Успяхте да ме изгоните
23 отговора
0 прегледа
Успяхте да ме изгоните
Е, гумени глави, успяхте наистина да ме изгоните. В продължение на близо месец се надявах, че сред противниците на НАТО ще се намерят и трезвомислещи хора, които се обявяват против бомбардировките от позицията на български патриоти, разтревожени за бъдещето на родината си, или от тази на хуманни люде, които не могат да се примирят с войната по принцип и не вярват в съществуването на "хуманитарни" войни.
Но уви, не видях нито, нито другите, с изключение на трима-четирима по-благовъзпитани и коректни спорещи, които ако искат да продължат да дискутират с мен, да ползват електронната поща.
I/ И така, има ли сред вас, антинатовците, патриоти?
За жалост мнозина от вас разбирате патриотизма не като право на българския народ да води самостоятелна политика в името на националния си интерес (каквото и да означава това), а като някакво съмнително морално задължение да застанем на страната на сърбите и руснаците, каквото и да правят. Да се въвлича страната ни в една пасивна (която един ден може да прерасне в активна) подкрепа за Сърбия и Русия, е многократно по-опасно и за българската национална идентичност, и за целостта на страната ни. Криворазбраните патриоти, които по неясни причини виждат в подкрепата ни за ударите срещу Югославия някакво робеене на Турция, систематично и неотклонно защитават политика на конфронтация с наша съседка, доста по-добре въоръжена от нас, с доста по-големи стопански и оръжейни ресурси, при това с потенциалната подкрепа на най-голямата военна и икономическа сила на света. Това не е патриотична позиция, а целенасочена (макар и неграмотно провеждана) политика за досъсипване на родината. Неслучайно най-многото изказвания в "анти-турски" дух се зареждат от сървъри, намиращи се извън пределите на България. Български емигранти, надявам се не много на брой, използват случая, за да излеят гнева си от неравностойното си положение в страните, които са ги приели. Без да се отказват да напуснат страните, в които са имигрирали, понеже там разчитат на по-висок жизнен стандарт, те сипят хули към народите, сред които са се опитали да се интегрират. Използвайки ситуацията, която в никакъв случай не засяга ТЕХНИЯ личен интерес, подобни "дървета без корен" защитават някаква митична, Бай Ганьовска българщина, която предвид изострената политическа ситуация приема формата на една ожесточена словесна агресия спрямо всичко чуждо. Жалкото е, че тази словесна агресия се отправя не толкова към "натовските" нации, сред които неуспешно са се опитали да се интегрират въпросните емигранти, а срещу техните сънародници и доскорошни съотечественици - българи, които се осмеляват да защитават, макар и съвсем косвено, правото на България да заеме достойно място в тъй наречения Западен свят. Българщината придобива характер на пълно отрицание на всичко чуждо, без да се взема предвид еклектичният характер на съвременната българска култура и материалната обвързаност на страната ни със западните страни. В името на тази агресивна българщина защитата (от невидими противници) на едно парче земя, условно наричано Източни Родопи, придобива много по-голямо значение от запазването за далечното бъдеще на целостта, културната идентичност и правото на самоопоределение на българската нация и съответно - на българската държава. Това е напълно нормално при условие, че въпросните емигранти от български произход практически не са част от българската държава (те се гордеят, че са успели да "избягат") и се налага да възприемат защитни позиции срещу културната среда, в която са попаднали, която изисква от тях безусловна асимилация (или вечно отучждаване). За тях не е важно България да просъществува, важно е "българската" идея, която те виждат най-вече като тотално противопоставяне на Турция и НАТО, да победи, за да придобият ТЕ някакъв морален авторитет не в разрушената си родина, която са напуснали, а в чуждата културна среда, където са попаднали.
Разбира се, подобна позиция (да подкрепим принципно сърбите в името на собствения си интерес) се поддържа и от хора, живеещи в страната, които за мен си остават жертви на една систематично провеждана кампания от близките до бившата Държавна сигурност агенти, които от 1985 година насам не се отказват да размахват националистическата карта в името на неизвестни интереси. Но да се оправдава морално етническото прочистване в Косово въз основа на аналогии с Втората световна война, е признак за пълна неориентираност в съвременната обстановка - светът се опитва да се отърси окончателно от спомените си за националните конфликти, които ескалираха в средата на века и под маската на идеологическа война нанесоха жестоки рани - икономически, културни и психологически - на континента, който даде начало на световния прогрес. Казано по-просто, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ПРИДЪРЖАМЕ КЪМ СТАРИТЕ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ РЕФЛЕКСИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ УВЕЛИЧАВАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА КОШМАРИТЕ НИ ДА СЕ СБЪДНАТ - типичен пример Сърбоюгославия.
II/ Има ли сред антинатовците хуманисти?
Много малко. Общо взето, хора като Мики, Hinky, Алексей Стойков и др. се опитват на всяка цена да ни внушат, че целта им не е да оправдаят Милошевич, а да заплюят средствата, които НАТО използва за "хуманитарната" си операция. За тази цел те се стремят пак на всяка цена да докажат, че противниците им (да речем, моя милост) са фанатизирани про-натовци, които не виждаме или не желаем да видим какви престъпления се извършват в съседката ни, все едно ние, участниците в дир-клуба, сме морално отговорни, задето американските пилоти са уцелили моста, докато влака е бил на него, и т.н.
Аз никога не съм отричал, че сръбският народ изживява големи трудности, че ще е най-добре за всички жители на Югославия бомбардировките да спрат. Въпросът е там, че едно спиране на бомбардировките при сегашната ситуация ще означава, че десет милиона сърби са извоювали своето спасение за сметка на милион и половина албанци, които бяха изселени от домовете си (по повод на ракетата в Горна баня, на вас, антинатовците, минава ли ви през ума как десетки хиляди албански домове бяха систематично разрушени от сръбските паравоенни формирования; давате ли си сметка, че в името на някаква национална идея милион и половин души бяха лишени от ВСИЧКО, което притежават: от покрив, от работа, от спестявания - или ще отречете масовите кражби, мародерства, изнудвания, извършвани от югославски войници и сръбски терористи) и оставени на произвола на съдбата по планините или в чужди, понякога (случаят с Македония, но и с Черна гора) враждебно настроени страни - във всеки случай достатъчно бедни, за да не могат да им позволят в близко (и далечно) бъдеще да стъпят на крака. Давате ли си сметка, че най-мизерните квартали на София - Банишора, Ючбунар, Коньовица, където и до ден-днешен си стоят старите паянтови постройки, са издигнати пак от бежанци, на които бедна България не е могла да осигури и до ден-днешен (десетилетия по-късно) възможност да живеят сносен живот. Това ли трябва да изстрадат още милион и половина души - албанци, марсианци, каква е разликата - заради нежеланието на една атеистична партия да даде "светините" на своя изтормозен народ. Ще кажете, че всичко това е вярно, че вие не го отричате, но не бил това начинът да се спре... Това го напявате от два месеца и ние, по-отговорните в тази дискусия, два месеца се опитваме да ви убедим, че начинът не е идеален, но друг няма. Защото ИМА разлика между случайно загиналите сръбски деца, жертва на ината на своите безумни родители (които продължават да пеят песни ан Бранковия мост в името на измислени лозунги, вместо да се погрижат да спасят собствените си деца от смърт, мизерия и бъдеща изолация), и систематично прогонваните от родината си деца от Косово, които вместо да ходят на училище, ще се превърнат в аутсайдери, хора без дом и без род (понеже няма да видят бащите си), потенциални престъпници и жертви на още по-жестоки манипулации. Желаейки да заклеймите НАТО, вие сте склонни да приемете за свършен факт съсипването на една цяла провинция и лишаването на милион и половина човешки същества от нормален живот. Плачете ли вие наистина за сръбските деца или ги използвате като словесен "жив щит", като чучела, които да размахвате пред очите на палачите от Запада. Ако сръбските родители ги беше грижа за децата и, щяха да направят всичко възможно войната да свърши възможно най-скоро. Но те ги водят всеки ден да се надъхват с омраза срещу враговете, учат ги как да отстояват свободата си с оръжие в ръка, с други думи за тях децата си остават просто поредното поколение войници с промити мозъци, които някой ден пак ще издигат лозунги в подкрепа на поредните партократи-мафиоти, които ща налагат запор на спестяванията им, ще ги карат да си купуват бензин на черно и пак ще оправдават икономическия застой (който ще е много по-тежък) с външнополитическия фактор.
Не сме ние, пронатовците, с промитите мозъци, кик, дето живееш в мирна Финландия, не сме ние, Мики, дето не гледаш CNN, понеже били милитаристи. Промитите са сърбите, които са лишени дори от правото да защитят собствения си дом, собствения си хляб, собствената си свобода заради кефа на една престъпна групировка, която подпали няколко войни, оправдавайки всяка следваща със злощастията от предишната.
Хуманизмът има за цел да предпази човека от насилие, несправедливост, нещастие. Конкретния човек, драги кик, Мики и Хинки, не абстрактния гражданин на бъдещето, който ни гледаше от комунистическите агит-табла. В името на конкретните, живи, материално съществуващи сърби и албанци войната трябва незабавно да спре. Което означава не само край на бомбардировките, а изтеглянето на войските от опустошено Косово (което самите сърби не се посвениха да превърнат на пепелище, нищо че се кълнат, че то им било истинската родина), разоръжаване на АОК и навлизане на умиротворителни сили в Косово, които да изловят Аркановци и техните евентуални албански колеги. Но вие, хуманистите, продължавате, и след два месеца на разрушения, да отричате този единствен възможен изход, като за целта всички доводи са еднакво удобни: ракетата в Горна баня, Моника Левински, ЦРУ, Свободна Европа, манипулациите на общественото мнение в САЩ, аналогиите с кюрдите, страхът от Новия световен ред, фалшивите кадри с бежанци, които всъщност не били избягали, православната солидарност, лошата политика на Иван Костов, късата пола на Надежда Михайлова, това, кой бил педал, кой бил духач, и т.н. Тези бих приел, но този с невинните сръбски деца - не. Ако някой е виновен за смъртта на невинни сръбски деца, това не е Джейми Шеа, а геройските сръбски генерали, които един американски бомбардировач не могат да свалят, но продължават да тласкат народа си към смърт в една война, която нямат възможност да спечелят. Това наистина не е война, не е и хуманитарна акция, това е една садо-мазохистична вакханалия, която ще спре тогава, когато цял свят даде на сърбите да разберат, че са сами. А вие, псевдо-хуманистите, упорито продължавате в обратната насока.
Затова аз се предавам и напускам дир-а завинаги. Не искам да ме обвиняват, че си играя в Интернет с някакви гумени глави, докато в същото време на петдесет километра от София хиляди хора са заплашени със смърт.
Az sushto biah do tuk.
Sled kato prochetoh mnenie, zad koeto moga da zastana ne 100, a 120% - smiatam, che sega e momentut i az da prikliucha s uchastieto si v tazi diskusia, koiato vse poveche gubi smisul za men. Tolkova dobre i izcherpatelno si dal edna istinska, pravdiva pozitsia i argumentirana, che prosto niama kakvo da dobavia.
S uvajenie.
Отг: Успяхте да ме изгоните
С много от нещата, които си написал съм готов да се съглася. Искам обаче да ти задам следния въпрос:
Не мислиш ли, че всъщност и ти не си кой знае колко различен от тези, които заклеймяваш? Точно като някои други и ти лепиш етикети ("...А вие, псевдо-хуманистите...", "...някакви гумени глави...", "...А вие, псевдо-хуманистите...", по същия начин теглиш обобщенията за тези, които не приемат твоята позиция, сразяваш онези, които са в чужбина "...За тях не е важно България да просъществува, важно е "българската" идея...".
Самооценката ти ("...и ние, по-отговорните в тази дискусия...") показва завидно самочувствие и увереност в собствената правота - неща, което явно отричаш на тези, които не са съгласни с тебе.
Не мислиш ли, че ако си дам труда да се поразровя в старите теми ще мога да публикувам това, което си написал, с незначителна редакция и обратен знак, подкрепено с много примери?
Отг: Петър i Toni II
Struva mi se, che prosto ste imali prekaleno visoki ochakvania za rezultatite ot uchastieto si vav foruma.
Ne mozhesh da ubedish v neshto niakoi, chiito osnoven argument e niakakva viara, t.e. koito si viarva v neshto i ne dopuska druga, razlichna ot misalta porodena ot viarata, misal da "pusne koreni" v mirogleda mu.
Ottam idva i razocharovanieto vi.
Az chetoh s interes reditsa ot posterite vi. Bi bilo zhalko za nivoto na foruma ako napusnete, no vseki pravi svoia izbor.
Zhelaia vi vsichko dobro i mnogo kasmet!
Pozdravi!
Tony
Отг: Успяхте да ме изгоните
Ibo dojivjahme gospodi!
I tozi tikwenik si izpja lebedowata pesen
Na red e Dinko Stanishev
Дупл: Отг: Успяхте да ме изгоните
Ако Вие господа наистина си тръгнете, това означава, че от речниковият ми фонд безвъзвратно ще изчезнат нецензурните изрази. Във един момент Аз бях много разочарован от дискусиите тук, но след 2-дневна неописуема скука се върнах обратно с друг псевдоним. Искрено се надявам, че след като и Вие минете по същият път и дойдете с новите имена, вече няма да си разменяме каруцарски изрази.
С най - искрено уважение към всички участници : българин с компютър
Дупл: Отг: Успяхте да ме изгоните
РАЗБИРАМ негодуванието ти към ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЛИЛИПУТИ, но не оправдавам напускането.
ПС смятай термина /интелектуални/ за прибавен от снизхождение
Отг: Успяхте да ме изгоните
Това е, според мене, истината и за Сърбия, и за нашето "обществено мнение"...
с ксенофобия до никъде не ще се стигне,
интересно, това става в интернет, най-отворената медия
Моите уважения към Петър Мутафчиев
Отг: Успяхте да ме изгоните
Съжалявам за решението да напуснеш тези страници. Все пак, всеки е свободен да прочете, което мнение желае. Аз например не чета тези на повечето от твоите опоненти/хулители/.
Рядко съм чела по-силно и впечатляващо изказване в български форум. Бих го публикувала във вестник или списание. Надявам се да се прехвърлиш в Политика, защото иначе ще си помисля, че и ти си от примирените.
С надежда да си оттеглиш оставката и с възхищение.
Перла Свет
Отг: Почини си и ела пак....
Г-н Мутафчиев, Вие правите грешка. Починете си няколко дена без дискусия и елате пак. Аз никога не съм бил съгласен с повечето писания от Вас, но това не означава, че трябва да не съжалявам, ако един от нас напусне чата. Според мен Вие имате погрешна представа за ролята на подобен род форуми. Според Вас в този форум може да се стигне до някъкви конкретни решения и в последствие действия. Не може. От този чат Вие можете да направите някои изводи, които могат да Ви бъдат полезни:
1. Какво мислят хоратя в този чат.
2. Какви хора влизат в този чат.
3. До каква степен такъв форум може да се яви отдушник на анонимните личности, които на живо са съвсем нормални хора.
4. Най-важното ! Този чат оказва най-силно въздействие върху младежите под 18г. Сега те оформят мирогледа си. Днес, както някои се изказват тук са "сополиви момчета", но утре ще заемат мястото си в пирамидата на живота. Тези младежи са най-важни от всичко, защото не са деформирани от годините на Татовото време.
Много съжалявам за онези "крайни" събеседници, за които е късно да променят отношението си към времето в, което живеем. Когато разделяш света на червени и сини без да виждаш другите цветове или пъстротията, която е нормално да я има, значи вече са се превърнали във вкаменелост.
Поздравявам всички онези, които изказват мнението си без да го прокарват през филтъра на СДС или БСП.
До Мутафов
Без да се извинявам мисля, че ти този път прекали.
Повече от достатъчно интелегентен си за да си позволяваш подобни квалификации и твърдения.
Спорът не е удоволствие или не винаги.
Ако искренно се отнасяш към дискусията трябва да имаш търпение и пак търпение, да се опиташ да разбереш позицията на другомислешия, а не да го пращаш по дяволите.
И не мисли, че ти си единственният свят патриот"Левски".
Можеш да се обидиш, но този начин ма мислене е егоцентричен.
Ако не те ценях нямаше вообще да си правя труд да ти отговарям.
Освен това предлагаш кореспонденция по iMaila, а не даваш адреса!
С дружески поздрав
до Светеца
Дадох го вече точно два пъти, ама не ровиш назад. А има риск и Чолаков да го намери, та да трябва да получавам посланията му всеки ден по два пъти.
Отг: до Мутафов
Послушай съвета на Митко, това е и мое пожелание.Едно мнение, изразено точно и аргументирано е удоволствие да се чете, макар, че можеш и да не го споделяш 100%.В спора се ражда истината, пък и да ти кажа - не ми прозвуча добре това "изгонихте ме".Ако от една-две по-остри и глупави задявки се впечатляваш - почини си малко и пак.Форума тепърва ще се развива - предстоят и нови събития.Виж, ако войната свърши утре...
Пак ще има за какво да се спори.
Поздрави
Отг: Успяхте да ме изгоните
G-n Mutafchiev,
Tova koeto kazvate za izgonvaneto e s vashe razreshenie - glupost. Ne se obijdaite, no ako naistina si otidete shte bade jalko. I ne zashtoto njama nezamenimi a prosto zashtoto ne e nujno da se gubi edin dobar i obosnovan "sabesednik". Ne mislete che sam sazglasen s vsichko koeto pishete, no e udovolstvie da vi cheta. Nadjavam se iskrenno da ostanete.
S uvajenie,
Koko
Отг: Успяхте да ме изгоните
Г-н Мутафчиев,
Напълно разбирам раздразнениетро Ви и решението Ви да затръшнете вратата на този форум. Да, наистина пълно е с активни и агресивни персони с прекалено малки числители и големи знаменатели ;-)
Но уверявам Ви във форума има много мълчаливи участници, които по една или друга причина рядко се обаждат. Аз съм един от тях, познавам и други.
Изпийте едно, починете и заповядайте пак защото ira furor brevis est
Отг: Успяхте да ме изгоните
Уважеми г-н П.Мутафчиев,
Доста логика намерих в доста дългото Ви писание, но има неща, които силно ме шокираха - цитирам :
-------------------------------
1. "Защото ИМА разлика между случайно загиналите сръбски деца, жертва на ината на своите безумни родители (които продължават да пеят песни ан Бранковия мост в името на измислени лозунги, вместо да се погрижат да спасят собствените си деца от смърт, мизерия и бъдеща изолация), и систематично
прогонваните от родината си деца от Косово, които вместо да ходят на училище, ще се превърнат в аутсайдери, хора без дом и без род (понеже
няма да видят бащите си), потенциални престъпници и жертви на още по-жестоки манипулации."
--------------------------------------
Значи ИМА (???) разлика между сръбските и албанските деца. Моля да ме извините, сметнете ме ако искате за промит мозък, но аз не мога да правя разлика между деца, от каквата и националност да са те!
-------------------------------------
2."Ако някой е виновен за смъртта на невинни сръбски деца, това не е Джейми Шеа, а геройските сръбски генерали, които един американски бомбардировач не могат да свалят, но продължават да тласкат народа си към смърт в една война, която нямат възможност да спечелят."
-------------------------------------
Значи, г-н П.Мутафчиев, ако аз дойда у Вас и разстрелям сина Ви, то вината няма да е моя и пред съда ще трябва да се яви пазачът на Вашата къща, защото не успял да ми изтръгне револвера?!
------------------------------------
3."Хуманизмът има за цел да предпази човека от насилие, несправедливост, нещастие. Конкретния човек, драги кик, Мики и Хинки, не абстрактния
гражданин на бъдещето, който ни гледаше от комунистическите агит-табла."
-----------------------------------
Нека Ви напомня, драги П.Мутафчиев, че не "абстрактния гражданин на бъдещето", а съвем конкретни човешки същества гинат под бомбите на миротворците и ако бомбата в Горна Баня не е достатъчно силен аргумент за Вас /всъщност и аз мисля така/, то убийството на 100 души в с.Кориша би трябвало да Ви накара да се замислите дали наистина друг начин няма и дали това въобще е начин...
С уважение, Сава
НЯМА КЪДЕ ДА ОТИДЕШ! ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ!
Следователят в "Престъпление и наказание" казва в един момент на Родион Разколников:
-Ти няма къде да отидеш.
Санитарят от форума добавя:
-Ти няма къде да отидеш и пак ще дойдеш във форума. В този форум въпреки пререканията си станахме близки и се допълваме чудесно. Както в една малка лудница, ние сме вече едно цяло.