В Навалицата

В НАВАЛИЦАТА Георги Ушев 06 АВГ 2000 Точно на време съм. Значи, моят ред е само около 150 човека от входа; зад мен опашката нараства с всяка минута. Усмихнати служителки раздават цикламени, оранжеви, и зелени фосфоресцентни рекламни гривни. Елегантни лелки с радио-телефони се разхождат покрай опашката, броят чакащите, и осведомяват подготвящия екип зад вратите. Тук-там някой джентълмен, полицай, дискретно се крие в удобно място и хвърля поглед към нарастващата навалица. Защото подобна навалица, съставена от други хора в други обстоятелства, обикновено е рецепта за безредие. Говорим пубертети. Няколко стотин хормонално-заредени пубертети. На опашка за месечното Нордстрьом модно изложение. За малко щяха да добавя "пъпчиви" след "хормонално-заредени". Но внимателен поглед по лицата около мен не разкрива обичайните за пубертетната възраст пъпки. Защото това не са обикновени пубертети! Това са децата на заможната класа на Америка. Пубертетните пъпки са белег на обикновената младеж, без достъп до дерматологията и козметиката, полагащи се по рождено право на чакащите около мен. Чудесни, гладки лица, като за рекламна снимка! Изцяло естествени: без грим, без червило, без пудри и "фондаций". Твърдо придържане към американската "естественост" и "непринуденост". Освен леко порусените коси. Но това е оправдаемо; все пак тук е Калифорния. Носене на тъмна коса приканва неописуемия ужас в някои условия, примерно в затъмнена зала, да заприличаш - о Боже опази! - на… мексиканка или мексиканец! Изцяло изрусена коса е симптом на прекалено дълбок расов комплекс. Пубертетите около мен стъпват по-солидно, обществено и психически, и не са изпаднали до ИЗрусяване; леко ПОрусени коси са достатъчни да предпазят от споменатия ужас. Няколко майки, чакащи на опашката с дъщерите си, даже гордо носят ЧЕРНА коса. БОЯДИСАНА черна. Такава самоувереност, такава смелост означава солидно обществено положение. Заглеждам се по-внимателно в най-близката от тези майки. Тя очаква мъжко одобрително внимание, да! Тялото й, стегнато и стройно за жена даже 20 години нейна младша, позира под изискано дневно костюмче, допълнено с "ежедневни" бижута, които гълтат една моя месечна заплата, от раз. Разменяме усмихнати погледи. Моето обглеждащо внимание е оценено с грациозно кимване. Вратите за модното изложение всеки момент ще бъдат отворени. От там се задава една красива дама. Отлично тяло; не успявам да достигна до лицето преди дамата да ме отмине. Обута е в скъпи обувки, с ниски токчета. Походката й е странна. Нещо като маршировка. Маршировка на жена, ненавикнала да носи токчета, даже ниски. Хубаво, здраво телосложение. Под сакото ми се привижда издутина от скрит кобур на пистолет. Забивам заострен поглед в гърба на вече отминаващата дама. Полата й е цепната точно от зад. Чудесно високо! И през цепката виждам два хубави мускулести женски крака в ритмично, уверено движение. Полиция, разбира се. Какъв символизъм в тези полицейски мускулести крака, специално за случая дамски крака, напиращи изпод скъпата - и въздигащо цепната - пола! След около три минути елегантната полицейска лейди се връща, този път от другата страна на опашката. Изглежда аз съм единствения да съзерцавам грацията на това хубаво дамско тяло в маршировка. Пубертетите около мен не се вълнуват от такива престаряли жени; полицайката е на около 25. Присъстващите майки учтиво я поздравляват и замислено се заглеждат в твърдите, атлетични форми на нейното тяло. Пари и ниво на живот поддържат женската младост, но в относителни граници - които стават болезнено ясни в подобни случаи… Полицайката докладва "всичко в ред", и вратите към модното изложение биват отворени. Сладурански служителки на Нордстром ни приветстват на входа. Впрочем, днес изложението е на най-горното платно на паркинга към Нордстрьом, под лазурното следобедно калифорнийско небе. Влизащите посетители са ефикасно и любезно разпределени по наредените сгъваеми столове, около пистата. На всеки стол е поставена кутия с хруски и бутилка минерална вода, с комплиментите на Нордстрьом. Изправям се от моето място за да предценя броя на посетителите. Около 800 човека, от които 700 пубертети. Лелките, броящи навалицата вън, и подготвящият екип вътре си разбират от работата: всеки посетител има стол с кутията хруски и минерална вода. Никой не се чуства пренебрегнат или излишен! За известно време всред публиката настава смут. Какво да се прави с кутийте!? Малцина даже поглеждат какво има вътре. Това са хора, доволни от живота. Тук мода ли ще се гледа, или какво?! Комплиментите на Нордстрьом внимателно биват поставени под столовете. Тук-там някой пубертет изважда бутилката с вода, увива я с носна кърпа, и отпива от нея "по мъжки". Както е виждал по филмите. Но "мъжките" движения не са убедителни. Хич! Едно момче зад мен даже се опитва да се уригне след отпиване от минералната вода. Много слабо, младеж! На фона на този порядък и тази дисциплина и това възпитано държане (говорим сборище от 700 пубертета!) подобни "мъжки" анахронизми единствено предизвикват тихи хихикания от момичешкия свят. Модното изложение ще започне с половин-часов концерт от състав "Сън". Лицата на четирите девойчета от състава ни се усмихват от рекламна картичка, поставена в кутията с комплиментни хруски и минерална вода. Девойчета на по 15 - 17 години. Но те ще се появят след десет минути. В това време аз разглеждам непривичната обстановка и не мога да повярвам, че такава цивилизованост е постижима в навалица от 700 пубертета! Впрочем бройката вече е нараснала на 800, от към общо 950 посетители, възрастните 150 посетители са най-вече майки съпровождащи дъщерите си. До като чакаме да се появи музикалният състав, аз поне се наглеждам на дамски коси. Нещо като телевизионна реклама, но дамските глави са толкова близко, че мога да надуша аромата на шампоаните! Подстрижките са превъзходни! За да си уплътня времето на чакане, започвам да броя косми в прическите, щръкнали извън желания контур на косата. Оглеждам четвъртата дамска глава пред мен и още търся първия щръкнал косъм, когато публиката гръмва в приветствие. Музикалният състав се появява всред възторжени ръкопляскания. Четирите девойчета, както ги виждам в действие на пистата, не ми приличат да са девойки, в речниковия смисъл на думата. Вниманието ми най-често се плъзга по една Ашлей. Да, знам, женен мъж съм и всичко, но аз просто отбелязвам как сутиенът й е една чашка размер по-тесен от нужното. Какво да правя; нали съпругата ме повлече в полето на модна замисъл, и просто без да искам фокусирам на подобни несъответствия! Музиката е безобразна, но пубертетите около мен отявлено не очакват музика от музикалния състав, ако разбирате какво казвам. Всяко прелъстително разкършване на снаги от четирите девойчета изтръгва изтерзани възклицания от мигновено-влюбените младежи. Най-бурните ръкопляскания следват песните с най-буйните кълчения. След края на концерта служителка от Нордстрьом излиза на пистата да провери дали пубертетите "знаят достатъчно" за музикалния състав. Правилен отговор на неин въпрос е възнаграден с безплатна модна чанта. Възторжено пресъздаване на класна стая. Но все пак друго е да вдигаш ръка за учителско внимание в модно изложение, нали? Общо четири чанти биват раздадени на въз-щастливи момичета, и модното изложение започва. Модното изложение е безупречно. Толкова е безупречно, че просто няма какво да кажа! Всяка манекенка показва 3 комплекта облекло. Да, ниска производителност; в типично Нордстрьом модно изложение една манекенка показва 5 до 7 комплекта. Но днес изложението използва модели-стажанти, не професионалисти. За това има 30 манекенки (с още 4 манекени - по които девойчетата в публиката пищят в захлас), а не обичайните 20. Спестените разходи по манекенките пък плащат за въведителния концерт. Иначе организацията на модното изложение цъка като часовник. Всяко преобличане става за 2 минути. Говорим цял комплект, от прическа до бельо до дрехи до обувки! Поддръжният персонал зад кулисите работи като машина. По една облеквачка на манекенка; по фризьор (да, мъже са, и да, леворезбари) и гримьорка на няколко манекенки, според сложността на фризура и грим. Всеки комплект облекло е допълнен със снимка - че облеквачката да знае как точно да постави подробностите като "небрежно затъкнати очила" и подобни. Манекенките са били подбрани специално от католозите на моделните агенций, за пасване на възраст и телесни качества с нужната "модна атмосфера". Комплектите са били премерени в репетиция час преди модното изложение. Хореографията е подготвена от специалист. Организация, обстановка, оборудване, озвучаване, осветление, и координация на движенията на манекенките е дело на специални екипи. Те и поддръжният персонал зад кулисите са експерти - защото всички са наети като контрактори. И при пропуск или каквато и проява на некомпетентност веднага биват отрязани от следващите модни изложения. Модното изложение трае половин час. Това прави Д30 000, за половин час. Толкова струва днешното модно изложение на Нордстрьом. Евтино, защото е насочено към пубертети и борави с евтини дрехи. Един вид, днешното модно изложение не е истинско, от професионален моден ъгъл. ИСТИНСКО модно изложение представя облекла, оценени с хиляди долара парчето; рокли от Д10 000 не са рядкост. Разбира се, по време на ИСТИНСКО модно изложение дамите и господата получават комплиментите на Нордстрьом не в кутий с хруски и минерална вода, а в щедри скъпи дози хайвер, сирена, и шампанско. Следва разхождането на дамите-клиентки измежду Д2 000 поли, или Д20 000 костюмчета, с чаши шампанско в ръка. Да, случки стават, във вид на плиснато шампанско по някое от величайшите модни изделия… Нордстрьом поемат разноските, естествено. Защото колко са един - два опетнени артикула, чието почистване дърпа хилядарка, след модно изложение глътнало Д50 - Д100 000! Разум трябва в тази мащабност! Уважение към клиенти, присъстващи ЕДИНСТВЕНО чрез специална покана, издадена заради УТВЪРДЕНА покупателна история. Още повече, че някои подобни модни изложения често биват последвани от моментална продажба на облекло с общ оборот за Нордстрьом надвишаващ цената на самото изложение! Отделно по-късните продажби, повлияни от изложението. Защото Нордстрьом модните изложения не са провеждани единствено за създаване на моден гъдел! Тяхният успех подлежи на преценка, безмилостно измервана с разпродажби в показаното облекло. Днешното модно изложение не е последвано от на-място продажба на показаните облекла. Може би не се очаква такъв тип изложение да зароди нужната купуваческа треска така моментално. Или може би Нордстрьом началничката по модни изложения знае от опит как да подхване пубертетската купуваческа психика. Специалистка е началничката, да! Изходът от модното изложение изсипва посетителите точно в Нордстрьом щанда за пубертетска мода. И до колкото виждам, пубертетите вече са достатъчно подпалени в купувачески устрем, без нуждата от хайвери и сирена и шампанско… Навалицата в щанда и трескавата дейност по касите центрират модната замисъл в насъщното поле на звонката пара. Успешно модно изложение! Много успешно! С удоволствие засичам елегантната полицейска дама в маршировка по курс, минаващ покрай мен. Тя усеща моя възхитен оценяващ поглед и отвръща с мила усмивка. Чувам тихичко изкашляне до мен. Една от майките от модното изложение ме гледа с открито възмущение. Но навалицата я повлича към ново-отворена каса преди да мога да реагирам.

Нямаш грешка мааму стара. Аз имам съвсем бегла представа за модните ревюта, тези дето в кутиите има хайвер и минават с бутилки да наливат ледено шампанско. За обща култура на останалите ще спомена, че големите модни дизайнери не очакват да продадат в цяла Америка повече от десетина комплекта от даден модел. Слушах един от тях като казва, че от петдесет щата, те избират да покажат моделите си в не повече от 15-20 и ако от тези 15-20 щата, в половината купят само по един комплект, тогава моделът е оправдал очакванията им. Цена не един комплект "дрешки", средно $150,000

Сега, явно разбираш разликата между модно ревю за "интелектуална атмосфера" - каквито са онези в Париж, примерно, и модно ревю за показ на насъщно облекло, с цел въвеждане към продажба. ГОЛЯМА РАЗЛИКА! Нещо като разликата между руски учебник по Ла-Гранж динамика и рекламна брошура от НАСА за Лунната Програма. Та в случая описвах модно ревю за показ на насъщно облекло за въвеждане към продажба. Успехът на такива ревюта се мери доста жестоко - и безгрешно, ако съм честен. Най-скъпите "въведителни" ревюта са провеждани на места, извън достъп на НЕканена публика. Отделно специалната покана за да влезеш в залата! Отделно допълнителната цедилка, че ето: канен си от заведението (обикновено частен клуб), канен си за ревюто (имаш я поканата) - но трябва да отвърнеш на това внимание. Как? Очаква се "дарение" от всеки присъстващ. Колко? Зависи от случая, но примерно Д200/човек е типично. На чия сметка се числи дарението? На сметката на някоя благодеятелна организация. За фонд, финансиращ разработка на лекарства срещу рак, или нещо друго, примерно. И така става, че до като един типичен богат американец се ДОБЕРЕ до зрителското място в такова модно ревю, той/тя е минал(а) през кажи-речи 4 цедки. (Най-първата цедка е утвърдяване на покупателна история. Въз основа на която следват поканите от клуба и от организаторите на модното ревю.) Е, дарението към благодеятелната организация може да бъде спадната от облагаемия доход - ако влезе в изчисленията по "Разписание А"... Иначе дрехите ги бива! Наскоро гледах изложение на Сейнт Джон (St. John). Оле мале! Изпипано, изваяно! Те работят с плетени тъкани. Единствено с плетени тъкани. Никога не са последна щура мода; наблягат на подтиснатата класическа елегантност. Заради което облекло от Сейнт Джон практически никога не е извън модата. На модното изложение беше пълно с дами, носещи костюми на Сейнт Джон от различни години. (То си стана нещо като сбирка на модни култисти по течението на Сейнт Джон...) Имаше бабета с костюми от ранните 1960, даже! И всичките бяха чудесно-елегантни! Даже за днес, нали!

Като гледам, сега дискусиите са малко вяли, ама нали са отпуски и т. н. Не ги знам дираджийте колко назад пазят в архива, ама определено се губят старите неща. Тези, които по-отскоро те четат, не могат да се върната към ранните ти статии. Аз, примерно те чета от ония типове - войнстващите провинциалисти и житейските им мъдрости. Не знам колко съм изпуснал от предишните. Та, мисълта ми е, имаш ли някакви лични причини да не вкараш всичко в един сайт или просто нямаш възможност? Ако е второто, нямаш грижи да ти сложа един CGI script на Perl, който ще форматира страниците, а ти ще качваш на сървъра всяка статия в text only file и от там нататък не се грижиш за нищо. Тук могат да стават дискусиите, а там да си стои архивът, най-малкото за справка, че примерно сега ми е интересно да препрочета онова за автомобилната индустрия, ама вече бая е потънало. Да го направя ще ми отнеме сумарно половин ден, т.е. няколко вечери по малко, така че не е нищо страшно. Имай го предвид, ако решиш, че си струва.

съм от доста време - но все някак не го пиша: Благодаря! За подареното чисто удоволствие от твоите истории. Всъщност, аз заради тях открих и dir-а - един приятел ми препрати твой разказ. Понякога ме спасяваш - работя с американци и ми е ужасно смешно, и мъчно за тях, но пък и често се вбесявам. Но не за това пиша - а заради тъгата. Имам много приятели, които вече не са в България, но все по-малко от тях намирам напоследък. Претопиха се ужасно бързо и само понякога ми се струва, че долавям отблясък от предишните хора. Като полуусмивка. Мъчно ми е. И завиждам - от тяхно име, на хората, успели да се съхранят. Запазили фокус и все още мислещи. Напипващи пулса. И - фокус някакъв, сигурно - хоп: диагноза поставена. Още веднъж: Благодаря!

.. ще попитам Св.Скромни има ли намерение да издава скоро? Въпросът ми беше съвсем сериозен, както и сега.Ето, оказва се, че може да спретне и една виртуална библиотека, като пак ни радва всяка седмица с нещо ново тук. Поздрави, Зарето

Благодаря за идеята и за предложението! Размислял съм по въпроса. Още мисля. Да съм честен, малко ме е шубе. Защото разказите и статийте са "живи", в смисъл тематиката, чуствата, и мирогледът подлежат на околните фактори, значи са пряко повлияни от моя живот в САЩ. Не са гола фантастика или нещо отвлечено в интелектуални висини. Един вид, някой може да ги види като тухли, подредени в градеж. Шубето идва от възприятието на тази градеж. Да не излезе на стена, с кол пред нея... Преди да ме задявате за шубето, хвърлете поглед върху вашата собствена анонимност. Аз поне си публикувам името. (Светийството по Скромност е стара история, едно време от работата ми в Дъглас... Лепна ми, и това е...) Старите мои материали ги насъбрах в книжлето "Американски Скици". На теория три копия съществуват в Народната Библиотека - София. После се бях завтекъл да правя второ книжле, "Американски Скици - Оцветени". И си рекох - на кой му пука! И до там беше. Кажете нещо по-конкретно. Имате моя ел-поща адрес, от "bulgaria.com". Ако желаете, цъкнете няколко електрона.

Ама вие сте говорили за печат. Я, виж ти! Е, аз говоря за цифрови истории. Майка ти не ти ли е казвала, че за един тон хартия отиват поне три тона дървесна маса - дробовете на планетата, ей? За гъвкавост на електронните издания да не говорим. Вярно, че от хартиените издания по-лесно и традиционно се дръпва печалбата, ама си иска и първоначално набутване, а и тук май сме се събрали все с идеални намерения. Да не говорим, че в сайта спокойно може да се направи и форум за дискусии, подобен на тоя тук (не че е необходимо, щото ще се дублираме) и още един куп салтанати. Както и да е, авторът има последната дума и от него зависи.

Дето имаше една приказка: "Седя и мисля..., ама като се замисля, май само седя". Затова, няма какво да го мислиш, ако си навит - действаме, ако не си - no tienes problemas, така да се каже. Ако действаме, дай един лек знак (примерно се почеши по лявото ухо) и ще ти опиша "проекта" в някой "електрон" (от 2s атомна орбитала). Само не знам доколко си запознат с технологиите и дали да ти спестя специфичните термини. Както кажеш. Иначе и аз не съм много по-анонимен - все пак представям се с името си. Е, почти. Абе, що не си беше дал мейл-а тук, ами трябваше да ти го търся из оня сайт, а там ония полета нот авейлъбъл само ми разбудиха "търсещия дух", след което трябваше да се поровя още малко. Така че, ако още живееш във Фулертън може и да ти звънна утре вечер ;-) Майтап... нямам навика да притеснявам хората по домовете... А, по основния въпрос - it's your call.

Залога на масата е много голям. Заслужава ли си риска? Не си сам! Направи като Марк Твейн. Това което е за сега, публикувай го сега, това което е за след двадесет и пет или петдесет години - да бъде публикувано тогава. Дори Марк Твейн не е могъл правилно да прецени колко бавно става развоя на това което е имал предвид. Още не са готови за някои от неговите работи.

Знаеш ли какво, драги Ушев. Страшно оценявам опита ти, обаче не е нормално да пишеш по двеста писма в седмица. При това по-дълги от Библията. Тънкостта на доброто писане е в краткостта на фразата и точността на мисълта. При теб диагнозата е "графофилия". Смятам, че сексуалната ти енергия сублимира в писане. Толкова ли ти е скучен живота, а? Почини малко или се насочи към разни литературни вестници и алманаси вместо да задръстваш дир-а. Другият вариант е да пишеш един път месечно, но да е наистина нещо качествено, а?

И аз незнам кой има нерви да го чете до край? Абе кофти работа.

... а можете и да не четете.Изборът си е Ваш.

Джо Ан, аз пък като гледам какви си ги написал(а) си мисля че изобщо не е редно да можеш да пишеш. Каквото и да е. По добре се насочи към нещо полезно, например се научи да четеш. Почини малко (но завинаги).

а на мен ми хареса,беше интересно.Като филм,представих си всичко много образно.Сега може да потърся и други неща написани от тебе.

виж какво, Pengiun, аз отдавна съм се научила да чета. А авторите, с които съм "усъмвала", за щастие са на светлинни години от стила на Св.Скромни. Всъщност да говорим за стил при него е малко насилено. Като гледам обаче какъв си му адвокат ми е ясно какъв ти е потенциала. Аре, приятно четене...

> виж какво, Pengiun, аз отдавна съм се научила да чета. Не се и съмнявам че отдавна си се научила да четеш. Всъщност ако трябва да бъдем точни, _доста_ отдавна. Дотолкова, че вече си забравила всичко. > А авторите, с > които съм "усъмвала", за щастие са на светлинни години от стила на > Св.Скромни. > Всъщност да говорим за стил при него е малко насилено. Всъщност _ти_ да говориш за каквото и да е, е _твърде_ насилено. Впрочем Интернет е доста обширен и в него има поне 1000000 идиота които винаги са готови да се изкажат относно потенциала на другите. > Като гледам обаче какъв си му адвокат ми е ясно какъв ти е потенциала. 1000001. > Аре, приятно четене... "Зверско евала" че не четеш Скромния. Доста повишаваш средноаритметичното IQ сред неговите читатели.