Отворен брак

Според вас кога една двойка стига до идеята за отворен брак-когато връзката се е изчерпала или когато й трябва нова насока и развитие?
Когато митът за моногамията изглежда циничен при условие,че истинската любов е равносилна на неограниченост и свобода?
Когато ни омръзва да нарушаваме естествения закон?

Когато разбираме,че бракът ни кара да сведем любовта до гаранции,сигурност ,клетви и обещания?
Когато разбираме,че единствената истинска сигурност не е да притежаваш или да обсебваш?
Когато реализираме,че в основата на бракът не трябва да лежи идеята,че това,от което се нуждаеш трябва да бъде осигурено от другия?
Когато реализираме,че нямаме задължения във взаимоотношенията, а само възможности да реализираме себе си?

Отворен брак се получава,обикновенно когато
мъжа стане милионер и на жена му вече не и пука
с кого той спи,защото му консумира капитала и това
я устройва.
Състоянията които си описала мисля,че
не дават възможност на отворен брак



Treating my drinking problem

А отворен брак - не смятам че такова нещо е възможно изобщо.
Или е възможно след поне 50 години брак.
Ако има желание у единия да си "отваря" брака, ципа или краката навън - считай го за невалиден.
Особено ако има деца.

Откривам Нови Вселени!
Цена – по договаряне!

когато и двамата са достатъчно уверени, че ще чукат предостатъчно навън. иначе единия е преебан и се дърпа.

заеби кучето ... зъл стопанин!

Според мен отворен брак може да има само между достатъчно умни и интелигентни хора.

Според мен това е оправдание. Поне за единия. А другият най-често се примирява...

Отворен брак лично за мен има между хора, които са повече съквартиранти. Делят си разходите за децата. Пият си ракията с общи приятели. Обсъждат изборите или наводненията. Страстта е умряла, влюбеността е заминала по надолнището. А обичта не е заменила желанието и тръпката. Онази потребност да се чувстваш мъж/жена. Оня порив към романтика или дивост или сласт или каквото и да е.... И всъщност никой никого не мрази и никой не се сърди на другия. Просто някой ден се напиват или разплакват или скарват и от утре всеки има свободата и негласното одобрение на другия. Обаче дали това е възможно???????

Ако е - трябва да е взаимно. Ако има прецакан, няма отворен брак. Има драми и сълзи и трагедии и заплахи. Ако обаче някак си нещата умрат и си отидат едновременно....И ако даже егото престане да човърка и двамата...

Ако обичаш истински, не виждам как ще си толкова благороден да одобриш. Да, може да разбереш, че има някой/някоя....може да подозираш....Но да си дадеш пълното одобрение....Някак си е прекалено мазохистично....Може би съм егоистка, а може би не разбирам идеята на отворените връзки. Ако обичам някой, не виждам как съвсем благородно ще му гладя панталона да иде при нея....

никой няма изключителни права върху половия орган и еротиите фантазий на партньора си. ако някой вярва в такава изключителност ще плаче!

щастлив

"Отворен брак" не е ли оксиморон? Звучи като "свободен затвор". Ако е отворен, кое все пак го прави брак? И обратно?

ти ще направиш брак=затвор???

щастлив

Зависи от зрелостта, ценностната система и приоритетите.(изключвам фактора"аз съм с него/нея заради парите, жителството и пр.материални облаги".)Един брак(връзка) е съвкупност от много компоненти, не само гола любов и показна вярност.И ако някой от многото компоненти куца, но държиш на връзката като цяло,не виждам нищо осъдително, да си набавиш отвън липсващия елемент. Стига да имаш достатъчно ум, разум и интелект да го направиш така, че да не нараниш другия/ата, и да имаш и същото разбиране към него/нея.
Какви са тея клетви, обещания, реклами,новини, а???? Кълнем се, за да накараме и другия ли да се закълне?????Ако държиш на един човек, дай му свобода.Ако въпреки тая свобода той се връща при теб - значи и той държи на теб. Не се ли върне - значи.....всичко е било....някаква илюзия.....

ТОЗИ СВЯТ И ПРЕКРАСЕН, И ГРОЗЕН Е МОЙ
ТОЙ Е КАПКА ОТ МОЕТО СЪРЦЕ !!

Според вас кога една двойка стига до идеята за отворен брак-когато връзката се е изчерпала или когато й трябва нова насока и развитие?
Трябва ли да е само 1 от 2те? При някои сигурно е едното, при други - другото

Когато митът за моногамията изглежда циничен при условие,че истинската любов е равносилна на неограниченост и свобода? Какво е свободата според теб? Хм? Дали не е изборът ти да живееш в дадена среда?

Когато ни омръзва да нарушаваме естествения закон? Кой според теб е естественият закон?

Когато разбираме,че бракът ни кара да сведем любовта до гаранции,сигурност ,клетви и обещания? Преди подписването, ти как мислиш

Когато разбираме,че единствената истинска сигурност не е да притежаваш или да обсебваш? В тийн възраст,след прилично количество връзки

Когато реализираме,че в основата на бракът не трябва да лежи идеята,че това,от което се нуждаеш трябва да бъде осигурено от другия? Когато ти самата се възприемеш като пълноценна личност, която се допълва с мъжа до теб.

Когато реализираме,че нямаме задължения във взаимоотношенията, а само възможности да реализираме себе си? О-о-х какво разбираш под задължения? Бракът е ангажимент откъм бюрократична гледна точка, а там има задълженийца, както и блага


п.п. А ти защо се омъжи?
Аз поне знам защо не съм омъжена

by himbeer

Свободата е право на всеки. Във всеки брак. Но свободата няма нужда от лозунги и обещания за "отвореност". Това което описваш е брак - може да има кусури, може да има и плюсове, но е брак. А кое всъщност го определя един такъв като отворен? Да седнете да си стиснете ръцете от днес всеки да си похожда? Има ли някой нужда от това? И кой има право да ми дава свобода? Че тя си е моя, няма нужда да ми се дава....

Наистина чакам определение за "отворения" брак. Какви са разликите? И ако е съквартирантство, защо пък да е брак? Щото си носите подписа?

Повечето такива отворени и открити отношение всъщност са навик, удобство...Що за цинизъм да ми държи някой вратата отворена? Че аз ако искам ще изляза и ще се върна....пак ако искам. Но така да ми я държи отворена....на гонене ми прилича....

Ма нали точно туй ти обяснявам , отворения брак е в главите ни, не сме търговско дружество да подпишем договора и да си стиснем ръцете бееее. Никой няма право да ми дава свобода, това е нонсенс - аз свободата си я имам по рождение.Номера е да знаеш как да я използваш тая свобода !!!!!!!!!

ТОЗИ СВЯТ И ПРЕКРАСЕН, И ГРОЗЕН Е МОЙ
ТОЙ Е КАПКА ОТ МОЕТО СЪРЦЕ !!

Do otvoren brak se stiga, kogato se e stignalo do razvod, no niakoi go e shube da se razvede ili prosto ne mu se zanimava s burokracia

We dance around in a circle and suppose, but the Truth sits in the middle and knows.
Robert Frost

да съобщя ,че не става дума за моя брак

не мога да се вместя в параметрите , които си задала; знам какво питаш, ама при всеки брак е толкова различно и шарено...
Едни влизат в брака с нагласата за широки, други за тесни , а трети изобщо за без граници като свободи и индивидуални права и занимания...
За това на едни бракове им е запечатана цялата конструкция и индивидите се процеждат като мирис на пържен лук кой знае от къде изобщо, на други им е открехната вратата, на трети им липсват дограмите с прозорците, четвърти просто нямат стени и се крепят на едни колони, а пети изглеждат като гола поляна-освен стени ,нямат и покрив, че да влезат звездите в тех директно
И сега...то зависи и кой колко носи на течение и настинка
Едни им вее от комина, втори са настинали от бриз из капандурата, трети са калени в битки полярни дебелокожи мечки, четвърти са просто земноводни-мокър от дъжд не се бои, покрив нито им трябва, нито го виждат , нито слънчасват...
Ако има унисон в двамата как баш да построят съвместната колиба-всичко е наред, а ако няма -ех, ако няма по вироглавото добиче къса синджирите и излита...

Мисля си аз каква е разликата между брак, в който и двамата си изневеряват, но така, че "другият да не знае" и т. нар. "отворен" брак - все едно нещата ще са различни практически, ако получиш нечие съгласие или не.

Представите на хората за това що е свобода според мен почти никога не съвпадат напълно, много често даже нямат нищо общо.

Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...

е, как така?
все може да сте разменили по пет приказки преди брака относно това , че никой няма да бърка на другия из джобовете , телефоните и нощното шкафче..
или пък, поне с примрял гласец да съм му споделила представата ми за демоверсия на свободност-да пия по едно с приятелки некой път и ако може да не ставам домакиня, в името на това да пребъдат чаветата
или да речем, той пък да ми е рекъл: аз мила , хич не струвам-и ловджия и рибар съм , и на брака мамата ебал съм...
как така за всичко това не е ставало дума?
викаш, тайно да ходели?!
Ами то ,проблемите не почват от тайното ходене, те почват от това че тайното ходене личи, че го има преди да е станало явно... Да речем, единият бил някъде , и се връща , и вдига на ура другия, само щото му се е изпречил на пътя на спомените от току-щото, ей така , между кухнята и хола?

Пък и друго-не говоря за съгласие, а за отношения и изначална философия...
Какъв отворен брак, ако единият смята че има вярност до гроб? А смяташ ли , че на този наивник не му е личало и преди брака какви ги бленува..?

Остави тая работа..

отвореният брак е нещо хубаво, ама когато и дваната споделят темата за полизахаридите, а не моно. а ако им са различни философиите, особено на мадамата, имам предвид че тя не приема нищо другои би ускубала другата, това просто не може да бъде. а иначе един такъв брак дава абсолютно друа дименсия на брака и двамата ще се уморят по-трудно и по-бавно.

Единственият начин да се отървеш от изкушението е като му се отдадеш!

Отворения брак е като пълната вярност... крайности на една динамична система.
За да се стигне до тая идея трябва първо двамата да не са ревниви, да се приемат като равностойни, да не гледат на другия като на своя собственост, да има нещо което да ги свързва (ако са равностойни и не се приемат като собственост, това нещо едва ли ще е общ. мнение или една хартийка) за да не се разделят.
А кога точно си зависи от двойката.
Всъщност отворен брак може да се тълкува и като отказ от собственическо поведение, а не като индулгенция за чукане наляво надясно... защото брака в затвор го превъръща не верноста, а ревноста и третирането на другия като твоя собственост/даденост... а отношенията като задължение.

Welcome to the real world