Какво е изневяра

Не обичам да изневерявам и да ми изневеряват.То кой ли обича.Както и да е.За друго ще говорим - какво всъщност е изневярата или по - точно от къде започва тя.Когато само си помислиш за някого, когато се целуваш или когато се изчукаш?Къде е границата?

Шарен свят мой човек. За едни е едно, за други - друго. Например ако вземеш чукането в частта му гимнастика, положението не е толкова страшно. Това разбира се е мое мнение, освен това сега така говоря ама ако разбера нещо за жена ми - жална и майка. Та не е толкова проста работата.

трябва да отидеш в клуб любов - там се пише по тази тема от доста дълго време - с известни прекъсвания разбира се - изневярата започва още от мига в който започнеш да мислиш за другия - после събитията следват своя естествен ход ;) ама аз се повторих сега - е нищо заради теб е ще знаеш ::::::)))))))))))))))))

Питай Бате Гойко

Изневярата не е ли свързана с чувството за собственост? Има ли значение как ще бъде-целувка,секс или мисъл?Стремежа към тези неща е стремеж към нещо,което липсва на изневеряващия-любов!

Защо непременно любов?Според мен по-скоро липсата на разнообразие е причина за изневяра.Дори и най-хубавото нещо омръзва ако не се променя.Обожавам печено пиле но след шест месеца диета беше последното нещо което исках.А и как ще разбереш че имаш нещо добро ако не го сравниш ?Според мен изневярата е дори полезна - тя отсява истинските чувства от навика.Но от къде започва?

Моля те,започни от изневярата като чувство,а не като вкусово усещане!Ти самия/или самата/ си започнал/а/ темата така.Колкото на отсяването на чувствата на истински и не-това е най-малкото озадачаващо за мен.Чувствата или ги има или ги няма.Може би, неправилно съм те разбрала,че говориш за изневяра на приятел/ка/,близък...или съм теб самия/самата/?

Още нещо искам да ти пиша.С изневярата не можеш да си служиш като лакмус за отсяване на чувствата.Опасно е!Можеш жестоко да се нараниш или да нараниш този,който обичаш.

Когато се чукаш с един, а си представяш, че го правиш с друг

Да говоря за изневярата като чувство. Как като съм забравил вкуса и? Толкова отдавна не съм се обвързвал.Понякога карам други да изневеряват, но не е същото.Започнах тази тема точно заради това -след един купон се замислих тя изневери ли му или не и как ли се чувства?Аз не чувствам вина... засега.

Така е, но понякога привличането е по - силно от теб.

Не бъркайте изневярата с разлюбването. Свържете я с това, че човек /homo sapiens/ по природа е полигамен.

Изневяра е, когато изневериш на себе си ,твърдо смятам така. Според мен, всичко е било наред. Лично аз никога не съм мислила, че мога да следвам изкуствени социални правила, които са създадени без мое знание. Не бих ограбила живота си, само защото някой казал това или онова. Значи това е станало Devil, ако е била с теб, завиждам й искрено. Давай смело, не се спирай, защото по-късно ще има кой и какво да те спира. Животът нататък е тъжен и става все по-кофти. Така, че уважавай свободната любов и живей истински. (NO AIDS естествено) :)))

Прочетох внимателно още веднъж думите ти в предишната тема. За да си забъркал каша, а нямаш постоянна връзка, означава, че ти пука за мъжа (гаджето на момичето). Той ти е приятел, така ли. Е, кофти, ама в различни нюанси - според ситуацията. Трябва повече информация, за да разнищим случая. И все пак моето мнение е: ако наистина е било важно за теб, значи си постъпил правилно.

Казваш,че не обичаш да изневеряваш и да ти изневеряват. С други думи искаш да обичаш и да бъдеш обичан. Защото изневе- рява този който не обича,независимо дали получава любов или не. А за тази която е изневерила на друг с теб,не виждам що се тревожиш - тази е била готова да го направи и въпреки теб т.е. и с друг.Е,освен ако не е нещо специално...... Тогава си завързал сложна ситуация.Остава да изясниш какъв сорт е - английска,аме- риканска или френска и ще решиш нататък.

Изневярата е генетично заложена и в мъжа и жената и това е доказано. Друг е въпроса доколко развито е съзнанието на индивида и доколко умее да се справя с естествените си нагони. Лошото е, че и двете неща не са хубави: да се бориш срещу инстинкта си и да му се отдадеш сляпо. Може би решението е в баланса т.е. изневярата не може да се избегне, но може да се направи така, че по-малко да вреди.

И как по точно я виждаш тази по - малка вреда?

Дали беше важно не знам, но определено го исках и не можах да се сдържа.Предположението ти е доста точно относно причината за терзанията ми.Виж не става дума за правила които друг налага или какво щял да каже някой.Искам само да съм чист пред себе си.А тя май не го брои за изневяра така че вече дишам по-леко.

Завиждаш и искрено - страхотен комплимент, благодаря ти, но не ме надценявай:)))

Да не спиш с роднини и жени на твои приятели :) Лично аз един път се преместих в друг град само, за да го избегна. Странното беше, че като мина доста време и връзката им прекъсна по естествен начин, аз не изпитвах никакъв интерес към това момче .