България

"Българио за тебе те умряха,една бе ти достойна зарад тях и те за теб достоини майко бяха".Какво мислите за това?Имат ли актуалност старите завети днес.Кое е по лесно да имигрира човек или....

Защо да емигрираме бе. Тук става най- великото шоу на света. Какво ни липсва- ум ли, идеи ли. Това че за 50 години ни разказаха играта и него ще превъзмогнем. Все пак не всичко е пари, има и духовни ценности. Българинът винаги е падал и ще пада само на краката си. Наистина в кофти време сме се родили, но още по- кофти е да зарежеш родината си. Казвам го с малък опит.

Да зарежеш родината си са силни думи защото има хора който от вън са направили повече за родината си от колкото тези който сме тук и оставаме безучастни към мизерията,пумярите,боклуците.И то вече свикнахме но не с демокрацията а със свободията и безодговорноста.Ограничени сме нямаме свобода в главите защото не знаем какво е това.Но въпроса беше за тези силни думи с които започнах темата написани от Иван Вазов.Къде са ценностите?Къде са Христо Ботев,Алеко Константинов.В България шекспировият въпрос се превежда "Бай Ганьо ли съм или не съм"

до lari Добре звучи. Нямат. Да емигрира.

Драги Лари, Като каза за твоя превод на Хамлетовия ?-с на днешни български условия, та се сетих. Че Бай Ганьовщината е нарицателно, нарицателно е , ама все пак знай, че някои по-модерни трактовки на Алековия емблематичен герой успяват да нюансират поведението му и да изведат две линии на неговото тълкуване. Едната е с превес на доброжелателната и снизходителна ирония към една група хора-прохождащите тогавашни български предприемачи, които се опитват да се впишат в далеч изпреварилия ги западен свят с наивността и простотата на своята непосредсвеност. Те са казано на днешен език прагматици - в противовес на идеалистите от чиито кръг е и самия Алеко. В този смисъл и двете споменати съсловия (макар и на двата полюса в много отношения) решават една и съща задача - приобщаването на България към цивилизования свят. Света, в който високото ниво на художествената дейност и лична образованост и силно развитото производство въз основа на икономическия интерес са просто двете страни на един и същ медал. И докато Вазов в много, да не и във всички свои литературни търсения е все в ролята на догонващ модерните за времето си литературни тенденции, то самия Алеко (а в по-голяма степен и поетите от началото и до към края на 20-те години на века) е вече "нормално" вписан в тях (в този общ световен поток). Венец пък на усилията на условно наречените от нас прагматици може да се счита Д.Димовия Борис от Тютюн. С други думи - за един период от около 50 г. България успява да се приближи и дори да изпревери някои свои съседи по пътя към Европа (пак на модерен език казано). Свършвам до тук за да не стана прекалено отегчителен. Надявам се, че разбираш в каква връзка говорих основно за един период отпреди 100 г. и ще се съгласиш, че това може донякъде да е и отговр на твоя въпрос.

Ами като не ви харесва стягайте куфарите, купувайте билет и изчезвайте. Сега никой не ви спира. Само не очаквайте никъде да ви посрещнат с "добре дошли", а за пословичното българско гостоприемство да не говорим. Добре, всички плюете държавата ни, нямало ценности(били се загубили), но запомнете, че където е имало пак ще има. Да му мислят тези които никога не са имали нищо (освен пари).

Господа , вие колко пъти сте имигрирали ....? Прави ми впечатление нихилистичната нотка в писанията на българите в България. Ние откакто напуснахме България и видяхме "цивилизованите" държави и хора много се гордеем, че сме българи и смело го заявяваме. А гостоприемството на българите извън България по нищо не се различава от това във България и въпрос на личност а не на местонахождение.

Според мен няма никакво значение къде са ценностите (или аз не разбирам какъв смисъл влагаш в тази дума). Има значение в какви ценности вярваш, успяваш ли да живееш в съответствие с тях и какво в крайна сметка постигаш. В България днес много трудно се живее (поне моите наблюдения са такива: например не ми го ражда главата как с две средностатистични заплати - 360 000 лв. изкарва месеца 4-ри членно семейство) в съответствие с една прилична ценностна система, как да намериме и сили и възможности да решаваме общочовешки проблеми (в частност общобългарски)? Моят превод на Шекспир е “Реалист ли съм или не”. Опитвам се да бъда реалист, за повече не ми достига. Другият вариант е да заприличам на жабата видяла вола... Чао!