Имам въпрос

Какви са тези пет изисквания, който толкова ги дъвчат от НАТО и по-специално САЩ? 1. Изтегляне на Юго армията. 2. Завръщане на бежанците. 3. ? 4. ? 5. ? Сори ама съм не просветен. :))

Там някъде има разполагане на НАТОвци в Косово , а това както разбираш & 1. некак си никой , ама никой , освен ако не е родоотстъпник ( а Милошевич поне в това не множе да бъде обвинен от ХАТОвци ) , няма да изпълни

Уважаеми г-н Заблуден читател, Доколкото аз следя средствата за информация останалите условия са: 3. Разполагане на доминирани от НАТО умиротворителни сили 4. Тригодишна автономия на Косово 5. Съдействие от страна на Югославското правителство за нормализиране на живота в Косово. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Всички заблудени благодарим за безценната и достоверна информация от пресцентъра на НАТО.

Иван Иванов написа: ------------------------------- Уважаеми г-н Заблуден читател, Доколкото аз следя средствата за информация останалите условия са: 3. Разполагане на доминирани от НАТО умиротворителни сили 4. Тригодишна автономия на Косово 5. Съдействие от страна на Югославското правителство за нормализиране на живота в Косово. Peta tochka e neizpylnima ! Syrbite i Bogove da sa ne mogat da vyzstanoviat unishtojenoto ot NATO Kosovo. Radiacia, razrusheni komunikacii, otroveni reki, zemia, vyzduh...

"НА ДЪНОТО (калното)" (Трагедия за четирима (засега) клеветника и комедия за един оклеветен) Име: Светец Дата: 14.05.99 23:39 Някой спомена, че той работи за " Радио свободнаевропа", а то се финансира от USA конгреса. Реплика на оклеветения: Светец получава една обстойна реплика зад кулисите относно източника му, но се оказва, че е чул вестта когато очите му са били насапунисани, защото млъква като покойник и така и не обяснява кой е този "някой". Но Светец създава началната кална "субстацията" за "обекта". ### Име: той НЕ е Дата: 15.05.99 01:02 Не можем да оспорваме на мнението на такива специалисти, които получават заплатите си не от ръката на Капитолия, а от Ленгли. Реплика на оклеветения: "той НЕ е" поема щафетата-"субстанция", но я променя драматично - "обектът" не получава заплатата си от Радио "Свободна Европа" (Капитолия), а от ЦРУ (Ленгли), т. е. обектът е платен шпионин, специално подготвен за работа във форума за Косово на dir.bg . ### Име: той НЕ е Дата: 15.05.99 23:54 следва да уточня, че като визирах радио "Свободна Европа" и ЦРУ (и Вашата работа за радиото), имах предвид няколко общодостъпни и публикувани в нет-а факти държа, че Вашата позиция не следва да се смята за абсолютно независима от определени кръгове и институции. Реплика на оклеветения: "той НЕ е" добавя нова кална "субстанция" от първоначалния вид и размесва и комбинира сместта в нова обща кална "субстанция" - "обектът" получава заплата и от Радио "Свободна Европа" и от ЦРУ. "той НЕ е" не споменава нито тук, нито където и да е и дума къде и какви са са неговите "няколко общодостъпни и публикувани в нет-а факти" - епидемията от "насапунисани очи" се разраства. ### Име: той НЕ е Дата: 16.05.99 00:27 Мисля, че г-н Иванов е най-малкото пристрастен към американската политика. Някои факти - в отделна тема. Коментар на оклеветения: Постерът за предстоящ "жълт" вестник е разлепен. Напрежението се създава и подхранва. Зрителю (читателю), подготви се за драматични разкрития! ### Име: той НЕ е Дата: 16.05.99 15:42 Бих Ви помолил като начало накратко да ни обясните в какви точно връзки и отношения се намирате с Радио "Свободна Европа". По-нататък възнамерявам да продължим дискусията си по-детайлно. Реплика на оклеветения: "той НЕ е" облича тогата на прокурора Вишински, слага си черните очила на Авакум Захов, поставя на масата тоягата на Шахо от лагера в Ловеч и казва: На нас всичко ни е ясно, от сигурни източници знаем, че връзки и отношения е имало! Е, сега пък Вие, да сме ги посочвали - не знаете ли какво значи сапун в очите! Гражданино, не Ви питам, дали сте имали или не връзки и отношения - обяснете ни само точно какви са те и … ще Ви намалим присъдата. А … виждате ли детайла на масата? Ако започнем дискусията "по-детайлно"? ### Име: той НЕ е Дата: 17.05.99 00:44 бих желал да разбера какви все-пак са отношенията и връзките Ви със споменатото радио – както сега, така и в миналото и как оценявате своята лична позиция в съпоставка с позицията на радиото. Реплика на оклеветения: "той НЕ е" продължава неуморим и неумолим героичната следствена битка срещу недоразкрития враг "на две заплати" с умели и ловки похвати. Него не го смущават неколкократни обяснения на свидетели във форума, че "обектът" е само обикновен слушател на програмата "Студио България" на Радио "Свободна Европа", който понякога, като хиляди други слушатели се включва в предаването чрез телефонно обаждане (и си плаща дебелите телефонни сметки Швеция-България). Такива не минават на мастития юрист, калната "субстанция" си е налице и втасва. Слушател? Никакви такива! Това не върши работа - "обектът" е шпионин и радиосътрудник и на него не трябва да се вярва за нищо и … особено на мненията му за конфликта в Косово. Изпратете съобщения на всички гранични пунктове на форума "Ако срещнете един шпионини и радиосътрудник от Швеция пазете имуществото и децата си - той има особено общественоопасно мнение за конфликта в Косово!" ### Име: той НЕ е Дата: 17.05.99 02:18 Колкото до моята репутация, както правилно отбелязахте, тя е мой личен въпрос, но държа да спомена, че считам за важна част от нея необвързаността си нито пряко, нито косвено било с тайни служби, било с други организации и институции, провеждащи политиката на чужда държава. Реплика на оклеветения: "Производството" на "той НЕ е" върви добре, 100-200 човека на ден четат, че Иван Иванов е шпионин и радиосътрудник, ама Иванов не си знае интереса. Пише едни такива реплики, уж интелигентни, ами ако ги прочете някое от децата на калопроизводителите, ще избяга от къщи. И затова трябва да се заключва стаята с компютъра. Пише и за Косово. Вместо да се откаже и да си гледа кефа. Но … като заслужена награда за мръсната кална работа "той НЕ е" си има репутация, че не е обвързан "нито пряко, нито косвено било с тайни служби, било с други организации и институции, провеждащи политиката на чужда държава", а Иван Иванов си няма репутация, че не е обвързан "нито пряко, нито косвено било с тайни служби, било с други организации и институции, провеждащи политиката на чужда държава". Почти успех на калната операция. ### Име: той НЕ е Дата: 17.05.99 15:34 Г-н Иванов е активен участник не само в нашата дискусия, а в публичната дискусия в обществото посредством своите медийни изяви.В този смисъл той се е превърнал в, ако мога така да се изразя, "публична личност" и следователно може да бъде питан и за евентуална обвързаност с някоя от страните в конфликта. Бих бил доволен ако г-н Иванов информира накратко участниците във форума за своята обществена дейност в миналото и сега, с което ще разсее каквито и да е подозрения спрямо неговата необвързаност и обективност в миналото или понастоящем. Държа да подчертая, че когато задавам въпроси, аз искам да получа отговори, а не да правя внушения.В крайна сметка, всеки може да прави изводите си от отговора (или отказа от отговор) на въпросите. Реплика на оклеветения: Беля. Почти като тая през ноември 1989 г. Този Tony си няма работа, ами направил тема срещу калянето. Та ние не каляме Tony, за кой дявол ще го е грижа за тоя от Упсала! Ама ги пише Tony едни такива тежички, оправяне няма. Трябва калта та се замазва, да се разкрасява, иначе … беля. За шпионаж вече не върви, но … я да го изкараме Иванов "общественик" и "публична личност" и тогава … калянето е разрешено - та ние на какво направихме тук и правителство, и президент и парламент, та един от Упсала ли? И ще пуснем отново латерната с искането "г-н Иванов да информира накратко участниците във форума за своята обществена дейност в миналото и сега". Ами ако, някой се досети, че внушаваме клевети? Еврика! Казваме предварително, че не внушаваме клевети и … работата е оправена. И подчертаваме дебело, че отговори-неотговори - всеки трябва да си направи тези изводи, които ние внушихме. ### Име: Светец Дата: 18.05.99 00:23 Може би има бракоразводни проблеми човека! Реплика на оклеветения: Светец се оказва жив и с надеждата, че е забравен, излиза от джунглата след 55 години и неразбрал, че Япония е капитулирала, а вярвайки, че само вариантът му "Свободна Европа" е пропаднал, чевръсто забърква следващия кален вариант. Експертите по начални кални субстанции са безсмъртни. ### Име: Светец Дата: 20.05.99 20:56 Човекът е профи в работата си и си изпълнява задълженията стриктно. Реплика на оклеветения: Светец отново заявява на публиката, че си съвсем жив, но че е само малко затруднен каква нова "работа" да припише на "обекта" след като не може да намери по-кална от Радио Свободна Европа и … целомъдрено оставя въпроса открит за по-нататъшно уточняване. ### Име: kik Дата: 23.05.99 21:55 ivane ti si pederast! Реплика на оклеветения: На сцената излиза един нов тежък актьор, комисар от нравствената милиция, който повече не го сдържа на място и с блестящи и необозрими доказателства се опитва да подпомогне като че вече поотказалите се предшественици на добре накаляната сцена. ### Име: kiki Дата: 23.05.99 21:56 ivan ot swe e pedal Реплика на оклеветения: Ново драматично развитие - комисарят от нравствената милиция залепва отлепилия се четвърт десен мустак и убеден в своята неузнаваемост излага съвсем същи "данни" от съвсем друг източник със същите блестящи и необозрими доказателства. ### Име: kiki Дата: 23.05.99 21:59 ivan e pedal! Реплика на оклеветения: Отлепеният четвърт мустак си стои стабилно на мястото му и вече абсолютно неузнаваемият храбър комисар от нравствената милиция излага вече абсолютно съвсем същи неопровержими данни с абсолютно същите блестящи и необозрими доказателства. ### Име: Monitor Дата: 23.05.99 22:54 Moge bi malki paskviltcheta plateni ot .. koi znae ot koi Реплика на оклеветения: На сцената излиза един нов закъснял актьор с четириъгълна глава и плоско стъклено лице, отсъствал на предишните репетиции и … така и не разбрал тихичкото съскане на суфльорите под калната сцена, че темите на "обекта" се плащат от Радио "Свободна Европа" и ЦРУ, благоразумно оставя въпроса открит за бъдещо уточняване. Изпраща няколко въздушни целувки на публиката, чака известно време за аплодисменти и … се оттегля с достойнство под предупрежденията на суфльорите в бъдеще да не отсъства от репетиции. ### Име: Monitor Дата: 24.05.99 17:26 G-n Ivanov Ne go priemaite litchno. No naistina stradate ot paranoja. Реплика на оклеветения: Актьорът с четириъгълна глава и плоско стъклено лице обаче изненадва публиката, завръщайки се за кратко на сцената в бяла престилка с кървави петънца, с тояга в едната ръка и усмирителна риза в другата и с пределна тактичност чете диагноза от едно мръсничко листче. Опитва се да улови букети към сцената, но гледайки с учудване празните си ръце, констатира, че такива не идват. И се оттегля с миловидна усмивка. ### Име: той НЕ е Дата: 29.05.99 00:19 Всички заблудени благодарим за безценната и достоверна информация от пресцентъра на НАТО. Реплика на оклеветения: Един от основните актьори прави кратко "антре" на сцената, осветен от нов кален вариант - заплатата идва не от Радио "Свободна Европа, не от ЦРУ, а (как да не се сети досега) - от Пресцентъра на НАТО. Актьорът призовава публиката отново да поправи в раздадениете програмки на пиесата и се оттегля, доволен от свършеното. ############### Засега завеса, но … актьорите са и автори и … калят и пишат и може да има и ново продължение. Приветствие на оклеветения към талантливия творчески екип: Уважаеми господа, Вие се занимавате упорито с клеветене. Целта на клеветенето Ви е да се копрометира личността на един трудничък за Вас опонент в този форум и по такъв начин да се компрометира писаното от него. Тъй-като изглежда, че писаното от Вас Ви допада, ще имате удоволствието да го препрочитате с моите малки пояснения при всяка нова клевета с включване и на новата клевета. Господа, Казва се, че ако една лъжа се повтори 100 пъти, тя става истина. Вие я повторихте досега 16 пъти, остават Ви 84 пъти. Обещавам Ви, че ще получите 84 нови и допълнени издания на пиеската Ви "На дъното (калното)" на мястото на клеветата. Успех! Иван Иванов, Упсала, Швеция P.S. МОЛЯ ПОЧТЕНИТЕ УЧАСТНИЦИ В ТОЗИ ФОРУМ ЗА ИЗВИНЕНИЕ ЗА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ТЕМАТА.

Къде ги прочете - в така наречения the Rambouillet Accords или някъде другаде? И, ако е истина, това не доказва ли, че НАТО иска да управлява политическия и икономически живот на една независима държава. Значи, натовските умиротворителни сили ще доминират, а Югославия ще съдейства за стабилизирането. Браво бе, супер демократично решение. С риска, за кой ли път да бъда обидена на червена и комунистка, ще ви припомня, че и комунистите вярваха, че ще оправят света с ДИКТАТУРАТА НА ПРОЛЕТАРИАТА. Тези изисквания на НАТО много ми намирисват точно на една нова диктатура на демокрацията, този път на един друг звяр, боядисан в червено и синьо на звезди.

Уважаема г-це или г-жо KUCHKA, Разбрали сте (почти) правилно. Централното югославско правителство в течение на три години не ще управлява Косово, така, както не го управляваше десетилетия. То и без това доказа според мен безспорно, че не е способно да го управлява по човешки начин. Косово ще се управлява в течение на три години от косовчани, така както се управляваше успешно и без никакви рискове за териториалната цялост на Югославия в течение на десетилетия. Югославия ще си остане външно териториално непокътната и суверенна, както си беше и по времето с автономия на Косово и Войводина. Натовските омиротворителни сили ще доминират военно за да стане горното без повече жертви, мъки и комунистически номера. Данъкоплатците от страните от НАТО ще заплащат омиротворяването на нашите балкански лудории-безрасъдства. Т. е. точно така, както успешно стана в Босна и Херцеговина. Така, че разлика между "диктатура на пролетариата" и "омиротворяване ала НАТО" според мен все пак има. "Диктатурата на пролетариата" не донесе добро никъде. "Омиротворяването ала НАТО" донесе добро в 100% от случаите досега. Аз се надявам да достигнем до омиротворителните действия и във втория случай - досега си е чиста война. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция P.S. В дебат с мен смятам, че нито Вие, нито който и да е има основания да се страхува от лични нападки.

На контрадезинформатор Номер 1 в нашия форум искам да покажа , на какво не бих се вързал от неговото изказване . 1. На следното нито една държава не би се съгласила : "Централното югославско правителство в течение на три години не ще управлява Косово," 2. Това какво трябва да значи? Какво според Вашата партия значи "управлява" ? " така, както не го управляваше десетилетия. То и без това доказа според мен безспорно, че не е способно да го управлява по човешки начин " - тия заключения са субективни 3. Няма косовчани, така както няма тракийци, шопи, добруджанци, македонци , а има само българи и съответно в Косово има сърби и албанци: "Косово ще се управлява в течение на три години от косовчани, така както се управляваше успешно и без никакви рискове за териториалната цялост на Югославия в течение на десетилетия. " - а албанцие никак не искат да остават в Сърбия / Югославия, също както и сърбите не искат живи албанци на техна територия 4. Питайте Таджи по върпоса : "Югославия ще си остане външно териториално непокътната и суверенна, както си беше и по времето с автономия на Косово и Войводина" 5. Досега НАТОвското доминиране не е минало "без мъка", ама хич даже. "Натовските омиротворителни сили ще доминират военно за да стане горното без повече жертви, мъки и комунистически номера. Данъкоплатците от страните от НАТО ще заплащат омиротворяването на нашите балкански лудории-безрасъдства. " 6. Верно е разлика има : "Така, че разлика между "диктатура на пролетариата" и "омиротворяване ала НАТО" според мен все пак има. "Диктатурата на пролетариата" не донесе добро никъде. " 7. Най - вече 7 години във Виетнам, и вече повече от 8 в Ирак ""Омиротворяването ала НАТО" донесе добро в 100% от случаите досега. Аз се надявам да достигнем до омиротворителните действия и във втория случай - досега си е чиста война" ами , че то остана ли нещо , което да е вярно ( освен т.6 ) ?

Някои тук не оставят непокътната и историята, "зачислявайки" с днешна дата войните във Виетнам и в Персийския залив на НАТО. Трябва да им простим и че не знаят, че "косовчани" може да означава същото както и "софиянци" - жители на дадено място. И откритието им и негодуванието им, че тук всеки изразява свои естествено "субективни" заключения. Иван Иванов, Упсала, Швеция

Отговора не е дори задоволителен. Косово е била автономна ПРОВИНЦИЯ в Сърбия, а не република, каквато беше Босна в Югославия. По този начин влизането на натовски войски в сръбската автономна провинция Косово е нарушаване суверинитета на тази държава, не само с навлизане в територията и, а също с отнемане на правата и на управление. Това е далече от демократично, по-скоро насилствено действие, за подпомагане на създаването на една нова държава и пак прекрояване картата на света. Друг е въпроса дали Милошевич е най-годния управник на Сърбия и за безспорно недемократичните му деяния в тази държава. Що се отнася до жертвите дали ще са повече или по-малко бъдещето ще покаже. Засега се чуват сигурни данни за колко косовари са умрели от натовски ракети, а обвиненията за геноцид са все още недоказани. Не е ясно и как "данъкоплатците от страните на НАТО ще плащат за балканските лудории-безрасъдства", защото ако е под формата на заеми, гражданите на балканските държави също са данъкоплатци. Съгласявам се, че диктатурата на пролетариата не донесе нищо добро, но изобщо не съм убедена, че "демокрация ала НАТО" е успяла 100% - по този въпрос трябва да се обърнем към жителите на държавите, на който НАТО са донесли "добро" по начина по който "донасят доброто" в Косово и Сърбия. И да не забравяме, че масовото изселване на бежанците започна след бомбардировките на НАТО, а не преди това. И накрая, войните досега са приключвали със компромисни споразумения между воюващите страни,като разбира се винаги едната от страните губи повече от другата (не става въпрос за държавите, а страни като участници). Трябва ли Сърбия да изгуби цяла провинция, която с векове е принадлежала на Сърбия, за да има "демократично умиротворяване".

Уважаема г-це или г-жо KUCHKA, Отговорът дори не е разбран. 1. Сравнението с Босна и Херцеговина НИ НАЙ-МАЛКО НЕ Е ОТНОСНО ЛЕГИТИМНОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ВОЕННИ СИЛИ НА СТРАНИТЕ ОТ НАТО. СРАВНЕНИЕТО Е ПО ОТНОШЕНИЕТО НА СПОСОБНОСТТА ИМ ДА НАЛОЖАТ НАДЕЖДЕН МИР СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ. На мен е пределно добре известно, че в случая с Босна и Херцеговина страните от НАТО действаха по пълномощия на ООН и с оглед на наложения на враждуващите договор от Дейтън. В случая с Косово страните от НАТО нямат никакви формални пълномощия от когото и да е, нито договор между враждуващите. Техните действия са една обикновена война на страни от един военен съюз спрямо една суверенна страна. По легитимността на тази война може да има различни мнения - моето е, че тя е досега легитимна. Моите представи за демокрация не включват заемане на позиция на наблюдател, когато едни жесток режим издевателства над свои цивилни мирни граждани. Трябва да Ви напомня, че тази война се води в искане за приемане на един проектодоговор, КОЙТО ИЗРИЧНО ПРЕДВИЖДА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЗА ТРИ ГОДИНИ НА АВТОНОМИЯТА НА КОСОВО, НО И ОСТАВАНЕ НА КОСОВО В РАМКИТЕ НА СУВЕРЕННА ЮГОСЛАВИЯ. Вие имате Вашето становище, че геноцидът в Косово още не е доказан. Това е Ваше право. По-голямата част от света намира геноцидът за доказан, моите представи са също, че е вън от всякакво съмнение, че югославката комунистическа върхушка и поддържани от нея "чети" извършиха и продължават да вършат геноцид в Косово. С Ваше разрешение, ясно е как "данъкоплатците от страните на НАТО ще плащат за балканските лудории-безрасъдства" - с разходи и жертви в сегашната война, с разходи за издръжката години наред на умиротворителни сили и очевидно с възстановителни планове, част от които ще бъдат безвъзмездни. По отношение на "етническото прочистване" на мирни и цивилни косовчани Вие използвате твърде странен термин - "изселване" (което може да се третира и като доброволно по свое желание и инициатива). Позволете ми да се дистанцирам категорично от употребата на този термин, както навремето се дистанцирах от термина "екскурзия", лансиран от българските "възродители". Аз не смятах и все още не смятам, че е необходимо Югославия да "загуби" Косово. Но след масовите издевателства на югославската върхушка през последните два месеца, аз не съм убеден дали това е възможно. По принцим според мен това е въпрос, който ще решат ЖИТЕЛИТЕ НА КОСОВО, КОГАТО СЕ ЗАВЪРНАТ ПО ДОМОВЕТЕ СИ. СПОРЕД МЕН, АКО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЪРХУШКА В ЮГОСЛАВИЯ НЕ ПРИЕМЕ ДНЕС СПОРЕД МЕН ВЕЧЕ ТВЪРДЕ ИЗГОДНИТЕ УСЛОВИЯ ОТ РАМБУЙЕ И БЪДЕЩО УРЕЖДАНЕ ПРЕДВИДИ НЕЗАВИСИМОСТ НА КОСОВО, ЩЕ ЗНАЕМ ЧИЯ БЕЗОТГОВОРНА ПОЛИТИКА ДОНЕСЕ И ТОВА ПОРЕДНО НЕЩАСТИЕ И ЗА ЮГОСЛАВИЯ, И ЗА СЪРБИЯ, А СПОРЕД МЕН И ЗА КОСОВО. За Ваше сведение, доколкото знам, Косово не е "провинция, която с векове е принадлежала на Сърбия" - касае се за десетилетия от началото на века. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Войната е между Сърбия и интересите на тази държава като цяло, и НАТО, който "защитава" интересите на част от населението на същата държава - 17%. Предложените "ИЗГОДНИ УСЛОВИЯ ОТ РАМБУЙЕ" разглеждат интересите само на една част от Югославия. Проектодоговора не беше съгласуван с интересите на цялата страна и е мое мнение, че точно заради това не беше подписан. НАТО, като военен съюз от повече държави реши, че една държава не може да се мери по военна сила с тях и "най-демократичното" им решение като такива беше да започнат война, с инициативата да бомбардират Сърбия. Кое прави в случая тази война легитимна не мога да разбера? Това, че Милошевич е комунист, не значи, че той води войната в името на комунизма, а да защитава териториалните интереси и суверинитета на собствената си държава, населението, на която е останалите 83%, хора живеещи в Сърбия, която включва Косово като провинция, в която също живеят сърби. Да се върнем на въпроса за данъкоплатците - пак ли да обвиняваме балканския менталитет, за деянията на правителсвата, членки на НАТО, че се намесват в конфликт, който по мащабите си е вътрешен, а не международен?! Използвам "изселване", а не "етническо прочистване", защото достигна сегашните си цифри след бомбардировките в Косово през Март, а не преди това. А що се отнася то "екскурзиантите" от България, голяма част от тях се завърнаха, защото не намериха очакваното от тях посрещане в Турция. Не го споменавам в защита на "възрожденците" от България, а като факт, че всяка история си има две истини, както нож с две остриета. И дали бежанците косовари ще пожелаят да се върнат в Косово е въпрос, на който никой за сега не може да отговори, защото в момента те са със статут на политически бежанци и според Съдът в Хага никой не може да ги накара да се върнат обратно (което впрочем е идеален вариант, дори и за криминални да се лансират като политически бежанци - и ние добре знаем как става това). Държавите от НАТО си сложиха таралеж в гащите и затова е този натиск на съседските държави на Сърбия да поемат бежанците, за да могат те да се отърват от тях, защото те (бежанците) не биха пожелали да останат в страни като България, Македония и Албания дори, докато живота в западните държави не би им се отразил зле. Да, ама на западнярите не им изнася това развитие на нещата, затова е всичката дандания за миролюбивото завръщане на косоварите в Косово. И на последно място, но не с последно значение в дискусията, Косово е винаги принадлежала на Сърбия, с изключение на годините през Втората Световна Война. Това може да се намери в учебниците по история, както и в историческите документи. И понеже споделяме мнения, нека искажа и своето, което е формирано от исторически източници, не от настоящите медии: Това, че населението на Косово е 82% албанци е скорошно явление, не историческо; също така е грешка на сръбското държавничество, концентрирало населението от една етност на едно място и поради това произлиза проблема им със застрашаване на ортодоксалните слоеве на население и макар, че не оправдавам Милошевич с методите му да се справи с този проблем, не го заклеймявам за това че защитава интересите на СЪРБИЯ.

"В случая с Косово страните от НАТО нямат никакви формални пълномощия от когото и да е, нито договор между враждуващите. Техните действия са една обикновена война на страни от един военен съюз спрямо една суверенна страна. (!!!!!)По легитимността на тази война може да има различни мнения - моето е, че тя е досега легитимна." Приветствайки заемането най-после на откровена позиция по един от дискутираните въпроси, на мога де се въздържа да отбележа, че цитираното мнение рязко противоречи на приет от цивилизованите народи и техните държави (включително 19-те държави от НАТО) преди повече от 50 години принцип: United Nations Charter ..... "The Charter of the United Nations was signed on 26 June 1945, in San Francisco, at the conclusion of the United Nations Conference on International Organization, and came into force on 24 October 1945. The Statute of the International Court of Justice is an integral part of the Charter. ...... CHAPTER I PURPOSES AND PRINCIPLES ..... All Members shall refrain in their international relations from the threat or use of force against the territorial integrity or political independence of any state, or in any other manner inconsistent with the Purposes of the United Nations." В тази връзка логично следва и питането откъде черпи тази война своята легитимност?Имам предвид - легитимност според автора на горецитираното мнение.

Уважаема г-це или г-жо KUCHKA, Озадачен съм от Вашата математика. От нея изглежда, че 87% от населението на една държава има право да се разполага с живота и достойнството на останалите 13% КАКТО НАМЕРИ ЗА ДОБРЕ И ТОВА Е ВАШАТА ПРЕДСТАВА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ (същата Ваша математика е по принцип валидна и ако сътношението бе 51% на 49%)? Включително и в една провинция, която имаше автономно самоуправление и където това 13% от населението на Сърбия представлява 82% от населението на провинцията (причините за това са абсплютно без никакво значение)? Мнозинството може да изяде малцинството и това си е "вътрешна демократична работа", на която останалият свят трябва само да бъде зрител? Не, г-це или г-жо, според мен шепа разбойници в Белград нямат нотариален акт за Косово, кокото и да ни размахват мухлясали исторически летописи за една битка там и за наличието на няколко манастира (за чието бъдеще по "странни" причини собственикът им, Сръбската православна църква, не изглежда толкова безнадеждно обезпокоен). За територията на тази провинция претенции могат да имат според мен само тези хора, на които тя днес е единствен собствен дом. Аз, за разлика от Вас, нямам никакви трудности да разбера легитимността на военните действия на страните от НАТО. Една жестока върхушка практикува по отношение на свои граждани в противоречие на гарантирани от Универсалната декларация на ООН за правата на човека, на много други международни документи и на елементарната човечност действия, които в международното право са окачествени с термина "геноцид" и се третират като престъпления срещу човечеството. По моите представи всяка страна, изчерпила мирни средства за прекратяването на издевателствата и предприела военни действия за прекратяването им, според мен води напълно легитимна война. Сериозната изостаналост на ООН от твърде променилия се за 50 години свят (погледнете старата ми тема "Нов ред") разбира се дава на хора, чиито морал не надхвърля например непокътнатия от 50 години престарял Устав на ООН с архаичното вето, в който не се предвиждат мерки на организацията при вътрешни конфликти в страна-членка, макар и с масово нарушаване на гарантирани от споменатата универсална декларация човешки права, да леят крокодилски сълзи. Един твърде по-нов документ от 80-те години - Виенската декларация на Организацията за разбирателство и сътрудничество в Европа, подписана и от Югославия, изрично обявява спазването на човешките права за НЕВЪТРЕШНА работа на страните-членки на организацията, включая и Югославия. Г-це или г-жо KUCHKA, Вие също дължите Вашата свобода и Вашата държава на една по Вашите представи "нелегитимна" война. През 1876 г. в една суверенна държава, Османската империя "паравоенни" формирования (башибозук) (а не официални власти и редовна армия, както в Косово) извърши жестокости в Перущица, Батак и другаде, с които в историческа перспектива днешните жестокости в Косово са изцяло съизмерими . В света се формира обществено мнение срещу тези жестокости, отиващо много по-далеч от "автономия" - журналисти, политици и интелектуалци във Великобритания, Италия, Русия, САЩ, Франция и другаде изказаха убеждения, че сигурността на християнското население (българската народност дори не им бе известна) не може да бъде гарантирана, ако областите с християнско население не бъдат отделени в независима от Османската империя нова държава. Една държава, Русия, без решението на какъвто и да е международен форум и устави започна, проведе и спечели една война срещу суверенната Отоманската империя и откъсна от нея територии, в които живееше една нищожна част от населението на Отоманската империя (българското етническо малцинство в империята едва ли е надхвърляло 10%), против интересите на останалото над 90% население на суверенната Османска империя. Аз меря с еднакви мерки и за мен тази война бе също изцяло легитимна. Предлагам Ви и Вие да сравните мерките Ви. По отношение не "възродените" от българската комунистическа върхушка граждани, аз смятам, за разлика от Вас, че единствена тема, свързана с настоящата, е не защо те са се завърнали, а защо бяха принудени към бягство (Вие разбира се изпуската една малка възможна причина - "възродителите" междувременно загубиха властта в Отечеството ни). По отношение на това, дали косовчаните ще се завърнат по домовете си и в какъв период ми се струва, че е уместно да дам един пример. При подобната криза в Босна и Херцеговина шведската държава прие 120 000 бежанци. След омиротворяването на тази държава, мнозинството от тези бежанци се завърнаха у дома си по свое желание. Шведската държава им предостави начална финансова помощ за установяване обратно у дома си. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Като стана дума за нарушенията на правата на българските мюсюлмани през 80-те години, ще си позволя директно да попитам г-н Иван Иванов: БИХТЕ ЛИ ОДОБРИЛИ АНАЛОГИЧНА ВОЕННА КАМПАНИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ КАТО ВОДЕНАТА ДНЕС СРЕЩУ ЮГОСЛАВИЯ, ЗАЕДНО СЪС СЪПРОВОЖДАЩИТЕ Я ИЗПОЛЗВАНЕ НА БОЕПРИПАСИ С ОБЕДНЕН УРАН И ПОРАЗЯВАНЕ НА ЦИВИЛНИ ЦЕЛИ?

"Един твърде по-нов документ от 80-те години - Виенската декларация на Организацията за разбирателство и сътрудничество в Европа, подписана и от Югославия..." Моля да извините невежеството ми , уважаеми г-н Иванов, но аз лично не успях да намеря "Виенски" документ на официалния сайт на ОССЕ ([линк]). Документите на високо равнище (държавни глави или министри) са : 1/Meetings of Heads of State or Government of OSCE participating States set priorities and provide orientation at the highest political level. The last meeting took place in Lisbon, 2-3 December 1996. S U M M I T S Lisbon 2-3 December 1996 Budapest 5-6 December 1994 Helsinki 9-10 July 1992 Paris 19-21 November 1990 Helsinki 1 August 1975 2/The Ministerial Council (formerly the CSCE Council of Ministers), whose members are the Foreign Ministers of the OSCE participating States, meets once a year towards the end of every term of chairmanship (although not usually in years when there is a Summit) to consider issues relevant to the OSCE and take appropriate decisions. M I N I S T E R I A L M E E T I N G S Oslo 2-3 December 1998 Copenhagen 18-19 December 1997 Budapest 7-8 December 1995 Rome 30 November -1 December 1993 Stockholm 14-15 December 1992 Helsinki 24 March 1992 Prague 30-31 January 1992 Moscow 10 September 1991 Berlin 19-20 June 1991 New York 1-2 October 1990 Helsinki 3-7 July 1973

Някои хора продължават упорито да задават крайно хипотетични въпроси с минала дата и с десетгодишна неактуалност с горещо желание да намерят необходими им аргументи за други цели. Иван Иванов Упсала, Швеция

Светът, особено този между 1986 и 1989 г. (завиждам на очевидната младост на някои) не винаги присъства в Интернет. Но е запазен в паметта на заинтересуваните съвременници в зряла възраст по това време. Затова: 1. Недоверчивите могат да потърсят мястото [линк] за израза "OSCE History". 2. Недоверчивите след като намерят документа със заглавие "OSCE History" (приложен и тук за улеснение) могат да го прочетат внимателно. 3. След като се убедят, в пасажа "In the Final Act, the participating States agreed to continue the multilateral process initiated by the Conference by proceeding periodically to a thorough exchange of views on the implementation of the provisions of the Act and the tasks defined by the Conference, as well as on the deepening of their mutual relations, the improvement of security and the process of co-operation. This was achieved through a series of "follow-up meetings" which took place in Belgrade (4 October 1977 - 8 March 1978), Madrid (11 November 1980 - 9 September 1983) and Vienna (4 November 1986 - 19 January 1989). Intersessional meetings were also held with the aim of maintaining momentum between follow-up meetings. In addition, a Conference on Confidence- and Security-Building Measures and Disarmament in Europe was held in Stockholm from 17 January 1984 to 19 September 1986. This broke ground on an important element of military security." че съвещание във Виена е имало не ден или два, а от 04.11.1986 г. до 19.01.1989 г., могат да продължат търсенето на декларацията на това съвещание самостоятелно. 4. Ако не я намерят, могат да се обърнат към администрацията на OSCE или към Министерството на Външните работи на Република България (или на Федеративна Република Югославия, ако доверието към българските власти е подронено) и да поискат книжно копие. Иван Иванов, Упсала, Швеция ============================== History The Helsinki Process From the CSCE to the OSCE The OSCE Today Major CSCE/OSCE Events 1973-1999 The Helsinki Process The idea of a pan-European security conference was raised by the Soviet Union in the 1950s. The first concrete proposal came in 1954 when the USSR suggested that a 50-year treaty should be drawn up for signature by all European States and supported by permanent institutional machinery. Given that the proposal implied recognizing the German Democratic Republic, precluding the Federal Republic of Germany's accession to the North Atlantic Treaty Organization (NATO) and de-linking European and American security interests, the Western powers considered it unacceptable. The idea was shelved for several years and was eclipsed by developments like the invasion of Hungary, the crackdown in Poland and the construction of the Berlin wall. In the mid 1960s, taking advantage of dйtente and more frequent exchanges between East and West, the Soviet Union, under the multilateral umbrella of the Warsaw Treaty Organization (WTO), proposed the convening of a European security conference which would adopt a solemn text (preferably of a legal nature) confirming the existing borders in Europe and laying down the framework for large-scale East-West economic co-operation. The idea, which was welcomed by most European neutral and non-aligned States, was given a cautious reception by NATO. In 1969 the Alliance indicated expressed its readiness to participate in such a conference provided certain conditions were met. These included full participation of the United States and Canada, reconfirmation of the legal status of Berlin, a discussion of conventional disarmament in Europe and the inclusion of human rights issues on the agenda of the conference. These obstacles were overcome in the early 1970s by Soviet acceptance of American and Canadian participation in the conference, the Quadripartite Agreement on the reconfirmation of the status of Berlin, the West German treaties with the Soviet Union, Poland and East Germany, an agreement to begin Mutual and Balanced Force Reduction (MBFR) talks as well as the goodwill generated by Willy Brandt's Ostpolitik, the opening of talks on the Strategic Arms Limitation Treaty (SALT 1) and the Nixon-Brezhnev Summit in May 1972. The time was ripe for a Conference on Security and Co-operation in Europe (CSCE). Finland offered to host the informal preparatory talks. These talks began on the outskirts of Helsinki on 22 November 1972 and lasted until 8 June 1973 (the name of the site, Dipoli, became an informal way of referring to the talks themselves). They concluded with the Final Recommendations of the Helsinki Consultations (also known as "The Blue Book") which outlined in detail the practical arrangements for a three-stage conference: its agenda, participants, date, place, rules of procedure and financial arrangements. The CSCE formally opened in Helsinki on 3 July 1973. In this first stage, which lasted until 9 July, Foreign Ministers from 35 States - encompassing the whole of Europe (with the exception of Albania and Andorra) plus the USA and Canada - adopted the Blue Book and stated the views of their Governments relating to security and co-operation in Europe, and on the further work of the Conference. The "Helsinki process" had been launched. Stage II took place in Geneva from 18 September 1973 to 21 July 1975 and constituted the substantive working phase. Experts from the 35 participating States engaged in what amounted to the first ever multilateral East-West negotiation process; the end result was the CSCE Final Act. The Act was signed by 35 Heads of State or Government in Stage III, which took place in Helsinki from 30 July to 1 August 1975. In the Final Act, the participating States agreed to continue the multilateral process initiated by the Conference by proceeding periodically to a thorough exchange of views on the implementation of the provisions of the Act and the tasks defined by the Conference, as well as on the deepening of their mutual relations, the improvement of security and the process of co-operation. This was achieved through a series of "follow-up meetings" which took place in Belgrade (4 October 1977 - 8 March 1978), Madrid (11 November 1980 - 9 September 1983) and Vienna (4 November 1986 - 19 January 1989). Intersessional meetings were also held with the aim of maintaining momentum between follow-up meetings. In addition, a Conference on Confidence- and Security-Building Measures and Disarmament in Europe was held in Stockholm from 17 January 1984 to 19 September 1986. This broke ground on an important element of military security. The Helsinki Final Act encompassed three main sets of recommendations, commonly referred to as "baskets". The first set (or basket I) was related to politico-military aspects of security: principles guiding relations between and among participating States (the "Decalogue", see below) and military confidence-building measures. The second set (or basket II) concerned co-operation in a number of fields including economics, science and technology and the environment. The third set (or basket III) dealt with "co-operation in humanitarian and other fields" - a formula covering human rights issues under the headings of "human contacts", "information", "co-operation in the field of culture" and "co-operation in the field of education". It also included a specific set of recommendations related to Mediterranean issues. Helsinki Decalogue: Sovereign equality, respect for the rights inherent in sovereignty Refraining from the threat or use of force Inviolability of frontiers Territorial integrity of States Peaceful settlement of disputes Non-intervention in internal affairs Respect for human rights and fundamental freedoms, including freedom of thought, conscience, religion and belief Equal rights and self-determination of peoples Co-operation among States Fulfilment in good faith of obligations under international law The CSCE was unique and innovative in several respects. Firstly, in an era characterized by bloc-to-bloc confrontation, the CSCE had a wide membership and all States participating in the Conference did so as "sovereign and independent states and in conditions of full equality". Secondly, at a time when most negotiations and security organizations adopted a piecemeal approach to security, the CSCE endorsed a comprehensive view. The linkage between different elements of security would prove to be one of the CSCE's greatest assets. Thirdly, decisions of the Conference were taken by consensus thus often making the decision-making process as important as the decisions themselves. Fourthly, CSCE decisions were politically rather than legally binding, giving the Conference considerable flexibility. Finally, the CSCE had no institutional structures, the result being that the very impetus needed to keep the process going was an end in itself. The Helsinki process offered the participating States a permanent channel of communication, a normative code of conduct (for inter-State and intra-State relations) as well as a long-term programme of co-operation. It thus promoted both stabilization and peaceful change in Europe. As a result, during the Cold War the CSCE introduced real qualitative changes in East-West relations at a time when most contacts were characterized by alternating phases of tension and ambiguous dйtente. It mutilateralized or, more correctly, "Europeanized" the bipolar climate by bringing the neutral and non-aligned countries into the European security system on an equal basis with the members of the military alliances. It broadened the scope of inter-State relations by introducing new fields of co-operation, among which human rights and the protection of the environment were the most significant. Human rights, a long-standing taboo in East-West relations, became by virtue of the Final Act a legitimate subject of dialogue. Proceeding from the premise that international relations had to include a "human dimension" directly beneficial to the individual, commitments in this field became matters of legitimate concern to all participating States and did not belong exclusively to the internal affairs of any given State. Thanks to the CSCE, a large number of humanitarian cases related to family contacts, family reunification, binational marriage and so on were positively solved. The peoples of Europe were therefore directly affected by the Helsinki process. Hundreds of citizens in the USSR and Eastern Europe formed groups to monitor implementation of the Final Act and took their leaders to task for falling short of the commitments they had made. The CSCE was thus instrumental in keeping the spotlight on human rights and linking progress in that sphere with co-operation on other more traditional security questions. One of the most important of these was military security. The CSCE can be credited with reducing military tensions through its implementation of confidence-building measures which enhanced military transparency and introduced arms inspections and military activities in Europe at a time when many threats to security stemmed from mistrust. In these respects, the CSCE was a catalyst for fostering security and co-operation in Europe and overcoming the ideological division of Europe in the 1970s and 1980s. From the CSCE to the OSCE The collapse of Communism, symbolized by the removal of the Berlin wall, dramatically transformed European security and with it the CSCE. Having opened a new era of democracy, peace and unity in Europe, CSCE participating States could look forward to a brighter future, but still had to overcome the legacy of the past. The CSCE took on new responsibilities and challenges in this period of transition characterized by institutionalization, strengthening of operational capabilities, development of field activities and further elaboration of commitments and principles (particularly in the human dimension). The Paris Charter for a New Europe, signed on 21 November 1990 at the closure of the three-day Paris Summit Meeting of the Heads of State or Government of participating States, announced the first steps in that direction. A landmark in the Helsinki process, the Charter of Paris represented the first multilateral instrument to take stock of the end of the Cold War and the opening of a new era. Starting from the premise that "Europe whole and free is calling for a new beginning", it decided that it was necessary to institutionalize the CSCE through a mechanism for political consultations as well as a set of permanent institutions. It was decided that political consultations would be held at the level of Heads of State or Government every two years, that Ministers for Foreign Affairs would meet at least once a year as a formal Council and that high officials of foreign ministries would meet occasionally as a Committee of Senior Officials. In order to support these bodies, a permanent administrative infrastructure was established. It included a Secretariat (under the leadership of a Director), a Conflict Prevention Centre and an Office for Free Elections. In order to avoid creating a large, centralized bureaucracy these offices were small (each with a skeleton staff of three or four officers seconded from national administrations) and decentralized (their headquarters being respectively in Prague, Vienna and Warsaw). Moreover, their functions were framed in predominantly administrative terms. In April 1991, high-level parliamentary leaders from the CSCE participating States established the CSCE Parliamentary Assembly. Although the Paris Charter spoke in glowing terms about the end of "the era of confrontation in Europe", the disintegration of Yugoslavia and the Soviet Union presented a potentially destabilizing new set of risks and challenges to European security. In order to cope with these challenges of change, the process of institutionalization was accelerated and expanded. New mechanisms were created and operational capabilities were enhanced. Some of the most significant developments came in the human dimension. Major meetings in Vienna, Paris, Copenhagen and Moscow between 1989 and 1991 set down specific provisions on a broad spectrum of commitments in the human dimension, including free elections, freedom of the media and the protection of persons belonging to national minorities. Implementation of commitments was also strengthened. At the first Council meeting in Berlin on 19 and 20 June 1991 a special mechanism for emergency consultations was established. The so-called "Berlin mechanism" was used almost immediately in confronting the crisis in Yugoslavia. At the next Council meeting, which took place in Prague on 30 and 31 January 1992, a substantive "Prague Document on Further Development of CSCE Institutions and Structures" was endorsed which strengthened the functions of the CSO, enlarged the role of the Warsaw Office for Free Elections and instituted an exception to the rule of consensus, which provided that decisions could be taken in the absence of the consent of State concerned, in cases of clear, gross and uncorrected violations of CSCE commitments relating to the human rights and fundamental freedoms ("consensus minus one"). It was invoked in July 1992 to suspend Yugoslavia from the CSCE. The Helsinki Follow-Up Meeting, which took place between 24 March and 8 July 1992, was a watershed in the institutionalization of the CSCE. Decisions taken at the meeting established new institutions, including the Forum for Security Co-operation, the High Commissioner on National Minorities, the Economic Forum (held in the context of a Committee of Senior Officials meeting) as well as an informal Financial Committee of Experts of the CSO. The function of Chairman-in-Office (CiO) which had already been developed on the basis of the Charter of Paris, was formally regulated in the Helsinki decisions. The CiO's mandate made him responsible for "the co-ordination of and consultation on current CSCE business". The roles of a number of other bodies and institutions were further specified and enhanced. The post of Secretary General was created at the Stockholm Ministerial Council on 14 and 15 December 1992. Meetings of representatives of participating States became more regular in Vienna, first in the context of the Vienna Group and later the Permanent Committee. Such permanent structures were increasingly necessary as the CSCE was carrying out a growing number and range of tasks, many of which needed daily support. The first OSCE Mission of Long Duration was dispatched to Kosovo, Sandjak and Vojvodina in the autumn of 1992 and by the end of 1994 there were eight missions in the field. In 1992 the CSCE declared itself to be a regional arrangement in the sense of Chapter VIII of the UN Charter. With all these institutional developments, the CSCE had, de facto, evolved from being a process into being an organization. As a result, it was a logical step to re-christen the CSCE as the Organization for Security and Co-operation in Europe (OSCE). This decision was taken at the Budapest Summit on 5 and 6 December 1994 and took effect on 1 January 1995. As part of the same decision, the Organization's decision-making bodies were also renamed Ministerial Council (instead of CSCE Council), Senior Council (formerly the CSO) and Permanent Council (instead of Permanent Committee). This altered neither the character of the CSCE's commitments nor its status and institutions, but it reflected the CSCE's new identity and gave an impetus for its further development. With its proven institutions, field activities and active political bodies, the OSCE was recognized by its participating States as being "a primary instrument for early warning, conflict prevention and crisis management" from Vancouver to Vladivostok. However, crises in Bosnia and Herzegovina and Chechnya, among others, showed that the Organization could still do more to foster security and co-operation in Europe. The Budapest Summit therefore called for strengthening the competencies of the Chairman-in-Office as well as those of the Secretary General and the Secretariat, the High Commissioner on National Minorities and the Office for Democratic Institutions and Human Rights. It formally endorsed a Code of Conduct on politico-military aspects of security which laid down principles guiding the role of armed forces in democratic societies, and welcomed the expansion of the CSBMs regime laid out in the Vienna Document 1994. The "New Europe" of the early 1990s was not the one the participating States had envisioned at Paris in 1990. As the Budapest Summit Declaration noted, "the spread of freedoms has been accompanied by new conflicts and the revival of old ones". In order to deal with many of the risks and challenges to security and cope with rapid change, the participating States decided at Budapest to start a discussion on a model for common and comprehensive security for Europe for the twenty-first century. The OSCE Today The OSCE today occupies a unique place in the world of international organizations in general and in the realm of European security institutions in particular. This stems from its broad membership, comprehensive approach to security, conflict prevention instruments, the deeply established tradition of open dialogue and consensus building, shared norms and values among its participating States, and well-developed patterns of contacts and co-operation with other organizations and institutions. The basic priorities of the OSCE at present are : - to consolidate the participating States' common values and help in building fully democratic civil societies based on the rule of law; - to prevent local conflicts, restore stability and bring peace to war-torn areas; - to overcome real and perceived security deficits and to avoid the creation of new political, economic or social divisions by promoting a co-operative system of security. High-profile operations in Bosnia and Herzegovina, Albania, Croatia, Chechnya and Kosovo have thrust the OSCE into the spotlight and raised expectations about the Organization's potential. With an ever increasing range and number of field operations, the OSCE is now judged as much for its operational effectiveness as for its political role and commitments. This is particularly the case in the OSCE's largest and most challenging operation, the Kosovo Verification Mission. The OSCE continues to provide active support where needed for promoting democracy, the rule of law and respect for human rights throughout the OSCE area. Building on its status as a regional arrangement of the United Nations in the sense of Chapter VIII of the United Nations Charter, the OSCE has increased its activities in all phases of the conflict cycle and now has twenty missions and other field activities in the OSCE area. "Never before have the OSCE participating States engaged their organization so actively as their vehicle in so many issues relevant to their common security". Chairman's summary, Sixth Meeting of the Ministerial Council (18 and 19 December, Copenhagen 1997). In many of its activities, the OSCE comes into contact with other international and non-governmental organizations. Increased priority is therefore being given to inter-institutional co-operation and co-ordination. The OSCE's work in countries like Bosnia, Albania and Croatia has demonstrated that the Organization can complement, and in some cases provide the co-ordinating framework for, the efforts of other European and international institutions and organizations. Despite significant growth since the early 1990s, the OSCE has remained flexible and innovative. In 1997 participating States established the position of OSCE Representative on Freedom of the Media and strengthened the OSCE's economic dimension. In 1998 it began police monitoring. In order to better define the role of the OSCE in the future, participating States are elaborating a Document-Charter on European Security.

Уважаеми г-н Иванов, Първо бих желал да Ви благодаря за изчерпателността на Вашия отговор.Наистина и аз останах озадачен, че в официалния сайт на ОССЕ няма никакви данни за 80-те години, но това явно си е пропуск на webmaster-а. В същото време бих Ви помолил също така да продължите да указвате източниците, от които черпите факти, защото, съгласете се, в един спор важните аргументи не бива да се приемат "на доверие". За съжаление, моето търсене в net-а за цитиран от Вас документ на форума на ОССЕ във Виена на се увенча с резултат - търсих в сериозни библиотеки като например [линк] (University of Minnesota/Human rights library).Бихте ли посочил къде Вие четете текста на такъв документ - защото очевидно този текст има важно значение за събитията, които тук коментираме, а и за задочния спор, който водим. Предварително Ви благодаря. P.S. Що се отнася до предишния ми въпрос (оня с главните букви), то целта му беше и е да се опитам да Ви предложа да се поставите на мястото на другите жертви на тази трагедия.Защото изходната позиция, от която изхождам лично аз е тази, че целта НЕ оправдава средствата.