Апел за МИР

Не случайно съм избрал подобно име за статията си. Наистина, както всички вас искам на света да царува мир и разбирателсвто. Това е съвсем естествен човешки стремеж. В тази статия обаче искам да апелирам за мир в нашите души. Прочетох по-голямата част от статиите и забелязах, че всеки, който си е позволил да изрази крайно мнение е бил веднага жестоко нападан и обиждан от представителите на противоположния лагер. Това според мен се разграничава от целта, с която е създаден този форум, а именно - да служи за изразяване на мнения по конкретен въпрос в рамките на културния тон, провеждане на дискусии и евентуално достигане до рационални решения. Най-лесно е, когато не знаеш какво да кажеш, да започнеш да обиждаш опонента си или да променяш смисъла на неговите изказвания. Това са добре познати похвати на хората, изкарващи си хляба в непркъснат дебат с някой. Но присъствието ви в този форум ме кара да си мисля, че професионалисти в спора сред вас надали има. Аз също не съм. Освен това много голяма част от вас, дори не са посмяли да подпишат статиите си с истинските си имена. Защо? Страхуват ли се от нещо? Да не би да се страхуват, заради това, че непрекъснато сипят обиди по адрес на автора на статия, която изразява мнение различно от тяхното собствено? Относно Косово-НАТО-Югославия: Началото на бомбардировките ме завариха в Бърно(Чехия). Това е на 1200км от София, но и тук също има телевизия(както чешка така и кабелна), също продават вестници(както чешки така и чужди) и бих казал, че не съм по-слабо информиран от всеки от вас. Можи би някои ще кажат, че не чувствам напрегнатата обстановка - това е вярно, но затова точно посещавам места на интернета като dir.bg. Иначе бомбите както вие, така и аз не ги чуваме. Съвсем на скоро тук имаше интервю с жена(чехкиня по народност), която се е омъжила за сърбин. Тя разказа как никой в Сърбия не е варвал, че бомби могат да падат над Белград и околните градове. Затова до самото начало на бомбардировките положението в Сърбия било съвсем спокойно. Но бомбите донесли паника и страх. През ноща се криели в убежищата, а през деня били принудени да ходят на работа. Да, правилно сте прочели - принудени. Тя разказа, че дори тези, които за били в отпуск, са били задължени спешно да я прекратят и да започнат чинно да ходят на работа. Тя искала да събере семейството си и да отидат в Чехия. Отпуска обаче не и дали, а когато подала оставка, тя била отхвърлена. Оставало й само едно - да избяга и тя го направила. И успяли, само че мъжа и не го пуснали през границата понеже трябвало да седи и да чака евентуална мобилизация. Освен това, една друга подробност - магазините в Белград били препълнени със стока, т.е. правело се всичко възможно да се симулира живот. Хората били задължени да се преструват, че живеят. Какво ще кажете на това? Някой може би ще отговори, че това е лъжа и опит за манипулация. Аз ще му отвърна - дано да е прав, защото иначе това, в което вярва сега, утре ще се окаже пълна измама. Що се отнася до искането на въздушното пространсво. Положителни отговори на НАТО вече са дали Словакия, Унгария, Румъния, Чехия. Македонания и Албания отдавна са замесени в конфликта, а Черна Гора, която заедно със Сърбия образува СР Югославия, непрекъснато се стреми да се разграничава. Целта според мен е да се покаже ясно на Сърбия, че е сама срещу света и че това, което тя прави с косовските акбанци се осъжда от целия свят. Иначе и аз съжалявам за трагедията на сръбския народ - те страдат най-много от всички и никой не може да каже, че с нещо са заслужили това свое страдание. Проблемът им обаче се корени в това, че не са избрали правилните хора да ги управляват. С надежда за мир се разделя с вас Любомир Йорданов

Не съм съгласен с мнението ти, че един народ (в случая народа на Сърбия) трябва да бъде поставян в изолация. Но винаги бих защитил правото ти на свободен човек да изкажеш своето мнение.

Dali pravilnite hora sa tesi, koito podkrepiat NATO vav voinata sreshtu YU?????

Уважаеми г-н Йорданов, За мен бе удоволствие за прочета едно балансирано и нюансирано мнение, изразено на цивилизован български език. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Подкрепям мнението на г-н Йорданов във връзка с предоставянето на коридори и територии за акции на НАТО в Сърбия. Не вярвам изборът на всяка страна от съседите на Сърбия да е бил лесен по простата причина, че не се избира между добро и лошо решение, а между решения с негативни и още по-негативни последствия. За всички (поне за замислящите се) е ясно, че каквото и решение да се вземе от правителствата на тези страни то няма да донесе допълнителна доза от народна любов, особено когато емоциите на момента не позволяват да се погледне отвъд хоризонт от няколко дни или седмици. Заемането на неутралната позиция в никакъв случай не ще донесе по-бързо мир в региона, а това е най-главната цел на всички, особено на България, по- важна цел дори от любовта на нашите съседи, защото в мирна обстановка емоции от типа "ти си ми приятел" или "ти си ми враг" винаги отстъпват на прагматичния икономически подход. Така че твърдо смятам, че заемането на активна позиция в този конфликт и то според мен на правилната страна ще допринесе много по-бързо до спиране на военните действия. Мир в региона с цената на всичко много по-бързо ще нормализира отношенията между съседите на Балканите (специално България и Сърбия) отколкото неясни сега послания чрез пасивна позиция, ненамеса, неутралитет и други подобни.

Питам се защо балансираните мнения са предимно от хора, живеещи в чужбина? Ние тук не можем ли да се изказваме като тях? Какво нещо е средата. Ако българската интелектуална общност стане по-активна, мисля, че позицицията на България ще бъде по-единна.

Питам се защо балансираните мнения са предимно от хора, живеещи в чужбина? Ние тук не можем ли да се изказваме като тях? Какво нещо е средата. Ако българската интелектуална общност стане по-активна, мисля, че позицията на България ще бъде по-единна.

Благодаря на всички за коментара, който са направили на статията. Смятам, че всеки от вас е прав за себе си, защото изгражда мението си на базата на своите човешки ценности. Колкото хора има на този свят, толкова множества от ценности съществуват. Някои множества са много близки, а други са изключително далечни. Общите ценности са структурирани в закони, които всеки човек трябва да спазва. На няколко места прочетох сентенцията: "Всеки народ заслужава своите управници" Тя обаче поражда в мен един въпрос: "Заслужава ли всеки народ да сърба попарата, надробена от неговите управници?" Това не е риторичен въпрос и всеки може да отоговори по различен начин на него, отново в зависимост от своята ценностна система.