Естествените чувства

Тъгата е естествено чувство. Тя е онази част в теб, която ти позволява да се сбогуваш, когато не ти се ще да се сбогуваш, да изразиш - да изтласкаш или проявиш онази мъка, която изпитваш при всеки вид загуба. Това може да бъде загуба на любим човек или загуба на контактните ти лещи.
Когато имаш възможност да изразиш своята тъга, ти се освобождаваш от нея. Децата, на които се позволява да бъдат тъжни, изпитват едно здраво чувство по отношение на тъгата след като станат възрастни и обикновено успяват бързо да се справят със скърбите си.
Децата, на които се казва „хайде, хайде не плачи", обикновено като възрастни не си позволяват да плачат, в края на краищата нали винаги им е казвано, че не трябва да правят това в живота. И така, те потискат своята скръб.
Тъга, която постоянно бива потискана, се превръща в хронична депресия - едно противоестествено чувство. Хората са убивали поради хронична депресия, войни са водени, народи са падали под робство.
Гневът е естествено чувство. Той е средството, което ти позволява да кажеш „Не, благодаря". Не е задьлжително той да бъде оскърбителен и в никакьв случай да вреди на друг човек. Когато на децата се позволява да дават израз на своя гняв, те развиват здравословно отношение кьм него в своите зрели години и обикновено успяват да го преодоляват много лесно. Децата, които са накарани да почувстват, че в гнева им има нещо лошо - че не трябва да дават израз на своя гняв и фактически не трябва да изпитват гняв - на тях ще им бъде трудно да се справят с гнева в зрелите си години.
Гняв, който постоянно се потиска, се превръща в ярост, което е съвсем противоестествено чувство.
Хората са убивали поради своята ярост, войни са се водели, народи са се проваляли, нации са се разбивали.
Завистта е естествено чувство. Това е чувството, което кара едно петгодишно дете да се стреми да достигне дръжката на вратата, защото сестра му го може или да кара колело. Завистта е естественото чувство, което те кара да искаш да опиташ отново, да опиташ по-упорито; да продължиш да се стремиш, докато успееш. Много здравословно е да изпитваш завист и съвсем естествено. Когато се позволи на децата да дават израз на своята завист, те си създават здравословно отношение към нея в зрелите си години и обикновено успяват да я преодолеят много бързо.
Деца, на които е внушавано, че завистта е нещо лошо, че не бива да й дават израз и фактически, че не бива да изпитват завист - на тях им е трудно да се справят със своята завист в зрелите си години.
Завист, която непрестанно бива потискана, се превръща в ревност, която е противоестествено чувство.
Хората са убивали поради ревност, войни са се водели, народи са се проваляли.
Страхът е естествено чувство. Всички новородени идват на този свят с два страха: страха да не паднат и страха от много силен шум. Останалите страхове са усвоени реакции, които са предизвикани от околната среда, в която е поставено детето, и които детето е усвоило от родителите си. Смисълът на естествения страх е да изгради у чобека известна предпазливост. Предпазливостта е средство, което пази живота на тялото, тя е последица от любовта - любовта към Аза.
Децата, които са научени, че страхът не е нещо добро, че не бива да проявяват страх и фактически не бива да го изпитват - трудно ще успеят да се справят със страха в зрелите си години.
Страх, който постоянно се потиска, се превръща в паника, която е противоестествено чувство.
Хората са убивали поради паниката си, войни са се водели, народи са се проваляли.
Любовта е естествено чувство. Когато се позволи на детето да дава израз и да получава любов нормално и естествено, без ограничения и безусловно, без забрани и притеснения, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от изразяваната и получавана любов е доста¬тъчна сама по себе си. Ала любов, която не е безусловна, която е ограничена, изопачена от наложени правила, ритуали и забрани, която е контролирана, манипулирана и потискана, се превръща в нещо неестествено.
Деца, които са накарани да почувстват, че естествената им любов не е нещо добро, че не бива да й дават израз и фактически не трябва да я преживяват, трудно ще успеят да се справят с любовта като възрастни.
Любов, която бива постоянно потискана, се превръща в стремеж да властваш над чувствата на другия, което е много противоестествено.
Хората са убивали поради това чувство за власт, вой¬ни са се водели, народи са се проваляли.
И така, естествените чувства, когато биват потискани, предизвикват противоестествени реакции и отклици. А повечето естествени чувства биват потиснати у мнозинството от хората. А всъщност тези чувства са ваши приятели. Те са ваш дар. Те са божествените оръдия, чрез които да изваете своя опит.
Вие сте получили тези средства при самото си раждане. Те са ви дадени, за да ви помогнат да се приспособите към живота.
Защо става така, че тези естествени чувства биват потиснати у повечето хора?
Защото така са научени, да ги потискат. Казали са им, че така трябва.
Кой ги е научил на това?
Техните родители. Онези, които са ги възпитали. Но защо! Защо е трябвало да правят това?
Защото те на свой ред са били научени така от своите родители, които пък от своите.












ЕДНО

Определено имаше нужда от тази тема! Много е модерно да бъдеш приучаван да не чувстваш. Ето дори тук, когато най-чистосърдечно си призная, че завиждам на някого за някакво постижение (а аз използвам завистта в най-първичния и вариант като средство за себеусъвършенстване) все се намира някой да каже нещо в духа на: "Ами ти си лоша като завиждаш!". Когато си признаеш, че си изпитал страх: " Ти си слаба!". Безбройните истории: "Дайте ми вълшебно биле, да го накарам да ме обича!" ясно лъхат на желание за власт комбинирано с несправяне с тъгата. Има и още безброй примери. Въобще смятам, че както и "Първата илюзия: нуждата съществува" и тази тема ще е много полезна на всички, които идват с молба за помощ, пък и на мен ми беше полезна да си призная.

Радвам се много
За мен този текст е много ясен,но ми се струва,че е закодиран и не всички,го усещат.....хм.
Абе,само на един човек да е от полза,съм доволна,защото това е програма за
изчистване- искат се 5 мин работа сутрин и следва чудесен ден,пълен с магия!
Добър ден на всички!

да уточня:автора на горния текст не съм аз.
Прилагам:горещи извинения на автора,защото трябвало да го предупредя....
В резултат на "приятелско" напомняне.




ЕДНО



Кое е мое,че да го загубя???

Добър ден! Отивам да си напрая едно обеднно кафе
Текста е страхотен,както и цялата книгаИ помагаааа
Благодаря!

И весел ден на всички!

A aз пьк не мисля,че ''страхьт'',''гневьт''и ''зависта''...са естествени чувства,както и техните производни,всички те са отсьствие на чувството Любов,а тьгата е...само временната му загуба

Мислиш.............,а ако стопираш за малко мисленето и се отдадеш на чувстване,
какво става?
Иначе го каза добре-тъгата,гневът и завистта се появяват в отсъствието на
Любовта,те са форма на страх,който пък в най-висшата си форма е пак Любов.
Любовта и страхът са основата и поляризацията на тъгата,гневът и завистта.
По-важно е ,че има начин ест. чувства да бъдат правилно изживени и да ни помагат да еволюираме,а не да се разболяваме отричайки ги.



ЕДНО

..звучи ми като...''назубрено'' от книга...но нека да е както казваш,но все пак,чувствата които ''мисьлко'' вьзпроизвежда,не могат да бьдат ''естествени'',те са си ''мисьл-форми''...и страхьт сам по себе си сьщо...

vret7,
твоето си е вид отричане. Вярно е - в нормална ситуация е по-добре да ги няма, но истината е, че е много по-добре да бъдат овладяни и да "работят" в твоя полза.

Аз не ги отричам,това което казвам е че не са естествени,а за да работят в твоя/наша/ полза...е нужно да установим произхода им,пак повтарям,за мен не са естествени,никой не ''мрази'' или страхува'' от ''сьрце''.

Никой, с изключение на мен.

Верно...можеш го,еее тогава те признавам за ''вещерка'',то пьк кой ли сьм аз

Ами едно две годишно дете го може, значи и ти го можеш...всеки го може!

Да ама едно 2ве годишно дете е подложено на влиянието на ''вьншния'' свят вече,и не всички две годишни го могат

Няма значение как ти звучи,но можеше да ми отговориш на въпроса:
какво става,ако се отдадеш на чувстване без да мислиш...............?
Така си се залепил за твоя Мисълко,че си забравил за душата си и нейните
чувства!
Позната стара грешка,и:

"чувствата които ''мисьлко'' вьзпроизвежда"

-това вече ме изуми.............

Мисъл и чувства,произведени от Мисълко....................хм
Отивай в ъгъла да се срамуваш





ЕДНО

...''какво става,ако се отдадеш на чувстване без да мислиш...............? '' Всички гореспоменати ''чувства''изчезват,няма нито завист,нито гняв,нито страх,тьга и любов да.


''Мисъл и чувства,произведени от Мисълко....................хм
Отивай в ъгъла да се срамуваш ''

....добре ''христова''

Определянето на тези чувства/завист,страх,гняв..и тн./като естествени,е сьщо толкова погрешно,колкото отричането им/подтискането/.Всеки в този живот се налага да се справя с тях..по един или друг начин,което ни носи опитност,умьт е този който анализира/осьзнава/тази опитност,но той може да бьде и голям ''капан'' за нея.Определянето им за ''естествени'' е капан,това исках да кажа..Мисля/усещам/че сьщото се отнася и за''нуждите''

ЛЮБОВТА Е ЕДИНСТВЕНОТО ЕСТЕСТВЕНО ЧУВСТВО

...е аз за какво говоря

Мила Маги

Нима когато посягаш към котлона,ти не изпитваш страх че ще се опариш и си поставяш ръката отгоре?Това е най първичния страх,нашето чувство за самосъхранение.Така че страха е толкова естествен,както и любовта,както и гнева.Нима ако нямаше гняв ние щяхме да знаем какво е любов?Нали е за това мрака,за да се стремиш да достигнеш светлината
Знам защо си против гнева,страха,тъгата.Защото ги приемаш в смисъла,който им придават повечето хора.Но този смисъл е изроден,точно защото сме възпитани да отричаме тези чувства,защото ги смятаме за ЛОШИ.Смятайки ги за такива,тези чувства се израждат,ние ги отблъскваме,давайки им по този начин още по голяма власт над нас.Да,любовта е основата на всичко,и към нея се стремим,но щяхме ли да имаме подтик да развиваме духа си,да трансформираме съзнанието и себе си,ако имаше само любов?Към какво тогава щяхме да се стремим?

Весел ден и люов на всички ви!

Леа