Хинтерландът на Даскала
58 отговора
1402 прегледа
Хинтерландът на Даскала
Оня ден беше. Жегаво. Тегаво.)
И бяхме седнали със стария пръч Даскала на една бърза бира.
Беше на кеф и ми вика, присвивайки насмешливите си очички:
-Знаеш ли, никога не съм харесвал ужасната то самоуверена мутра, когато ми даваш акъл.
Аха-да се задавя:
-Какъв акъл, ма, Даскале?? Никому не давам акъл, освен, ако не си го поиска!...
-Нека бъде и поискан-великодушно рекна пръчът- но това не прави противната ти самоувереност по-малко дразнеща.
Усмихна се и отпи:
-Ето, да речем, когато страдах, нещастно влюбен, ти дразнеше със самата си увереност, че това не може да ти се случи! Сега сигурно пак ще ми праснеш някоя метафора!
В интерес на истината нямах готова, обаче ми хрумна една, която изглежда доста дълго ми се е пекла нейде в подсъзнанието:
-Ти, викам, Даскале, си едно дърто влюбчиво говедо. Пишеш се голям ебач, но когато се случи да потънеш малко под повърхността, на океана на живота, на която безгрижно сърфираш, гълташ бързо и на големи глътки:-))
Бих те сравнил с една малка, изключително благоприятна за живеене република, царство, въобще- държава. Не е некоректно-казвам-щото държавите са си обществени енергийни структури, при цялата условност и опростенчество на тия дефиниции, а ти, аз, ние сме личностни такива.
Има си място за аналогия.
Та ти, викам, си нещо като Холандските провинции навремето. Свободна, доста ефективна търговска държава, в която е сравнително или много хубаво да се живее. Благосъстояние, правила-всичко! Обаче, хинтерландът на единствения ти или единствените ти 2-3 града е еднообразен. Една доста плодородна, влажна и с поносимо мек климат, равнинка.Плюс основния източник на благосъстоянието ти- търговията.Би могъл да е ловът, или риболова- вс еедно.
Хинтерландът ти е мястото, което "храни" твоя град-държава, или столица, откъдето той черпи човешки, икономически, хранителен, ако щеш, ресурс.
И в момента, в който английската флота те затисне в собственото ти пристанище, отнеме ти моретата, ти загиваш, или най-малкото, започваш да вегетираш: Помощ, отнеха ми единственото нещо, от което черпя сила за живот. Тя не ме обича вече, не ще да се ебе с мен=равно на "не мога да доставя платовете си по море в колониите, загивам!"
Пътищата ти по суша , да кажем жена ти, е недостатъчна като територия за теб.
Занаятчиите ти-да речем синът ти, който вече е голямо момче, гони пълнолетие-също скоро ще е извън пространството ти на тебеосмисляне.
Линееш, вехнеш, държавата ти се скапва или, повтарям- просто вегетира!
Бъди не някаква , макар свръхефективна, но ограничена като пространства, държава.
Бъди като Византия.
Арабите те разбиват в Сирия, обсаждат столицата ти, но ти само се обръщаш от едната си кълка на другата в коприненото си емоционално ложе:-)
Можеш да рекрутираш от Мала Азия. Можеш да рекрутираш от Елада, Тракия, Кавказ дори, ако щеш. Чак до североизточните си степи, можеш да се оттеглиш в почти безкрайния си духовен хинтерланд, да се качиш на флотата си, можеш да си позволиш да загубиш дори столицата си- ще си я отвоюваш, защото имаш не един, два или три района, от които да черпиш сили-майната им на арабите-ако трябва можеш да викнеш на помощ дори стария си враг Тервел. Е-ще се наложи да му платиш някаква немалка цена, но макар и враг, той е ТВОЯ враг, не някой от съвсем чужд на твоя свят, с друга ценностна система.
Не ти е пуснала Шехерезада(истинската!:))моля без алюзии!) - оттегли се в хладните планини на Босна при ония откачени катарки или богомилки
Оттегли се в Елада, където няма да усетиш разлика с топлите равнини на големия ти град-крепост.
Оттегли се в усойните Родопи, или степите на Мизия- събери сили и се върни в града си-личност.
Или се качи на флотата си и обходи десетина от хилядите си острови-спомени, или мисли, или хобита.
Ако имаш 1,2 или 3 полета или плантации в своя личностен хинтерланд, винаги рискуваш да ти ги отнемат и да останеш с глада и обречеността зад , макар и яките си, крепостни стени. И ще се наложи преко волята си да се промениш, да приемеш врага си вътре, да те променят отвън, насила!)
Затуй-най-добре си се променяй сам, но гъвкаво, непредсказуемо, надалеч, наблизо- едновременно навсякъде и никъде:-)
Дори най-силният ти враг да те изненада, съюзен с друг, или довчерашен приятел-майната им, викай опълчението, или отстъпи временно в Одрин, сетне се върни и се надсмей.
Оня ме гледа като осмото чудо:
-Ей, казва, много си умен бее! Сега-каза-ще ти кажа само едно число.
Усмихнах се, защото знаех какво ще каже:-))))
-1453-каза той.
-О, викам, Даскале- за мен това е минало много отдавна, наричай ме Сюлейман Великолепни.
:-)))))))
Усмивки на всички, приятна почивка, комуто се полага, повече секс на мераклиите и по-малко дъждове желая със захлаждането утре, поне до средата на септември да се стиска малко Оня Горе.
...now one can see what will come- Skarphedinn said
И бяхме седнали със стария пръч Даскала на една бърза бира.
Беше на кеф и ми вика, присвивайки насмешливите си очички:
-Знаеш ли, никога не съм харесвал ужасната то самоуверена мутра, когато ми даваш акъл.
Аха-да се задавя:
-Какъв акъл, ма, Даскале?? Никому не давам акъл, освен, ако не си го поиска!...
-Нека бъде и поискан-великодушно рекна пръчът- но това не прави противната ти самоувереност по-малко дразнеща.
Усмихна се и отпи:
-Ето, да речем, когато страдах, нещастно влюбен, ти дразнеше със самата си увереност, че това не може да ти се случи! Сега сигурно пак ще ми праснеш някоя метафора!
В интерес на истината нямах готова, обаче ми хрумна една, която изглежда доста дълго ми се е пекла нейде в подсъзнанието:
-Ти, викам, Даскале, си едно дърто влюбчиво говедо. Пишеш се голям ебач, но когато се случи да потънеш малко под повърхността, на океана на живота, на която безгрижно сърфираш, гълташ бързо и на големи глътки:-))
Бих те сравнил с една малка, изключително благоприятна за живеене република, царство, въобще- държава. Не е некоректно-казвам-щото държавите са си обществени енергийни структури, при цялата условност и опростенчество на тия дефиниции, а ти, аз, ние сме личностни такива.
Има си място за аналогия.
Та ти, викам, си нещо като Холандските провинции навремето. Свободна, доста ефективна търговска държава, в която е сравнително или много хубаво да се живее. Благосъстояние, правила-всичко! Обаче, хинтерландът на единствения ти или единствените ти 2-3 града е еднообразен. Една доста плодородна, влажна и с поносимо мек климат, равнинка.Плюс основния източник на благосъстоянието ти- търговията.Би могъл да е ловът, или риболова- вс еедно.
Хинтерландът ти е мястото, което "храни" твоя град-държава, или столица, откъдето той черпи човешки, икономически, хранителен, ако щеш, ресурс.
И в момента, в който английската флота те затисне в собственото ти пристанище, отнеме ти моретата, ти загиваш, или най-малкото, започваш да вегетираш: Помощ, отнеха ми единственото нещо, от което черпя сила за живот. Тя не ме обича вече, не ще да се ебе с мен=равно на "не мога да доставя платовете си по море в колониите, загивам!"
Пътищата ти по суша , да кажем жена ти, е недостатъчна като територия за теб.
Занаятчиите ти-да речем синът ти, който вече е голямо момче, гони пълнолетие-също скоро ще е извън пространството ти на тебеосмисляне.
Линееш, вехнеш, държавата ти се скапва или, повтарям- просто вегетира!
Бъди не някаква , макар свръхефективна, но ограничена като пространства, държава.
Бъди като Византия.
Арабите те разбиват в Сирия, обсаждат столицата ти, но ти само се обръщаш от едната си кълка на другата в коприненото си емоционално ложе:-)
Можеш да рекрутираш от Мала Азия. Можеш да рекрутираш от Елада, Тракия, Кавказ дори, ако щеш. Чак до североизточните си степи, можеш да се оттеглиш в почти безкрайния си духовен хинтерланд, да се качиш на флотата си, можеш да си позволиш да загубиш дори столицата си- ще си я отвоюваш, защото имаш не един, два или три района, от които да черпиш сили-майната им на арабите-ако трябва можеш да викнеш на помощ дори стария си враг Тервел. Е-ще се наложи да му платиш някаква немалка цена, но макар и враг, той е ТВОЯ враг, не някой от съвсем чужд на твоя свят, с друга ценностна система.
Не ти е пуснала Шехерезада(истинската!:))моля без алюзии!) - оттегли се в хладните планини на Босна при ония откачени катарки или богомилки
Оттегли се в Елада, където няма да усетиш разлика с топлите равнини на големия ти град-крепост.
Оттегли се в усойните Родопи, или степите на Мизия- събери сили и се върни в града си-личност.
Или се качи на флотата си и обходи десетина от хилядите си острови-спомени, или мисли, или хобита.
Ако имаш 1,2 или 3 полета или плантации в своя личностен хинтерланд, винаги рискуваш да ти ги отнемат и да останеш с глада и обречеността зад , макар и яките си, крепостни стени. И ще се наложи преко волята си да се промениш, да приемеш врага си вътре, да те променят отвън, насила!)
Затуй-най-добре си се променяй сам, но гъвкаво, непредсказуемо, надалеч, наблизо- едновременно навсякъде и никъде:-)
Дори най-силният ти враг да те изненада, съюзен с друг, или довчерашен приятел-майната им, викай опълчението, или отстъпи временно в Одрин, сетне се върни и се надсмей.
Оня ме гледа като осмото чудо:
-Ей, казва, много си умен бее! Сега-каза-ще ти кажа само едно число.
Усмихнах се, защото знаех какво ще каже:-))))
-1453-каза той.
-О, викам, Даскале- за мен това е минало много отдавна, наричай ме Сюлейман Великолепни.
:-)))))))
Усмивки на всички, приятна почивка, комуто се полага, повече секс на мераклиите и по-малко дъждове желая със захлаждането утре, поне до средата на септември да се стиска малко Оня Горе.
...now one can see what will come- Skarphedinn said
Редактирано от Kupo на
Re: Хинтерландът на Даскала
ей, батка - страшно е това - дава ти тема за размисъл... макар, че който е на вие с идеите за обществно-икономическото устройство може и да се позагуби...
обаче, понеже съм с идеите на даскала (влюбчиво говедо), в един момент изпадам в противоречие с държавническите идеи и ценности - в един момент искаш да дадеш всичко, от което другата държава (или единица) изглежда ще има полза, да жерваш всичките си ресурси и механизми за набавянето им в името на междусъседските отношения, добруването на народите и изграждането на нов търговски път или град, който да стане център на науката и изкуството...
обаче в самия даскалски живот, на едничкия човек, веднага след като вече може да създава нов живот, той започва да старее, стареят яйцеклетките на всяка хубава жена, която си видял на улицата, минават дните и времето, в което можеш да създадеш живот, отлита...
и хората, които някак си са се зареяли в мислите за бъдещето, понякога жертват себе си и настоящето, само за да има бъдеще... а това е пагубно за държавите - те го карат малко от противоположна гледна точка - да оцелеем една зима, 10 години, още Х поколения...
няма емоции в държавата... а даскала е целия в емоции, затова пие на големи глътки дори и под водата - иска да живее сега, преди да остарее, преди да се случи каквото и да било, което да му отнеме възможностите...
не съди даскала (не казвам, че го съдиш, изразявам собственото си отношение) - той иска да твори живот, не да го консумира... тези като него са по-малкото...
П.П. може нещо да съм се поразмислил просто... под "даскала" имах предвид събирателен образ и може да не е точно твоя даскал
обаче, понеже съм с идеите на даскала (влюбчиво говедо), в един момент изпадам в противоречие с държавническите идеи и ценности - в един момент искаш да дадеш всичко, от което другата държава (или единица) изглежда ще има полза, да жерваш всичките си ресурси и механизми за набавянето им в името на междусъседските отношения, добруването на народите и изграждането на нов търговски път или град, който да стане център на науката и изкуството...
обаче в самия даскалски живот, на едничкия човек, веднага след като вече може да създава нов живот, той започва да старее, стареят яйцеклетките на всяка хубава жена, която си видял на улицата, минават дните и времето, в което можеш да създадеш живот, отлита...
и хората, които някак си са се зареяли в мислите за бъдещето, понякога жертват себе си и настоящето, само за да има бъдеще... а това е пагубно за държавите - те го карат малко от противоположна гледна точка - да оцелеем една зима, 10 години, още Х поколения...
няма емоции в държавата... а даскала е целия в емоции, затова пие на големи глътки дори и под водата - иска да живее сега, преди да остарее, преди да се случи каквото и да било, което да му отнеме възможностите...
не съди даскала (не казвам, че го съдиш, изразявам собственото си отношение) - той иска да твори живот, не да го консумира... тези като него са по-малкото...
П.П. може нещо да съм се поразмислил просто... под "даскала" имах предвид събирателен образ и може да не е точно твоя даскал
в отговор на neverlander
#3
даже не дочетох докрай, ще го сторя
след малко-за да не ми избяга мисълта:
От 7 години съм в тия клубове-много малко останахме оттогава.
Понякога се питам, защо?
Ето го отговорът: За да изпитам удоволствие от допир до мислите на заслужаващ внимание човек-като начин на разсъждение, еднаквост, различност, но- уникалност. И достатъчно основание за интерес,
както в момента, четейки теб.
Жалко,ч е бързам, инак бих те почеткал още малко
Но в Горна Мизия се появили някакви презряни диваци, трябва да бързам сега!
...now one can see what will come- Skarphedinn said
От 7 години съм в тия клубове-много малко останахме оттогава.
Понякога се питам, защо?
Ето го отговорът: За да изпитам удоволствие от допир до мислите на заслужаващ внимание човек-като начин на разсъждение, еднаквост, различност, но- уникалност. И достатъчно основание за интерес,
както в момента, четейки теб.
Жалко,ч е бързам, инак бих те почеткал още малко
Но в Горна Мизия се появили някакви презряни диваци, трябва да бързам сега!
...now one can see what will come- Skarphedinn said
Re: даже не дочетох докрай, ще го сторя
хаха - мерси ;-)
аз чета от година и нещо, и то май само този клуб... регистрирах се едва вчера, заради едно съобщение за даване на кръв, защото съм давал и друг път за такива нужди...
иначе, признавам си секса ми е много важна част от мирогледа и усещането за живост ;-)
поздрави!
би ли обяснил за диваците в Горна Мизия? може би е свързано с професията ти? аз съм това, на което другите казват "програмист"...
аз чета от година и нещо, и то май само този клуб... регистрирах се едва вчера, заради едно съобщение за даване на кръв, защото съм давал и друг път за такива нужди...
иначе, признавам си секса ми е много важна част от мирогледа и усещането за живост ;-)
поздрави!
би ли обяснил за диваците в Горна Мизия? може би е свързано с професията ти? аз съм това, на което другите казват "програмист"...
в отговор на neverlander
#5
И работа, но в случая-не:-)))
Както и да е- едно от предимствата на регистрацията е, че ще можеш да си пишеш лични бележки с клубарките и да ги сваляш, респ. да им позволиш великодушно да те свалят
Освен ако, разбира се, не си железен семеен мъж като мен.
Да, сексът, както казва Петен, наред с храната, е единственото важно нещо в живота на човек
...now one can see what will come- Skarphedinn said
Освен ако, разбира се, не си железен семеен мъж като мен.
Да, сексът, както казва Петен, наред с храната, е единственото важно нещо в живота на човек
...now one can see what will come- Skarphedinn said
Re: Хинтерландът на Даскала
Е аз определено тогава съм планински курорт, който навремето е бил малко китно селце, ама селският туризъм е процъфтял там заради приказната флора и фауна и много важно – месторазположението.
Обикновено по билата ми лазят нискостепни скиори и малцина се осмеляват да боднат щеки в пистите с високо ниво на трудност.
Разбира се, понякога изскача по някой щурчо, който през зимата се прекатурва най-високия смърч и изравя следи по снега ми. През лятото се гмурка във всичките ми езера, а в най-дълбокото влиза без предпазни мерки. Проучва пещерите ми, спи на поляните ми, храни се с плодовете ми. И се грижи за всичко това. Не че имам нужда.
Като ми писне навалицата или курортът стане прекалено популярен и почнат да строят грозни сгради по мен, ще си пусна семенце по вятъра да ме засади на някоя малка полянка и там ще си направя ново село. Мда
Cococure
Re: И работа, но в случая-не:-)))
ами бях семеен мъж до скоро... без да съм имал каквото и да е идеи за външни изпълнения... но семейното положение се разпадна съвсем скоро....
даже се чудех, какво ще стане като трябва да си търся жена - дали не са се променили обичаите и ритуалите от мое време ?!?!?
но времето ще покаже ;-)
даже се чудех, какво ще стане като трябва да си търся жена - дали не са се променили обичаите и ритуалите от мое време ?!?!?
но времето ще покаже ;-)
Даскала
знаеше всичко. Ама Всичко.
Имаше отговор на всеки въпрос, знаеше причината за всяко събитие.
Беше ме намерил случайно, защото отдаваше на случайността огромно значение. И случайността го обичаше - беше му подарила мен.
Знаеше как да ми се радва. Можех да докосна усмивката му, когато ме виждаше - беше толкова осезаем изгревът по лицето му, щом ме надушеше около себе си. Усещаше аромата ми от километри и когато го поискваше, нагласяше и срещата ни. И тя се случваше точно както и двамата я искахме.
Никога не разбрах как успяваше да прочете непремислените ми още мисли. Може би беше познавал много като мен и беше нагласил чувствителността си спрямо онова, което беше научил. Защото ние не ползвахме думи. Нямахме нужда от тях, освен, когато бяхме далече. Само в началото изнасилвахме думите, за да се пригодим един към друг, но след това спряхме.
А после той изчезна.
Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...
Имаше отговор на всеки въпрос, знаеше причината за всяко събитие.
Беше ме намерил случайно, защото отдаваше на случайността огромно значение. И случайността го обичаше - беше му подарила мен.
Знаеше как да ми се радва. Можех да докосна усмивката му, когато ме виждаше - беше толкова осезаем изгревът по лицето му, щом ме надушеше около себе си. Усещаше аромата ми от километри и когато го поискваше, нагласяше и срещата ни. И тя се случваше точно както и двамата я искахме.
Никога не разбрах как успяваше да прочете непремислените ми още мисли. Може би беше познавал много като мен и беше нагласил чувствителността си спрямо онова, което беше научил. Защото ние не ползвахме думи. Нямахме нужда от тях, освен, когато бяхме далече. Само в началото изнасилвахме думите, за да се пригодим един към друг, но след това спряхме.
А после той изчезна.
Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...
Re: Хинтерландът на Даскала
А всъщност Кире, какво точно е познанието????И дали, преди да станем основатели на държави, знаеме, че ни трябва хинтерланд????? А ако се предоверяваме на добросъседски отношения, пактове за стабилност и т.н.????
Или просто вярваме на т.нар. parol d'honore!..............................
Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!
Или просто вярваме на т.нар. parol d'honore!..............................
Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!