябва да има изградено обществено мнение оттолу, което те единствено слушат. Повече такива статии трябват.

"...на този свят не могат да съществува(т) ....и друго нещо наречено реклама. Очевидно статията е предназначена за външната масова публика и от тази гледна точка си е много добра. Трябва да има такива статии. На България и липсва позитивен имидж и няма друго какво да ни го създаде освен добрата стара реклама. А иначе проблемите никога няма да свършат. " "Статията е насочена към средния читател на вестници като Ню Йорк Таймс или Гардиън. И обикновенно такива статии служат за създаване на фон и обща нагласа към дадено нещо.... Повече такива статии трябват." Това е добре,еx-Pesho, но доколкото съм схванал позицията на нашия цитиращ събеседник тая реклама се поднася като доказателство колко добре сме всъщност през погледа на един страничен наблюдател. Що се отнася до реакцията на повечето от нас - нормално е - как реагира болен от тумор в белия дроб на "Елате в страната на Марлборо"?

Лошото е, че позитивната (или поне неутрална) нагласа на масовата публика не ни топли изобщо, а потенциалните инвеститори, каквото и да им пишеш, като видят милата родна картинка ще си плюят на петите и ще бягат без да се обръщат. Справка - няколко последни изказвания на лелчето Боулън (в стил "България е много трудно място за правене на бизнес"). :((((

Едва сега видях включването на ex-Pesho. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------- Г-н Агов подчертава, че когато настъпи моментът на приемането на България в НАТО, тя трябва да бъде по-добре подготвена, отколкото са били подготвени Полша, Чехия и Унгария. „Защото, ако в НАТО влязат слаби елементи, то и самата тя става по-слаба. А в такъв отслабен съюз не бих желал да членувам.“ ---------------------------------------------------------------------------------------------------------- Това горното го взех съвършено произволно /за пример/. Та се питам - Агов персонално или как го разбира членството? Всичко останало е същата боза, включително и амер. акцент на Манекена. Какво има да коментираме? Пешо ти си сериозно момче. Живееш в сериозна страна. Съгласен съм, подкрепата, бонбоните...Опозицията да не си вири носа. Нашия човек се поиздъни малко, ама... Прочети т.н. статия отново. Това си е чиста АНТИРЕКЛАМА. В Америка не пасат трева. По-добре от мен го знаеш.

Статии в подобен стил и положителна нагласа за различните развиващи се страни непрекъснато излизат в западната преса. Този път е за България. Ако има тук-там някои по-изсилени фрази и сравнения, те компенсират досегашното скептично и сиво описание на нашата действителност и непрекъснатото ни забиване към място непосредствено до Албания и Косово. Къде е проблема? Би трябвало това да ни радва. Критики се прокрадват - за отношението ни към чуждите туристи, за корупция, за известно влошаване на положението в сравнение с 1998 година,за възродителния процес. Това, което се подчертава за етническия климат в момента, за отношенията ни с Македония, Русия, сравненията със Сърбия, думите на наши политолози и политици - всичко е написано добре и в наша полза. Какво лошо виждате в това?. Ако искате да ви пусна някои от ужасите, които съм превеждала за българската действителност преди три години. Дали това трябва да четем пак за България? Перла

Saglasen sam s teb, che kogato se pravi reklama, vsichko trjabva da e v polozitelna svetlina i po-specialno, kogato e "press release" za spisanie ili vestnik. Edin malak primer za razvivane na biznes v Bulgaria: Prez 1995, kompanijata, v kojato raboteh, se nuzdaeshe ot specialni izkovki. Vnasjahme gi ot Avstralia, zashtoto "Prorodnata sreda" i pravitelstvoto spomognaha za kachestvenoto eliminirane na bronzovi izkovki ot USA. Zvuchi stranno, no e istina. Moj blizak v Bulgaria, kojto vinagi se udrja v gardite (k.t.n. i mnogo vrazki), me uveri, che shte uredi da se pravjat v Bulgarija. Otivam v Bulgarija 1995, davam mu pulna dokumentacija, mostri i daze problizitelna cena. Govorim za milionen biznes, kojto shteshe da poddarza rabotnoto mjasto na mnogo hora. Choveka ne se chu i ne se vidja poveche. Idva v USA na "Business trip" sled 3 godini. Objasnjava mi, che ne razbrali kakvo da pravjat. Predi njakolko mesetsa poluchih oferta ot Bulgaria (sled 4 godini). Producta, za kojto bjaha prednaznacheni otlivkite beshe prekraten predi 2 godini. Ima nuzda ot drugi, za nov product, no koj shte iska da raboti s firma ot Bulgarija, kojato otgovarja sled 4 godini ?

Ами проблемът е в това, че публикуването на тази статия в "Работническо дело" (извинете, "Демокрация") си е 100% предназначено за вътрешна консумация с цел да се покаже колко добре вървят нещата, а в действителност някои неща в материала са си откровена лъжа, която просто вади очите на всеки, който ежедневно се сблъсква с действителността.