ФАМИЛИИТЕ

Извинявайте, че пак ще ви досадя със стара тема, но скоро попаднах на много интересно четиво, където намерих доста показателен пример относно отношението на някои мъже към въпроса за смяната на фамилията при брак. Цитирам: "...Но още по-дълбоко от чувството за собственост е вложена в човешката личност името; личността изпитва към своето име наистина най-съкровени чувства. И тук фактите говорят така красноречиво, че трябва само да се удивляваме, задето езикът на тези факти е толкова малко разбираем за хората. Жената не е свързана с никакви връзки със своето име. Като доказателство за това може да ни служи фактът, че тя без всякакво съжаление, по най-лекомислен начин се отказва от своето име и приема името на мъжа, с който встъпва в брак. Тя даже изисква от своя любовник ново име за себе си с такава настойчивост, с каквато го очаква от мъжа си, увлечена от новостта на това име. Името - това е символ на индивидуалност..... Жената е същество, което в своята основа е безименно и затова тя, съобразно своята идея е лишена от индивидуалност..." Цитатът е от книгата "Пол и характер" на Ото Вайнингер, изд. 1991г., София, стр. 75. В нея може да се насладите на безкраен низ от подобни изказвания, така че - който се е заинтригувал - приятно четене!

"...Жената е същество, което в своята основа е безименно и затова тя, съобразно своята идея е лишена от индивидуалност..." Определено мога да кажа, че Ото Вайнингер е "женомразец". Въпросът със смяната на фамилията при жената, която сключва брак, обаче е сериозен. От доста време съществува тази традиция, която се свързва предимно с идеята за продължаване на рода. Което пък винаги се е смятало за приоритет на мъжкото начало. Не случайно много родове са изчезвали именно заради невъзможността да се сдобият с мъжки наследник. От друга страна често е доста неудобно бащата и децата да имат едно фамилно име, а съпругата друго. И все пак нещата не бива да се обобщават или драматизират. Няма нищо по-нормално жената да приеме фамилията на човека, когото обича, както и няма нищо страшно, ако има своите важни съображения да предпочете да запази моминското си име.

НЕЩАТА ПРЕКАЛЕННО СЕ ДРАМАТИЗИРАТ КАКТО ЧОВЕК СВИКВА С ПРЯКОРА СИ ИЛИ ГАЛЕНОТО СИ ИМЕ МИСЛЯ ЧЕ НЕ ПРОБЛЕМ ДА СВИКНЕ И С НОВАТА СИ ФАМИЛИЯ.ПРОСТО ВСИЧКО ОПИРА ДО ФЕМИНИСТКИ ДЕМАГОГИИ.ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ПРОСЪЩЕСТВУВАЛО ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО КОГАТО НОСЕНЕТО НА МЪЖКАТА ФАМИЛИЯ Е БИЛО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.В МОМЕНТА Е ПО РАЗЛИЧНО БЪДЕЩЕТО ЩЕ ПОКАЖЕ ДАЛИ Е ПРАВИЛНО ПРОСТО СЧИТАМ ЧЕ ТЕЗИ ДВИЖЕНИЯ (ФЕМИНИСТКИТЕ) СЕ РЪКОВОДЯТ ОТ ХОРА С ИЗКРИВЕНИ ПОЛОВИ НАВИЦИ(ЛЕСБЙИКИ)КОИТО СЕ СТРЕМЯТ ДА СИ ОСИГУРЯТ ПО ТОЗИ НАЧИН СВЕЖА КРЪВ.ИГРЯТ СИ С ЕДНО ОТ НАЙ-ДЕЛИКАТНИТЕ НЕЩА НА ЧОВЕШКАТА ПСИХИКА ЛЮБОВТА И ПОВЕДЕНИЕТО В БРАКА НАЛАГАЙКИ СВОЙТЕ ИЗКРИВЕНИ БЕЗПРИНЦИПНИ ВЪЗГЛЕДИ И ПО ТОЗИ НАЧИН ПРЕДИЗВИКВАЙКИ ХИЛЯДИ ЧОВЕШКИ ТРАГЕДИИ.

Уважаеми господа, в пълно съзнание (предполага се - в края на работното време и началото на следработното оставане) заявявам, че не съм и едва ли някога ще бъда феминистка. Поне засега (знае ли човек?) не съм и лесбийка. Без да искам да прекъсвам разсъжденията ви за продължаването на рода, индивидуалността, чувството за принадлежност и светостта на традициите, ще ви подскажа още една гледна точка. Ако не сменя името си някой ден (а аз със сигурност няма да го сменя), то няма да е защото смятам това за унизително, боря се за превъзходство или трудно свиквам с галени имена. Причината е много проста и би трябвало да удовлетвори вашия мъжки копнеж към рационалност. Просто не смятам, че след като съм "направила име" в моята професия (а това се отнася за много жени), трябва да се лиша от него и да се включа в иначе благородната мисия да продължам родове. Всъщност, не че имам нещо против традициите, ама и моят род се нуждае от продължаване. За да има мир предлагам тромавия вариант с тиренцето между двете фамилии. P.S. Моля ви, светът е пълен с книги. А животът е кратък. Подбирайте...

Haide be, osemeniteli razni, chak pyk i familiata shte mu nosia! Ako ima neshto sigurno v cialata taia rabota - to e maikata. Koi kretenoid neshtasten go e izmislil tova, che bashtata ima neshto obshto! "Father meams NOTHING!" - kakto se kazvashe v edin film... i "Tradiciite ne sa tova, koeto biaha", pyk ako shte i da puknete ot nostalgia po tiah.