Беля

Спомняте ли си какви магарии правехте като хлапета ?

Коя е най-голямата БЕЛЯ, която сътворихте ?

То от тази беля имам страх от височините.
Когато живехме в Москва, бяхме в 17 етажен блок.
Покривът беше нещо уникално - високи по метър и нещо стени, т.е. без сам да поискаш или някой друг да ти помогне - падане няма. А гледката каква беше... Невероятно.

Имах позната на 17-тия етаж. Един път тя ни чу че сме на покрива и ме покани да слезна у тях. Едва ли е имала предвид да го направя през покрива. Но с 14 годишен акъл какво друго да измисля. Преметнах се през преградата, скочих на козерката на техния балкон и от там право на терасата. Едва когато почувствах под под себе си осъзнах какво съм направил.

Както и да го гледаш, все беля е От тогава имам ужасен страх от височини

А моето предложение е: хвърлете малко мая в тоалетната на съседа по двор. Ако въпросното място представлява само изкопана дупка, ефектът е поразителен!!!

Струвама ми се ,че от идеята с маята ще настане едно естественно наторяване на околноста!

Това което не ни убива, ни прави по-силни!

Май единствената идиотщина която съм правил някога беше когато с братчеда спукахме гумите на москвича на баща му....

Мдааммм, всичко кипва и извира
Не съм го правил тоя номер, но съм ставал свидетел

Това ще си го запиша...
Чудесна идея за погаждане на мръсен номер.
Чакай да помисля..... на кое точно бившо гадже да го спретна.....

Сакън! На мен още ми е съвестно, нищо, че са минали 30-тина годинки от тогаз..... Ама и от тогаз съм си извадил правило - по чужд акъл да не се водя.

Добре ...Добре ...Мирясвам.



Дай и аз да си призная какво съм творила. Водена от собственият си дявол...

Навремето някой беше подарил на нашите 1 л водка "Финландия"... Тогава ги продавах май само по летища и корекоми.

Та в един прекрасен ден аз решавам да я излея в мивката и да напълня шишето с вода...и съм забравила...

Минават години ... шишето си седи в секцията.... идва някакъв специален повод и баща ми гордо отваря шишето и налива на приятели... "водка"

Те започват да се смеят и да го питат "`що са е......ш с нас?"...Човека умрял от срам...

След още няколко години чувам от по-големият си брат..
"Да му се невиди... бащата още не вярва, че не съм изпил аз онази прословута "Финландия"....

Лелеее смях се половин час.. И разбира се си признах...

Поуката ми бе .... Че всички магарии излизат на бял свят... Дори след години...

Лошото бе, че брат ми го е отнесъл...

Я да ходя да му купя една бутилка "Финландия" да го почерпя....

като бях още дете, даваха филма Винету и всички хлапета играехме на "индиянци". една неделя ме завеждат на село, а там - цяло съкровище: двор с кокошки! влизам аз юнашки и почвам да им скубя перата, а те крякат - опищяха орталъка. още не си бях наскубала достатъчно за индиянската украса и ето ти скандал: тичат мама, тате и баба - какво правиш на кокошките? - не ми дадоха и наскубаните пера, като че ли ще им ги залепят обратно още се сърдя

хм, знам ли и аз. веднъж със тъпкача прострелях стъклото на терасата, но нашите странно не ми вдигнаха скандал какъвто очаквах, но ми изхвърлиха тъпкача. а друг път запалих умишлено една суха поляна, после я гасихме със приятелите. гасенето беше голям кеф, аз опитах да я запаля поне три пъти, но приятелите ми все ме хващаха и ме спираха, но накрая се улисахме в приказки, и аз си викам "е сега е момента" :) после всички си разправяхме готините моменти от пожара и как сме гасили, и на кого му били паднали чехлите в паниката, и много се смяхме

Спомням си веднъж как с един приятел откраднахме бутилка от литър безалкохолно от близкия супермаркет, как един циганин след училище ни хвана с един мой приятел и ни накара да убием с камъни едно куче и да му наберем от един двор череши.
Също си спомням и един случай, когато счупих с камък предното стъкло на една кола, която се движеше по магистралата, а ние бяхме на близките възвишения до нея. След това шофьора се втурна след нас нагоре, а ние побягнахме.
Вече като тийнейджър, май правех повече бели. Играех много комар. От апартамента на мъжа на сестрата на един мой приятел откраднахме златните накити. Употребявахме транквиланти. До наркотици, слава богу, не стигнах.

Това ми напони как веднъж спаднах гумата на един съсед. Крия се аз, защото играехме на криеница, точно зад неговата кола и както си се крия ми доскучава. Гледам на гумата нещо стърчи и си мисля, а какво ли ще стане ако го натисна това в средата. Натискам и се чува едно тихичко "ссссссс", от което заключавам, че изпуска въздух и решавам да прекратя опита. Да, ама то не ще да се прекрати и си съска и си изпуска въздух. Реших, че ще спре все по някое време и се съсредоточих върху играта.
На другия ден гледам съседът се върти около гумата (а тя спаднала до джанта)и си приказва с друг съсед "Бре, вчера нищо й нямаше" и се готви да я сваля.
Мдааа.
Реших да спестя угризенията на крехките си нерви и отидох да играя другаде, като се надявах, че другият съсед ще даде по-разумно обяснение за спадналата гума.

Е вече внимавах като натисках разните стърчащи работи от гумите.

И убихте ли кучето???

Хахахахахаха, много весело се смях

Противехме се отначало, но циганина ни заплаши, че в противен случай нас ще ни размаже и ще ни хвърли в близката горичка. Той първи хвърли камък по него, то започна да се гърчи и ние го доубихме като му размазахме главата.

Когато станахме на 16 с моята приятелка решихме да се научим да караме служебното балканче на баща и. обаче тогава беше многоз баранено това деяние. милиционерите следяха всички момчета, но не преполагаха, че момичета ще се захваната с такова противозаконно деяние, та... скишно от комшията-доброволен сътрудник на милицията и с помощта на кварталините бабички и дядовци-ятаци, обикаляхме целия квартал със старото балканче. Чичо С- доброволеца- тичаше всяка вечер да ни гони, но така и никога не ни стигна

малко преди това ( в пубертетските години) любимото ни занимание по черешово време беше да обикаляме лозята над нас и да си хапваме от хорските череши. В същото време дядо М- пъдаря, беше в стихията си. Обикаляше денонощно да варди вкусните плодове от нашественици като нас:))) Всъщност коронното ни изпълнение (със същата приятелка) беше да се качим на тяхната череша ( бяла , с големи плодове и много вкусни-още им помня вкуса) и да прикоткаме пъдаря, без да му се обясним, че всъщност си хапваме от нашите череши. Стоеше човекът под дървото и ни се заканваше, а ние си хапвахме сладко-сладко

Ох, сещам се и как качих любимото столче на дядо ми на върха на най-високата липа на улицата, щото да няма на какво да сяда (пред входната врата на тротара) и да мърмори през цялото време, защо играя мач с момчетата . После баща ми ме накара пред очите на цялата махала да се кача и да сваля столчето обратно. всички ме разбраха, но май не с е учудиха особено, като се има пред вид, че ми се носеше славата още от 7- годишна, когато нашите ме вързаха с едно въже за дюлята пред дома, защото да не обикалям баирите по цял ден ( за сведение, въжето стигаше само до входната врата на къщата и аз се молех да ми донест чинията с обяда , защото от там само ги наблюдават, как сладко си хапват )

има още, чак ме е срам да пиша повече, затова спирам....


ааа, сетих се как приготвихме колет на батко и за казармата. нали е забранено да се внася там алкохол? и ние напълнихме компотени буркани с ракия, скришно от родителите и, понеже багажа трябваше да се праща по други хора-техни приятели. голями вълнения бяха докато ни съобщиха добрата вест за получаване на питието. после баткото от благодарност, като се върна ни разреши да караме неговите ски, защото до тогава се мъчехме с по две бъчвени дъги, с които редовно съсипвахме дирите на "професионалните" скиори

спирам... много спомени нахлуха... за спукани гуми, търсене на някаква златна колесница с мотика в ръка, цялата детска махала в нашата градина- ужасТ

Щастието идва при веселите

Спомняме си.Но пред децата мълчим като пукЪли,защото....хм.....
Обаче те се усещат и казват,че сигурно не искаме да говорим,заради лошият пример,който ще им дадем

пред дечица винаги си казвах белите.Както и за последиците.
Децата не са толкова тъпи,колкото на някой му изнася


Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат

...има и бели които човек би искал да премъчли.... за да не дава лош пример

Именно така се раждат приказките които почват с :
Преди време имах един приятел който......



когато си на земята - небето не те привлича

по-точно белите се разказват на децата според възрастта им и ситуацията, предизвикала разказа. По-веселите и по-несериозните разказвах, когато бяха по-малки. сега разказвам и за по-сериозните и не толкова весели. нещо като, виж какво стана с мен , когато направих или не направих еди- какво си. минала съм по този път (или подобен на него). не ти давам акъл какво да правиш, но го имай предвид, за урок!

/изв се, че обърках клуба това беля ли беше всъщност?

Щастието идва при веселите