Танц с вълци

Танцувам с вълци,
вълчи танц в нощта,
без дъх, без почивка.
Танцувам с вълци,
животински страшен танц,
воят вълчи е съпроводът,
тъжко стъпките отекват
като барабанен тътен.
Танцувам с вълци,
на вълчица се превърнах,
и оголени мойте вълчи зъби
блестят свирепо на светлината лунна.

Какво би ви предизвикало да танцувате с вълци?
Кое би ви превърнало в свиреп, жесток звяр?

- заплашена е личната ви територия?

- провокативно състезание с други мъжкари/женски?

- отмъщение - методично и целенасочено?

- проявена несъобразителност от другата/другият?

- липса на всякаква етика от другата/другият?

- липсата на секс?


Вълкът, козината си мени, нравът - НЕ!

желанието за анален секс

While My Guitar Gently Weeps

Нито едно от тези. Случва се, когато другият се обади в мен.

Her love rains down on me as easy as the breeze...

Вълкът няма милост към себе си. Жесткостта му не е несправедлива, и справедлива не е. Тя инстинкт, оцеляване, програмка в кръвта и соковете му. Свиреп и страшен са само оценка.
Ако има нещо от нея в мен, вълчицата е естествено родена.
Когато се прояви от провокация, не е инстинкт, а подивяване.

Май не трябва да пиша, днес не мога да си овладея навика да говоря все едно се знае какво е в главата ми


Slave to love

Във всеки звяр се крие капка милост.
Във мен я няма, значи звяр не съм...

е не е логически издържано

Slave to love

Кажи го на Шекспир

Във всеки звяр се крие капка милост.
Във мен я няма, значи звяр не съм...

има ли значение кой го е написал?
И той няма вина, че Рикардо се изразява нелогично.
А може и да се е загубил при превода. И после и ние по навик се губим.

Slave to love

А ти загубила ли си се? Или така - по принцип критикуваш?

Във всеки звяр се крие капка милост.
Във мен я няма, значи звяр не съм...

Аз съм се намерила.
И не критикувам, забелязвам. Нямам лично отношение чак за критика.
Ама ако е забранено, кажи... пак ще го правя

Slave to love

Жалко, че нямаш.... Аз пък си мечтаех.... ех.... умирам да ме критикува някоя богиня. Защото те богините са едни такива - хем те критикуват, хем с амброзия и нектар те поглезват, хем са и едни такива... абе въобще.... как да го кажа..... разбиращи . Пък си се и намерила.... ммм..... мечта . Ама ако кажеш каква е рецептата ще съм ти мноооого задължен.

Във всеки звяр се крие капка милост.
Във мен я няма, значи звяр не съм...

Нямам рецепта, и богиня не съм, ще се оттеглям за да не те разочаровам още
Но излъгах малко - лично отношение наистина имам, но не толкова към Шекспир, и все пак не критикувам.
Айде, поетите да спят, време е за кукувичките :)

Slave to love

А-а-а-а-а-а.... бягааааш.... шубе те хвана, а ? Хайде лека нощ и сладки сънища, и аз ще нанкам, че утре - пак на работа .

Във всеки звяр се крие капка милост.
Във мен я няма, значи звяр не съм...

1, Не смятам вълците за свирепи и жестоки същества.
2, Танцуването с вълците е едно а битката с глутницата - съвсем друго.
3, Двата въпроса в темата ти не са еднозначни според мен и нито един от тях няма нищо общо със секса.

Съжалявам, ако отговора ми ти се струва биене встрани.

Може ли да заменя думата "вълк" с "безразличие" в случай на липса на секс и разбиране с партньора, което автоматично го прави да изчезне от живота ми, без да се хабя да освирепявам. Ставам вълчица само когато го ... и оголвам зъбки върху, облизвайки страстен език ... и жестока в окачкавнията и дразненията само

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Нищо от изброеното не е в състояние да ме накара чак пък зъби да оголя.

Лоша съм, но тези, които могат да ме преглътнат, са хората, с които сме си необходими.

беше весело пътуване. в мазен прашен клуб гледам колегата хванал вълк и го влачи пияно необуздано по дансинга. тя се събудила преди него сутринта. той не повярва че е вила вълк.

щастлив

В мазният прашен клуб с процеждаща се отвисоко следобедна мързелива светлина....кеф майка......

един часа сутрин близо до мюнхенския студентски град. местното място на любовта

щастлив

Обърни се към модератора !:
[линк]
Той е компетентен по темата!