sreshtali li ste go do sega?

Predstaviate li si kolko e ujasno da otidesh da jiveesh v druga strana, da se varnesh v rodinata si sled 4-5 godini i da ne govorish RODNIA si ezik? da predpochitash angliiskia ili frenskia pred balgarskia... ili da govorish s chovek koito e jivial 4 godini v druga strana i da vijdash, che toi napraktika razbira nai mnogo 50% ot tova koeto kazvash!

Познавам такива хора, да...за съжаление така става. Един приятел живя 4 години в Канада и като се върна всяка 2-ра дума му беше на английски...и самият той вече не беше същия, което беше далеч по-лошо от разваленият му български.

говориш за някой тъп като дъб. за съжаление. е, не може всички да са умни, разбира се. много от хората, които отиват да живеят другаде, като се върнат се превземат, донякъде. много им здраве. чичо ми лука живее от 50 и кусур години в германия. и като се върне тука за по седмица през 5шест години, такъв филипополски праска, че е трудно да предположиш изобщо да е мръдвал от пловдив през живота си. ама му сече пипето. такива работи.

taka e i s moite bratovchedi ot germania...bartovchet mi e ot 3 godishen tam,,,,trudno shte razberesh che ne e bulgarin... bravo mariike...evala

Представяш ли си колко е ужасно да поживееш в България още 5-6 години. И да не говориш нито английски, нито френски. Да общуваш само с българи, които от ден на друг все повече забравят да говорят. Не на български - изобщо. Няма ли да ди дойде да проговориш чужд език, докато им слушаш глупостите. Защото оглупяват сънародниците. Не всички, разбира се. Но множеството. Диктуващото. Всичко.

някой неотдавна каза, че народонаселението по повърхността на земята расте, а количеството интелигентност си е статично. така че - повсеместно явление е оглупявацията, значи. не зная какво се прави в такива случаи. обаче си мисля, че където и да живееш - нищо не може да те накара да станеш по-умен, отколкото можеш да бъдеш. това е положението. честита Коледа на всички ! :)

Моеш да имаш интелектуален потенциал. Може и да не. За да влезе в действие гореспоменатият /наличен/ потенциал, необходими са условия. Следват изводи, до които лесно се достига. Без голямо количество от гореспоменатия /наличен/ потенциал.

и аз вече започвам да се влюбвам в теб;))))

... съм съгласна с Марийка. Ако си направил избор да не говориш български, това си е твое право. Защо ако лилавото палто на някого не ми харесва трябва да си мисля: "Ами такъв му е вкусът на човека", а ако отказва да говори родния си език трябва да го клеймя и жигосвам и прочие енергоемки дейности? Всеки от нас има право на избър. Ако изборът ни е да се движим по най-малкото съпротивление - прекрасно, а ако не... Да не мислите, че тези хора не знаят какво си мислят околните? Но си отстояват правото, въпреки това. Да-а-а, и такава гледна точка може да има....

да. сигурно има такава точка. гледна. ама не мога да повярвам, че някой, който е отрасъл в българия може да забрави българския език за няколко години живот другаде и като си дойде тука да ми вика "ю ноу" и "о, бой" в края и в началото на изречението. и да бърка родовете на българските думи, например. а иначе - всеки да си говори на какъвто си език иска. стига да го разбират.

Всъщност не съм била чак толкова несъгласна с теб. Не говорех за тези снобарски случаи, за които говориш ти, а за другите, дългогодишните и съзнателните. А с "ю ноу" - зад борда! :о))))))) Марийке, Нещо си ми омърлушена в последно време. И доста хора ми изглеждат така. Нали не е вярно? :о))))

не е вярно, зу :) съвсем съм си отмърлушена даже. ама малко ми е пообъркано и като са ми се накацали хиляда и петнайсет нови неща по главата и така изглеждам само. обаче пък не ми се казва "иш". ама хич никак. много се радвам, че имаш българица вече, защото като закуцам по тези алфабетици - свет ми се извърта :) отмърлушена съм, ама ми е неписливо нещо. ти, обаче ако ми попишеш - не знам. може да се разпиша пак. нали апетитът идвал с яденето, казват. на времето мама ми беше намерила другарче за разяждане. канеше м. да обядва у нас всеки ден, та ега и аз хапна нещо. резултатът е следният - тя сега тежи към деведесе кила, а аз - колкото торба цимент, след ремонт на плочките. ама нищо. поздрави, зу! :)

:о))))))))))))))))