SAMOTATA

NEKA DA SI POGOVORIM ZA NAI-GOLEMIA I ACTUALEN PROBLEM V MOMENTA-SAMOTATA.ABSOLUTNIAT SYNDROM V BULGARIA.FACTORITE SPORED MEN SA KOMPLEKSNI NIAKOI OT KOITO SOZIALNIA STATUS I POLOGENIETO V IERARHICHNATA STULBITZA V PRIATELSKIA KRUG I KOLEGITE.VIE KAK MISLITE?NEKA ZAEDNO DA OFORMIM KREHKATA STRUKTURA NA SAMOTATA ZA DA MOZE PO-LESNO DA SE PREBORIM S NEIA.

Аз също се чувствувам самотна и това много ми тежи, но какво да направя - наистина не зная!

Ami kakvo da kaja-samotata e problem s koito horata ne sa se preborili ot mnogo vreme. Poniakoga nie sami si nalagame da sme sami zashtoto ne si pozvoliavame da imame priateli-prichini mnogo-loshi spomeni, prosto depresia ili sado mado naklonnosti. No kakvato i da e prichinata vse pak ne e osnovatelna-vseki ima pravo na shans v jivota i shte go propysne ako vinagi e sam. Ima i neshto drygo-nisko samochyvstvie. To e ybiec na vsiako jelanie za pravene na novi priateli-a istinskia i dobur pratel moje damo da go namerish ako go tursish i posle zaslyjish. Ako niakoi e razbral kakvo iskam da kaja moje da mi pishe zashtoto kogato poveche hora misliat nad neshto-vuzmojnosta da nameriat izhoda e goliama:-)

Самотата е точно толкова добра колкото и нейното противоположно. Самотата е проточило се усамотение. Капан в който си попаднал не по невнимание. От нея се освобождаваш като прегризеш нещо от себе си. Като вълците, като лисиците, най безболезнено - като гущерите. Не се обръщай назад-кървавата диря може да те уплаши и спре. Това е - не е лесно и много боли.

lonlyness sux&MustDie yeeaaa, there is my real e-mail:)

Loneliness is a high and strong place. You can fly away from it if you don't afraid to fly. But you can smash your head if you try to jump with scare.

Mislia che ponezhe horata sa unikalni i nepovtorimi tova gi pravi i samotni doniakade. Nezavisimo ot socialnia status. Sami se razhdame, sami shte umrem. Dokato zhiveem sme zaobikoleni ot drugi hora i vapreki che vseki ima nuzhda ot drug, obshtuvaneto e tolkova trudno poniakoga. A istinata e prosta : all you need is love.

Предполагам, че всеки усеща самота, когато нещата опират например до доказване на себе си, когато другите не могат да помогнат. Или при всички прекалено лични изживявания, в които няма място за друг. Да, имам предвид също и смъртта. Не е ли пълна илюзия и самозаблуда идеята, че въобще съществува друго състояние? Дори да оставим настрана солипсизма, мъглявият ежедневен контакт с други съзнания едва ли е способен да разсее самотата. При колко разговора човек говори за значими лично за него неща, без да издига бариери на самозащита, и при това среща пълноценен партньор в лицето на другия? В повечето такива случай илюзорен е именно партньорът. Той най-често е просто добър слушател, което означава че говорещия не получава нищо освен резултата от опита си да формулира ясно нещата. Ако предмета на разговора не е съвсем елементарен, почти нищо не може да се направи тъй като едва ли другият е подготвен да го дискутира. При това много често двамата си мислят, че се разбират, но просто говорят за различни неща. Самотата е усещане. Начина да не бъдеш самотен е просто да не осъзнаваш, че си сам. Или да свикнеш с това.

Abe hora, kak nyama da ste samotni, kato ne stavate ot komputora be!!! Ya otidete na niakoy kupon ili se zapishete da uchite ili da trenirate neshto - bez socialni kontakti chovek izkukva i zapochva da chete tvyrde mnogo knigi po psihologia!!!

Joe ти никога ли не си се чувствал тотално сам макар и в компанията на много хора, даже на приятели? Сериозно ли мислиш, че бягството от самотата е в тълпата, дори и в по-добрия й вариант-кръга от сродни души? Причините да си самотен са точно толкова външни колкото и вътрешни. Самотата извира от теб. И се отразява от тези около теб. И те обгръща. Другите трябва да разсейват самотата ти, не да я гонят. Трябва да я поглъщат в себе си, не да се опитват да я обясняват и разбират. В този ред на мисли, сега към Психо - сигурен ли си, че човек трябва да те разбира какво искаш да му кажеш (сигурен ли си, че ти самия знаеш какво ВСЪЩНОСТ искаш да кажеш, особено когато ти е трудно и тежко)? Значи ли че ако някой те слуша и не коментира и не интерпретира казаното от теб, то той в такъв случай не би могъл да ти помогне? Говоря отчасти за емпатия, отчасти за симпатия - все неща далечни от интелектуалната сработеност и разбира се недопускащи солепсизма за своя отправна точка.

Психо1, ако не бягаш от самотата при хората, то тогава къде??? Самота по дефиниция = липса на сродна душа, т.е. човек => без контакт с хора си самотен. Има и конструктивна самота, естествено, но нея човек си я избира сам с определена цел - напр, за да свърши определена работа или просто да си почине от хората. Всичко останало е синдром на "дълбоката славянска душа" - никой не може да ме разбере, защото душата ми е толкова необятна, че и аз не мога да я разбера!

Това за "славянската душа" ми хареса - честно ;-) Ама и ти Joe, не се предоверявай на хората, не "бягай" на всяка цена при тях. Внимавай да не ги изплашиш със самотата си. Че хора всякакви... Абе казано просто, хората се дърпат от тежките случаи на самота, самотниците им се струват или нещастници които ги натоварват(емоционално), или прекалено самовлюбени нарциси или прекалено загадъчни или... Защото че си самотен си личи и ако не стъпваш като върху жарава наистина ще вземеш да се изпариш. И белег ще ти остане... А и ти Joe, гледам бая се застояваш пред компютъра ? ;-)

Да, Психо, а може би те затова са самотни, щото хората се дърпат от тях... Има и друга крайност - прекалено общителните, дето като те видят и ти крещят от другия тротоар, нищо че сте само на "здрасти". При всяко положение мисля, че малко самота е ползотворна, както с всяко нещо, впрочем. Тъпо ми се вижда обаче да изпаднеш в дълбоко самосъжаление поради своята самота, защото това не е чак толкова неизлечимо. Дори и Интернета е някакъв заместител. А аз прекарвам толкова време пред гадното ПС, щото тва ми е работата... Гадория!

pisha ot france.temata,koiato ste zasegnali mi idva tukmo na miasto.ot 8 meseza sam studentka tuk( po soziologia i psihologia)i razbrah che dosega ne sam poznavala istinskoto lize na Samotata.Bulgarite sme okolo25-30,franzusite sa mnogo:))))ama sa poveche ot otegchitelni,makar i liubezni do pripadak!za seten pat se uveriavam,che horata(v chastnost bulgarite)sa egoisti i lizemeri.niama smisal da vi obiasniavam zialoto polojenie tuk,misulta mi beshe che po zial den sam mejdu hora,a se chuvstvam adski samotna.ne namiram nikoi,koito da me nakara da izliaza ot sastoianieto(ne na depresia,a na apatia)v koeto se namiram permanentno.ne moga da pochuvstvam nikoi tolkova blizak,che da go nareka Priatel.ne moga da pokazvam chuvstvata si ,zashtoto(vie sami go kazahte) v takav moment chovek plashi i otbluskva ostanalite.nikoi ne vijda che kogato se smeia,tova chesto e smiah prez sulzi.nikoga ne sam se chuvstvala tolkova oburkana,izgubena,sama.kogato doidoh tuk Jivotat me blusna s zialata si sila i stovari vurhu men vsichki problemi i griji,koito stavat neizbejni v momenta,v koito poemesh sam po jiznenia si put.ne tova me plashi,vsichki minavat prez tova.ujasena sam ot drugo-che tova veche ne sum az,ne se chuvstvam sebe si,strah me e che Bulgaria nikoga niama da spre da mi lipsva(t.e.sigurna sam v tova),che nikoga niama da nameria priatelite,koito ostavih tam.strah me e che shte triabva vechno da nosia maskata,koiato veche me zadushava,no svalia li ia sega vsichki tuk shte se vuzpolzvat ot tova koeto ima zad neia,shte vzemat kakvoto mogat i shte si trugnat.togava...ne znam... chuvstvam che propadam vse po-dulboko i po-dulboko v ...nishtoto,v praznoto...moje bi skoro shte stigna dunoto,a moje bi...ami ako niama takova?az sum na 19,jivotat e pred men i moje bi sam na put da napravia nai-goliamoto patuvane v zarstvoto na Samotata i da postavia nov svetoven rekord,stiga da ima niakoi koito da go zabeleji... P.S.veche i na METROPOLIS ne moga da hodia:((((((((( ako na niakoi sa mu stignali silite da prochete dokrai pisaniata mi predpolagam che niama da mu struva mnogo i da mi otgovori.suvetite sa dobre doshli,puk i vijdam che ima hora,koito biha mogli da me razberat doskoro