Антракт ли е живота?

И ако животът е един антракт безсмислен е актьорския ни опит..... Това стихче от Добромир Томов не ми дава мира.... Антракт ли е животът ни и има ли смисъл да играем. Светът е сцена и всичски сме актьори- не бива да се спори с Шекспир. И все пак, ако Томов е прав.... Безпокоя се. А вие? Можем ли да живеем успешно без да сме актьори на сцената живот????

az jiveia, stoto me e strah da umra! ako se opitvat da me ubiat ste im se protivopostaviam! kakto kato natiskam edna prujina tia mi se opava! ili kakto komputernoto jivontno ot nekoia komp. igra! vi se protivopostavia kogati se opitvate da go narejete sas garvorezacka da kajem! :-)) vsasnost ne trebva da vijdame nesto po osobenno v coveka ili jivata materia! nie sme edna kupcina ot atomi kakto i vsicko naokolo! nema nisto osobenno v tova!

Какво да възразиш срещу това- купчина атоми.... Но кой говори за умиране, ИСКАХ ДА ЗНАм ЗАСлУЖАВА лИ СИ ИГрАТА, която всички играем....Само това. Кажете, заслужава ли си??? Важно е за мен!

На Шекспир авторитета е нещо безспорно. Нещата дето ги е написал звучат много красиво и мъдро (дори и в превод). Но това не ги прави безпроблемни, по-малко съмнителни и изобщо - истинни от последна инстанция. Ако Шекспир твърди А, а Томов твърди неА това не значи ,че истината е непременно едно от двете. Дори не значи, че тя е някъде по оста между тези две полюсни твърдения. Защото животът не е нещо едноизмерно, нещо само с една ос. Не е колесница-двуколка теглена от троица побеснели коне, управлявана от сбирщина (или от само един) полупияни от отегчение Богове. Не е... Ролевите социо-психологически теории (например Мийд) са венеца на една дълга мисловна традиция, чието начало е сигурно далеч преди Шекспирово време. Но дори и да останем само на територията на науките социология и/или психология ще видим, че от началото на ХХ век много вода е изтекла и много неща са се случили. И много нови оси и измерения са се разкрили пред удивения поглед на взиращия се в себе си човек. В себе си т.е. в живота си т.е. в Животът. Та сега и конкретно на въпроса ти древна богиньо. Шекспир е писал, писал е основно за театър, правил е театър. Естествено е неговата метафора за живота да е на театрален език. Незнам с какво се занимава/учи VADER, но доколкото си спомням, е добре запознат с двоичната бройна система и следователно най-вероятно е в полето на точните науки. Там се откриват и действат неодушевени, независими от волята човешка закони и принципи, там всичко е игра между случайността и закономерността. В тази връзка недей се учудва толкова и на неговата метафора за човека и за живота. И сега един съвсем нескромен опит за логико-философски отговор на твоя въпросс. Дали е антракт живота чисто логически никой неможе да ти каже, нито да, нито не. Защото, ако оставим настрана Сократово-Платоновите идеи за припомнянето и митарствата на душата човешка, нито един човек все още не е СИГУРНО бил нито в онова-преди, нито в онова-след. Никой не е потвърдил нито идването-от, нито връщането-от.... Така, че .... това е почти сериозният ми отговор на твоят сериозен въпрос. Питай - лошо няма, но на отговорите не вярвай много... ;o)) Чао

Много внимателно се опитах да вникна в казаното от теб... И ти наистина ми помогна, донякъде... Въпросът ми е зададен публично и е малко неясен, но аз имам конкретен житейски проблем. Дали искаш да си поговорим? Ако искаш, напиши ми мейл, но можеш и да надникнеш в 30+. БЛАГОДАРЯ.... Абсолютни истини няма, така е... но ако нещо го желаеш силно, цялата Вселена ти помага. Остава и надеждата. (справка Коелю, "Алхимика")

Струва си разбира се ,как иначе?Въобще не се чуди ами си живее живота мила и много здраве!

e... nasiat jivot i povedenie v nego, ima tolkova smisal kolkoto i jivota va edno ot onia zverove vav raznite mu tam moderni naposledak computerni igri, primerno!!!! :-) voobste tozi vapros tai kato me moje da mu se otgovori zadovolitelno po dobre da ne se zadava izobsto! (ima i drugi takiva vaprosi, koito e po dobre da ne se zadavat)

Да , и аз мисля че не мога да му намеря отговора.... Но това не значи, че няма да ме мъчи въпроса. ВАДЕР, дали все пак нашата реалност не е виртуална? Ето още един въпрос без отговор!!! Благодаря за отзивите! Поздрав!

....Дааа, СТРУВА СИ, РАЗБИРА СЕ, ШОУТО ПРОДЪЛЖАВА ВЕЧНО е казал един друг Класик.....(Фреди)..(((-8).. ...С голямо удоволствие чета писанията на Владоо, но тоя път направо е надминал себе си...(((-9)..Защо трябва да ти се отговаря скъпа Изида простичко, щом може и по-сложно? ...А и сложния отговор предполага поливалентност на решенията...стига да има решения...(((-9).. ...Та ако ми позволите, ще го обясня по-образно... Прав е Шекспир, животът е сцена, прав е и Томов, че в пиесата има антракти. Само че актьорите учавстват както в пиесата, така и в антрактите. (нали всички сме във Сценария..(((-9)..на главния Сценарист..) Някои актьори се справят по-добре, други по-зле..Едни се смятат за призвани да учавстват само в Пиесата (с главно `П` и се борят за главните роли), други предпочитат запивките по антрактите (и продълженията им), трети съчетават и двете..(((-9).. ...Важното и за едните и за другите обаче, е да се кефят от играта си и от Играта като цяло...Така че това е отговорът на въпроса ти, според мен- РАДВАЙ СЕ НА ЖИВОТА СИ, и не се притеснявай да импровизираш и в антрактите...хихих.. ..Арчи...(((-8)..

Не познавам Добромир Томов нито неговото творчество, но според мене живота не трябва да се сравнява с каквито и да е понятия или символи, когато става въпрос за смисъла в него, а трябва да се живее. Трябва да се помисли и за символиката, която е неразделна част от всяко литературно творчество и не трябва да се смесва с реалноста.

Арчи, знаех си, че ще получа истински отговор. съветът е безценен. Това и ще направя. Нека е забавно поне на зрителите- клоунът винаги е тъжен. БЛАГОДАРЯ!

JAG, Поезията и изобщо литературата е отражение на живота- неговото криво огледало. Там ние намираме утеха, изливаме гнева и радостта и обличаме с думи чувствата си.Гледаме се и се намираме нереални, различни, понякога по-зли, понякога по-добри. Томов е пловдивски поет- символик донякъде, но каквато и поезия да твори, той не може да избяга от сравненията- нали това е именно поезия. Мога да ти изпратя негови стихове, ако желаеш. Не беше въпроса ми относно поезията- както и в музиката и в другите изкуства, там на едни се харесва едно, на други - друго. Исках да знам дали трябва да играем в живата си или да се стремим да сме автентични- каквото и да означава това. БЛАГОДАРЯ за отговора! С най- топли чувства....ИЗИДА

a, tova e stara ideia..... ce vselenata e komputer ciito programist e boga! :-))) ili pak ce nie sme nekade v "druga vselena" i sme si slogili "virtoalni slemove" i sega si igraem tuka! ili ce pak sa napravili tova s nas nasila! ili ce pak, samo az! az edinstvenia tuka v tazi vselena sam istinski! a pak vsicko okolo men e napraveno zaradi men, bilo to za se zabavliavam, bilo to za me izpitat da kajem! i v momenta v koito osaznaia tova, znaci sam vzel izpita! :-)))) (a, vzeh li go be? ) kakto se vijda stranni otgovori kolkoto iskas! :-)

:-)))))) ВЗЕЛИ СМЕ ГО, АМА ДРУГ ПЪТ..... ВАДЕР, А АКО : кгъговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, а от биноклите с които поддържам живи своите ИЛЮЗИИ Дали си чел "Илюзии" на Ричард Бах???? Или "Джонатан Лингвистън-чайката" ? Не бих могла да живея без илюзиите си- те са моята храна и моя сън, красивите ми въздушни кули, звънящи приятно и разпадащи се на прах при леко докосване.... Градя ли градя...непрекъснато.... ВЗЕЛИ СМЕ ГИ- празна работа. Сизифовски труд. През житейския антракт.

hubavi slova...... :-) za jalost az tolokva poeticno mai ne bih mogal da otgovoria! :-)))))

Скъпа Изида, Антрактът е към своя край, време е за второ действие..((-8).. камбанката звъни, в залата светлините намаляват и ни обгръща хладен мрак... ...Една Спасена Душа излиза на сцената, пристъпвайки като древно-египетска богиня и произнася възторжено Похвално слово (монолог) за Живота (с главно Ж )..БУРНИ и нестихващи овации сред публиката... ...Дали не е време Актрисата да излезе от светлините на прожектора наяве, сред публиката си?..Ако `ДА` драсни някой ред на Арчи на Pipetrov@hotmail.com и ще се разберем да пийнем по едно в барчето на театъра... Истината (която и да е тя) е на дъното на чашата, както знаеш и ще я разкрием там...((-8).. Можем да обсъдим и сценария и режисурата за второто действие...((-9).. ..пак Арчи....

Здравей, Богиньо! Отскоро съм тук, но въпросът ти ме заинтригува много, а и доколкото разбирам е предизвикан от конкретна житейска ситуация. Понякога трябва да сме автентични, истински, да сме себе си, когато играем. И обратно, когато сме в антракт, когато ни е тежко, уморени сме - трябва да играем. Ти си жена, с име на древна богиня - вслушай се в себе си, в женската си природа. Не случайно природа е от женски род и казваме Майката природа. Върни се към нея и към интуицията, която някога сме имали и която все още вие жените имате. Ако си близо до море или вода ( универсален символ на женското начало ) потопи се там в някоя ясна нощ, отпусни тялото и духа си, слей се със тази извечна стихия водата и погледни в себе си - ще видиш отговора и ще знаеш как да постъпиш. Ако не си близо до вода, иди някъде на зелено, прохладно място, рано сутрин, опри гръб на кората на някое дърво и ... процедурата по взиране в себе си е както в предната точка! :о) Единствено и само ти можеш да си помогнеш по най-добрия начин! Уверен съм, че ще се справиш! Успех!

А непременно ли трябва да е премиера?

BLAGODARI TI OT SYRTSE..... BLAGODARIA.

Премиерата е само една- после са дългите отгечителни представления... Благодаря, въпроса ти е уместен.