Къде да живея?

Когато бях малък, Младст-4 беше хубав квартал: тих и спокоен, горе-долу чист. След '89-та нещата прогресивно започнаха да се влошават. В момента живея при следните условия: мръсотия и кучешки изпражнения навсякъде (дори в дворовете на училищата!!), глутници помияри, чийто отвратителен среднощен вой може да докара до умопомрачение дори глухонемите (не си спомням от кога не съм спал нормално). Пиянски компании и купони до сутринта, като при това музиката е надута до край (как може да се празнува в понеделник срещу вторник през ноща? Тези боклуци не работят ли?). Аз съм труженик на интелекта и имам нужда от солидна доза почивка, ако не я получа просто съм неработоспособен, шефът е недоволен, напрежението и неприятните разговори са ежедневие. Покрай блока ми има улица, по която нощем минават МПС-та, най-често коли без гърнета, мотори без кривки и т.н. Преди 2 нощи мина самосвал (2 пъти в 2-те посоки, 3.30 часа), като при това шумът беше толкова силен, че прозорците трепереха. Като капак наскоро точно под прозорците ми сложиха пазар. Без никой да ме е питал. (между другото, какви са юридическите методи за премахването му?). Днес (събота) се събудих в 8.30 от ужасна музика - идваше от кола, спряла до сергиите, с широко отворени врати. Бях побеснял от злоба. Скочих от леглото, навлякох си панталоните и фанелката и изкочих навън. Последва скандал (по-скоро монолог на висок тон от моя страна). Очаквах и най-дребния повод за да смачкам кухата кофа на онзи селянин, но той просто не ми даде такъв:( Отиде до колата, спря музиката и каза единствено "Готово". Сега съм решил да се махам от тук. Съществуват ли все още в София спокойни квартали, населени с тихи интелектуалци и където наемите са нормални? Ако вече няма такива: как да се борим за спокойното си житие?

Не мога да те посъветвам нищо, защото имам същите проблеми. Все пак ако научиш за някой свестен квартал където има поне малко тишина остави едно съобщение, за да знам накъде да се изнеса :-)

Tova mi napomnia vremeto, kogato ziveeh v Mexico. 1. Za da spresh muzikata, triabva da namerish nachin da otvorish el. razpredelitelno tablo. S dalga izolirana kleshta otrezi zicite. Mozesh da stroshish bushonite, no te se smeniavat lesno. Triabva da ne go pravish chesto, zashtoto shte se usamniat. 2. Kucheta. Moeto liubimo razvlechenie v Mexico beshe da streliam po ulichnite kucheta s malokalibrena pushka ot prozoretsa na kuhniata. Tova ne mozesh da go pravish v Sofia. Triabva da kupish strihnin ot veterinaren magazin. Porasi niakolko kokala i gi ostavi na ulitsata. Ako niama strihnin, stroshi staklo na sitno i go smesi s kaima (moze ot razvaleno meso - shte e po-evtino) Kuchetata gultat mesoto na edin pat i ot stakloto poluchavat vatreshen kravoizliv i umirat. Tova sa izprobvani recepti i rabotiat mnogo dobre. Moze da opitash s vazdusha pushka, no tia samo go naraniava leko. 3. Ako ulitsata e prashna, vecherno vreme slozi malko parche darvo sas zabiti pironi. Raboti mnogo dobre, no ne go pravi chesto, zashtoto shte te hvanat.

Добри съвети, Бориславе, но са трудно приложими в български условия. Т.е. те са лесно приложими, но юридическите последствия от прилагането са доста сериозни. Както може би знаеш, в Булгаристан кучетата се ценят повече от хората, техни защитници са висши политици. Ако посегнеш на куче, преследването е до дупка. Понякога хората се събират на групи и се осмеляват да поизчистят малко квартала си от напастта. Всяка такава чистка се отразява в медиите като "Нечовешко вандалски акт на насиле спрямо беззащитните създания" Относно ел. таблата и пироните по улицата: това си е чисто безумие. Хванат ли те, ще ти съсипят живота. Сега си спомням един случай: не много богат човечец събрал пари и си купил евтина кола. Спестяванията обаче не му стигнали за аларма, но намерил хитър способ да защити собствеността си: на мястото на водача, при педалите, сложил обикновен ловен вълчи капан. В тъмното не се вижда. Една нощ капанът щракнал. Глезенът на крадеца бил раздробен от мощните челюсти. Последсвия: бил осъден СОБСТВЕНИКА за нанасяне на тежки телесни повреди на ПРЕСТЪПНИКА. Такива работи Сега се замислям, дали въобще е нужно да сменям квартала? Защо ли не сменя цялата държава?

Преди време имаше една дискусия за кучетата. Всякакви хора се включиха в нея. Сега обаче, като чета писаниците на Нанев и се притеснявам, че той е бил един от тях. И тръпки ме побиват! Защо все попадам на такива хора?

Григорий, ти живееш на прекрасно място! Имам приятели в Младост и като им ходя на визитации се умилявам от невероятното спокойствие. И ТИШИНА. Да, да... Е, трябва да призная, че аз при никакви обстоятелства не мога да бъда събудена от купон в съседите. Не че нямам съседи. И не че те не се веселят (макар че в повечето случаи веселбите са от малко по-различен характер). Наистина няма и пазар... Кучета се намират, но не са важна детерминанта на системата...Пък и повечето са си домашни... Но звуците, звуците... Преди две години се пречупих. Взех си сакчето. Приплаках на една състрадателна душа (да ми е жива и здрава) и с получения ключ се насочих към Дряновския Балкан. След като изприпках деветте километра, които щяха да ме разделят от цивилизацията се озовах сред седем къщи (петте необитаеми през онзи сезон, сред тях и "моята"). Запалих си камината и си заприпомнях разказите как на извора до къщата пиели нощем вода кошути. Стига да не ги изплашат мечките, дето (пак според местните митове и предания) ги докарали по Тошово време с хеликоптери от Румъния. И за да не ставам досадна, ще мина направо към края на историята - не можах да заспя. И втората вечер също. Едва на третата нощ престанах да забелязвам тишината. Та това преди две години. Но след още две или двайсет сигурно изобщо няма да заспя, вероятно ще побягна обратно. Мутирам ли? Това заприлича на български вариант на една история, която преди доста години четох в някакъв роден вестник. Тогава наричахме тези неща "пропаганда". В статийката се разправяше за един американски дядо, който през седемдесетте си години живот не бил напускал родното си сити. Та за юбилея любящата го челяд го извела извън града. И дядото получил сериозни дихателни смущения. В тамошния "Пирогов" установили, че причината е неспособността на организма му да се справи с необичайното количество кислород,,, Та, Григорий. Стана малко дългичко, но то е защото не съм си вкъщи и около мен почти няма шумове, които да ме размазват. Забелязала съм, че шумът е страшно дисциплиниращ фактор - не говориш много, защото викаш. И не мислиш много, защото изисква изтощаваща и сетните сили концентрация. Целта на тези словесни потоци май беше само една: да ти кажа - Младост не е толкова зле. Стой си там. Иначе, при мен е пълно с тихи интелектуалци...

Уф, ама не се научих преди да пиша да изчитам всичко... Това е отвратително... Не искам да навлизам в спор, който ни е омръзнал на всички. Като живеем в ненормални условия трябва ли да подивяваме? Не съм фанатичен природозащитник. И аз съм заобикаляла кучета по улиците. Но жестокостта поразява въображението ми. няма смисъл. не ми се говори.

Не съм бил тук когато се е водил спора за уличните кучета та за това ще си кажа сега мнението. Не знам дали си виждала реакцията на тригодишно бебе когато му бият инжекция против бяс. Аз съм виждал. Не знам дали си имала честта да участваш в схватка с глутница помиари насред Лозенец, схватка, в която твой приятел е загубил два от пръстите на лявата си ръка. Аз съм имал. Не знам дали си чела за песовете, които преди време изпохапаха до смърт онова прекрасно момиче, което като нищо можеше да стане мис България. Аз съм чел. Ние наистина не живеем в нормална държава след като човек застрелял със законно притежаваното си оръжие уличното псе нападнало детето на съседите му може да бъде осъден и глобен, но ненормалността на мати Булгарии се поддържа и от хора като теб. А истинската Б. Бардо много ще се радвам да я заръфа някой от любимците й, пък да видим тогава с какво изявление ще излезе пред природозащитниците.

А къде си?:)

ако питаш къде са тихите интелектуалци - не съм при тях...

Споменах помиярите само като част от проблема, но ето че се намериха хора, които веднага захапаха. На красивите девойки - защитнички бих препоръчал да отворят някой медицински учебник и да видят обезобразените тела на хора, оперирани от тения. На защитниците "мъже" - бих препоръчал да идат при ендокринолог и да проверят нивото на мъжките хормони в кръвта си - басирам се, че е смешно ниско. Дотук по въпроса Някъде из клубовете беше повдигнат въпроса за населението на България. Там споменах, че за последните 10 год. емиграцията съставлява близо 1 млн. души, в основната си част хора под или около 30 год., с добро образование и отлична професионална подготовка. В България остават само некачествени хора, или такива, на които просто им е по-изгодно да са тук (мафия). Като резултат - пълна липса на квалифицирани управленски кадри, умираща култура и наука, непрекъснато влошаващо се икономическо положение. Малкото останали полезни граждани са поставени в ненормални условия, което ги кара да емигрират, некачествените индивиди все повече се вкореняват в държавния апарат, условията още повече се влошават и т.н. - в авиацията това се нарича плосък свредел - самолетът пада надолу без да има никакви шансове за спасение. Имам добра професия и мисля, че съм добър специалист в своята област. Защо да пилея живота си тук?

Hey, tova za koeto razpraviam, sa ne kucheta, a neshto podobno na kucheta. Neshto kato kucheta-idioti ili neshto takova. Az obicham zivotni, no ne niakakvi stranni sashtestva, koito praviat spaneto nevazmozno. Ako znaete za civilizovana strana, koiato pozvoliava bezsstopanstveni kucheta da obikaliat po ulicite, izprati mi e-mail. Shte to izpratia 50USD vednaga.

Tova za kuchetata i drugite raboti ne sam gi izmislil. S el. tok uspiavah da ukrotia dvapa pederasi, koito ziveeha pod moia apartament i po ciala nosht gurmiaha muzika i pieha. Ideshe mi da gi zastreliam, no togava niamah pari da kupia oruzie. Tova s pironite go napravih edin put v Mexico. Raboteshe, no e opasno da se povtaria. S kuchetata imashe poveche istorii. Abe vie mnogo burzo ste se amerikanizirali vav losha nasoka. Predi 15 godini vsichki, koito znaeh, razsuzdavaha po-normalno. Kak moze da mislite za ulichni kucheta i v sushtoto vreme da ne se interesuvate ot stari hora umirashti ot glad? Ili bezprizorni deca? I zashto tezi, koito tolkova obichat zivotnite, ne vzemat po edin pomiar u tiah da go gledat? I sashto tezi, koito

Здравейте Г-н Нанев, Верен на себе си, Вие отново излишно драматизирате. И сте на границата на поносимото радикален в мненията си... Сигурно защото Ви е писнало и/или защото така си мислите ,че сте по-убедителен...Но ако наистина Ви беше призляло от всичко тук - като се почне от жените и от хората въобще, мине се през ниския стандарт на живот на обикновения труженик на интелектуалния труд та до потресаващата гледка на западащата и агонизираща българска наука и култура и т.н. , ако всичко това беше така, както истерично ни го представяте - ами просто нямаше толкова много да говорите (пишете), а щяхте да работите по въпроса със заминаването си за нанякъде ... където те Ви пожелаят и където на Вас ви се хареса. "...Някъде из клубовете беше повдигнат въпроса за населението на България. Там споменах, че за последните 10 год. емиграцията съставлява близо 1 млн. души, в основната си част хора под или около 30 год., с добро образование и отлична професионална подготовка." Това уважаемий е само още един от многото новоизковани през последните 10 год. нашенски митове. Положението просто не е това, което на мнозина им се иска. Познавам поне една дузина от емигриралите за Канада още в началото на `90-те. И трябва да те уверя, че те до един не са нито добре образовани, още по-малко пък са висококвалифицирани. Освен ако не се брои високата им квалифицираност в боравене с високообортна дърворезачка и вроденият им интелект за подминаване на закона и реда (месните хора там го определят като проста кражба, някои от нас - като висша форма на далавера). Повечето от тях поработиха малко каквото намерят (строителни работници на черно, секачи, миячи и чистачи "на светло") и се прибраха да си похарчат спестените там парици. Ако изобщо имаха такива. И ако междувременно насила не ги бяха върнали и то без право на повторно завръщане. Знаеш ги тия неща с разните там печати тип клеймо for ever. Черни списъци разни - заради тези тарикатчета (представителна част от твоя милион) и цялата държава все още е в такъв един списък. Черен, като циганьорите ни, дето осмърдяха цяла Европа с гнусотиите си. От друга страна, смея да си мисля, че съм от една от най-елитните български гимназии. Всичките ми съученици влязоха и завършиха висше, всичките работят "интелектуален труд". От тях няма и една дузина да са емигрирали. Даже и тези които са в чужбина са най-често за да учат, само 3-4 са твърдо решени да остават там (САЩ, Канада). Някои от тях бяха там и се върнаха. Обясниха ми, че "навън" с тази квалификация, която имаме не е голям проблем да работим по специалността си, но независимо от това, че заплащането ще е с пъти по-голямо от това тук, ти винаги ще си в подножието на социалната йерархия. Тук парите са по-малко, но социалния ти статус и перспективите са много по-големи. Те затова и се върнали. Някои от тях, изглежда, няма начин да не успеят и тук. Поне на мен така ми се струва. ".....В България остават само некачествени хора, или такива, на които просто им е по-изгодно да са тук (мафия). Като резултат - пълна липса на квалифицирани управленски кадри, умираща култура и наука, непрекъснато влошаващо се икономическо положение. Малкото останали полезни граждани са поставени в ненормални условия, което ги кара да емигрират, некачествените индивиди все повече се вкореняват в държавния апарат, условията още повече се влошават и т.н...." Трябва отново да те уверявам в нещо, което ми се струва самоочевидно. По въпроса за мафията. Точно тя пътува сравнително най-безпроблемно и най-често. Просто естеството на работата й го изисква. Бизнесът им е такъв. И ако да влязат в Европа им е малко трудничко (макар и не невъзможно) то виж - Южна Америка е техният рай. Нали се сещаш къде е митичното казино на Мултигруп - в Парагвай. Защо ли е там? Сам се сети. Тези които ти наричаш мафия и които виждаш тук са изпълнителите, пионките. Не ги защитавам - просто това е положението. Сега за пълната липса на управленски кадри. Ти не си ли наясно, че най-сложният за управление режим е този на прехода от едно състояние в друго? Преход - на всичкото отгоре и безпрецедентен. Без подготовка, освен ако не броиш подготвеността на червената номенклатура издигнала в култ, по-късно и за светец Андрей Карлович, някои го наричат още и Кръстника. Като говориш за науката - какво наричаш наука? Професионализирания икономически шпионаж и откровеното копиране и побългаряване. Историите тип Apple ІІ няколко години по-късно или гордостта на българската ИТ Правец 82 ? Или несбъдналото се продължение - как Правец 8Д за малко да стане най-масовия домашен компютър в целия СССР ? Или ако предпочиташ, да говорим за милиардите $ загробени в ЗТМ Радомир - най-големия на балканския п-в (и най-неработилия, също). Или за стандарта на живат на техническата интелигенция тогава. Баща ми е инженер. Има издадена книга (строго специфична професионална материя), няколко рационализации и изобретение. И какво като награда - няколко грамоти, значки, юбилейни медалчета... за внедряването на една от рационализациите му, въпросния завод му плати с две родопски одеала. Защото той това и произвеждаше и нищо не му струваше.... Помисли си за тия неща - става въпрос за края на `70 и `80-те години. Става въпрос за положението в тогавашната НРБ. За културата ли? Каква култура си мислиш ,че може да има без свобода? С държавно администриране. Неземните висоти на езоповия изказ и тоталната самозатвореност на елитарното изкуство. Ако беше толкова добро то как стана така, че забелязаха и чешкото, и полското, да не говорим за руското, че и грузинското дори кино, а нашето съвсем го пропуснаха. "....Последва скандал (по-скоро монолог на висок тон от моя страна). Очаквах и най-дребния повод за да смачкам кухата кофа на онзи селянин, но той просто не ми даде такъв:( Отиде до колата, спря музиката и каза единствено "Готово". Честно да ти кажа, тоя твой герой даже ми стана малко симпатичен. Що всичките селяндури не са като него? Аз бих бил доволен от тая случка много повече отколкото раздразнен. Не разбираш ли, че човечеца, дори и не се е замислил, че може да ти пречи. Не го е правил нарочно - даже сякаш малко гузно е побързал да ти се подчини. А ти страшно си държал да се караш и защо не и да се посбиеш малко? Много културно, много по мъжки. Ти с хормоните проблеми нямаш, имаш с възпитанието - прекалено ти е високо за заобикалящата те среда. Не си им съответен. Но не си единственият такъв, приятелю. И все пак, ти очевидно си млад човек. Това е предимство. Но почвам да си мисля, че осъзнаването на факта,че няма да си вечно такъв, е взело леко да те изнервя. Безсмислено е да се съпротивляваш.... повярвай ".... - в авиацията това се нарича плосък свредел - самолетът пада надолу без да има никакви шансове за спасение " В програмирането пък, на това му викат въртене на празен цикъл или по-точно може би, но и още по-лошо - зацикляне. "....Имам добра професия и мисля, че съм добър специалист в своята област. Защо да пилея живота си тук? " Точно така! Но и по-добре: Не си пилей живота Григорий! Нито тук, нито в чужбина. Просто реши кое е наистина най-важното за теб. Откажи се да имаш всичко, но не се отказвай от всичко ;o)) Това е горе-долу. Не се сърди излишно !-)) П.П. Пък аз все още продължавам да си мисля, че Лозенец е най-доброто приближение което би задоволило комплексния ти критерии ;o))

Скъпи ми Григорй, скъпи ми съседе.... какво да ти кажа, и аз като теб от десетина години живея в това фантастично изобретение на социалистическия ум наречено "же ка"/жилищен комплекс/...или по-точно "Младост" 4. Страхотен квартал, като не един в столицата, изпълнен от гъсто подредени "же бе"/жилищни блокове/, големи локви, трапове, поляни /по които през летния сезон понякога тихо пасат всякакви добичета/, кучета и много, много други неща, до болка познати и на теб. При мен обаче има и още нещо, срещу което съм безсилна- ХОРАТА. Аз имам "прекрасни" съседи, хора, които предпочитат да изхвърлят найлоновите си пликчета с отпадъци през балкона /"щот' е по-лесно"/, да си решават семейните проблеми пред блока /щот' е по-сигурно/ и да слушат силно "прекрасната" си музика- чалга /щот' пък е най-хубаво/. Имам си един любим съсед, който след като 2 месеца прави ремонт без да се съобразява с всякакви там "от 2 до 4", отряза перилото на балкона си и го пусна в градинката на съкооператорите ни от първия етаж...Те от своя страна също правиха ремонт 2 месеца и накрая си направиха една прекрасна решетка на балкона, която всъщност е чудна стълба към моя балкон...и така нататък, и така нататък...да не споменавам, чв съседния блок е толкова близо, че открива прекрасен изглед към терасите на други съседи, чийто деца си умират да си седят на балконите и да ме наблюдават... Така е скъпи ми Григотий, скъпи ми съседе.... не е само при теб проблема и не само в твоя/нашия квартал...навсякъде е така, във всички квартали и във всички градове...но, няма начин, човек трябва да свикне, да се нагоди към условията /аз например не си вдигам щорите на прозорците, купила съм си антифони и се прибирам по тъмно и за малко/. "Sad but true", както казват едни хора...НО НЕ УНИВАЙ ИМА И ПО-ЛОШИ НЕЩА :-)

Ама аз не лъжа, че не ми се говори на тази тема. Страшно ми се иска, както винаги, да я избегна. И знам, че правя грешка, но все пак ще я направя... Дори и на мен, още преди да съм започнала, ми звучи глупаво да обяснявам на някого с поучителен тон, че светът (за щастие) не е чернобял. Още по-безумно ми изглежда да доказвам липсата на връзка между нежеланието да се убива и харесването на положението. Или пък не-непременно-не-съвместимостта на отвращението от безсмислената жестокост и състраданието към себеподобните. Направо ми е неудобно да заявя, че не желая да гледам на себе си като на участник в първична битка за оцеляване между видовете. Изобщо не се изкушавам да споделям собствените си преживелици. Въпреки че болезнено добре знам какво е ваксина против бяс. И, в крайна сметка, какво остава? Някакво нерационално желание да споделя ужасно подтискащото усещане за срам, което ме преследва. За всичко, което правим в правото си на критерий и коректив. Всъщност, грешката си е грешка... А както беше казал един мой любимец: Опитът не ни пречи да правим грешки, но ни пречи да ги правим с удоволствие...

96 % съм съгласен !

ти си се поизнервил нещо, за това толкова ти е причерняло. я ги остави да правят квото искат. на мен в неделя един доберман ми скочи на главата през прозореца на първия етаж - ей така, както си щапуркахме с едно две-годишно сладурче към сладкарницата. да, такива работи стават по нашите квартали. а за музиките - няма какво, ако е глория, това се брои за приспивна песен. ремонче с повечко къртене - и от 2 до 4 може, всичко може. а пазарите най ги обичам. колкото повече метални конструкции, толкова по-добре. а за децата е най-хубаво, че в двора на детската градина се разхожда един кон напоследък. и 4-5 прасета. къде ще видят милите такова нещо в тия каменни спални иначе. така че, не се тръшкай. утре ще е по-зле.

VLado,Vladoo...za tezi v US i Canada ex miachite i darvarite ot nachaloto na 90 te godini na koito uspia da mine nomera s politicheskoto ubejiste srestu Bg veche si nakupiha kasti(az im gi prodavam), Iahti i samoleti.E razbira se ima niakakav % miachi,no na tiah tova im haresva. Vlado ia kazi mi ti koia e tazi Elitna Gimnajia dali pak ne e moita:))))) Vladoo написа:-------------------------------Здравей те Г-н Нанев,Верен на себе си, Вие отново излишно драматизирате. И сте на границата на поносимото радикален в мненията си... Сигурно защото Ви е писнало и/или защото така си мислите ,че сте по-убедителен...Но ако наистина Ви беше призляло от всичко тук - като се почне от жените и от хората въобще, мине се през ниския стандарт на живот на обикновения труженик на интелектуалния труд та до потресаващата гледка на западащата и агонизираща българска наука и култура и т.н. , ако всичко това беше така, както истерично ни го представяте - ами просто нямаше толкова много да говорите (пишете), а щяхте да работите по въпроса със заминаването си за нанякъде ... където те Ви пожелаят и където на Вас ви се хареса. "...Някъде из клубовете беше повдигнат въпроса за населението на България. Там споменах, че за последните 10 год. емиграцията съставлява близо 1 млн. души, в основната си част хора под или около 30 год., с добро образование и отлична професионална подготовка." Това уважаем....

VLado,Vladoo...za tezi v US i Canada ex miachite i darvarite ot nachaloto na 90 te godini na koito uspia da mine nomera s politicheskoto ubejiste srestu Bg veche si nakupiha kasti(az im gi prodavam), Iahti i samoleti.E razbira se ima niakakav % miachi,no na tiah tova im haresva. Vlado ia kazi mi ti koia e tazi Elitna Gimnajia dali pak ne e moita:))))) Vladoo написа:-------------------------------Здравей те Г-н Нанев,Верен на себе си, Вие отново излишно драматизирате. И сте на границата на поносимото радикален в мненията си... Сигурно защото Ви е писнало и/или защото така си мислите ,че сте по-убедителен...Но ако наистина Ви беше призляло от всичко тук - като се почне от жените и от хората въобще, мине се през ниския стандарт на живот на обикновения труженик на интелектуалния труд та до потресаващата гледка на западащата и агонизираща българска наука и култура и т.н. , ако всичко това беше така, както истерично ни го представяте - ами просто нямаше толкова много да говорите (пишете), а щяхте да работите по въпроса със заминаването си за нанякъде ... където те Ви пожелаят и където на Вас ви се хареса. "...Някъде из клубовете беше повдигнат въпроса за населението на България. Там споменах, че за последните 10 год. емиграцията съставлява близо 1 млн. души, в основната си част хора под или около 30 год., с добро образование и отлична професионална подготовка." Това уважаем....