"Нов ред"

Уважаеми госпожи и господа, Струва ми се, че тук се отдели твърде малко място на един според мен важен въпрос - защо непростимо дълго време ООН бе пасивен зрител на това, което ставаше ежедневно в Косово и не изпълни функциите си да предотвратява и да обуздава конфликти. Днес шведският министър-председател г-н Першон струва ми се даде едно правилно обяснение и идея за възстановяване на ролята на ООН. Според него в организацията съществува едни архаичен елемент - правото на вето от страна на петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност - първоначално страните победителки във Втората световна война САЩ, Русия, Великобритания, Франция и впоследствие и Китай. Когато се създаде ООН и се прие нейния устав, първите четири страни може би си мислеха, че ще бъдат вечни съюзници и съмишленици във всичко в международната политика. Това бе опровергано твърде скоро, но Уставът си е непроменен и до днес. Така ООН може да действа ефективно само в едни случай - когато тези пет страни са единодушни. Само една от тях може чрез вето да спре каквото и да е разумно за останалите четири и за всички други страни-членки решение. По едно добро стечение на обстоятелства при кризата в Босна и Херцеговина тези пет страни постигнаха единодушие и тази криза кратко след това стана история. В случая с Косово не се стигна до единодушие между петте и ... се стигна до днешната трагедия. Това, което г-н Першон заяви без заобикалки е, че ако искаме в бъдеще да нямаме такива провали на ООН, както в случая с Косово и тази организация да не загуби смисъла си, правото на вето на петте трябва да се ограничи по разумен начин - не непременно да се премахне изцяло, но например да се изключи при едно суперквалифицирано мнозинство в полза на дадено решение в Съвета за сигурност. Тъй-като аз в предишни дописки тук изказах надежди, че след разрешаването на кризата в Косово по един или друг начин, ще бъдат извлечени изводи и ще бъдат направени стъпки към един "нов ред", сметнах за възможно да предложа на Вашето внимание днешните изявления на шведския министър-председател. Аз не мога веднага да преценя, дали една промяна в този смисъл не крие други рискове, както и дали "петте" ще са склонни някога да се откажат от привилегированат си позиция. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

А защо направо не се премахне ООН? И без това само гълта данъкоплатски пари, а никаква работа не върши. Вярно, че си е изпяло песента, но това по никакъв начин не оправдава НАТОвските простотии тук, нито където и да е по света Искрено Ваш, Бесен Избирател София, Родината

За малко да забравя: Уважаеми г-н Иванов, Въпреки че хич не ми харесват размислите Ви, аз съм голям фен на Вашия стил. Имам само една забележка : обръщението е "дами и господа", по Вашия начин изключвате госпожиците, а те са хората, които най - много уважавам! :)))) Всичко хубаво

Всичко това е много добре, само с една доста съществена уговорка. Преди да се разглежда въпроса как ООН да оптимизира начина на вземане на решения, организацията трябва да си върне "статута", който имаше преди Косово за влияние в международните отношения. А това означава НАТО коренно да преразгледа току-що приетите във Вашингтон свои принципи за "самоупълномощаване". Иначе какъв е смисълът да се реформира организация, която е загубила най-важното си предназначение?

Ама според тебе има ли въобще смисъл от ООН? Да си ходи при ОН-то , никва работа не върши, а срещу НАТО просто трябват няколко здрави не - НАТОвски икономики - КИТАЙ например, може би Япония

Уважаеми г-н RAGE, Благодаря за уточнението по отношение на въпроса за "госпожиците" - четете "дами и господа". Ни най-малко желаех да игнорирам "госпожиците" - моля ги и се надявам те да ме извинят. Относно "размислите ми" сте в пълното си право да не ги харесвате - по този въпрос, за разлика от предишния, струва ми се не мога да направя нищо. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Предпочитам всичко да се уреди "со кротце и со благо" след като Клинтън иде да си урежда семейните проблеми другаде и бъде заменен от някой разумен републиканец, който отново да върне нещата в нормалното им състояние.

Уважаеми г-н Иванов, Не е нужно да се харесваме и да мислим еднакво, достатъчно е уважението. Бесния , от Родината

Уважаеми дами и господа, Едно мое лично мнение (без да съм министър-председател) е, че възможностите за намеса на ООН, включително и военна, би трябвало да бъдат разширени от случаи само на междудържавни конфликти (както е в момента) и до случаи, когато правителство на дадена държава масово и грубо нарушава (или допуска да се нарушават) международногарантирани граждански и човешки права на свои собствени граждани (както в случаите с Камбоджа, Руанда и днес Косово). Това според мен би имало известен възпиращ ефект по отношение на тоталитарни, националистични и фундаменталистични режими. Нито един диктатор в света не би трябвало да бъде сигурен, че може да разполага безнаказано с живота на своите поданници. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Уважаеми г-н RAGE, Споделям безрезервно последното и се опитвам да да го практикувам. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Супер идея , г-н Иванов, но как ще се опазим тогава всички от "корупцията" ( макар, че хич не е точна тая дума за случая ) и най - вече от свръх силата на деня ( в случая САЩ, чието население според мен е една нихиилистична пасмина ) ?

Уважаеми г-н Иван Иванов, И аз прочетох, че се очаква скоро някакъв компромис - срещу отказване от позицията на Рамвуйе/ за по-късен референдум за статута на Косово/ да се приеме нова резолюция от всички страни в Съвета за сигурност и така да се даде път на мира и да могат да се предотвратяват евентуални конфликти. Но по принцип и сега според хартата на ООН, когато е заплашен мира сериозно, колективната намеса се признава и в случай на вето, Съвета за сигурност може да бъде "деблокиран" от Генералната асамблея/резолюция 377/. Последната може да препоръча колективна интервенция. Въпросът е, че изникна спешно хуманитарния проблем в Косово и нямаше как да се протака. И все пак можем да се запитаме много ли е справедливо пет държави да разполагат със съдбата на света? Поздрави Перла Свет

Уважаеми г-це, г-жо или г-не ( името не е българско , ако изключим Перлата, и приемам че е псевдоним ), Разбира се че не е справедливо, но все пак не изглеждате на 5 годинки щом цитирате резолюции на ООН, което би трябвало да значи, че сте зрял човек, и не трябва да очаквате приказки ( или като американските филми - черно - бели характери ). Няма справедливост и няма и да има ( поне аз не се нядявам да видя такова нещо през живота си ). Майната им на междудържавените дела, все пак държавите съществуват заради населението си, а не обратно, нали? Ако човек живее щастливо, какво му пука, че държавата му е "прецакана" в международен план? Е може да му намалеят доходите, но не парите носят щастието ( поне за мен ). Малко се поувлякох във философстване, извинявам се

Г-н RAGE, Защита срещу корупция не е гарантирано от международни документи човешко или гражданско право - борбата срещу тази обществена напаст е дело на нападнатите и според мен е по силите им да се справят с него, доколкото международногарантираните други граждански и човешки права се съблюдават. Що се касае за определенито Ви за 260 000 000 хора като "една нихилистична пасмина", струва ми се, то отнема поне моите възможности за по-нататъшно аргументиране и поставя под съмнение, дали всички, които призовават към "уважение", го практикуват сами. Иван Иванов, Упсала, Швеция

Дори да получи такива правомощия ООН, те така и ще си останат на книга, ако се налага тези правомощия да влизат потоянно в конкуренция с прокламираните във Вашингтон принципи за тотална намеса на НАТО навсякъде и по собствено усмотрение. Все-пак, необходимо е да има ЕДНА институция, която решава законно подобни проблеми. Иначе все едно да правим държава с две съдебни системи - едната снабдена с изпълнителни възможности, другата-не.

добре, този път ще мина без обръщението, щом смятате, че не е искрено: Аз не съм имал възможност да ходя в САЩ, а вече и не искам. Всички мои приятели и познати ( а те са обикновени 20-25 годишшни българи ), които отидоха там - кой да работи, кой да следва ( особено последните ), казват следното : - лоша образователна система - голяма невъзприемчивост ( става въпрос за студнти в елитни ВУЗ-ове , не за нек'ви си бачкатопри ) - пълна незаинтересованост от всичко, не свъразно със САЩ ( пак за студентите ) Това, особено последното ми дава основание да определя американците като нихилисти, а съществителното във смущаващия Ви епитет, е плод на моите чувства, най - вече породени от "бащинското" отношение ( изразяващо се в 1. размахване на показалец 2. пускане на бомби 3. ( то се знае - окупация ) ) на "идолът" на местните ( българските демек ) управници. Уважението, за което говорех беше към Вас, а не към хора, които считат земята за плоска, или че доматите растат в супермаркетите. Искрен в словата си: Александър Стоименов

Независимо от това какви са американските избиратели, историята на САЩ показва, че демократите в Белия дом са случайно недоразумение, обикновено причинено от излишна и хипертрофирана гордост и самочувствие на "избран народ". Поне досега отрезвяването е било неизбежно.

Някои в тази тема изказват опасения, че вътрешните устави и политика на неуниверсални международни организации като НАТО, АСЕАМ, Западноевропейския военен съюз и прочие, могат да конкурират и да изместват ООН. Това разбира се е недопустимо. Но според мен тези рискове не би трябвало да се преувеличават - в случая с Косово нямахме никаква "конкуренция" - ООН чисто и просто не направи нищо (поради споменатите засега непреодолими причини) и предостави поле за действие на неуниверсални организации. Ако уставът на ООН бъде разумно осъвременен (самият факт на 50-годишна непокътнатост в твърде динамично време би трябвало според мен да безпокои), струва ми се, че рисковете за "конкуренция" ще бъдат значително намалени. Иван Иванов, Упсала, Швеция

не съм наясно с американската политическа история. харесваше ми Роналд Рейгън, дори сега още повече ми харесва, жалко че така се разболя човека.

Определено е вярно, че ООН си "плаче" за промени, може би в насока и на създаване и поддържане на съответни военни структури. Аз обаче съм доста песимистично настроен по отношение на евентуалната готовност на сегашните постоянни членове на Съвета за сигурност да се откажат от правото си на вето. За разлика от г-н Иванов не смятам, че когато са се договаряли по този въпрос, те са изхождали от това, че винаги ще бъдат съюзници. По-скоро е точно обратното - правото на вето е въведено именно с оглед на евентуални разногласия - за застраховка, че нито един от "големите" няма да бъде изправен пред решение, с което не е съгласен, тъй като винаги ще може да го блокира. Като последствие от конфликта в Косово едва ли ще се стигне до някакви промени в това отношение. Дори напротив - в резултат от едностранните действия на НАТО нежеланието на Русия и Китай да се откажат от това си право само би могло да нарасне, защото например в момента в Съвета за сигурност има няколко страни от НАТО и в дадени обстоятелства (при отпаднало или ограничено право на вето) те биха могли да наложат една резолюция за въвеждане на международни сили, да кажем в Тибет. Не смятам също така, че от шведското предложение ще бъдат очаровани и САЩ, Франция и Англия, тъй като особено първите имат навика да се съобразяват с международни организации, резолюции и т.н. само когато това е в техен интерес и още повече, когато всичко става под техен контрол. Освен това, едни промени в устава на ООН биха имали дългосрочен характер и никоя от тези страни не може да бъде сигурна, че в определена ситуация няма да бъде в малцинство и да й бъдат наложени решения, които не й харесват. Така че, струва ми се, новия ред в този смисъл на нещата може би ще го чакаме още доста време.