Кога започва 21 век?

Кога започва 21 век?

На 1 януари 2001 година!

eto i edin pravilen otgovor :o)

За можещите за смятат - както казва "Календарът", за всички останали тъпанари - от 1.01.2000г.

на двайсчетвърти-пети декември 2001 :)

Когато свърши 20век

Кратко, ясно и ... неоспоримо! Иначе "Календарът" математически е съвсем прав.

Естествено на 01.01 2001 г. На всички умници,които мислят,че е по-рано с една година ще им предложа да си спомнят уроците по математика от 3-ти клас - "Броене до 1000". Ако и това не помогне ще им предложа да ме убедят,че 1999 лв. са 2 бона. Нека все пак бъдем благосклонни към заблудените и им припомним ,че 2000 г. е последната година на този 20 век,който пък от своя страна е последният век от Второто хилядолетие.Така,че не се връзвайте на рекламите на туристическите агенции и на писанията на повечето журналисти по вестниците.Все пак за "Журналистика" приемният изпит е с "Български език и литература",а не с "Математика". Жалкото е друго ! В разговори с тях повечето не искат и да помислят за момент ,че не са прави. Други пък твърдят,че това е политика на редакцията им.Който не вярва, да се обади на спортния журналист Валентин Маринов от "ТРУД"-98449161-3 и той ще го светне по въпроса.Или пък да се обади на Екатерина Генова от "Ах,тези муцуни".Справка-броят на в."ТРУД" от 5.12.99г. и по-точно приложението "Салюти за третото хилядолетие пред НДК" То даже е тъжно защото проявите пред НДК са организирани от Инициативен комитет "България-2000",а не да речем -"21-ви век" или "Трето хилядолетие".Върхът на сладоледа обаче е,че твърдят в статията,че ще има 21 топовни салюта по случай настъпването на 21-вия век.Абе,умнико като ходите през ден по VIP-ве да посрещате и по полагания на венци не схвана ли с твоя пацифистки мозък ,че 21 салюта е "Салюта на нациите" и се гърми така от създаването на ООН,а 3 салюта е при погребение или полагане на венци.

Забелязвам огромното заблуждение сред хората, че до 21 век остават ...дни /по-малко от 20 например/, което често води до разгорещени спорове относно истината. Според мен, според Календарът и изобщо реално погледнато, новият век ще започне с началото на 2001 година. Нямам нищо против да се празнува започването на 2000 година по по-различен начин от останалите / все пак това е нещо като кръгла годишнина и т.н./, но да се втълпява, че с края на годината настъпва края на века.../е, някои хора предвиждат и край на света, но това е друга тема.../. Заключение: началото на 2000 е начало на края!

Уважаеми участници в темата, добре е човек да има мнение, още по-хубаво ако то е правилно. Разбирам трудноста на хората да възприемат 0-та (нулата) като число, но тя е най-великата и явно трудна за възприемане цифра. Филосовски погледнато 0 може да се тълкува като начало, "дъно" (напр. "На дъното" от М.Г.), почвам от нулата и т.н. Математически е празно множество, начало на координана система, начало на вектор и каквото искате още, но във всеки смисъл е Начало! Предлагам ви картинка с 21 вектора (номерирани 1,2,...,20,21) и под тях началните и крайни точки на всеки (0,1,...,19,20). Така погледнато - 1-януари-2000 г. 0:0:01 часа и 1-януари-2001 г. се намират все в 21 вектор. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 19 20 21 |___|___|___|___|___|___|___|___|___|___|___| ... |___|___І___| 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11..18 19 20 А иначе всеки се намира във века, в който се чувства, въпреки оставащите 16 дни до 21 век. ПП: Една лична забележка към Дани: Радвам се, че имате отношение към журналистиката и писането въобще, но в математическите си знания трябва да се преместите от 3-ти клас. Извинете ме за многословието.

Нещо си сбъркал с понятието вектор, Св. Не му е мястото тук да ти го обяснявам, когато са те светвали в 6ти клас по въпроса явно си спал. 0-та (нулата) като число, но тя е най-великата и явно трудна за възприемане цифра. Филосовски погледнато 0 може да се тълкува като начало Изключително изказване, по журналистически "умно". Само не разбирам, защо цифрата 0 е трудна за възприемане? И дори и числото нула е ясно за възприемане, и малките деца знаят какво е нула. Може би на журналистическото или полицейското съсловия ( по - точно сган ) е трудно за възприемане, но за интелигентните хора не е. Я походи млако на училище за да не ставаш смешен. Тук предлагам една интересна статия от Капитал , януари 1998 г. , специално за всички "умници", ала Св., Кубрат Томов и др. Гарелов : "Интелектуални лъжи" или злоупотребата с псевдонаука Втора година продължава горещият междуконтинентален спор, предизвикан от публикуването на книгата-пародия "Интелектуални лъжи", и пороят от статии за и против тезата на двамата й автори, въпреки че шумните скандали не са чести в научния свят, който в представите на непосветения е обгърнат с аурата на непогрешимостта и невъзмутимото спокойствие. Професорът по физика в нюйоркския университет Алън Сокал и белгиецът Жан Брикмон използваха изключително оригинален и ефектен начин, за да изразят несъгласието и безпокойството си от тенденция, която завладява огромни сектори от хуманитарните науки предимно в американските университети. Според авторите става дума за предимно френски учени и мислители, прегърнали теоретичния инструментариум на т.нар. постмодернизъм - интелектуално течение, което отхвърля рационалистическата традиция на Просвещението. То използва независими теоретични разработки, които не се базират на какъвто и да било емпиричен опит и третират науките като повествование или като своеобразни социални конструкции. За да реагират на този феномен, Алън Сокал и Жан Брикмон предоставят през лятото на 1996 г. на американското университетско ляво списание с културологична насоченост Social Text , пародия на разпространения в момента Еклектичен и доста спекулативен постмодернистичен жанр за да проверят дали текстът ще бъде публикуван (без, разбира се, да разкриват на редакторите, че става въпрос за пародия). Статията, озаглавена "Преодоляването на границите: към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация" е изпълнена с абсурди и очевидни алогизми, но най-вече афишира краен познавателен релативизъм. Тя започва с подигравка към остарялата "догма", според която "съществува свят извън нашето съзнание, чиито особености са независими от индивида и дори от цялото човечество". Освен това категорично се заявява, "че "физическата", както и "социалната" реалност в основата си представляват една лингвистична и социална конструкция". В края на краищата, авторите стигат до заключението, че "константите на Евклид и Нютон, които някога се смятаха за универсални, днес се схващат в тяхната историческа неизбежност". Цялата статия е изпълнена с доводи, противоречащи на всякаква логика. Но най-забележителен е фактът, че фалшификацията е публикувана, и то в специален брой, като отговор на критиките, изказани от някои учени срещу постмодернистичното поведение! Пародията незабавно е разкрита от самия Сокал и след като медиите й обърнаха внимание, получи огромен отзвук не само в англоезичния свят. Освен това доста млади (и не толкова млади) хора, работещи в областта на литературата и хуманитарните науки, изпращат писма на двамата учени, за да им благодарят и да изразят неодобрението си срещу постмодернистичните и релативистични тенденции, които доминират в техните научни дисциплини. Често благодарностите са изказани по доста интересен начин. Например студент, който сам си е плащал обучението, споделя, че харчи парите си, за да купува дрехи на царя, който, както се казва в приказката, всъщност е гол. Друг студент пише, че неговите колеги се присъединяват към Сокал, но моли да не се разкрива самоличността му, защото се надява да промени науката, но едва след като заеме постоянна длъжност. По-важното в случая обаче е не толкова публикуването, колкото самото съдържание на текста. Той е изграден от цитати, принадлежащи на видни представители на философското и социално Смесване на естествените науки и математиката Цитираните откъси са абсурдни или лишени от смисъл, но в същото време са напълно автентични. Всъщност статията на Сокал е просто "цимент", който свързва различните цитати помежду им. Сред авторите, "въвлечени" в мистификацията, са Жил Делюз, Феликс Гатари, Жак Лакан, Бруно Латур, Люс Иригари, Жан-Франсоа Лиотар, Мишел Серес и Пол Вирилио, които са сред най-прочутите френски интелектуалци на епохата и чиято теоретична продукция се изнася масово, включително и в САЩ. Разбира се, цитирани са и американски учени, но в повечето случаи та са ученици или коментират постановките на французите. Впоследствие авторите издават цяла книга със заглавие "Интелектуални лъжи", в която подробно се обяснява на обикновения читател защо цитираните текстове са абсурдни и безсмислени. Авторите нямат за цел тотално да отричат постмодернистичната мисъл, а по-скоро да привлекат вниманието върху относително слабо познатите аспекти на Непрекъснатата злоупотреба с концепции и термини произхождащи от математическите науки. С една дума, анализират се някои мисловни недоразумения, силно застъпени в постмодернистичните писания. Ето как авторите излагат основните си доводи: 1. Често се говори за научни теории, за които пишещият има доста мъглява представа. В повечето случаи той използва научна терминология, без да знае точно какво означава тя. 2. Някои "учени" внасят термини от точните в хуманитарните науки, без да имат и най-малкото емпирично или концептуално оправдание за подобна стъпка. Ако един биолог, например, иска да употреби в своята област на изследване термини от диференциалната геометрия, колегите му веднага ще поискат от него да се обоснове. Неясните аналогии са неприемливи. В хуманитаристиката, напротив, може да се пише всичко: Жак Лакан твърди, че структурата на неврозата е окръжност, Юлия Кръстева - че поетичният език се въздига от силата на непрекъснатостта, а Бодриар казва, че модерните войни се осъществяват в неевклидово пространство. 3. Някои автори демонстрират огромна ерудиция, тъпчейки главата на нещастния читател със сложни думи в контекст, в който те нямат място. Без съмнение целта е непосветеният да бъде впечатлен и силно обезпокоен от липсата си на ерудиция. 4. Съществуват текстове, изпълнени с безсмислени фрази, като с това се цели манипулация и просто игра с езика. Тук става дума за истинска Словесно отровителство съчетано с върховна незаинтересованост за смисъла на думите. Всички тези автори от четвъртата група говорят с увереността, че компетентността им е безспорна. Без съмнение, те смятат, че могат да използват престижа на точните науки, които да придадат блясък и сериозност на техния дискурс. На всичкото отгоре, те са уверени, че никой няма да забележи злоупотребата с научни концепции. Книгата "Интелектуални лъжи" не атакува хуманитарните науки или философията като цяло, а по-скоро посочва хората, които работят в тези области и които допускат подобни спекулации. В частност, тя "разваля" репутацията на текстовете, които се приемат за задълбочени, тъй като са трудни - те изглеждат неразбираеми, защото в действителност не искат да кажат нищо. Или най-просто казано, книгата се нагърбва с ролята на онова момченце от приказката, което се провиква, че царят всъщност е гол. Френските интелектуалци обаче приеха това предизвикателство на американския физик болезнено. Социологът Бруно Латур написа, че всъщност "малка група физици, теоретици, лишени от тлъстите бюджети на студената война, сега търсят нова заплаха" и я намират в интелектуалците постмодернисти от чужбина. За тях според френския социолог Франция се е превърнала в нещо като интелектуална Колумбия, която произвежда интелектуални наркотици, на които американските млади учени не могат да устоят така както на крака. Проблемът обаче според други е, че ако за един френски студент или преподавател е приемливо, че науката се разполага в социален или исторически контекст, то за един американец това означава просто фантастика. Затова може би Сокал казва, че е притеснително залитането на американските леви кръгове към субективизма, към разбирането, че науката е само мит сред останалите. Това според него минира възможността да бъде анализирано обществото и да бъдат предлагани алтернативи. В продължение на два века рационалната мисъл е била средство за борба срещу властта, смята Сокал и допълва - днешното мислене на някои университетски преподаватели е предателство спрямо тази традиция. Все пак авторите, които предизвикаха грандиозен интелектуален скандал не само от двете страни на океана, но и в самата Франция, специално отбелязват, че те съвсем не искат да окарикатурят съвременните френски философи и философи като Дерида и Фуко въобще не се споменават в тяхната книга. Нашата цел е, казват те, да стимулираме истинската и сериозна наука, за да не съществуват бисери, подобни на този на Luce Irigaray, който пише: "Уравнението Е=Мс2 има ли сексуализиран смисъл? Може би да. Да приемем хипотезата, че да в степента, че тя привилегирова скоростта на светлината по отношение на други скорости, от които ние имаме жизнена нужда." (Капитал)

Приятелю Sv.,радвам се ,че си се задълбочил върху писанията ми.Съжалявам, че трябва точно на теб да припомням,но все пак историята на нашите взаимоотношения се върти около числото 2000,а не 0. Пак ти предлагам- опитай с учебника за 3-ти клас.Там ще забележиш ,че на 01.01.2000г. започваме ,както се казва,да караме новата година.Чак когато я изкараме,живот и здраве, ще може да я прибавим към изминалите до този момент 1999 години от раждането на Христос,да се слави Царството Му,и ще кажем,че са изминали 2000год./ 20 столетия т. е. века или 2 хилядолетия/, .Иначе съм съгласен с теб, че от числото "0" започва всичко. Даже ,ако си обърнал внимание ,бебетата се раждат на 0 год.,правят 1мес., правят 2 мес.,и т.н. докато 12 мес. след раждането си не направят 1 годинаСлед това се казва,че започват да карат втората си година,но все пак ,детето си е на една година.Чак когато изживее и нея, то става на 2 год . Общо взето проблемът е в това ,че хората прибавят към 1999 год. нещо ,което още не е станало.Т.е.чак когато изминат 366-те дни на следващата година тогава можем да прибавим още 1 год. към 1999 г. и ще получим ...2000год..Ако си бил в казармата си спомняш ,че са те уволнили чак ,когато си изкарал 2 год./ 24 мес./, а не когато си завършил 1- вата година и си почнал да служиш 2-рата година. Не че не ти се е искало! Весели празници!

Защо САМО 1 човек (Марийка-мойте уважения!!!) съобразява, че говорим за ЛЕТОБРОЕНЕ - а нашето летоброене започва с р. Хр., а не с някакъв измислен 1 януари... Всичко хилядолетия, векове, години и т.н. започва от тогава - т.е. 2001 година от р. Хр., която е и началото на 21 век започва точно на 25.12.2000...

:))))))))))))))))))))))))))))))))) Ебати смешката :)))) Раждането на Христос е определено постфактум ( новото летоброене е фиксирано доста години след неговата смърт :)))) така че не е много ясно кога точно е роден ( годината имам предвид ).

Или казано с други думи, първата година след Христа (или от нашата ера) е година № 1, а не 0. Следователно първата година от втори век е 101, а не 100. Хайде да не го повтарям двадесет пъти.

Браво RAGE, добре е че четете, но трябва и да мислите (то и мисленето е сложно нещо) или най-малкото да не мислите с категории. Весели празници, независимо от това в кой век сте.

Щом си казал - приятно изкарване и на тебе :)))))

:0)

:0)

:0)