мами на 40

Има ли и други като мен в клуба? Моля споделете опит!

Добре дошла
Мислех,че аз с моите почти 39 години съм най-голямата тук..
За опит..уж имам, ама всичко съм забравила и сега си припомням с младите мами в клуба..

Ами не мога да разбера ти на колко години си точно. Аз преди няколко дни навърших 41 г./!/ и съм вече в 7 месец.... Първото е вече на 15 г. Много се тревожа незнам как ще се оправя, всичко съм забравила, но се надявам да се оправя. Повече ме тревожи факта, че ще съм стара майка и ще се срамувам от младите. А и самото дете след години как ли ще се чувства...

аз съм новоизлюпена 39-годишна мама на един малък красавец на 40 дни

какъв по-точно опит те интересува?

ООооо какви са тези неоснователни притеснения? Напротив трябва да се гордееш и радваш, че въпреки годините си се справяш и ще се справиш и занапред!

Стига бе, бебето ще те подмлади и ще се чувстваш все едно си на 20 и кусур..., поне аз така се чувствах, когато родих второто (на 34 и половина).
Всичко бях забравила .... хранене, кърмене и т.н, кога, как ..... е, благодарение на нета доста неща си припомних....
Колкото до оправянето, нали знаеш ".... знае и две и двеста".... всичко ще се нареди... Пък и ще спретнеш баткото/каката да ти помага.... при нас баткото помага, верно със зор по някой път, но напоследък много активно се вживява в ролята на "големия" (той се е де, на 14 год) защитник и радетел за правилното отглеждане на сестра си ............. и е много смешен.... абе, купон .... и веселба...

А колкото до - "Повече ме тревожи факта, че ще съм стара майка и ще се срамувам от младите." - я не се затормозявай излишно с глупости

Аз съм на 37 - вече мама на 3 синчета - на 8 г., на 5 г. и на 50 дни.

Лелеее недейте така бе!
Догодина правя 40 и силно се надявам да мога да родя още едно дете. Нито се чувствам нито изглеждам стара, даже напротив малките ми деца ме подмладяват.
На моя съученичка тази година дъщеля и беше абитуриентка, а пък аз с второкласник е коя е по-младата.
Радвам се че има и други на моя акъл

Повече ме тревожи факта, че ще съм стара майка и ще се срамувам от младите.

Бе как ще се срамуваш!?
Децата подмладяват.

Наскоро мъжът ми, който тази година става на 40, посети сайт където можеш да намериш съученици и състуденти. Написа той критерия и по едно време го чувам да казва искрено изненадан - "ама тука излизат некакви 39-40 годишни..." Смях! Ами викам - ти на колко си?

А той хич не се чувства на 40...с тия малки деца!

Нали знаеш: Малки деца - млади родители

Не е важно колко време ще прекараме на белия свят с децата си, а колко пълноценно ще е то....

Е, е, Браво, Браво! Аз по-принцип много се радвам на такива смели майки и въобще не се съмнявам, че има нещо по-велико и важно нещо в живота, но кагато това се случи с мен, изпадам в паника....А всъщност много, много исках това бебе, мечтаех си, сънувах го... А пък сега може би и това, че рано разбрах какъв ще е пола - пак момче!!! ме настрои песимистично... И като се прибавят и тревогите за годините и то стана една депресия...Явно въобще не трябва да се знае предварително пола. А ти как се справи?

Ами още цялата ситуация ми е твърде нова. Големите са на близка възраст и се занимават заедно. Много се радват на бебето, имат желание да помагат, но не могат да имат съществен принос. Достатъчно ми е да са послушни - рабирай по-кротко да си водят джедайските битки и да не будят бебето "да го цункат" точно като съм го приспала ...

Бебето се роди в началото но лятната ваканция - не знам как ще ни е режима в училищно време, а още по-малко като тръгна на работа около нова година.

Добре, че има и баби да помагат!

Но ще се справим! Да са живи и здрави децата и дано се учат добре и станат свестни хора. Тогава вече ще се разбере как сме се справили.

Успех и на теб! Човек иска ли нещо - намира начин.

Знай, че стават и грешки. На мен за първото - все казваха, че е момиче - до последния момент. Беше изненада. За второто - нямаше съмнения. За третото - дълго време пъпната връв беше между крачетата и нищо не можеше да се каже, а после прогнозите бяха 3:1 в полза на момче.

А на мен, хем много ми се искаше да си имам момиченце, хем се чудех дали ще съм способна да я отгледам като момиче, след като съм гледала 2 момчета. Да не би да стане някоя мъжкарана и т.н. А-а бе, съвсем такива едни ирационални размисли ме бяха налегнали докато тънех в неизвестност....

Ама сега се радвам, какво! - трима братя! Класика!
Големите някой път си мислят, че бебето е нещо по-специално, нали в приказките все най-малкия побеждава ламята, взима хубавицата, излиза най-умен и т.н. Та се опитвам да им внушавам, че всеки от тях е специален и как ще се справи зависи от него самия.

Аз съм на 40 в момента, но ще родя на 41г.. И аз имам две големи деца - 17 и 13 г., но ще се справим ще видиш. Всичко се припомня много бързо, а освен това ще имаме и помощници. Синът ми се бори бебето да спи при него. Е още не знае какво означава това. По въпроса за старата моайка - знаеш ли, че около нас има още няколко семейства с майки на моите години и бебета - чувстват се много добре, а и околните ги приемат така - това окуражава и мен. Моят термин е на 24.12., така че ти си по напред от мен и можеш да помагаш даже.

Честито, нека малкото бижу ти носи много радост!
Интересува ме какви прегледи си направи, подложи ли се на амниоцентеза, къде ти проследяваха бременността и т.н. , а ако се сетиш и нещо за което въобще не се сещам в момента

Е, много благодаря за куража! Много е хубаво да знаеш, че има и други като теб.... За допълнителните изследвания ще ти разкажа най-подробно ако искаш, всичко което научих и което преживях, защото аз заради притесненията покрай годините, изчетох много неща, ходих при какви ли не доктори и т.н. Обаче аз имам и още един проблем освен годините - преди две години си правих операция от "гуша" - по-точно увеличена функция на щитовидната жлеза и оттогава съм на заместителна терапия с лекарства - хормон заместващ естествения произвеждан от жлезата ... Та започнах от там Първо при един професор, после при друг и т.н. Веднъж така се случи че в един ден ходих при трима професори - ендокринолози, като единият каза категорично Не, , после веднага при друг , който ме успокои и накрая при трети - той също каза Да може и така резултата стана 2:1 и аз реших да рискувам...След това гинеколога в Майчин дом ме изпрати при генетичен консултант. Там ми казаха какви изследванияю трябва да се направят и кога и ,че най-важното е бебето да е желано, Риск има при всяка бременост и т.н.
Значи в 9-13 г.с./ изчислена от датата на последна менструация/ ходих при д-р Мазнейкова на четири измерен апарат за т.нар.измерване на нухална гънка и носни костици. Казаха ми, че тя една от най-добрите 3-4 -ма специалисти в тази област. Това изследване струваше 70 лв. / месец май го правих/ След това в 16-17 г.с. правих толкова "страшната" Амниоцентеза в Шейново срещу 150 лв. Оказа се, че не е толкова страшна. Просто като знаеш че това начина да се разбере има ли някакви генетични отклонения го правиш и толкоз - боли колкото при обикновена инжекция. При това изследване се потвърждава и пола - почти 99%...След това в 23 г.с. /даже трябва и по-рано - в 19-22 г.с./ правих т.нар.фетална морфология при д-р Марков. Гледат се всички органи най-подробно. И така - сега съм малко по-спокойна, дано не съм пропуснала някое изследване, но ми казаха, че тези са достатъчни...
Ами стана прекалено дълго. .. Ако се сетиш нещо друго да питаш...


От сърце ти желая - Успех!

благодаря ти, пожелавам и на теб същата радост!

стандартните прегледи, които са необходими при бременност (има ги в постинга на д-р Даскалов за пренаталния скрининг) и включват микробиологично изследване на вагинален секрет, кръвна картина, изследване за наличие на антитела към рубеола, токсоплазмоза, листериоза, цитомегаловирус, хормона на щитовидната жлеза, изследване на стерилна урина и общо химическо изследване на урина - правят се поне 3 пъти през бременността, а към края на бременността урината се изследва всяка седмица.

между 11-та и 13-та седмица можеш да отидеш на ултразвуково изследване за т.н. нюхална транслуценция - доста показателно, но не 100% достоверно за наличие на синдром на Даун. аз го правих при д-р Вили Димитрова в МЦ Фемина и я препоръчвам горещо.

правих и амниоцентеза, пак при Димитрова - тя е най-добрата за тази манипулация. на нашата възраст амниото е просто задължителна процедура, прави се между 16-та и 20-та седмица.

няколко пъти през бременността ходих на ултразвуково изследване за фетална морфология на плода - пак при Димитрова. изобщо, при нея не е евтино (един преглед струва 40 лева), но си заслужава.

към 19-20 седмица ходих на специализирано УЗ изследване на сърцето на плода при доц. Томова в център по репродуктивна медицина "София".

общо взето, това е по-специалното. може малко да съм прекалила с прегледите и изследванията, но за мен беше важно да съм спокойна

Ей, я не се шашкайте от годините, майчета.Ние сме били вече много
Аз родих преди една година на 41 втората си девойка, а каката ми е на 22 години. Съвсем основателно можеше да ме питат дали бебето не ми е внуче Ама аз се чувствам чудесно / и явно ми личи/ Изкарах много лека бременност, родих нормално и бързо и сега се радвам на хубавата си дъщеричка
Така че лека бременност и раждане, и ще видиш, че на нашата възраст гледането на дете е несравнимо удоволствие

благодаря за съветите. Лошото е, че моят гинеколог ме подведе и нямам изследването в 11-13 г.с.. Направих БХС - резултатът е 1:450. Имам час през м. август при д-р Димитрова за фетална морфология и ще и задам въпроса за необходимостта от амниоцентеза. А за спокойствието си права - трябва да сме спокойни, за да е всичко наред с децата.
Имам и още един проблем - бебчето върви с една седмица по-малко от определения срок по последна менструация. дали е възможно това да се дължи на летенето със самолет - преди месец летях за една седмица два пъти, но не дълъг полет /по 3 часа/.
има ли някой мнение по въпроса

Марина се роди 2002г. Тогава бях на 39))) Ей, тия дни навърших 43, а малката принцеса ме прави най-щастливият човек на земята!
Имам и друга дъщеря на 20 години))) Ама тя е вече далеч от мен, има си свой живот!)))


Мама и Маринка, две буболинки!

Леле, колко мами на и около 40! Напълнихте ми душата!
... Вече се мислех за един от последните мохикани...

Имам и един въпрос към всички - ако зачеването ви е било планирано, то как бихте го определили - по-лесно или по трудно стана спрямо предишни успешни бременности? Изобщо, правехте ли нещо по-специално с цел улесняване на зачеването и предпазване от спонтанен аборт?
Очаквам съветите ви и аз да успея с "бебе 2".

Благодаря и поздрави за всички!


Елица-28/04/2003