Притча за театъра

...Спомням си, някога мнооого отдавна, преди около трийсет века в древна Гърция се появи това чудо наречено `Театър`. С голямо удоволствие наблюдавах първите пиеси. В тях учавстваха актьори, играещи ролите на `Добрите` и други, играещи `Лошите`, имаше и мъжки хор на `Старейшините`, който мърмореше отзад- нещо като изразител на общестеното мнение (или на клюката)... ...В края на представленнието `Добрите` ги подхвърляха на ръце, а `Лошите` ги освиркваха и замеряха с кокали и маслини (доматите и картофите се появиха доста по-късно в Европа). Често отнасяха и по някой ритник или шамари. Въпреки това, `Лошите` не се отказваха от ролите си и представленията продължаваха да се играят пред огромна публика. Шоуто трябвало да продължава вечно, твърдеше един от най-лошите. Често представленията бяха различни, сюжета се променяше и действието поемаше по неведоми пътища. Но винаги `Добрите` бяха добри, а `Лошите` - лоши. И едните и другите бяха добри артисти, но на мен неясно защо повече ми харесваха лошите. Може би защото въпреки маслините и огризките, те не се отказваха от ролите си и шоуто продължаваше... ...Имаше и моменти, в които фабулата ставаше толкова заплетена, а ударите толкова жестоки, че се налагаше да се намеся и АЗ - `Зевус макина`- божествената машина, която слиза от небето и раздава правосъдие- на кого гръмотевичка, на кого светкавичка и така, докато страстите се уталожат...

...Минаха 5-6 века, положението в Театъра стана още по-интересно. На сцената се появиха древните Римляни. Те внесоха своето свежо усещане към реалноста. Пак имаше `Добри` и `Лоши` в пиесата, но Добрите след края на представлението ги издигаха до придворни Шутове на Императора, а Лошите ги даваха на лъвовете. (Аааау, с какво удоволствие виеше Тълпата ;)) ) Само дето се появи известен дефицит на трагедийни актьори, та се наложи Август да ги внася от далечни провинции като роби...;)) ...Положението се просветли през Средните векове. Доста `Лоши` актьори изгоряха (за да светят) на кладите, само защото не си знаеха наизуст цитатите от Евангелието, или пък твърде много се вживяваха в ролята си на лоши. Добрите си бяха добре, като най-добрите сред тях ги приемаха в Ордена на йезуитите...;)) Зевс

...Ами щастлив съм, че днес Театърът продължава. Естествено има доста промени от древните времена, за които си спомни старческото ми съзнание ;)) Демокрацията е казала своята тежка дума. Освен `Добри` и `Лоши`, днес има и `Поли`-валентни герои.;)) Отвън ти се струва Лош, а отвътре си е съвсем Добър. Или обратното... Освен това Добрите вече не са Шутове, а работят на отговорни постове по пирамидата на иерархията. Лошите пък не се борят с лъвове и несветят по кладите, а съвсем демократично носят на плещите си гореспоменатата пирамида. От време на време Шоуто става пълно, когато пирамидата се прекатури и обърне. Тогава Театъра придобива леко-Абсурдни нюанси, овациите в залата са неспирни, а кашата пълна. `Лошите` са станали добри, а `Добрите` - лоши и обратното, Поли-валентните герои са просто Поли-..;~)) На следващото завъртане на пирамидата забелязвате, че зрителите са станали актьори, а актьорите - зрители и Абсурда е пълен, в залата влизат Бекет и Йонеско...Досегашните Режисьор и Сценарист-ка отиват да се запишат в бюрото по труда, където им предлагат да станат примерно лекар и хигиенистка...;)) След като приемат, Театъра заприличва на Холивудски екшън. Няколко човека умират в ръцете на режисьора (явно от по-лошите актьори), а хигиенистката предизвиква верижна катастрофа на оживено кръстовище. Пиесата е кървава и мрачна... ...И явно отново трябва да се намеси лично силата-свише за да насоча простосмъртния Ви Театър. Гръмовержеца много обича всичките си деца- и законните и извънбрачните (а казват че всички хора му били внуци) и е готов да помогне с каквото може...;~)) ...Важното е че Шоуто продължава, а живота си върви. Зевс (както знаете) е бъзсмъртен, и очаква следващото действие... Зевс ;~))

..хм. когато бях детенце, имах 1 кукла за театър, такава, дето си пъхаш ръката в нея. сивия вълк. най-много си го обичах тоя вълк, защото нали винаги в приказките той изяжда калая...

Притчата ще има ли продължение? Очаквам го!

Poddyrjam, Nie za razlika ot Zeus ne sme bezsmyrtni, niamame vreme da izjiveem sledvashtoto deistvie i ako Zeus e blagorazpolojen kym zemnite jiteli (za otnoshenieto mu kym jitelkite vsichki znaem), neka byde dobur i da ni razkaje prodyljenieto v avans. :o))))))

Абе тъпак, защо пишеш тук за театър, като специално има такъв създаден клуб. Само пълните клубовете с глупости.

A niakoi gi pulniat s anti-kultura, kato teb samia

Поздравления Гръмовержецо, хареса ми Притчата ти! Има ли продължение? Всъщност кой Зевс си ти? Аз познавам двама тук- в клубовете (единия доста добре и лично ..((-9)..), но ти май си трети? Вече успяха да ни объркат с теб -сигурно си приличаме отдалече- и ми преписаха някакво твое мнение, но аз не се сърдя...(((-8).. Напротив- бих желал да се запознаем и да си полафим... Имаш ли Кю? Ами очаквам с нетърпение следващите ти изяви, до скоро... ...Арчи...(((-8)..

Благодаря за похвалите и поздравленията ;~)) Съжалявам Арчи ако нещо съм те засегнал, но както знаеш, където има гръмотевици, има и буря, където има буря се вдига пушилка, а в пушилката стават грешки ;~)) А ето и нещо за мен... Зевс е мнооого стар, наближавам 32 века. По образование съм философ, по душа съм актьор, а по професия- Бог. И естествено Зевс е само един, но може би проявленията му са много...Ще се радвам да си поприказвам с другите богове, както и с обикновени простосмъртни ;~)) А за продължение на Притчата- възможно е ! Като истински Бог мога да надникна в бъдещето (ви), но се двоумя какво точно да ви разкажа. Все пак не е шега работа, съдбата е нежна материя и лесно се моделира ;~)) Зевс

ТЕАТЪР разбира се ще има и след вашите дни. ;~)) Всъщност, много от вас ще доживеят да видят Театъра на новото хилядолетие. Който има очи ще види, който има уши ще чуе, а останалите просто ще участват в представлението. Аз вече гледах няколко от тези пиески и общо-взето ми харесаха ;~)) Та за този Театър ще бъдат характерни няколко нещааа : На първо място това е един ПАРАЛЕЛЕН и МНОГОМЕРЕН Театър (а не както до сега- с тримерна сцена и еднопосочно действие). Това означава, че действието се развива паралелно за всеки от зрителите, и всеки би могъл да променя пиесата според вижданията и настроението си. Отначало всички ще бъдете участници в една обща Пиеса, която лека полека се разклонява и заприличва на вековно дърво. ;~)) Така всеки зрител си има не само собствен стол в залата, но и собствен `клон` от `дървото` на пиесата, по същество една собствена пиеса. Ако ли пък нещо не ви харесва, просто би могло да върнете Пиесата назад, или просто да се прехвърлите на съседен клон. ;~)) На второ място, чрез влиянието си върху сюжета всички ЗРИТЕЛИ стават УЧАСТНИЦИ (искат или не) в Пиесата. Някои ще бъдат актьори, други сценаристи, трети режисьори, но най-често всичко това на куп...;~)) И на трето място (но може би най-важно) това ще бъде един ВИРТУАЛЕН Театър. Тоест до голяма степен всички неща се случват във едно виртуално пространство. `Убитите` герои стават в края на действието и се покланят на публиката, `Добрите` са добри само за част от зрителите по клоните, а за друга част са направо ужасни, `Лошите` също не са само лоши, а имат своите преимущества и почитатели. ;~)) Усещам, че този Театър ще ви хареса и вече ви заинтригува, но имайте малко търпение! Съвсем скоро ще се пуснат в продажба билетите.;~)) Ваш Зевс ;~)))

Навън е тихо, Пролетта играй докосвана от палавия вятър, а скоро идва вече Май и Лятото ще ходи на театър. На сцената сме ние всички хора играем драмата наречена Живот, понякога – уви тежи умора и спираме забързания ход. Оглеждаме се плахо сред тълпата от разни там кумири и статисти, и бързо пак навеждаме главата подканяни от нагли сценаристи. Декорът е изтъркан до безкрай а сцената - уви позастаряла, и всеки своя реплика си знай и дъвче я с усмивка отмаляла. Сценарият е като тежка роба надяната на нашите плещи, а който се пречупи!–пада в гроба разкъсан от човешките клещи!!!

Bravo Jiko, haresa mi :o) Shte si prodyljim li lirikata v tvoq klub ? chakam, chakam, a teb vse te nqma..... S obich *Пчеличка*

Zeus, Ti ubi nejnite nachenki na nadejda v men samo s edna-edinstvena duma - "virtualno". Na men oshte mi se jivee v deistvitelen jivot, s teatyr v deistvitelna zala, s kulisi, kydeto sled spektakyla mojesh tainichko da pipnesh rykava na liubimia aktior. Neka da ostavim virtualnoto na "sedmoto izkustvo". Kakto se kazva v edna velika kniga: "Stanalo e obyrkvane. Vsiako vedomstvo da se zanimava sys sobstvenite si raboti" (priblizitelno) I tyi kato za vseki zritel shte e razlichno, mojesh li da mi dostavish edin po-malko technokratizirn i po-prigoden kym choveshkite vyzpriatia teatyr? ;o)))))))

Ееееех скъпа ми Пчеличкеее...като сме почнали с цитатите, нека продължим: "Нищо божествено не е постижимо за човешкия разум", но се надявах да е разбираемо...;~)) ..както е разбираемо защо обяснявам едновременно на теб, Поли и zu...;~)))) Та значи не тъжи за шестото и седмото изкуство. Те ще се СЛЕЯТ, преплетат и допълват през новото хилядолетие. А също и останалите изкуства. Това само ще ги обогати и направи по-интересни. Както хепънинга с наливна бира е по приятен от съзерцанието на експонати в музея. ;~))) Що се касае до виртуалността в Театъра, приеми го като възможност за проява на ВЪОБРАЖЕНИЕТО ти (и на всички участници/зрители). АКТИВНОТО Въображение ще играе все-по-голяма роля, то ще моделира действието. Импровизацията ще бъде доминираща! А сценаристите (от стария им вид) безработни ;~)) Но Реалността ще бъде съвсем истинска. И разбира се ще можеш да се докоснеш съвсем реално до главните герои (и дрехите им) ;~)) До колкото може да е осезаем един виртуален тоалет или едни въображаеми пантовки ;~)) Все пак искам да те предупредя, че в тази Пиеса пушките са съвсем истински, а пламъка - горещ и изгарящ... Браво Jiko, разбрал си ме от половин приказка и си написал прекрасно стихотворение по темата. Божествено е ! Разреши ми да те почерпя с чашка амброзия и дано се докоснеш до усещаннията на безсмъртните ;~)) Зевс ;~)))

Mnogo si prostovat znaesh li ? kuh si i dushata ti e tolkova prozrachna, che dori da se ogledash ne mozjesh. Zjiveesh v nqkakyv si tvoi izmislen sviat pylen s mnogo govna, gorkia....... ne mi se govori, no bih te prebil, no i ti si izcapan, za kakvo da si myrliam rycete. Edin psiholog samo trqbva da se poqvi za da ti raznishti kuhite ti problemi i gadnite ti kompleksi. Ne gi kazvai na horata, che shte ti se smeiat bratche. Slushaj istinata i shte zjiveesh.

Ei, Istina, Ako napraviat klub "Psihiatria" shte te posyvetvam da se prenesesh tam. Kato si imash neizbita agresia, kupi si barabani i si blyskai po tiah. Nie tuk ne sme syglasni da igraem tazi rolia.

Ei TAPAKO ne sme dlajni da ti chetem psyvnite i gnysotiite! Tova tyk e klyb `Kyltyra` i ako neshto ne ti xaresva se opitaj da kajesh mnenieto si vazpitano i civilizovano. A dokato formylirash "ISTINATA ot posledna instancia" ne draskai glyposti, ami procheti kakvo sa napisali drygite.

маи си падащ по Зелазни чел ли си "Донърджак"? на пр. малко прилича на тетъра на бъдещето :))))))) мако си вископарен обаче (но ненатрпрапчиво-ужасно, моиже би само натрапчиво :))) ) ето ти несхто от мен: завсата ще падне и ще остана гола но само за минутка -- докато не полепнат по мен всички погледи покварени на всички гадни, мастурбиращи очи и не ме облекат в дрехите на живота в дрехите на потребител.

Ами да скъпи(а) Мел, харесвам Р.Зелазни! Но тук няма нищо негово, само натрапчивите спомени на един старец...;~)) А това стихотворение съм го чувал (на ушенце) и по-преди, никак не е лошо. Казваш, че познаваш авторката му ли? Припомни ми я, ако обичаш... Не беше ли една от любимите ми музи (Клио ?!?) Гръмовержеца ;~))