Омръзна ми.......

Здравейте, студентка съм първи курс. Баща ми е битов алкохолик. Преди няколко години направиха с майка ми счет фирма и работата остана единствено върху нея. Баща ми обаче всеки ден си пие бира, ракия и всеки ден живеем в постоянни скандали, крясъци, обиди, заплахи.
Скоро говорих с майка ми и й казах, че не мога да издържа вече на това и живея с вечния страх, че този ужасен човек може да ми посегне и физически.
Това, което ми каза тя, ме обезкуражи още повече. Тя ми каза, че и тя не искала да понася повече това. И се е оплаквала на роднини, полиция и познати, но всичко се е свеждало до това, че накрая всичко това се е казвало на баща ми и естествено е завършвало с побоища. Тя ми каза, че докато той е жив, няма да има спасение!
Никога не съм чувала по ужасно нещо. Това ме срина психически.
А аз искам да променя живота си.
Моля ви, дайте ми съвет как да изляза от това мъчително положение.

Емигрирай в Парагвай. Помага.

-------------------------------------
In baseball you know nothing

Не можеш да промениш отношението на майка си отвън - не става насила, а и може би тя е права за себе си - не ви знам точната ситуация...
Не можеш насила да я накараш да вземе решение за промяна на живота си.

Можеш единствено дапромениш нещата лично за себе си ...
Не става ли да излезеш на квартира с приятелка или с приятел?

Non nova, sed nove.

Намери му един прекрасен зет. Който да пие умерено и да го държи под око.

Наздраве.

Край! Това беше. Изхварляйте компютрите.

Очевидно мисъл за развод не минава през ума на майка ти. Защо - тя си знае най-добре.
Имаш вариант да започнеш някаква работа - много студенти го правят и не е болка за умиране - и да си излезеш на квартира. Няма да живееш луксозно и нашироко, но пък в замяна на това спокойно.
Друг изход не виждам.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

zdrasti Невена, само да кажа първо, че има и много по-лошо от твойто. моята история е подобна на твоята в това, че семейстовото ми е повече от финансово обезпечено, че съм на товйта възраст и че баща ми пие ие бие майка ми. но се различава по това, че бие и мен , заеднос нея щото когато аз се втурвам да й помогна, да я защитя, той й мен ме бие. искаше да ни пали преди два тери месеца, когато двете бяхме решили да отидем при баб ми в един друг квартал за един месец. звънеше ни и ни тормозеше и тъпата ми майка една вечер, докато съм излязла за малко, му отворила да се разберат по човешки и той ги набил и двете,като баб ми е на 67 години, после щеше да полива с бензин апартамента, за да можем да изгорим всичките. смени бравата на апартамента, в който живяхме, за да нямаме достъп. след като се видяхем един път и още един път, майка ми се съгласи да се въренем в нашето жилище, атой да се изнесе и да отиде да работи в друг град. така и направи, но си идва през двес едмици и се прибира в къщи, а майка ми пак тъпата сси с него и се отнася човешки,а не му горовя и го обиждам и тя ми крещи на мен и го защитава. отвратих се в душата си от тях, но не мога дасе изнеса на квартира, щото финансово не съм стабилна. трявба да я понасям, а и него, когато си идва. но вече съм стигнала дъното и няма повече накъде. а тя се оправдава, че той не бил такъв и си го обичала, щото й бил първия мъж.
а аз защо денонощно трябва да рева и да се тормозя заради нея, допреди няколко месеца имаше само мен и ми го казваше, но в момента, в който се сдобрят тя защитава всеки спор ,който имаме с него и ми казва че аз не съм човека. винаги е било така, щото той не ни бие за сефте,а от години, но аз съм била малк и на мен не ми е посягал тогава
та, аз мога да говоря със страници, мисля че дори и да се разведе с него, тй може да ви преследва
СПОРЕД МЕН НЯМА ДА ИЗБЯГАШ ДО КРАЯ НА НЕГОВИЯ ТЪП ЖИВОТ ОТ НЕГО. обречена си като мен, дори да изезеш на квартира, той пак може да те торимози по телефона и да казва, че си курва и да ви излага навякъде, където пустата му уста с еотвори и най-вече хората да гледат посиненото ти лице,а ти да казваш че ти отича щото имаш зъбобол, както той прави с нас.
а най-кофтито е, че той е с много хубава професия и положение и никой не ни вярва, само добре че медицинските ги имаме. а всички лайнари тайно се присмиват, само защото са имали късмета да не им се лсучи на тях!!!!!!!!!!!!!!!
мислила съм да се откажа от майка си, но не мога защото нямам никой друг, но затова не й говоря.
[otkacham

Единственият начин да се отървеш от изкушението е като му се отдадеш!

Много български жени живеят в подобен ад на вашия.
Доскоро в България побоищата в семействата се разглеждаха като нещо,което се случва в семейството и полицията не се намесваше.
Но сега след приемането на закона за домашното насилие нещата се промениха.
Затова те съветвам при следващ скандал се обади на полицията и те веднага ще дойдат.Имат достатъчно законово основание да вземат мерки.
Трябва да повярваш,че нещата могат да се променят.
Вие сте две,майка ти работи,ти можеш да й помагаш,съберете сили и вземете някакво решение.

Страст,

Аз живея в Англия отдавна а от 3 години работя с жени като теб и майка ти. Всичко дето пишеш разбирам и съм го чувала много пъти - например това за как той има хубава професия и никои не ви вярва; за как майка ти все се връща и един вид те 'предава' като почне да го защитава; за това той как ви преследва; и за 'устата му' и руганията; за заплахите на живота ви; за побойщата.

Знам, че в България има нов закон против насилието в семеиството - и тука един човек писа, че полицията - ако им се обадите би трябвало (по закон) да ви помогнат. Не съм обаче сигурана колко са се утракали по тоя въпрос у нас- тука в Ангия са добри. Но за да станат добри от години ги тренират и има закони дето са полезни. Чух, че поне в София има организация от жени за помощ на такива като теб. Аз ще се опитам да ги открия и ще ти пиша пак - но и ти ги потърси ако имаш интернетен достъп.

Не си мисли, че няма надежда. ИМА. Тоя закон дето го въведоха е по натиск на западни държави - и ако ние искаме да влезем в Европа, такива като баща тои ще почнатда влизат в затворите

Към s_m:
Аз мисля, че само човек, който преживява или е преживял такова нещо знае за какво става въпрос. Майка ми е пробвала с полицията, тогава бях малка, но все още си спомням- те просто идват вкъщи, дават призовката на баща ми и му правят ЗАБАЛЕЖЕТЕ устна забележка за това как се е държал, след това той пребива майка ми вечерта и на следващия ден отива в участъка да даде писмено обяснение защо я е бил. КАЖЕТЕ МИ КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ?

А относно тези организации за защита от дом насилие- те просто те изслушват, или ако отидеш в кризисен център ти помагат да се възстановиш от физ травми и толкова. А после? Къде да отида- на квартира? Или у приятели? Аз мисля, че е безсмислено- та нали баща ни ще ни причаква-я в университета или да тормози баба ми, която живее сама и нови разправии и побоища......
Още повече че майка ми работи в общата счет фирма с баща ми, който и прибира всички пари.
Да излязя сама на квартира? Наистина и аз като теб, Страст, не мога- и защото нямам дост. пари и защото тормозът ще продължи върху майка ми. Как може аз да съм спокойна, когато тя страда и е сама?

Какъв друг изход има- да се оженя? Кажете ми кое свястно момче ще се забърка в тази каша? Кои свестни родители ще позволят на сина им да се сроди със семейство на алкохолик? И освен това, дори да се оженя, каква е гаранцията че няма да попадна на някого, който е като баща ми? Никой не си признава, че е насилник. И тогава от кого да се спасявам- от баща ми или от съпруга ми?

Страх ме е. Чувствам се слаба и сама и както казва Страст наистина-обречена.

Просто не мога да очаквам подкрепа от никого- нито от майка ми, която е уплашена до смърт и примирена със съдбата си, нито на роднини, които само ни гледат съжалително, но и не ги интересува, нито от полиция, нито от съд, ГОСПОДИ, кой може да ми помогне?

И какво сме заслужили този ужасен живот? Защо най-хубавите ми години- от гимназията, а и тези в университета ми минават в страх, сълзи, унижения......

Не мога повече така! Никой не го заслужава! Та аз не съм си избирала родителите!

Сашка Васева излезе по всички телевизии да обяснява на хилядите пребивани ежедневно българки че има нов закон срещу домашното насилие и че този закон действа ефективно.
При подадена жалба в полицията за домашно насилие - насилника го изхвърлят от семейното жилище /дори да е негово собствено, не придобито по време на брака/ в срок от 24 часа и получава предупреждение че няма право да доближава подалите жалбата за повече от 100 метра или нещо такова. След това почват дела, за да се установи това насилие и т.н. - за подробности - адвокат или в самата полиция би трябвало да ви консултират за правата ви. Това което се е случвало преди години и на което полицията е нямала никакво законно основание да ви защити, няма нищо общо в процедурите сега. Тъй че само здрав разум и повече смелост!

То така, ама после откъде пачки без чичко паричко,а?

"Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друга епоха..."

Skypa Nevenaa,
Не се отчайвай,изход има. Ти трябва да поемеш инициативата и да помогнеш на майка си.Тя явно толкова е затънала в тази кал и се е примирила с положението си на жертва,че не може да излезе от това положение без чужда помощ.Свържи се с някои от тези организации и поискай съвет. Бъди готова да поемеш и ти своя дял от отговорността да помогнеш на майка си.Една от причините тя да се примирява с това положение си ти. Тя не иска да останеш без финансова подкрепа и да прекъснеш следването си. Това е криворазбрана обич,но тя го прави заради теб. Кажи й че си готова да посрещнеш утрешния ден,каквото и да ти донесе той.Бъди готова да работиш ако тряябва на половин ден и да й помагаш финансово.
Обедини услилията си с баба си и двете подайте ръка на майка си.Успокоете я ,че с взаимни усилия ще успеете да се справите финансово и без този изрод.
Казвам ти това от личен опит. Преди време когато и аз бях в това положение,единствено майка ми и дъщеря ми (тя беше само на 7 години) ми дадоха сили да прекратя това обидно съществуване.
Опитай се да разбереш майка си и й помогни.Трудно се излиза от това положение на обреченост и безнадежност, но не е невъзможно.
Бори си, вие заслужавате по- добър живот от този.
Пожелавам ти успех и пиши пак.

Всеки живее само своя собствен живот и може да взима решения само за своя собствен. Ако майка ти не е убедена, не желае или се страхува да промени живота си, това е неин избор и ти не бива да я съдиш за това. Вземи своя живот в свои ръце. Дъщеря ми е на 19, също студентка, която заедно с приятелка нае квартира, работи и учи. След като тя се изнесе от къщи, аз я последвах, осъзнавайки, че ние самите трябва да се обичаме и да се борим да живеем достойно. В известен смисъл моето дете ми помогна да се видя отстрани и на какво търпеливо добиче се бях превърнала.

Остави ги родителите, да се оправят. Това между тях си е техния брак, техните отношения, техните грехове и проблеми. Ти нямаш силата, дори да искаш, да оправиш живота на други двама души. С две думи - гледай да уредиш собствения си живот. Всяко дете има това ПРАВО!!!

Много огорчена останах от мнението на няколкото мъже по темата. "Емигрирай в Парагвай." "Трай за паричките" и т.н... Надявам се поне, че на майките или сестрите си не биха отговорили по този начин... Но кой знае.