В Америка

се казва " аз правя пари", а в България "получавам заплата". Дори само от тоя израз си личи различната нагласакъм света и парите в случая. В Америка нещата зависят от теб, а в България - ти зависиш от нещата. Чудя се дали изкуствено са го направили всичко в Америка да изглежда достижимо (макар и с много труд), или се получава така, защото имат тая нагласа предварително?

А дали наистина е така,или просто си гледала многа филми.Трябва ли да подражаваме във всичко на американците или можем да живеем нашият си живот.Трябва ли децата ни да се избиват в училище за да им приличаме.Какво пречи да живееш без да мислиш постоянно за пари? Аз не обичам Америка,както и много хора по света.

Не знам дали е така, само споделям какво виждам през моите очи. Като дойдох в Америка нито я харесвах, нито я обичах. Сега я харесвам, но само до известна степен. Интересно е как хората тук успяват да ОРГАНИЗИРАТ нещата около себе си - като се почне от градинката пред къщата и се свърши с възпитанието на децата например - всичко подлежи на контрол и възпитание, дори и чувствата. Не казвам, че това ми харесва изцяло, защото липсва момента на импровизиране, на артистизъм, на игра... но за сега ми е интересно да наблюдавам и да правя сравнения между двата свята. Това е.

Няма да бъде зле да си намериш една много поучителна точно за разликата в светогледите книжка "Да имаш или да бъдеш" от Ерих Фром. Там се обясняват такива интересни явления като например връзката между пристрастяването към притежанието и изразяване на миналото време с глагола ИМАМ вместо с глагола СЪМ ( усещаш кое в кои езици се среща, нали ? ). Там нещата са разяснени с много по - добри думи, отколкото аз мога да го направя, та за това няма да се впускам в преразкази. След като я прочетеш си задай въпроса да имаш хубав и т.н. живот ли искаш или да изживееш хубавия и т.н. живот. ПП : На колко си години, ако не е тайна ?

Българите също си оформят градинките пред къщичките и т.н. , въобще не може да се каже, че сме цигани и ни е все едно дали живеем в кочина.

ами не е тайна (все още ;-)), на 28 съм. Мисля, че знам защо питаш, но все пак кажи защо. Дали защото във възрастта ни донякъде е заложено и отношението ни към нещата? Благодаря за препоръката за книгата на Фром.

Не очаквах да си на повече от 20 - 21. Според мен на чуждото място си открила колелото, все едно тук няма. Впечатляваш се от неща, които в някаква степен също са ни присъщи, може би човек на родното си място е дотолкова свикнал с обстановката, че не може да оцени нищо ...

che tuk (v America) neshtata sa mnogo uredeni i na chovek ne mu se nalaga da misli na kogo da dade podkup za da si pusne telefona ili dali shte ima pari da si plati toka... i mu ostava dostatychno vreme da se zanimava s po-znachimite neshta...

ами да, чак тук го открих колелото - така стана при мен. А всъщност има ли определена възраст, или място, където да трябва да се открие?

а ти бил ли си тук и ако - да, за колко време?

не знам отговорите ...

Не съм бил и нямам и намерение да ходя. Не мисля , че мога да науча нещо ценно там. Вълнуват ме културата и цивилизацията ( Индия, Китай, Маи, Инки и т.н. ), не многото пари и безгрижния живот.

Rage, Където и да си, можеш да научиш нещо ценно. В Америка също, дори повече от където и да било другаде. За себе си ще ти кажа, че ако не бях отишъл в Америка, никога нямаше да имам шансът да посетя Китай, Мачу Пичу в Перу, паметниците на Маите в Мексико и какво ли не още, както направих. Америка - благословена да бъде!

Даже в Америчко човек се обогатява културно но не като в Европата все пак 200 години историйка не са кой знае що Иначе като професионална реализация там е истината /не са само парите / и като е писал Оптимист после може да се обиколи света което мисля че е мечтата поне на повечето хора като Rage

Хехе, америка ( разбирай САЩ ) - слънцето и въздуха за всяко живо същество :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) Ебаси смешката ! Благодаря, оптимисте !

Човек даже да е затрупан от история, ако не може да се види върнал се във времето и участващ в нея - тя много малко му влияе. Може да му повлияе, но определно не толкова, колкото история, в която можеш да се видиш като участник. В повечето европейска история, колкото и да е стара, човек трябва първо да скочи в дадена много ограничена класа хора, и чак тогава може да си се представи участник. Е, всички могат да си фантазират какво ли е било да си крал на Англия, примерно. Но тези фантазий са доста студени и неприветливи, исторически. В американската история можеш да се върнеш много лесно. Няма нужда да ставаш крал или цар или велможа. Обикновени хора са градили историята. Хората, самият процес на граденето, и самата история са достатъчно добре документирани, че да позволят даже на обикновен човек да влезе в миналото. Обзалагам се, че повече българи могат да си се представят поселници в Дивия Запад, и изобщо участници в американската история от колкото участници в историята на която и да било европейска държава. Че даже в българската история! Това качество на американската история, тази психологическа леснина за влизане в нея за обикновения човек, я прави много по-усвоима, колкото и да е "кратка", в сравнение с други историй. Между впрочем, фирмата ДюПонт започва с производство на барут за САЩ войската през войната от 1812, и фирмата още е днес. Колко европейски фирми от тогава все още съществуват? Примерно. Преподавателка (преподаваше на моята съпруга; от там я познаваме) скоро беше поканена за експерт по картотекиране на дарение към Смитсониан Музей; дарението е цял имот, от ранните 1800 години, с гардеробите пълни с дрехи от ранните 1800 до днес. (Заради което са нужни експерти по историческо облекло.) Колко български дрехи има днес от 1800? Или от 1850? Хайде, от 1900? Снимките на пра-пра-дядо ми Кънчо от Кримската Война, той като (царски) офицер в руските батареи, са били изгорени след Девети; шовинистична пропаганда били... Също след Девети биват конфискувани и изгорени удостоверенията на пра-дядо ми Васил, за пленени английски и френски войници от Южния Фронт (Първа Световна); и те били националистична шовинистична пропаганда; даже дневникът на неговата рота от Балканската Война (Първа) бил конфискуван като такава... Може да цитираме и туй-онуй от френските осирания през тяхната революция, ако някому не е приятно ползването на примери от български осирания. Та американската история била "само на 200 години". По документация и нескъсана нишка на историческо развитие, САЩ историята отстъпва ЕДИНСТВЕНО на английската. Какво да правиш... Дано един ден животновъди някъде си по света, когато купуват породисто добиче, да броят пачките с уверението, че потеклото на казаното добиче е документирано още от царуването на Български Цар някой-си, преди няколко-стотин години. Както съм виждал такива добичета с документирано потекло от времето на Крал Джеймс Втори...

В САЩ хората воюват (ако им се плаща) за "начина си на живот", а пък ние (руснаците) се бием за Родината (която е синтез на всичко свято). Може да правят пари, но получават (на готово) всичко останало (наука, култура, прочие). Ние пък може да получаваме заплата, но пък правим всичко останало. И аз като RAGE искам да живея интересен и приключенски живот, а не подреден и мързелив. Изобщо - тотално противоречие. Природата не търпи противоречия - накрая остава само доминиращата сила. Коя е според вас?

kato ne stignala grozdeto kazala "Mundar". Ne otrichai, choveche neshto, koeto ne si vidyal. Dobre e, che ne vseki misli kato teb inache shyahme da si jiveem v srednite vekove. Dokato ne preodoleem tozi negativiz^m, nyama da se predvijim i krachka napred.

neshto ne pravia vruzkata.... otkude si ostanal s vpechatlenieto, che amerikancite sa murzelivi? v bulgaria mnogo shansove sa ti otriazani, shtoto vse niakude vuv stulbicata nad tebe se e razpolojil niakoi deribei, deto se perchi s tova, che malko raboti i pak poveche ot tebe ima.. ottam i si ostanal s pogreshnoto vpechatlenie, che ideala na tia deto imat e da ne rabotiat... ela da gi vidish, kak rabotiat i posle, ako ne te e sram razpraviai, che sa murzelivi...

под "мързелив" живот имах предвид спокоен, заседнал, лишен от тръпка